Право на приспадане на данъчен кредит в случаите на чл. 62, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната.

Становище на НАП – ЦУ изх. № 24-39-65 / 18.12.2015 г.             

Относно: право на приспадане на данъчен кредит в случаите на чл. 62, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната

Във връзка с Ваше искане за методологично разглеждане, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № …………… г. по повод писмено запитване и две неприключили производства по обжалване на ревизионни актове, по отношение на писменото запитване е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество, установено на територията на страната и регистрирано по ЗДДС, закупува стоки от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в друга държава членка (Франция), които българското дружество продава на данъчно задължено лице, установено на територията на трета страна (Украйна). Договорено е от българското дружеството и за двете доставки (покупка и продажба) стоките да се транспортират при условията на доставка EXP по правилата INCOTERTMS 2000, за сметка на украинското данъчно задължено лице, от склад във Франция до склад на украинското данъчно задължено лице в Украйна. Френското данъчно задължено лице, за извършената от него доставка, издава фактура като прилага нулева ставка на данъка върху добавената стойност и във фактурата посочва като основание –   чл. 262 от френския закон за данъка върху добавената стойност. Българското дружество, за извършената от него доставка, издава фактура, в която като основание за неначисляване на данъка върху добавената стойност посочва чл. 69, ал. 2 във връзка с чл. 28, т. 2 от ЗДДС. Българското дружество разполага с митническа декларация за износ на стоките от Полша (държава на изпращане) до Украйна (държава на получаване). В митническата декларация българското дружество е посочено като износител на стоките.

Във връзка с изложената фактическа обстановка дружеството поставя следните въпроси:

1. Правилно ли е разбирането, че покупката на стоките от българското дружество е с място на изпълнение на територията на Франция и в коя колона на дневника за покупки следва да бъде отразена фактурата на френския доставчик?
2. В случай, че извършената от българското дружество доставка е с място на изпълнение на територията на Франция, стойността на тази доставка формира ли облагаем оборот за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност във Франция?
3. В случай, че българското дружество се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност във Франция, следва ли при следващите доставки дружеството да се идентифицира с френския идентификационен номер за целите на ДДС пред френския доставчик?
4. Налице ли е вътреобщностно придобиване за българското дружество, следва ли да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС и възниква ли задължение за регистрация по системата Интрастат?
5. Правилно ли е разбирането, че за продажбата на стоките от българското дружество на украинското данъчно задължено лице не следва да се начислява данък върху добавената стойност на основание чл. 69, ал. 2 във връзка с чл. 28, т. 2 от ЗДДС и фактурата за продажба следва да се отрази в колона 23 на дневника за продажба?

Предвид така изложената фактическа обстановка в писменото запитване и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените в него въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:

В сходна ситуация съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (решение по дело EMAG Handel Eder, С-245/04 и по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09), когато две последователни доставки на едни и същи стоки, извършени по възмезден начин между данъчно задължени лица, действащи в това качество, пораждат една единствена вътреобщностна пратка или един единствен вътреобщностен транспорт на тези стоки, пратката или транспортът може да се определи като вътреобщностна доставка/вътреобщностно придобиване само на една от двете доставки, която единствено ще бъде освободена от данък съгласно първия под-параграф на член 28в, част А, буква а) на Шестата директива.

По отношение на мястото на изпълнение на тези две доставки Съдът приема, че когато доставката, която е предмет на вътреобщностна пратка или превоз и от която следователно произтича вътреобщностно придобиване, облагано в държавата членка по местоназначение на посочената пратка или превоз, е първата от двете последователни доставки, за място на втората доставка се приема мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, тоест държавата членка по местоназначение. В случаите, когато предмет на вътреобщностна пратка или превоз е втората от двете последователни доставки, за място на първата доставка, хипотетично извършена преди изпращането или превоза на стоките, се счита държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът (решение по дел EMAG Handel Eder, С-245/04).

Доколкото в случая, изложен в запитването, са налице две последователни доставки на стоки, които са предмет на едно единствено транспортиране на стоките от склад във Франция до склад на украинското данъчно задължено лице в Украйна, като стоките преминават през територията на Полша, която е посочена като държава членка на изпращане относно износ, за определяне на данъчното третиране на доставките, по които българското дружество е получател, съответно доставчик, следва да бъде установено към коя доставка – към първата или втората се отнася транспортирането на стоките. Доколкото в запитването е посочено, че транспортът е за сметка на украинското данъчно задължено лице и френското данъчно задължено лице е уведомено за това обстоятелство, следва да се приеме, че същото е знаело, че стоките ще бъдат препродадени на друго данъчно задължено лице, преди да напуснат територията на Франция. Поради това и на основание чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) и по аргумент от Решение на СЕС по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09, т. 40, считам че доставката, по която получател е българското дружество, е с място на изпълнение на територията на Франция и за нея не е приложимо освобождаването, регламентирано в чл. 138 от същата директива, доколкото транспортирането на стоките се отнася към доставката, по която българското дружество е доставчик. Лице-платец на данъка върху добавената стойност за тази доставка (доставката към българското дружество) считам, че е френското данъчно задължено лице, на основание чл. 193 от Директивата за ДДС, независимо, че българското дружество може да е предоставило идентификационния си номер по ЗДДС. Предвид това в случая за получената доставка от българското дружество разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не е приложима, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване.

Доколкото при доставката, извършена от българското дружество към украинското данъчно задължено лице, стоките се транспортират от територията на Франция, на основание чл. 32 от  Директивата за ДДС считам, че същата е с място на изпълнение на територията на Франция, като по отношение на данъчното ѝ третиране за целите на данъка върху добавената стойност следва да бъде приложено френското данъчно законодателство. В тази връзка, както и с оглед задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност във Франция, българското дружество следва да се съобрази с френското данъчно законодателство.

