ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

  • Винаги правилни решения !

    www.activeconsult.net
    office@activeconsult.net
    Phone: +359 2 974-33-32
    Mobile: +359 895 10-18-18
    Address: 133 Tzarigradsko shose Blvd., Sofia, Bulgaria

  • Търсене по категория или дума ?

  • Последни публикации:

Posts Tagged ‘персонал’

Сключен е комисионен договор между фирмата и комисионер – фирма с регистрация на Британски вирджински острови, за продажба на стоките на фирмата за продажби в Русия.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 17/10/2012

При заплащане на комисионната по договора и във връзка с чл.21, ал.2, чл.69, ал.1 и чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, следва ли да се начисли ДДС и как да бъде отразено в дневниците по ДДС ?

Видно от изложената фактическа обстановка, чуждестранно лице извършва посредническа услуга на българската фирма и същата се явява получател по тази доставка.

Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС /Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./, съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.

По смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 год., когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

В конкретния случай за фирмата, като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, от доставчик данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, ще възникне основание да начисли ДДС.

Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 – от регистрираното лице – получател по доставката и на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, същият следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.

Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от същия закон, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то лицето има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по глава осма.

Източник: НАП

Posted in Данъци, ЗДДС | С етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Лекар, който работи по трудово правоотношение, получава доходи от упражняване на свободна професия („Дейност на лечебни заведения за извънболнична лекарска помощ”) и такива за положен труд без трудово правоотношение (по граждански договори).

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 17/10/2012

Според изложеното в запитването задълженото лице е лекар, който работи по трудово правоотношение, получава доходи от упражняване на свободна професия („Дейност на лечебни заведения за извънболнична лекарска помощ”) и такива за положен труд без трудово правоотношение (по граждански договори).

Имало е проблеми при заверката на осигурителната книжка от органите на НОИ. С оглед спазване разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО за последователността на доходите, които лицата получават от дейности на различно основание през месеца, върху които се дължат осигурителни вноски, с цел спазване максималния месечен размер на осигурителния доход се поставят следните въпроси:
1. Следва ли лицето да внася авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице върху избран осигурителен доход от 550 лв.?
2. Върху каква сума следва да се извърши годишното изравняване на доходите му като самоосигуряващо се лице?
3. Когато лицето извършва дейност по граждански договор и декларира пред възложителите на работата, че е самоосигуряващо се лице и въпреки това същите му удържат и внасят осигурителни вноски, тези доходи могат ли да се включат в т. 5.3 „Свободна професия и занаятчийска дейност” на Таблици 1 и 2 за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ?
4. Не е ли възможно веднъж удържани и преведени в републиканския бюджет осигуровки и данъци върху доходи от граждански договори да се прихванат по счетоводен ред с някакви документи (примерно с писмено съгласие от страна на фирмата, която ги е удържала от лицето)? Ако не е възможно какъв е начинът лицето да си възстанови неправилно удържаните вноски?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 58/2012 г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 16/2012 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр.70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 60/2012 г.) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн. ДВ бр. 105/2005 г., посл. изм. ДВ бр. 38/2012 г.) изразяваме следното становище:

По първи въпрос:
От данните, посочени в общата справка за задълженото лице в информационната система на НАП се установява, че лицето ……………… е физическо лице, осъществяващо дейност в лечебно заведение за извънболнична лекарска помощ с БУЛСТАТ …………. и в този смисъл има качеството на самоосигуряващо се лице.

Съгласно чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Следва да се има предвид, че от 2010 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е диференциран, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Закона за бюджета на ДОО (ЗБДОО) за съответната година.

Освен това разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира, че ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО работят по трудово правоотношение, осигурителните вноски за дейността им като самоосигуряващи се лица се внасят върху избран осигурителен доход. Сборът от възнаграждението и осигурителния доход, върху които се внасят месечни осигурителни вноски, не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход.

От гореизложеното следва, че лицето Х , който работи и по трудово правоотношение, следва да внася авансови осигурителни вноски върху избран осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от диференцирания размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 8, ал.1, т. 2 от ЗБДОО и по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 същия закон ( 2000 лв. за 2012 г.).

Следва да се има предвид, че за 2012 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е диференциран съобразно облагаемия доход на същите за 2010 г. в следните групи:
а) до 5400 лв. – 420 лв.
б) от 5400,01 лв. до 6500 лв. – 450 лв.
в) от 6500,01 лв. до 7500 лв. – 500 лв.
г) над 7500 лв. – 550 лв.

По втори и трети въпрос:
Освен авансови осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 8 от КСО самоосигуряващите се лица внасят и окончателни осигурителни вноски след приключване на календарната година. Последните се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в сроковете за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната минала година.

Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справката към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (Таблица 1 и Таблица 2) и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, издадена на основание чл. 4, ал. 10 от КСО, която регламентира, че годишният осигурителен доход, върху който се дължи окончателната осигурителна вноска, се определя като разлика между сбора от средномесечния деклариран или определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които помесечно са внасяни авансово осигурителни вноски.

На основание указанията за попълване на Таблица 1 и Таблица 2 към справката за окончателния размер на осигурителния доход, в настоящия случай, в колона 3 следва да се попълни месечният брутен доход по трудовото правоотношение преди приспадане на задължителните осигурителни вноски на база вписаните данни във ведомостите за работни заплати за отделните месеци на календарната година, а в колона 4 – избраният осигурителен доход, върху който самоосигуряващото се лице дължи авансово осигурителни вноски. В случай, че месечният размер на осигурителния доход по трудово правоотношение е под максималния месечен размер на осигурителния доход, следва да се попълнят данни и в колони от 5.1 до 5.5 на посочените таблици.

Декларираният от лицето облагаем доход от свободна професия („Дейност на лечебни заведения за извънболнична лекарска помощ”) в Приложение 3, част І, Таблица 6, ред 6.10 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се пренася на ред 13 на колона 5.3 на таблиците. Следва да се има предвид, че се пренася полученият доход само за положен труд през отчетната година.

Ако има получен доход за положен труд през минали години, той се изключва и същият ще участва при изготвяне на коригираща справка за окончателния размер на осигурителния доход за минали години.

Месечният размер на осигурителния доход в колона 5.3 се определя като сумата от ред 13 се раздели на 12, ако дейността е упражнявана през цялата година или на броя на месеците, през които е упражнявана дейността, ако има прекъсване на трудовата дейност на самоосигуряващото се лице през календарната година.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Следва да се има предвид, че на основание разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 (свободна професия), т. 2 и т. 4 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение извън дейността, за която са регистрирани като самоосигуряващи се лица, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.

Лицата внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО при определяне годишния размер на осигурителния доход.

При попълване на Таблици 1 и 2 декларираният от лицето облагаем доход от работа без трудови правоотношение (извън този от свободната професия) в Приложение 3, част І, Таблица 7, ред 7.10 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се посочва на ред 13, колона 5.5.

Месечният осигурителен доход следва да се посочи за месеца, за който е упражнявана дейността. Когато работата е извършена за повече от един месец и възнаграждението е изплатено в края на периода, месечният осигурителен доход се определя като тази сума се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността.

В колона 6 от Таблици 1 и 2 следва да се попълва сборът от сумите, посочени в колона 3 и колона 4, а в колона 7 – сборът от сумите, посочени в колона 3, колона 5.3 и колона 5.5.

Когато месечният доход в колона 7 е по-висок от максималния месечен осигурителен доход, той се ограничава до същия. Например ако сборът на сумите, посочени в колони 3, 5.3 и 5.5 е в размер на 2100 лв., то в колона 7 ще бъде посочена сумата от 2000 лв., а не от 2100 лв.

Общият годишен размер на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски е разликата между сумата от ред 13 на колона 7 и тази от ред 13 на колона 6, като същата се попълва в т. 1 под Таблици 1 и 2.

Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна – надвнесените суми подлежат на възстановяване, освен когато осигурителният доход от колони от 5.1 до 5.5 е по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващото се лице.
С оглед периодите, за които са получените възнаграждения по граждански договор извън тези, за които е регистрирано лицето (лечение на пациенти), ограничението до максималния месечен осигурителен доход е възможно да не се осъществи във всичките календарни месеци, през които самоосигуряващото лице е извършвало трудова дейност.

Това е от съществено значение при заверката на осигурителната книжка на задълженото самоосигуряващо се лице.

По отношение извършените от лицето продажби на лекарства следва да се има предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ТЗ, съгласно която търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В чл. 1, ал. 1, т. 1 на ТЗ е регламентирано, че търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.

Във връзка с това следва да се отбележи, че дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ.

Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е обявило или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не то определя сделките като търговски. Обективният критерий тук са извършените действия, а не – кой ги извършва.

Следователно търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. Тази теза се съдържа и в данъчния закон: на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.

В тази връзка при положение, че лицето извършва продажба на лекарства в качеството си на регистриран едноличен търговец, на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, доходите от тази дейност следва да се посочат на ред 13, колона 5.1 от Таблици 1 и 2 и като такива да участват в определянето на годишния размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице.