В писмото Ви са изложени аргументи за несъгласие с изразеното становище на Изпълнителния директор на НАП в писмо с изх. № 24-33-151/01.03.2012 г. относно правото на приспадане на данъчен кредит за изискуемия от данъчно задължено лице като платец данък при вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и по чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната. В подкрепа на тези аргументи се позовавате на практиката на Върховен административен съд (Решения № 991 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 3004/2014 г. и № 2227 от 27.02.2015 г. по адм. д. № 4102/ 2014 г.). Предвид изложеното по-горе считам, че изразеното становище в писмото Ви относно правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезата на начисляване на данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не кореспондират с казуса, изложен в запитването. Независимо от това Ви уведомявам, че поддържам цитираното становище по аргументите, изложени в същото. Считам, че в случаите, когато стоките, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната (когато тя е държавата членка по идентификация), не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, не може да се счита, че за придобиванията възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС. Ако лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка по пристигане на стоката, приложение намира специалният режим на корекции на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, разписан в чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), който се основава на механизъм за намаляване на начисления данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, като позволява да се коригира двойното данъчно облагане. Предоставянето на право на приспадане по общия ред в този случай би могло да лиши чл. 62, ал. 4 от ЗДДС от полезно действие, тъй като лицето, след като се е ползвало от право на приспадане в страната (държавата членка, издала идентификационния номер), вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта. Това би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностно придобиване мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление. Ето защо, считам че не е налице право да приспадне данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност по вътреобщностно придобиване, при което стоките не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната. В същият смисъл е и решение на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08 от 22 април 2010 година, съгласно което данъчно задължено лице, което е осъществило вътреобщностно придобиване на стоки под идентификационен номер, издаден в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва и не е доказало, че придобиването е обложено в тази държавата членка, няма право да приспадне незабавно начисления ДДС по получено вътреобщностно придобиване. Правно релевантно според съда е дали стоката е пристигнала в държавата членка, издала идентификационния номер, предоставен от лицето, което придобива стоките, като съдът не е отдавал значение на обстоятелството къде е пристигнала тази стока.

В цитираната в писмото Ви практика на Върховен административен съд в Решение № 991 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 3004/2014 г. са изложени мотиви относно прилагане на принципа на неутралност и признаване на право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък при вътреобщностно придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната, като правото на приспадане на данъчен кредит се обосновава с приложението на чл. 73а от ЗДДС. Съдът приема, че режимът на самоначисляване, приложим при вътреобщностното придобиване, изисква от една страна получателят да начисли данък върху добавената стойност и в същото време да упражни правото на приспадане на данъчен кредит като по този начин резултатът за данъчния период (когато са осъществени само вътреобщностни придобивания) трябва да бъде нула.

Следва обаче да се има предвид, че разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС осигурява упражняването на право на данъчен кредит, когато материалноправните основания за това са налице, но не са изпълнени формалните условия за правото на данъчен кредит и в тази връзка считам, че съдът неправилно тълкува нормата на чл. 73а от ЗДДС.

Поначало за упражняването на право на данъчен кредит е необходимо да са налице основания по същество (чл. 68-69 от ЗДДС), формални (чл. 71 от ЗДДС) и времеви условия (чл. 72 от ЗДДС). На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по Глава осма от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 71, т. 5 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит в случаите на вътреобщностно придобиване, лицето, което придобива стоките, следва да притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, да е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС и да е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС. Съгласно   чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС.

Според практиката на СЕС по отношение правото на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за извършените вътреобщностни придобивания, установените от държавата членка формални условия, които трябва да бъдат изпълнени от данъчно задълженото лице, за да може то да упражни правото на приспадане на данък върху добавената стойност, не могат да превишават строго необходимото с оглед на проверката за правилно прилагане на процедурата по самоначисляване (решения по дела “ЕМС-България” ООД, С-284/11, Nidera Handelscompagnie, C-385/09, Uszodaepito, C-392/09). Съдът е постановил също така, че основният принцип на неутралитет на данъка върху добавената стойност налага  приспадането му по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания (решения по дела Ecotrade, С-95/07 и С-96/07, Nidera Handelscompagnie, C-385/09, Dankowski, C-438/09).

Разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС осигурява нормативно предимството на материалноправните пред формалните/процесуалните изисквания за упражняването на правото на данъчен кредит. Това правило се прилага, за да осигури неутралността на данъка в случаите, когато са налице основанията на чл. 68-69 от ЗДДС – в общия случай стоките или услугите да са предназначени за облагаеми доставки, като нормата сама по себе си няма правопораждащ ефект.

Преди влизането в сила на чл. 73а от ЗДДС съществуваше практика, при която при извършване на данъчен контрол на основание чл. 71 и/или чл. 72 от ЗДДС се отказваше право на приспадане на данъчен кредит в случаите на самоначисляване, при които стоките или услугите се използваха от регистрираните лица за целите на облагаемата им дейност, но съответното лице не притежаваше изискуемия от закона документ по чл. 71 от ЗДДС или притежаваният от него документ не отговаряше на законовите изисквания, или защото не беше упражнило правото си в законовия срок по чл. 72 от ЗДДС. Доколкото при самоначисляването начисляването на данъка и приспадането на данъчен кредит са съсредоточени при едно и също лице, то контролът за правилното функциониране на механизма на данъка, който чрез начисляването на данъка и данъчния кредит осигурява неутралност на данъка за икономическите оператори във веригата от доставки и понасянето на данъчната тежест при крайното потребление на стоката или услугата, може да се осъществява и извън тези формални изисквани. Поради това, както и за съобразяване с практиката на СЕС, обективирана в решение по съединени дела Ecotrade, С-95/07 и       С-96/07, нормата на чл. 73а от ЗДДС допусна правната възможност да се игнорират формалните условия за упражняване на данъчен кредит при наличие на материалните основания за същото. Т.е., разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС не може де се счете като самостоятелно основание за възникване право на данъчен кредит, независимо от наличието или липсата на материалноправно такова. Например, ако едно лице извършва освободени доставки, независимо от наличието на формалните условия за право на данъчен кредит (притежание на фактура за получена облагаема доставка с отразен на отделен ред данък, спазен срок по чл. 72 от ЗДДС), за същото не би възникнало право на данъчен кредит, тъй като не са изпълнени условията по същество – получената от лицето доставка на стока или услуга да е предназначена за извършване от лицето на облагаеми доставки. Да се приеме, че чл. 73а от ЗДДС има правопораждащ ефект относно правото на данъчен кредит, би довело до абсурдния резултат лице, което извършва с придобита стока освободени доставки, ако притежава законово изискуемия документ да няма право на данъчен кредит, а ако не притежава такъв документ – да има право на данъчен кредит въз основа на 73а от ЗДДС, на който съдът се позовава като на формално основание за възникване на данъчен кредит. Предвид изложеното, разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС намира приложение само когато са изпълнени условията по същество за упражняване на данъчен кредит.

В случай на осъществено вътреобщностно придобиване материалноправните основания за възникване на право на данъчен кредит биха били налице, ако стоката се използва за последваща облагаема доставка или за целите на облагаемата дейност на лицето. Предвид обстоятелството, че такава последваща облагаема доставка както на територията на страната, така и извън страната в хипотезата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не се доказва от лицето, а стоката чрез тези операции на практика се извежда от режима на ДДС, за доставката не възниква право на данъчен кредит. Така се осъществява облагане, еднакво по ефект с това на осъществено крайно потребление, чието коректно облагане е осуетено. Т.е., непризнаването на данъчен кредит в случая е еднакво по ефект на облагане на вътреобщностно придобиване, приспадане на данъчен кредит по това облагане и начисляване на ДДС по последваща доставка към трето лице.

Предвид обстоятелството, че в случаите при трансгранични операции, които имат усложнен характер и при които възможностите за осъществяване на фискален контрол на държавите членки и облагането на реалната крайна доставка са затруднени, чл. 62, ал. 2 от ЗДДС има роля на „защитна мрежа“, осигуряваща функционирането на механизма на ДДС, като елиминира възможността крайното потребление на стоката или услугата да не бъде обложена, като при начисляването на данъка при вътреобщностно придобиване на основание на цитираната норма приспадане на данъчен кредит не се следва, в който смисъл е и решение на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08 от 22 април 2010 година.

Следва да се има предвид, че ако бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната и не е налице последваща облагаема доставка на тези стоки както на територията на страната, така и извън нея, механизмът на облагане с ДДС би бил нарушен. В тези случаи, когато лицето, което придобива стоките се е идентифицирало за целите на вътреобщностното придобиване с идентификационния си номер за данъка върху добавената стойност, издаден в страната, и същото не е доказало, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, е налице загуба на данък върху добавената стойност в тази държава членка. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС санкционира неспазването на задължението за начисляване на данък върху добавената стойност в друга държава членка при вътреобщностно придобиване, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на тази друга държава членка. Предвид това начисленият по вътреобщностно придобиване данък върху добавената стойност е без право на приспадане на данъчен кредит.

В случаите на висящи административни и съдебни производства при посочената фактическа обстановка, считам че процесуалната защита следва да се основава на горепосочените аргументи. В случаите, когато стоки, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната, тъй като лицето, което придобива стоките е предоставил идентификационен номер по ЗДДС, не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, считам че е налице идентичност с фактите по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08 на СЕС, независимо къде точно са пристигнали стоките, предвид посоченото по-горе разбиране за релевантните за СЕС факти. Считам, че в случаите, когато българският съд не приема, че е налице идентичност на фактите по разглеждания от него спор с този, по който е постановено решението на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08, следва да бъде поискано от съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Източник: Зам. Изпълнителен Директор на НАП – ГАЛЯ ДИМИТРОВА

Приложение на чл. 72 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при неиздадена в законоустановения срок фактура от страна на доставчика.

Становище на НАП – ЦУ  изх. № 20-99-222 / 16.11.2015 г.

Приложение на чл. 72 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при неиздадена в законоустановения срок фактура от страна на доставчика.

Във връзка с постъпили в ЦУ на НАП запитвания по приложението на чл. 72 от ЗДДС при неиздадена в законоустановения срок фактура от страна на доставчика, съобразявайки относимата нормативна уредба и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Върховния административен съд (ВАС), на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

1. Възникване и срок за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС:

            По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на Глава седма „Данъчен кредит” от ЗДДС. На основание чл. 69,  ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът-регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно  чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател, същото следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.

Следва да се има предвид, че издаването на фактура в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС и отразяването ѝ справката-декларация на основание чл. 124, ал 2 от същия закон е основно задължение на доставчика. В случаите на закъсняло издаване на фактурата следва да се извърши внимателна преценка относно наличието на основание за осъществяване на административнонаказателна отговорност на доставчика по чл. 182 от ЗДДС.  При всички случаи за невнесения в законоустановения срок данък доставчикът дължи лихва за периода от изтичане на срока за внасяне на данъка за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем, до момента на погасяване на задължението чрез внасяне на данъка или неговото приспадане или прихващане.

            Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит според ал. 2 на същата разпоредба се упражнява, като лицето:

1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

            В случай, че получател по доставка е пропуснал да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода съгласно чл. 72 от ЗДДС, то правото на данъчен кредит се преклудира и не може да бъде упражнено. В този смисъл е и решение на ВАС № 11891 от 08. 10. 2014 г., както и практиката на Съда на ЕС. Така в решение по дело С-152/02 се прави ясно разграничаване между възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. В същото решение е постановено, че издаването на фактура през данъчен период, следващ периода на възникване на правото, няма ретроактивно действие и не дава право на упражняване на право на данъчен кредит за данъчния период, в който това право е възникнало. Допустимостта на преклузивен срок за упражняването правото на данъчен кредит е постановена с решение на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07, т. 54, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност. Принципът на ефективност не се нарушава само поради факта, че за да пристъпи към събиране на неплатения ДДС, данъчната администрация разполага със срок, който надвишава дадения на данъчнозадължените лица за упражняване на правото им на приспадане.