По четвърти въпрос:
Възстановяването на недължимо платени данъци и осигурителни вноски се извършва по реда на чл. 128 – 129 от ДОПК. Прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на орган по приходите или по писмено искане на лицето. Искането се депозира в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите, съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК – ТД на НАП по постоянен адрес на физическото лице.
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

Източник: НАП

Posted in Осигуряване | С етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Определяне на минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО при командироване на работници в държава-членка на Европейския съюз

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 17/10/2012

Интересувате се, какъв трябва да бъде минималният осигурителен “праг” при командироване на строителни работници в Белгия и въз основа на кои нормативни актове трябва да бъде определен.

Предвид изложеното, изразяваме следното становище по поставените въпроси:

Европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство, в това число по отношение на командированите работници. От друга страна на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава /Директива на Европейския парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги/.

Правната регламентация на осигурителния доход и осигурителните вноски за лица, командировани в друга държава–членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, е въведена с разпроредабата на чл. 6а, ал. 1 от КСО.

На основание чл. 6а, ал. 1 (доп. – ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., доп. – ДВ, бр. 7 от 2012 г.) от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1.

Съгласно чл. 121, ал. 3 от КТ, в сила от 28.08.2010 г., когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз (ЕС), в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или в Конфедерация Швейцария е по-дълъг от 30 календарни дни, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. Условията, по които страните следва да постигнат съгласие, се установяват с акт на Министерския съвет.

Според чл. 121, ал. 4 от КТ (нова – ДВ, бр. 7 от 2012 г.), в случаите на командироване на работници и служители, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, в рамките на предоставяне на услуги в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, страните уговарят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.

За да се приложат разпоредбите на КСО е необходимо за работниците и служителите, командировани в друга държава – членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, да е приложимо българското законодателство, което се определя съгласно Регламент (ЕО) 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социално осигуряване и Регламент (ЕО) 987/2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004.

Следователно по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО се определя осигурителният доход на работниците и служителите, които отговарят на следните условия:
– са командировани по реда на чл. 121, ал. 3 или 4 от КТ;
– за времето на командироване извършват дейност по предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС, в друга държава – страна по споразумението за ЕИП, или в Конфедерация Швейцария;
– за времето на командироване за лицата е определено като приложимо българското законодателство съгласно Регламент (ЕИО) 883/2004 на Съвета.

Ако командированото лице отговаря едновременно на тези условия, осигурителният му доход следва да се определи по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО.

С оглед прилагането на чл. 6а, ал. 1 от КСО минималните ставки на заплащане се определят в съответствие с националното законодателство на държавата–членка, в която е командирован работникът. Легалната дефиниция на минимални ставки на заплащане е въведена с § 1, ал. 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО и по своя смисъл съвпада с тази по Директива 96/71/ЕО. „Минимални ставки на заплащане” са определените от националното законодателство и/или от практиката на приемащата държава. В тази връзка следва да се подчертае, че директивата визира единствено условия на работа, в т. ч. минимални ставки на заплащане, които са определени от:

– законови, подзаконови или административни разпоредби и/или

– по силата на колективни договори или арбитражни решения, които са обявени за общоприложими, но само доколкото касаят дейностите, които са изрично посочени в приложение към директивата.

Във връзка с гореизложеното, Ви уведомяваме, че информация относно размера на минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава може да получите от институцията на тази държава, която контролира спазването на Директива 96/71/ЕО или от Министерство на труда и социалната политика, съответно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, която е централното звено за връзка по отношение прилагане на горепосочената директива.

Източник: НАП

Posted in Осигуряване | С етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Как да изчисля вероятността моята компания да фалира?

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 12/10/2012

Как да изчисля вероятността моята компания да фалира? Има ли такава възможност? Има ли формула за това? Да има и това е т.нар. Z-scoring формулата. Повече за нея ще стане ясно на третото издание на конференцията „Управление на кредитния риск – ефектът на вълната” , която ще се проведе на 1 ноември 2012 г. в „Шератон София Хотел Балкан”. „Проф. Олтман е създател на Z-scoring формулата, която изчислява след колко време една компания ще влезе в ликвидация. Тази формула се използва от много компании, банкови и финансови институции .Ето как тя може да бъде приложена от всеки, който разполага с точни данни за компанията си. Вижте.

За публични дружества формулата е:

Z=1,2×1+1.4×2+3.3×3+0,6×4+0.999×5

За непублични дружества формулата е:

Z=0,717×1+0,847×2+3,107×3+0,42×4+0.995×5

x1 – отношението оборотен капитал/сума на активите
x2 – отношението неразпределена печалба/сума на активите
x3 – отношението печалба преди лихви и данъци/сума на активите
x4 – за публични дружества е отношението пазарна стойност на капитала/привлечен капитал
x4 – за непублични дружества е отношението балансова стойност на собствения капитал/привлечен капитал
x5 – отношението приходи от продажби/сума на активите

Според получените стойности, Олтман определя 3 интервала:

За публични дружества:
< 1,8 – голяма вероятност за фалит
1,81-2,99 -зона на неопределеност
> 3,0 -няма опасност на банкрут

За непублични дружества:
< 1,23 – голяма вероятност за фалит
1,23-2,90 -зона на неопределеност
> 2,90 -няма опасност на банкрут

Проф. Едуард Олтман е професор по финанси в бизнес института „Стърн” към Нюйоркския университет.