2. Срок за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за доставка, за която това право е възникнало преди 01.01.2010 г.:

Според постоянната практика на ВАС (в този смисъл са решения на ВАС № 15471 от 22.11.2013 г.; № 13647 от 25.10.2011 г.; № 9451 от 29.06.2012 г.; № 6094 от 07.05.2013 г.; № 11891 от 08.10.2014 г.; № 3235 от 07.03.2011 г.), определеният с чл. 72 от ЗДДС тримесечен срок за данъчни периоди преди 01.01.2010 г. е недостатъчен и прави прекомерно трудно упражняването на данъчен кредит с оглед спазване принципа на ефективност,  при условие, че са налице данни, че доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. От друга страна ВАС приема (решение на ВАС № 11891 от 08.10.2014 г.), че след изменението на ЗДДС и въвеждането на 12 месечен срок за упражняване правото на данъчен кредит, новият 12 месечен срок отговаря на изискванията за ефективност и равностойност. Предвид това, когато правото на данъчен кредит е  възникнало преди 01.01.2010 г. и са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който същото е възникнало срокът за упражняването му следва да се счита спазен, ако лицето го е упражнило в някой от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало, това право. В тези случаи, ако лицето е пропуснало да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит и в този срок, то правото на данъчен кредит се преклудира и не може да бъде упражнено. Въпреки че законът не предвижда обратно действие на нормата, с която срокът за упражняване на правото на приспадане се удължава, това тълкуване се налага поради необходимостта да се осигури в по-голяма степен приложението на  посочените по-горе принципи на европейското право – на принципа на неутралност на данъка, както и на принципите на ефективност и на правна сигурност. В този смисъл е и решение на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07.

3. Упражняване на правото на данъчен кредит в случаите на правен спор: Съществуват  случаи, когато доставчикът и получателят по една доставка не могат да постигнат съгласие относно изпълнението по договора или размера на дължимото възнаграждение, поради което възниква риск от  лишаване на получателя от възможност  да упражни правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно изискванията на закона, поради липса на съгласие относно съдържанието на дължимата от доставчика фактура.

В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на  чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите когато доставката се документира с протокол по чл. 117. По силата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването на фактурата.

В тези случаи на правен спор между страните по сделката, следва да се документира безспорната част с издаване на фактура по реда на ЗДДС, и съответно, ако за лицето получател е налице право на приспадане на данъчен кредит, същото следва да го е упражни в срока по чл. 72 от ЗДДС. Ако в резултат от приключил правен спор е постановено съдебно или арбитражно решение или споразумение, или чрез друг способ е постигнато съгласие между страните по отношение на възнаграждението по доставката, следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на решението или при постигането на съгласието е налице изменение на данъчната основа на доставката и доставчикът следва да документира същото с издаването на известие, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. Когато е изменена данъчната основа в увеличение и е издадено съгласно чл. 115 от ЗДДС дебитно известие, правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката възниква през данъчния период, през който е издадено дебитното известие и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 61а от Правилника за прилагане на ЗДДС. Наличието на правен спор следва да се докаже чрез съответните покани, документация за водени преговори, протоколи, искови молби, съдебни или арбитражни решения или споразумения, кореспонденция между  доставчик и получател и др. Относно евентуалното издаване на фактури преди да настъпи данъчното събитие следва да се има предвид становище на изпълнителния директор № 24-00-47/08. 11. 2007 г. Източник: Зам. Изпълнителен Директор НАП – Галя Димитрова

Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждане за 2015 г.

До края на декември работниците или служителите трябва да представят необходимите документи пред своите работодатели по основно трудово правоотношение, ако искат да ползват данъчните облекчения за деца чрез него. Двете декларации – за ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), са публикувани на интернет страницата на НАП – www.nap.bg.

Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2015 г. могат да се ползват по два начина.

Първият начин, по който може да се ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2016 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/или декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2015 г.

Вторият начин е с подаване на годишната данъчна декларация за 2015 г. – до 3 май 2016 г. (30 април е в събота, а 2 май е официален почивен ден – Великден). Към нея трябва да се приложи и съответния образец на декларация:

• Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или
• Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006).

Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете; с 400 лв.  – за две ненавършили пълнолетие деца; или с 600 лв. за три или повече ненавършили пълнолетие деца. Условията, при които е възможно да се прилага облекчението, се декларират в специалния образец на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005). Към формуляра се прилага и декларация от другия родител, че за 2015 г. същият няма да ползва намалението.

Данъчното облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Условията, при наличието на които е възможно да се  прилага облекчението се декларират в декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006). Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, както и декларация от другия родител, че за 2015 г. той няма да ползва намалението.

И двата вида облекчения (за деца и за деца с увреждания) се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Всички условия за прилагане на облекченията може да видите тук, а отговорите на често задавани въпроси да прегледате на адрес: http://www.nra.bg/news?id=2750.

Двойно по-евтино възстановяваме здравни права до 23 декември 2015 г.

Хората с прекъснати здравноосигурителни права ще могат да ги възстановяват двойно по-евтино до 23 декември. След влизането в сила на промените в Закона за здравното осигуряване, здравните права ще се възстановяват при условие, че се заплатят всички дължими вноски за последните 5 години (60 месеца), а не както е сега – три години.

Така например ако човек, който сам внася вноските си за здраве и е с прекъснати здравноосигурителни права (не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца), е пожелал през август 2015 г. да ги възстанови, е трябвало да плати всички дължими осигурителни вноски за периода от 01.07.2012 г. – 30.06.2015 г. (36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ). В случай, че същият човек пожелае да възстанови здравноосигурителните си права през февруари 2016 г., ще трябва да плати вноските за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. (60 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ). Трябва да се има предвид също, че когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от осигурителни права.

Промяната в Закона за здравното осигуряване беше публикувана в Държавен вестник в края на юни, но влиза в сила шест месеца по-късно – от 28 декември. Затова, за да възстановят здравните си права два пъти по-евтино, хората трябва да преведат здравните си вноски до 23 декември – последния работен ден преди влизането в сила на разпоредбата.

От НАП напомнят също, че преди да платят дължимите си вноски, хората с прекъснати здравноосигурителни права трябва да са подали и  Декларация образец 7. Не трябва да се забравя също и че, ако те имат по-стари задължения, преди да платят дължимите вноски, трябва да подадат заявление, в което да опишат поредността на погасяване на дълговете си за здраве. В противен случай преведените пари ще отидат за покриване на най-старите задължения.

В същото време приходната администрация напомня, че няма промяна в условията, при които се прекъсват здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка. Това става, ако не са внесени повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца,  предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. До края на 2015 г. правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими вноски за период от 36 месеца, а от началото на 2016 г. – за период от 60 месеца.

Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски чрез електронната услуга на НАП. Справка за здравноосигурителния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. С електронния калкулатор на НАП гражданите могат автоматично да изчислят дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях.

Повече информация за възможностите за проверка на здравноосигурителния статус, възстановяване на здравни права, както и друга информация, клиентите на НАП могат да получат на телефон 0700 18 700 на цената на един разговор.

Работни и почивни дни през 2016 година.

За 2016 година има общо 251 работни дни

Януари П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 20 работни дни	Февруари П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 21 работни дни	Март П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 22 работни дни	Април П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30   20 работни дни
Май П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 19 работни дни	Юни П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 22 работни дни	Юли П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни	Август П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 23 работни дни
Септември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 20 работни дни	Октомври П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни	Ноември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 21 работни дни	Декември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни

Осем правила как да изберем счетоводител !

 

Голяма част от новостартиращите предприятия, както и част от работещите малки и средни такива не могат да си позволят да наемат щатен счетоводител и ползват услугите на упражняващи свободна професия счетоводители или специализирани счетоводни предприятия. За съжаление не винаги сътрудничеството е удачно, а поправянето на допуснатите грешки често струва и скъпо.

Преди време имах такъв случай – дойде председателят на едно ООД, като в счетоводните му отчети се водеха в наличност малко повече от двеста хиляди лева. До момента отчетността е била подготвяна от някаква роднина на единият съдружник, която е взимала документите в дома си, изготвяла е някакви отчети и ги е предавала. Когато на фирмата се назначава данъчна проверка, се оказва, че платените данъци изобщо не съвпадат с тези, които биха се дължали при коректно водена търговска документация. Накрая с управителя стигнахме до договаряне за възстановяване на счетоводството и на него му се наложи да плати хонорар за преосчетоводяване на данните за предходните две години. И този хонорар е допълнителен разход, освен сумите платени за „пропуснатите” данъци и съответните наказателни лихви.

На какво трябва да обърне внимание един стартиращ предприемач при избор на външен счетоводител:

1. Наскоро чух от един колега, че никога не се обажда на клиентите си през почивните дни – празници, събота, неделя. Мислите ли, че така трябва? По-скоро е обратното. Счетоводният бизнес е такъв, че един нормален счетоводител трябва да знае всичко за своите клиенти. Както е популярна поговорката „че на поп и адвокат всичко се казва”, за една търговската дейност е необходимо счетоводителят да знае всякакви подробности. Нормалният счетоводител не е просто човек, който взема фактурите и банковите документи, после да ги обработва в компютъра и накрая да разпечатва едни таблици. Той трябва да пита за всичко – къде какво е станало, дори е съвсем нормално да ви поиска допълнителни документи, които за вас биха се сторили една „излишна бумащина”. Ако счетоводителят не ви пита за подробности, а само оформя междинните (месечни) или годишните отчети, а често и да „измисля” ситуации без необходимите първични документи, то той е просто един занаятчия, а това означава, че е много вероятно при данъчна ревизия да възникнат проблеми.

2. Добрият счетоводител е длъжен винаги да има информация за предадените от вас документи (договори, фактури, актове, протоколи,
банкови извлечения, складова документация). Ако му зададете въпрос откъде се е появила това или онова число за плащане на данъка, той трябва да може да ви отговори сравнително бързо – в рамките на 5 – 10 минути, като ви даде подробна инфорация, както и да обоснове своята позиция. Ако не може да направи това, означава, че не се отнася към вас като към важен клиент и рано или късно или ще се появят проблеми или ще прекратите съвместната дейност.

3. Един професионалист никога не приема на доверие числата, той винаги проверява – Не е лошо да направите следният експеримент, ако сте се договорили за услугата „изготвяне на платежни документи”. Например ако имате някоя фактура за плащане, опитайте със следната реплика: „Изгответе ми платежно нареждане към Х ООД, май трябваше да им плащаме 2000 лв от предния месец”. Добрият счетоводител ще провери какво има да се плаща и какъв му е размера, да посочи в платежното нареждане по кой номер фактура се превеждат парите. Това освен че е във ваша полза, показва уважение и към колегата счетоводител от Х ООД, който ще знае по кое задължение са преведени тези пари.

4. Поинтересувайте се какъв опит има счетоводителя, с какъв тип фирми се занимава, се е занимавал, какви по големина, в какъв сектор от бизнеса. Малко или много в счетоводният бранш има специализация, защото колкото и правилата на счетоводната отчетност и данъчното облагане да са едни и същи за всички, толкова и интерпретацията на търговските процеси и документооборота е различен. Например най-лесно е счетоводното отразяване в сферата на услугите, средно по трудност е в търговията, а е сравнително трудно в производството и строителството. Имайте предвид, че счетоводител, който се занимава с големи фирми, където документооборота е максимално усложнен не означава, че той ще се справи и с фирма, където отразяването е сравнително леко. Тъкмо обратно, много често се допускат елементарни грешки, които са или резултат от подценяване на бизнеса, или на неправилна интерпретация на самата сделка.

5. Опитният счетоводител умее да намира общ език с данъчните. Това е просто необходимост при ежедневната му работа, още повече, че му се налага постоянно да контактува с данъчните власти. Ако един счетоводител постоянно се оплаква от ревизорите – това е лош признак. Разбира се, често се случват търкания между счетоводител и ревизор, но това е нормално – сблъскват се различни позиции – счетоводителят е на страната на клиента си, данъчният на държава, но това не означава, че на вас трябва да ви се оплаква прекалено.