Икономистът разработва не само Z-score, но и производната Z-metrics.

Източник: Ecomomy News

Posted in Любопитно | С етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Чужденци получават право да живеят в България, ако създават работни места.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 12/10/2012

Държавата ще възстановява част от задължителните осигурителни плащания, направени от инвеститор в качеството му на работодател, за две години, ако разкрие работни места.Това реши парламентът с приетите на първо четене промени в Закона за насърчаване на инвестициите.

Измененията са внесени от Министерския съвет и целят да се стимулират инвестициите и да се създадат условия за заетост с откриване на нови високопроизводителни работни места, предаде БТА.

Приоритетно ще се насърчават инвестиции във високотехнологичните дейности или в икономически необлагодетелствани райони.
Със законопроекта се въвеждат и допълнителни мерки, свързани с възможност за чужденци от трети страни -потенциални инвеститори, да придобият право на пребиваване в България и българско гражданство във връзка с изпълнявани инвестиционни проекти в страната. Сред визираните категории лица са собственици на капитал в българско предприятие, управляващи или прокуристи, лица на ключови за осъществяването дейността на предприятието длъжности.

С измененията се въвежда възможност кметът на общината, в която ще се осъществява инвестиционният проект, да издава общински сертификат за инвестиция клас В, чийто праг за сертифициране е по-нисък от минималния за клас Б. Предлага се и въвеждане на допълнителен критерий за издаване на сертификат за клас инвестиция – брой на създадените нови работни места.

Предвижда се допълнителните финансови стимули да се прилагат към инвеститори, които разкриват не по-малко от 50 работни места.

Posted in Любопитно | С етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Как да избегнем данък лихва?

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 12/10/2012

Последствията от въвеждане на данък „спестявания” ще удари предимно малките и средни клиенти на банките, а събраните средства от това перо в бюджета ще бъдат много под очакванията на Симеон Дянков от 120 млн. лв. Това е мнението на голяма част от икономистите, които реагираха остро срещу решението за въвеждане на облога върху спестяванията. Въпреки острите дебати, от управляващата партия са категорични, че данък върху доходите от лихви ще има. Затова вместо да се търсят излишни полемики с управляващите, заинтересованите лица е по-удачно да потърсят начин за избягване на облагането.
„Новият” данък отдавна е наложен във всички държави-членки на ЕС. Опитите за избягването му са честа практика и по този случай ЕК през 2003г. приема Директива 2003/48/ЕО, която да ограничи възможностите на хитруващите. Директивата влиза в сила през 2005г., като всички държави-членки са длъжни да я транспонират в националното си законодателство. По този начин, влоговете на гражданите от ЕС в друга страна-членка започват да се облагат, при това напълно автоматично чрез система за обмен на информация по лихвени плащания. Системата се приема от всички държави-членки на съюза, с изключение на Белгия, Австрия и Люксембург, а впоследствие стигат до задморските територии на Великобритания като Монсерат, Ангуила и Каймановите острови.

В държави като Лихтенщайн и Швейцария е невъзможно въвеждането на автоматизираната система за обмен на информация, защото това ще означава нарушаване на банковата тайна.
Затова започва прилагането на схема „Рубик”, при която всички налози се удържат още в банката, след което цялата сума се изпраща до съответните данъчни власти (т.нар. withholding tax = данък при източника върху лихвите от депозитите). Първоначално този данък беше 15%, но след 2011г. нарасна до 35%. По силата на различни договорки, ЕС започва да събира данъците на гражданите си дори в офшорните зони, прилагайки същата система. Обхватът непрекъснато расте, като всяка година в списъкът влиза нов „данъчен рай” (на 1 юли тази година се включиха и островите Търкс и Кайкос).
Кои са най-често срещаните начини за избягване на данък „спестявания” в Европа, според класацията на The Tax Experts?

1. Винаги може да прехвърлите парите си на сигурно място, където европейската директива (все още) не важи. След въвеждането на новия данък, огромни парични потоци „потеглят” в посока Сингапур и Хонг Конг – двете дестинации се най-предпочитаните убежища за парите на европейците. Класацията се допълва от САЩ (Делауеър), Бахамските и Бермудските острови, Сейнт Китс и Невис, Лабуан и Панама.