6. Добър счетоводител не е този, който винаги в първите дни предава баланси, декларации и т.н. отчети, а  този който знае законите и предлага на клиентите си възможни методи за легално оптимизиране на данъчното облагане. Счетоводителят трябва да ви предлага възможни варианти, при които да се намалява ефективното данъчно облагане, стига разбира се, да не е противозаконно.

7. Обикновенно външният счетоводител – упражняващ свободна професия, обслужва няколко фирми. Опитайте се да разберете колко клиента има и приблизително каква му е месечната натовареност. Някак несериозно звучи ситуацията счетоводител да работи на трудов договор някъде, а едновременно с това да обслужва и 40 – 45 фирми след работно време. Дори и да попаднете на такъв, добре е да помислите дали този човек ще успява да ви обърна достатъчно внимание. Нормално, без да прави компромис с качеството, един счетоводител може да се справи с не повече от десет фирми. Същото се отнася и до специализираните счетоводни предприятия, ако се спрете на тях. При договарянето опитайте се да разберете колко нает персонал имат и изисквайте да ви бъде назначен точно определен счетоводител, с когото ще контактувате, когато е необходимо спешно да се свърши нещо. При по-малките счетоводни кантори човека за контакти обикновено е управителя и ако той твърди, че персонално се занимава с вас, можете да си направите експеримент (например по т.3)

8. Бъдете особено подозрителни ако ви се предлага счетоводно обслужване на дъмпингова цена. Стандартната тарифа на счетоводител-частник започва от 150 лв месечно за фирми нерегистрирани по ДДС и 250 лв за регистрирани по ДДС, при минимален брой документи и ниска сложност. Това са едни минимални цени, под които счетоводният бизнес не е ефективен, а се предполага, че едва ли предпочитате документацията ви да се обработва от партньор, който ще фалира всеки момент. Източник:Преслав Недев

Компаниите в България почти не използват външни счетоводни услуги

Компаниите в България използват най-малко в сравнение с останалите страни в ЕС центрове за споделени услуги (SSC), които да се грижат за счетоводството и финансите на фирмите. Това показва проучване наDeloitte, проведено сред данъчните експерти и финансови директори в цяла Европа. Едва една пета от респондентите са заявили, че аутсорсват тези дейности, докато в най-развитите западни държави процентът надхвърля 70. В Италия над 93% от запитаните са отговорили, че използват подобни центрове.

В доклада на консултантската компания се посочва, че изнасянето на данъчните дейности е един от начините за намаляване на разходите и повишаване на ефективността на този тип дейности. Като цяло в Европа над 50% от компаниите използват SSC, а през 2015 г. 68.5% от запитаните са отговорили, че ги използват във връзка с данъчното законодателство.

Проблеми и възможности

Изследването на Deloitte показва, че в европейски мащаб данъчната политика на правителствата продължава да създава проблеми на бизнеса и превръща самите държави в по-малко привлекателни. Добрата новина е, че за трета поредна година хората, отговорили, че имат такива притеснения, намаляват. Вижда се, че през 2015 г. притеснения в тази посока имат 54% от запитаните, докато през 2013 г. числото достигаше 60%. Най-големите проблеми и притеснения са свързани с честата промяна на данъчното законодателство, което усложнява планирането. Това се оказва голям проблем за близо 35% от анкетираните. Най-малко проблеми с данъците имат държави като Швейцария, Холандия, Люксембург и Норвегия. Точно на другия полюс са Франция, Италия, Хърватия, Португалия и Белгия, където почти всички анкетирани отговарят, че в държавите им има голяма доза несигурност и нестабилност относно данъчната система.

При провеждането на социологическото изследване Deloitte е попитал експертите какви промени в данъчната система биха имали позитивен ефект върху конкурентоспособността на техните държави. Близо половината са отговорили, че това е опростяването на данъчната система. Голяма част (40%) смятат, че икономиката би стана по-конкурентна, ако бизнесът има повече яснота за бъдещите промени в данъците. На четвърто място по значение се оказва размерът на корпоративните данъци, които според анкетираните трябва да бъдат свалени с 1-2 пр. пункта. Интересното е, че при изследванията за предходните две години респондентите казваха, че преките данъци върху труда са по-големият проблем. Сега се вижда, че данъкът върху печалбите е с по-голямо негативно влияние.

Промени без експертиза

От изследването се вижда и друга негативна тенденция – промените в данъчното законодателство в Европа се прави от политиците, без да се допитват в достатъчна степен до експертите. По-малко от 2% от респондентите са отговорили, че политици са поискали мнението им относно техните данъчни стратегии. Всъщност най-често интерес проявяват акционерите на съответната компания. След тях се нареждат журналистите и анализаторите. Източник:Капитал

Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя

Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя

 С измененията и допълненията Кодекса на труда (КТ), обнародван в  ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17. 07. 2015 г.) беше въведено изрично задължение на работодателя да води трудово досие на работника или служителя.

Целта на материала е да даде отговор на два въпроса във връзка с новото задължение:

какви документи трябва да се съхраняват в личното трудово досие на работника и служителя и

колко време трябва да се съхранява трудовото досие.

В КТ не е предвидено легално  определение на понятието “трудово досие”. Независимо от това, от нормативните актове в областта на трудовото право и от практиката за тяхното прилагане е безспорно, че работодателят следва да разполага с различни документи, които са свързани с трудовото правоотношение на съответния работник или служител и които документи следва да се съхраняват в личното му трудово досие.

Задължението за воденето на трудово досие, изготвянето и съхраняването на документи, свързани с трудовото правоотношение, е на работодателя (чл. 128б, ал. 1  от КТ). Той е длъжен да изготвя и съхранява тези документи за нуждите на контролните органи, които извършват проверки за спазване на трудовото законодателство, за предоставяне на оригинали или копия от тях на съдебните органи в случай на трудови спорове, както и в други случаи, когато това е необходимо.

В законa не са посочени изрично и изчерпателно документите, които следва да бъдат съхранявани в трудовото досие на работника или служителя.

Разпоредбата на чл. 128б, ал. 2 КТ посочва, че в него се съхраняват документите във връзка с:

• възникването,
• съществуването, изменението и
• прекратяването на трудовото правоотношение.