2. Съгласно европейската директива, новият данък се начислява върху печалбата от спестяванията на физическите лица. Тоест един корпоративен влог ще свърши идеална работа, но има някои общоприетите стъпки, които трябва да следвате. Най-често се прибягва до основаването на офшорен тръст – имуществото се прехвърля на попечител (обикновено местен адвокат), който е установен в юрисдикция, която не поставя изискване за облагане.

3. Новият закон ще облага лихвените плащания, което така формулирано включва всички форми на вземания по дългове – държавни ценни книжа, облигации, ценни книжа с фиксиран доход и други. В това число не попадат дивиденти от акции и капиталови печалби. Офшорните застрахователни облигации (Insurance bond) също не попадат под ударите на закона, а след приемането на директивата през 2005г. продажбата им се увеличава средно със 60% годишно.

4. Тъй като директивата се отнася само за държавите-членки на ЕС, ако станете гражданин на страна извън рамките на ЕС-27, също ще избегнете новият облог.

Всички тези отработени схеми, по които много европейци (предимно по-богати) се измъкват вече 7 години от „новия” данък показват само едно – големите пари преминават от една юрисдикция в друга. Правителството обаче очаква да раздвижи потреблението, а с него и икономическия растеж.

 

Posted in Любопитно | С етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Касова бележка при наложен платеж , виртуален ПОС терминал или пощенски превод.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 10/10/2012

В запитване сте посочили, че дружеството Ви е в процес на разработка на електронен сайт за търговия, в следствие на което са възникнали следните въпроси, свързани с документирането на разплащането към Вас от клиентите Ви в следните случаи:
1. когато плащането се извършва чрез наложен платеж на стока, която не е Ваша собственост, т.е. дружеството Ви действа като посредник
2. когато плащането се извършва чрез виртуален ПОС терминал на стока, която не Ваша собственост, т.е. дружеството Ви действа като посредник
3. когато плащането се извършва чрез наложен платеж на стока, която е собственост на дружеството Ви
4. когато плащането се извършва чрез виртуален ПОС терминал на стока, която е собственост на дружеството Ви
Интересувате се необходимо ли е издаването на касов бон от ФУ, след като при всички посочени случаи сумите постъпват по банков път.

С оглед изложената от Вас неясна и непълна фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище по приложението на разпоредбите на Наредба №Н-18/13.12.2006 г за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства и Закона за данък върху добавената стойност/ЗДДС/, свързани с осъществяваната от Вас дейност:

По отношение на документиране на доставките по ЗДДС:

За лице, действащо като посредник са възможни следните две хипотези:
1. посредникът да извършва продажбите на стоки от чуждо име и за чужда сметка
В този случай за посредника са приложими разпоредбите на чл.8 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, регламентиращи доставката на услуга. Посредникът получава възнаграждение от възложителя за осъществяваната посредническа дейност, за която следва да издаде фактура на възложителя.
В случай, че продажбите, се извършват от името на възложителя и за негова сметка, възложителят е задължен да издава фактури за извършените от него доставки на стоки на клиентите на електронния сайт за търговия/физически или юридически лица/. На основание чл.113, ал.7 от ЗДДС възложителя може да упълномощи писмено посредника да издава фактури от негово име.

2. посредникът да извършва продажбите на стоки от свое име и за чужда сметка
Когато комисионерът доставя стоките /услугите/ от свое име и за чужда сметка , на основание чл.127, ал.1 от ЗДДС се приема, че е получил и предоставил стоките /услугите/. В този случай възникват визираните в ал.2 на чл.127 три доставки.

Ако едно лице търгува със своя собствена стока от сайт за електронна търговия, за него ще намерят приложение разпоредбите на чл.5 и чл.6, ал.1 от ЗДДС, регламентиращи доставката на стока.

На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС.

По силата на разпоредбата на чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Съгласно чл.113, ал.6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
По отношение на документиране на продажбите по Наредба №Н-18/13.12.2006 г :

На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят с длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

Съгласно чл. 118, ал. 3 фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.

С оглед разпоредбата на чл. 3, ал.1 на Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи и, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно изложената фактическа обстановка извършваната от Вас дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.

По реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 /2006 г. се издава фискална касова бележка от лицето по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 /2006 г и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при заплащането на цената на стоките.

Предвид гореизложеното, когато дружеството Ви е доставчик на стоките и плащането ще се извърши чрез наложен платеж, то е задължено да издаде фискална касова бележка и да я предадете на разносвача /куриерската фирама/, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.

Следва да имате предвид и разпоредбата на чл.29 от Наредба № Н-18 /2006 г., която регламентира издаването на фискални касови бележки, когато лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 /2006 г. извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице. В този случай продажбите се регистрират, както следва:
1. чрез фискално устройство /ФУ/ на доверителя , като продажбите се регистрират по общия ред, или
2. чрез ФУ на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 /2006 г.. В този случаи ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя.В дневния финансов отчет на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 /2006 г. се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 /2006 г. сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители.

По отношение на т.2 и т.4, касаещо плащане чрез виртуален ПОС терминал, запитването Ви на основание т.4.2.1. от Процедура ДОМ-1 „Изготвяне на отговори на запитвания” е препратено за отговор по компетентност в Дирекция ДОМ, ЦУ на НАП, гр. София

Източник: НАП

Posted in Любопитно | С етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ПЪРВИТЕ ТРИ ДНИ ОТ БОЛНИЧНИТЕ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ НЕ НАМАЛЯВА РАЗХОДИТЕ НА НОИ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 08/10/2012

Българите, които са ползвали болнични през първото полугодие на годината, са по-малко, отколкото през същия период на миналата година, но затова пък са вземали повече на брой болнични и са били неработоспособни по-дълго. Това показва справка на НОИ за временната неработоспособност, изготвена за „Сега“.

Болните с право на обезщетение през полугодието на 2012 г. са били 1.437 млн. души, или с около 40 000 по-малко спрямо същия период на 2011 г., когато броят им е 1.477 млн. В същото време към юни 2012 г. изплатените обезщетения за общо заболяване са били почти 1.168 млн., което е с около 13 700 броя или с 2.06% повече от полугодието на 2011 г. Тогава болничните листове са били малко над 1.154 млн. броя. Ръстът е от по-топлите месеци, тъй като през първите три месеца на годината осигурителният институт отчете с 10 000 обезщетения по-малко, което може да се обясни с по-ниската заболеваемост през зимата на т.г. Броят работни дни, загубени заради болест, също е нараснал доста. За полугодието на 2012 г. той е 12 364 196 дни, докато година по-рано е бил 11 906 817 дни, или с над 457 000 по-малко. Увеличение с близо 11 млн. лв. има и при сумата за обезщетения – към юни 2012 г. тя е над 144.4 млн. лв., а през 2011 г. – около 133.6 млн. лв.

Данните могат да означават, че хората все по-често търсят лекарска помощ чак при изостряне на заболяването, което натоварва допълнително бюджета. При забавено лечение то излиза по-скъпо, а НОИ плаща за повече и по-дълги болнични.

Причината за закъснялото лечение може да се търси и в прехвърлянето от 1 юли 2010 г. на първите три дни от обезщетението за общо заболяване за сметка на работодателите. От това губят както бизнесът, така и хората, затова и болнични се вземат само в краен случай. На бизнеса мярката излиза около 100 млн. лв. повече разходи годишно, при това, без да има правомощия и квалифициран персонал да контролира редовността на листовете. А работещите вземат 3 дни по 70% от надницата си. Ако болничният е за сметка на НОИ, работниците получават пълно възнаграждение за първия ден и по 80% от средния си осигурителен доход за останалия период, който не може да е повече от 18 месеца.

Въпреки съмнителния ефект управляващите планират да вкарат за постоянно в Кодекса за социално осигуряване временната антикризисна мярка, която трябваше да действа само до края на 2010 г. Статистиката също не улавя закономерност в ползването на болнични, които могат да оправдаят законодателните промени с аргумента, че с обезщетенията масово се злоупотребява. По-стари данни показаха, че броят им следва заболеваемостта в страната и епидемиологичната обстановка. При въвеждането на мярката управляващите обвиниха работодателите, че в кризата „разболяват“ нарочно работниците си, за да тежат на бюджета на НОИ, вместо да им плащат заплати. Хората пък си вземали болнични да си вършат лична работа. Аргументът беше, че броят на болничните се е вдигнал драстично през първите три месеца на 2010 г. спрямо същия период на 2009 г., но не беше отчетена епидемията от морбили и истерията около свинския грип. През 2011 г. обаче болничните и болните пак се оказаха повече, отколкото през 2010 г. Обжалваните болнични листове също остават минимален процент от всички и за полугодието на 2012 г. са едва 8676 за 127 236 дни. Отменени са 1987 за 26 685 дни, а причините за обжалването са основно административни – издадени са от органи, които не са оторизирани да ги дават за съответната продължителност, или са за заболяване, за което има ТЕЛК, или е направено прекъсване за неработни дни. Има и обжалвани заради по-дълга продължителност от необходимата за съответното заболяване.

В.СЕГА

Posted in Любопитно | С етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

Японецът Шиния Яманака и британецът Джон Гърдън спечелиха Нобеловата награда за медицина за 2012 г. за работата си със стволови клетки.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 08/10/2012

Шиния Яманака

Двамата учени откриха, че зрели клетки могат да бъдат препрограмирани до предишен недоразвит стадий, от който да се развият в клетки от всяка тъкан на тялото. Това отвори нови врати пред методите за диагностициране и лечение на различни болести и предизвика революция в разбиранията за начина, по който се развиват клетките и организмите.