При тази обща и широка формулировка на закона, документите, които се съхраняват в трудовото досие, следва да бъдат изведени по тълкувателен път от различни нормативни актове.

От цитираната разпоредба следва, че тези документи са три групи:

Документи във връзка с възникването на трудовото правоотношение:

Съгласно чл. 62, ал. 6 от КТ документите, които са необходими за сключване на трудов договор, се определят от министъра на труда и социалната политика. На това основание е издадена Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор.

Съгласно чл. 1 от нея за сключване на трудов договор са необходими:

1. личен паспорт или друг документ за самоличност, който се връща веднага;

2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства;

3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж;

4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;

5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;

 

6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години.

Работодателят може да изисква представянето и на други документи, извън посочените в чл. 1 от наредбата, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.

Освен тези документи, то обикновено съдържа още:

• трудов договор,

• заверено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ,

• длъжностна характеристика,

• писмено искане по чл. 68, ал. 4 КТ (за сключване на срочен трудов договор за срок по кратък от 1 година);

• документи, представени от лицето за удостоверяване на придобит трудов стаж и професионален опит и други.

 

Документи във връзка със съществуването на трудовото правоотношение:

Тази група документи включват:

• допълнителни споразумения, сключени към трудовия договор (чл.119 КТ);

• заповеди по:

–        чл. 118, ал. 3 КТ (за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение),

–        чл. 120 КТ (за едностранно изменение на мястото и характера на работа),

–        чл. 121 КТ (за командироване),

–        чл. 195, ал. 1 КТ (за налагане на дисциплинарни наказания),

–        чл. 210, ал. 1 КТ (за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника или служителя);

–        заповеди за разрешаване или не на ползването на различни видове отпуски 

• писмено съгласие за полагане на извънреден и нощен труд (когато такова се изисква съгласно КТ); 

• писмено съгласие по чл. 113, ал. 2 КТ (за работа за повече от 48 часа седмично по договор за допълнителен труд); 

• писмено съгласие по чл. 121, ал. 2 КТ (за командироване за срок по-дълъг от 30 календарни дни); 

• заявления на работника или служителя за ползване на различни видове отпуски,

• представени болнични листове и решения от органите на медицинска експертиза (например на ТЕЛК) и други.

Документи във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение:

Тук се включват:

• заповед по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 190 във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“);

• заповед за прекратяване на трудовото правоотношение;

• заповеди за изплащане на различни видове обезщетения, свързани спрекратяването на трудовото правоотношение (например по чл. 221, чл. 222 и чл. 224КТ),

• документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и други.

Всички посочени по-горе документи стават част от личното трудово досие на съответния работник или служител и следва да бъдат съхранявани в него.

 

В КТ не са уредени сроковете за съхранение на различните видове документи, част от личното трудово досие на работника или служителя.

Такива срокове са уредени в различни закони в зависимост от вида на документа и информацията, която съдържа.

В тази връзка основен закон е Законът за Националния архивен фонд.

Освен него, такива срокове са предвидени, например, в разпоредбите на чл. 41, ал. 1 от Закона за счетоводството във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно които ведомостите за заплати се съхраняват 50 години.

По отношение на съхранението на документите, съдържащи се в личното досие на работника или служителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Съгласно нея при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им.

Към разплащателните ведомости се прилагат и:

• трудови договори (заповеди за назначаване),
• заповеди за преназначаване,
• заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни,
• заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения.

Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в търговския регистър,удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския регистър.

В тази връзка следва да се има предвид и Инструкция № 5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Инструкцията, с нея се уреждат редът и условията за предаването, приемането,  обработването, съхраняването и използването на разплащателните ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без правоприемник, както и на документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Към разплащателните ведомости се прилагат:

1. трудови договори (заповеди за назначаване);
2. заповеди за преназначаване;
3. заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни годишно;
4. заповеди за освобождаване от работа;
5. трудови книжки;
6. издадени удостоверения обр. УП-1, обр. УП-2, обр. УП-3 и обр. 30;
7. протоколи за приети и изплатени възнаграждения от осигурители в несъстоятелност; 8. други документи, освен посочените в т. 1 – 7, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и доход, категория труд на лицата и други.

За повече информация, свързана със сроковете на съхранение на различните видове документи, съдържащи се в личното трудово досие на работника или служителя, можете да се обърнете към създадената към Министерския съвет – Държавна агенция „Архиви“.

При всички случаи документите, съдържащи се в личното досие на работника или служителя е добре да се съхраняват най-рано до изтичане на сроковете за предявяване  на искове за трудови спорове по чл. 358 КТ. Източник: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП (ТИТА)

Промените в закона за счетоводството от 01.01.2016 г.

Изброените по-долу промени не са степенувани по важност и не са напълно изчерпателни. Заинтересованите страни трябва да прочетат закона изцяло и с разбиране, за да достигнат до всички детайли свързани със счетоводната материя, която обхваща

1. Счетоводните документи могат да се съставят на чужд език, когато уговореното възнаграждение е в чужда валута, не е задължително да се превеждат на български, освен ако това е изрично предвидено в закон
чл. 5, ал. 2 от ЗС: „Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон„

2. Всички първични счетоводни документи трябва да се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на годината следваща годината, в който е издаден документа (до момента изискването за съхранение на документите за данъчен контрол е до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи)
чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗД: „счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят„

3. Въведени са 4 категории предприятия като понятия директно в закона:
– микропредприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 700 000 лева, приходи от продажби 1 400 000 лева, средна численост на персонала 10 души
– малки предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
– средни предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
– големи предприятия – ако към 31 декември на годината надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяната в категорията се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. Когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период. За отчетния период, в който предприятие от обществен интерес (банки, фондове, дружества свързани с производство или пренос на комунални услуги и др. изброени в § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на закона) престава да бъде такова, трябва да се отчита като предприятие от обществен интерес.

4. Въведени са 3 категории групи предприятия като понятия директно в закона:
– малки групи – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
– средни предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи отпродажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
– големи предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяна в категорията се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период. Когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

5. Отпада изискването за задължителна годишна инвентаризация на активите и пасивите за предприятията с приходи от продажби до 200 000 лева за отчетния период
чл. 28, ал. 2 от ЗС: „Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация„

6. Опростяване на годишният финансов отчет (но не за всички):
– чл. 29, ал. 1 от ЗС: „Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение“
– чл. 29, ал. 3 от ЗС: „Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите“
– чл. 29, ал. 4 от ЗС: „Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели“ – не важи за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества
– чл. 29, ал. 6 от ЗС: „Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс,съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение“
– чл. 29, ал. 9 от ЗС: „Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти“
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за незавимисм финансов одит, данъчни консултации, други услуги несвързани с одита. В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин тази информацията по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

7. Облекчения при консолидирания финансов отчет (но не за всички)
чл. 32 от ЗС: „Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес„

8. Всички предприятия изготвят финансовите си отчети на база Националните счетоводни стандарти, с изключение на:
– предприятията от обществен интерес, които са длъжни да използват Международните счетоводни стандарти
– предприятията, които решат да ползват Международните счетоводни стандарти доброволно, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база
– предприятията, които вече са съставяли отчет на база Международните счетоводни стандарти
Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.
Предприятия – юридически лица с нестопанска цел, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.

9. На задължителен независим финансов одит подлежат:
– предприятията, които към 31 декември надвишават поне 2 от следните 3 показатели – активи 2 000 000 лева,приходи от продажби 4 000 000 лева, средна численост на персонала през отчетния период 50 души
– предприятия от обществен интерес
– средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес
– предприятия, за които това се изисква в закон
– акционерните дружества и командитните дружества с акции, освен ако през отчетния период не са извършвали дейност
– юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които към 31 декември надвишават поне 1 от следните показатели – активи 1 000 000 лева, приходи от стопанска и нестопанска дейност 2 000 000 лева, обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи посредничество при международно осиновяване по чл. 116 от Семейния кодекс
Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството.

10. Публикуване на годишен финансов отчет, консолидиран финансов отчет, годишен доклад – до 30 юни на следващата година
– търговците по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието
– всички останали предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет (в този случай трябва да се осигури свободен безплатен достъп за поне 3 години от датата на публикуването им)
Когато финансовият отчет е заявен за публикуване в срок и има отказ за публикуване, и в 14-дневен от влизането в сила на отказа е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок
Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад
Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях
Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в срок до 30 юни консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.
Заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността
Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и бюджетните предприятия, не са длъжни да публикуват финансовите си отчети

11. Годишен доклад за дейността
Освободени от подаване на този доклад са всички Микропредприятия и малките предприятия (с изключение на инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества), които не подлежат на задължителен независим финансов одит, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс.
Минималната информация, която предприятията трябва да предоставят в доклада е:
– обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено
– анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях
– всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет
– вероятното бъдещо развитие на предприятието
– действията в областта на научноизследователската и развойната дейност
– информация за придобиване на собствени акции
– наличието на клонове на предприятието
– използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането; експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток
В своя доклад за дейността трябва да включат декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа следните:
– предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз
– кредитни институции
– застрахователи и презастрахователи
Декларацията за корпоративно управление може да се представи като отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността или документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието
Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация (задължителна от 1 януари 2017 г.) съдържаща описание на политиките на предприятиято по отношение на дейността му, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия

12. Доклад за плащанията към правителства
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си. Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз;
2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка.
Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в размер до 195 600 лв.
В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.

13. Съставители на финансови отчети
– отчетите на едноличните търговци, които водят едностранно счетоводство и микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период могат да се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия. Под „не са осъществявали дейност“ се разбира предприятието да няма нито 1 стотинка приходи, нито 1 стотинка разходи. Наличието на банкова сметка автоматично изключва такава възможност.
– за всички останали случаи изискванията към съставителите на финансови отчети или управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети са:
1. висше счетоводно-икономическо образование с магистърска степен и 2 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
2. висше счетоводно-икономическо образование с бакалавърска степен и 3 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
3. висше счетоводно-икономическо образование със степен „професионален бакалавър“ и 4 години стажв областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
4. друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
5. средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител

Задължително е съставителят на финансовия отчет да е в трудови, служебни или облигационни отношения с предприятието.

Допълнително задължително изискване е съставителя на финансовия отчет да не е осъждан за кражба, грабеж, присвояване, измама, изнудване, вещно укривателство, унищожаване и повреждане, злоупотреба на доверие, престъпление против стопанството (виж глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс).

Професията на счетоводителя на първо място изисква най-високи морални качества, напълно несъвместими с което и да е от посочените по-горе престъпления.

Законът за счетоводството не дава възможност за реабилитация или опрощаване. Така лице, което е извършило някое от посочените по-горе престъпления, е лишено завинаги от правото да бъде съставител на финансови отчети. Презумпцията е, че който е способен веднъж да открадне, да измами, да изнудва, да злоупотребява с доверие и т.н., най-вероятно ще го направи отново.

Санкции във връзка със съставянето ни финансовите отчети:
1. за който възложи съставяне на финансови отчети на лице, което няма право – глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
2. за лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията – глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
3. за който е задължен и не състави финансов отчет – глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
4. за който е задължен и не публикува финансов отчет – глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер

Наказателните постановления се налагат от министъра на финансите или оправомощени от него длъжностни лица след акт на органите на Национална агенция за приходите. Източник: Alexander Todorov Network

От началото на 2016 г. се въвежда нов ред за представяне на документите за изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване .

Териториално поделение на НОИ – София град ви информира, че от началото на 2016г. се въвежда нов ред и начин за представяне на документите за изплащане на паричните обезщетения и помощи от ържавното обществено осигуряване по електронен път. Представянето на документите е регламентирано в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване / обн. ДВ,бр. 57 от 2015 г./, която влиза в сила от 1 януари 2016 г. Повече информация за новия ред  може за получите на следния линк: http://www.noi.bg/eservicesbg/cashbenefits . Източник: ТП на НОИ София-град.