През 1962 г. Джон Гърдън взима генетична информация от клетки от стомаха на жаба и ги слага в жабешко яйце, което впоследствие се развива в нормална попова лъжичка.

Шиния Яманака превръща клетки от мишка в стволови клетки, като добавя в тях четири гена.

Двамата пионери ще си поделят наградата от 8 милиона шведски крони (1.2 милиона долара), съобщават от Кралския Каролински институт в Стокхолм.

Наградата за медицина е първата от Нобеловите награди, връчвани всяка година. Отличията за постижения в областта на науката, литературата и мира се раздават за първи път през 1901 г. съгласно волята в завещанието на откривателя на динамита Алфред Нобел.

Posted in Любопитно | С етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

ОТЧИТАНЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА ВАУЧЕРИ ЗА ХРАНА

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 04/10/2012


За първи път за ваучерите за храна като социална придобивка със специален данъчен статут заговорихме през 2003 г. (чл. 36а от Закона за данък върху печалбата), но едва през 2007 г. бяха преодолени нормативно различията между Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), във връзка с данъчното третиране по отношение на физическите лица и предприятията. И това ги направи много подходящи за осъществяване на определена социална политика. Още повече че осигурителното законодателство също третира тези разходи като освободени от начисляване на осигурителни и здравноосигурителни вноски, каквито поначало се изискват за социалните разходи.
Днес ваучерите за храна могат да намерят широко приложение в практиката, в зависимост от финансовите възможности на предприятията и добрата воля на ръководствата.

Нормативна уредба
Нормативно разходите за ваучери за храна са регламентирани в:
– чл. 204, 209 и 214 ЗКПО, както и в § 1, т. 35 и 36 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО;
– чл. 24, ал. 2, т. 1, б. “е” ЗДДФЛ;
– Наредба № 7 от 09.07.2003 г. на МТСП и МФ за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор;
– Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски;
– в някои указания на Министерството на финансите и Националната агенция за приходите.

Същност на разходите за ваучери за храна
Съгласно определението, дадено в § 1, т. 36 от ДР на ЗКПО, ваучерите за храна са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
Когато говорим за ваучерите за храна, трябва да правим разлика между тях и “ваучерите за подаръци”, или други случаи, при които извършените разходи се облагат с данък върху разходите и върху тях се начисляват осигурителни вноски по общия ред (ако се документират като социални разходи).

Участници и отношения при предоставянето на ваучери за храна
При издаването и предоставянето на ваучерите за храна вземат участие и формират отношения следните страни:

оператори;
работодатели/възложители;
работници и служители и наети по договори за управление и контрол лица (ползватели);
доставчици (търговци).
Освен посочените в началото нормативни актове, някои от участниците трябва да прилагат разпоредбите на ЗДДС и на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
За всеки от участниците посочените нормативни актове поставят определени изисквания за документиране и отчитане на приходи, разходи и разчети. В следващите редове ще направим коментар на счетоводното отчитане при някои от участниците.

Документиране и счетоводно отчитане при оператора
Правата и задълженията на оператора на ваучери за храна са регламентирани с Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, както и с изискванията на чл. 209, ал. 2-6 ЗКПО.
Действията на оператора са характерни за търговската дейност: отпечатване и предоставяне на ваучери за храна, заплащане на получените срещу ваучери храни от търговци, отчитане на комисиона за своята дейност и на възникналите парични потоци.
Счетоводните записвания при оператора имат следната примерна схема:

за получените от работодателя парични средства за отпечатване и предоставяне на ваучери за храна, по определени купюри и на обща сума (по номинал на ваучерите):
Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
К-т с/ка 412 Клиенти по аванси
анал. сметка на работодателя;

за полагащото се възнаграждение по издадена на работодателя фактура (договорена комисиона):
Д-т с/ка 411 Клиенти
К-т с/ка 703 Приходи от продажби на услуги
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите;

на база предоставени ваучери от търговци, с които има договореност за приемане на същите, задължението към работодателя се трансформира като задължение към търговеца:
Д-т с/ка 412 Клиенти по аванси
анал. сметка на работодателя
К-т с/ка 401 Доставчици
анал. сметка на търговеца;

за превеждане на търговеца на одобрената сума:
Д-т с/ка 401 Доставчици
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове;

при възстановяване от работодателя на неизползвани ваучери, операторът превежда сумата по номинал (с евентуална договорена удръжка за разноски по отпечатването):
Д-т с/ка 412 Клиенти по аванси
анал. сметка на работодателя
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове;

ако останат суми по задължението към работодателя, например загубени или унищожени ваучери или ваучери, които не могат да бъдат върнати за подмяна, същите се отнасят в приход:
Д-т с/ка 412 Клиенти по аванси
К-т с/ка 709 Други приходи от дейността.

Операторът отчита паричните потоци по реда на СС 7 – Отчети за паричните потоци. Разходите за отпечатване и разпространение на ваучерите се отчитат като разходи по общия ред по сметки от група 60 Разходи по икономически елементи,срещу полученото възнаграждение за дейността от работодателя.

Документиране и счетоводно отчитане при работодателя

за преведените на оператора средства за отпечатване и предоставяне на ваучери за храна, счетоводното отчитане при рабо-тодателя има следния вид:
Д-т с/ка 402 Доставчици по аванси
анал. сметка на оператора
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове;

за получените от оператора ваучери за храна:
Д-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
К-т с/ка 402 Доставчици по аванси;

за договореното възнаграждение на оператора, по издадена от него фактура:
Д-т с/ка 602 Разходи за външни услуги
Д-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове;

за разпределение на ваучерите между наетите лица и отчитането им като социални разходи:
Д-т с/ка от група 60 Разходи по икономически елементи
К-т с/ка 421 Персонал
(по списък, съгласно регламентиран вътрешен ред);

при предоставяне на ваучерите на персонала:
Д-т с/ка 421 Персонал
К-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна;

за върнати ваучери на оператора (с изтекъл срок, за подмяна и пр.):
Д-т с/ка 411 Клиенти
К-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна;

съгласно чл. 23, ал. 3 от Наредба № 7 на МФ от 2003 г. работодателят може да поиска от оператора в 30-дневен срок от изтичането на валидността на ваучерите да извърши замяна с нови ваучери по техния номинал. Замяната се отчита по сметка 509 Други парични средства, като се отписват върнатите, а се записват новополучените ваучери;
когато някои работници или служители напуснат предприятието, те трябва да върнат неизползваните ваучери за следващи периоди, съгласно чл. 14, ал. 4 от Наредба № 7 от 2003 г. За тези ваучери се съставят следните статии по способа на “сторното”:
Д-т с/кa от група 60 – Разходи по икономически елементи
К-т с/ка 421 Персонал и
Д-т с/ка 421 Персонал
К-т с/ка 509 Други парични средства;

когато работодателят бракува ваучери поради повреда, загубване или унищожаване, следва да отчете разход по номинала:
Д-т с/ка 609 Други разходи
К-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна.

В края на годината ваучерите за храна се инвентаризират по общия ред и евентуалните липси и излишъци се отчитат по предвидения ред.
Работодателят отчита паричните потоци по реда на СС 7.

Отчитане на ваучерите за храна при търговеца
Ваучерите за храна се ползват като разплащателно средство, заместващо парите. Затова няма особености в сравнение с традиционното отчитане на приходи от търговска дейност и приходи от продажби съобразно изискванията за документиране на продажбите по реда на Наредба № Н-18 на МФ от 2006 г.

за продадени храни срещу представени ваучери, счетоводното отчитане при търговеца е, както следва:
Д-т с/ка 509 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна
К-т с/ка 702 Приходи от продажби на стоки
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите;

съгласно чл. 14 от Наредба № 7 от 2003 г. ползвателите на ваучерите (работниците и служителите) нямат право да получават остатък от ваучер в пари (като разлика между стойността на ваучера и цената на стоката). Ако все пак у търговеца остане такава разлика, той я отчита като приход:
Д-т с/ка 509 Други парични средства
К-т с/ка 702 Приходи от продажби на стоки
(с цената на продадените стоки)
К-т с/ка 4532 Начислен данък за продажбите
К-т с/ка 709 Други приходи от дейността
(разликата);

приетите ваучери срещу продадени стоки се представят на оператора за осребряване в 20-дневен срок, като се съставя следната статия:
Д-т с/ка 411 Клиенти
анал. сметка на оператора
К-т с/ка 503 Други парични средства
анал. сметка Ваучери за храна;

за договореното възнаграждение на оператора, по издадена от него фактура, счетоводното записване е:
Д-т с/ка 602 Разходи за външни услуги
Д-т с/ка 4531 Начислен данък за покупките
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове;

за осребрените ваучери от оператора се съставя статията:
Д-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
К-т с/ка 411 Клиенти
анал. сметка на оператора.

При продажба на стоки срещу ваучери търговецът издава касова бележка и отчита продажба и начислен данък по общия ред. Предлаганата схема за документиране и счетоводно отчитане се позовава на Указание № 3 на МФ от 2003 г., но предприятията могат да внесат подобрения, съобразно своите виждания за организация на счетоводното отчитане.

Евгени РАНГЕЛОВ, магистър по финанси

Posted in Любопитно | С етикети: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , | Leave a Comment »

 
%d блогъра харесват това: