ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

Archive for the ‘Счетоводство’ Category

Последните промени в Закона за административните нарушения и наказания.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 18/01/2016

franchisenew041

По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателно отговорни са пълнолетните физически лица, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. По изключение административнонаказателно отговорни са и навършилите 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им.

Юридическите лица не са административнонаказателно отговорни, тъй като при тях липсва субективният елемент на фактическия състав – вината. Но ЗАНН урежда специален вид „обективна“, „безвиновна“ отговорност в глава четвърта „Административни санкции спрямо юридическите лица и едноличните търговци“. Въпреки че едноличните търговци са физически лица, в хипотезите на глава четвърта се имат предвид нарушения, извършени от гледна точка на предприятието на търговеца, поради което те са обединени с предприятията на юридическите лица.

В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

В „Държавен вестник“, бр. 81 от 20.10.2015 г. са обнародвани промени в ЗАНН, които се отнасят до обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци.

В чл. 83а, ал. 1 ЗАНН се правят промени в съставите от Наказателния кодекс, по които юридическо лице се е обогатило, или би се обогатило. В текста се включват нови състави – чл. 243, 244, 244а, чл. 246, ал. 3, чл. 248а, 255а, 281 и 282, и същевременно се изключват чл. 254 и 257 НК.

В т. 4 на ал. 1 отпада възможността да се налага санкция от 5000 до 100 000 лв., когато работник или служител на юридическо лице при или по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя, е извършил някое от изброените престъпни деяния и облагата няма имуществен характер или размерът ù не може да се установи.

Разширява се кръгът на юридическите лица, на които може да се наложи имуществена санкция. Към тях се включват и лицата, които нямат седалище на територията на Република България, в случай че някое от изброените престъпления е извършено на територията на страната.

Начало на производството поставя прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. Той подава мотивирано предложение до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а когато става дума за юридическо лице, което няма седалище на територията на страната, компетентен е Софийски градски съд. Предложението се прави след внасяне на обвинителния акт, на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда или в определени хипотези, когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание. Сред хипотезите се включват нови, а именно: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; допуснат е трансфер на наказателното производство в друга държава; когато наказателното производство е спряно на определени основания (след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет) след влизане в сила на решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазват се реквизитите на предложението, както и изискването към него да се приложи препис за юридическото лице.

Правят се редица промени в процедурата, която следва съдът.

Окръжният съд се произнася в закрито заседание по допустимостта на предложението, като в определението на съда се сочи дали връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона, или прекратява делото, ако юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност. По същество съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице. Неявяването на представител на юридическото лице не е пречка за разглеждане на делото, щом като призоваването е редовно. Доказателствата се събират служебно или по искане на страните. Въз основа на доказателствата съдът преценява: дали юридическото лице е получило неправомерна облага; има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице; има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; какъв е видът на облагата и размерът ù, ако е имуществена. Съдът се произнася с решение, с което налага или отказва да наложи имуществена санкция.

Реквизитите на решението са:

  • данните за юридическото лице;
  • данните за произхода, вида и размера на облагата;
  • размера на наложената имуществена санкция;
  • описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; произнасяне по размера на разноските.

Ако делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 30 дни.

Решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор, като за заседанието се призовава юридическото лице. В производството се допускат само писмени доказателства.

Съдът се произнася с решение, с което може:

  • да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
  • да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
  • да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция; да измени решението на окръжния съд;
  • да потвърди решението на окръжния съд.

Решението е окончателно.

Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на апелативния съд, може да бъде възобновено. Основанията са, както и при други извънредни способи. Първата група основания са свързани със съдебни актове, а именно когато: с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание; с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в производството; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. Втората група основания са свързани с нови обстоятелства и доказателства – след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството; след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Третата група са свързани с процесуалните правила, които са били съществено нарушени в хода на производството. Искането за възобновяване е обвързано със срок. То може да се направи в 6-месечен срок от узнаване за възникване на основанието, а при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, срокът тече от влизане в сила на решението на окръжния или на апелативния съд. Искането за възобновяване не спира изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго. Както окръжният прокурор, така и юридическото лице могат да направят искане за възобновяване на производството. Компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил влязлото в сила решение. Съставът на съда е от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване на производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и юридическото лице. Апелативният съд отменя акта и връща делото за ново разглеждане, ако намери искането за основателно. Съдът трябва да посочи процесуалното действие, от което трябва да започне новото разглеждане.

За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В Допълнителните разпоредби на ЗАНН също се правят промени, като се дава определение на:

а) „пряка облага“ – това е всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението;
б) „непряка облага”- това е: придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.

В ЗАНН са направени многобройни изменения и допълнения в течение на годините, през които той е в сила. Много от тях не съответстват на първоначалния замисъл на закона, а също така съществуват противоречия между тях.

Поради това е необходимо да се приеме нов Административнонаказателен кодекс, който да разграничи по-леките наказуеми деяния, от престъпленията по Наказателния кодекс. Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Advertisements

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗМДТ, Законодателство, Нестоп. дейност, Счетоводство, Трудово | Leave a Comment »

Закон за счетоводството 01.01.2016 г.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 15/01/2016

franchisenew041

С новия Закон за счетоводството, който влиза в сила от 01.01.2016 г., на практика се въвеждат разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС и Директива 2014/95/ЕС от 22.10.2014 г.

В закона са предвидени облекчения по отношение на микро- и малките предприятия, свързани с публикуването на финансовите отчети, но независимо от тези облекчения, предприятията ще продължават да попадат в извадките на НСИ за изготвяне на различни декларации и ще изготвят годишен отчет за дейността /във връзка с ГДД по чл. 92 от ЗКПО/.

Въвеждат се точни и ясни категории и групи предприятия. Също така е застъпено и прилагането на националните счетоводни стандарти, които към момента търпят промени, като ще бъде създаден и стандарт за преминаване от международни към национални стандарти.

По новия закон, считано от 2018 г., предприятията, които са: голямо предприятие или; предприятие от обществен интерес /ПОИ/ или предприятия със средна численост на персонала на 500 души трябва да подадат нефинансова декларация за 2017 г. /чл. 48 от ЗСч/. Тази декларация съдържа информация от типа на борба с дискриминацията между половете, корупцията, екологията и т.н.

Друг нов документ за нашето законодателство е изготвянето на Доклад за плащанията към правителства /54 от ЗСч/. Този доклад се изготвя от предприятия, които отговарят на следните критерии:

  • голямо предприятие или
  • предприятие от обществен интерес /ПОИ/ или
  • извършват специфична дейност;

Под специфична дейност трябва да се разбират следните видове дейности:

  • добивна промишленост на ресурси, руди и минерали;
  • дърводобив от девствени гори;

За разлика от нефинансовата декларация, задължението за изготвяне на доклада влиза в сила от 2016 г., т.е. през 2017 г. този доклад ще трябва да бъде изготвен. Чрез този документ предприятията декларират всички плащания към всички правителства, по отделни проекти и по отделни елементи на тези проекти.

В закона е налице и увеличение на санкциите както по брой така и по размер. Санкцията за публикуването на финансовите отчети е % от нетните приходи от продажби /НПП/ и е увеличена от 0,1% до 0,5% за предприятието, а за ръководителя е предвидена отделна индивидуална санкция. В случай, че предприятието няма приходи, санкцията е в размер на 200.00 лв.

Други промени, които са залегнали в закона са:

  • Разширена е дефиницията за предприятия като в нея са добавени и осигурителните каси, които също стават предприятия;
  • Едноличен търговец /ЕТ/ с нетен паричен поток /НПП/ за предходната година до 50 000.00лв. може да води едностранно счетоводство.

Как се документират счетоводните документи?

Счетоводните документи – се издават на български език с арабски цифри и в лева. Въведено е правилото от ЗДДС, че при чуждестранна валута конвертирането се извършва по централен курс на БНБ към съответната дата. Документите се превеждат само ако това изрично се изиска от орган по приходите при проверка или ревизия.

По отношение на реквизитите, които трябва да съдържат документите няма съществени изменения. Във фактурите трябва да се добавя натуралното изражение на стопанската операция. За чуждестранните лица няма реквизити, с които те да се идентифицират по ЗСч. За документите, които се издават в предприятието /вътрешните документи/, трябва да съдържат наименованието на предприятието, натуралното изражение на стопанската операция, трите имена и подпис.

Запазени са някои от разпоредбите като:

  • При вътрешните документи подписът може да се замени с цифров или друг идентификатор;
  • В случай, че даден реквизит липсва във фактурата, но е посочен в друг документ /например в договора по сделката/, то тогава се приема, че фактурата е редовна;
  • По отношение на документите, които се получават от чуждестранни лица, които не са предприятия или от физически лица /чл. 6, ал. 6 от закона/, които не са търговци, не е нужно да са налице всички реквизити, стига само вярно да е документирана стопанската операция. /чл. 10 ал. 3 от ЗКПО/;

Вече при плащане на публични и частни държавни и общински задължения, както и при плащания към бюджетни предприятия, официален е платежният документ.

Има промяна по отношение на едноличните търговци, които преди се идентифицираха само с ЕИК по Булстат, вече е възможно да се посочва и ЕГН /отпадна чл. 9 от стария ЗСч/.

Една от новостите на настоящия закон е разпоредбата на чл. 9, съгласно която не се допуска:

  • счетоводното отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри;
  • счетоводното отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

В случай, че органите на НАП установят подобни действия от страна на дадено предприятие, същото следва да понесе две санкции – една за ръководителя, която е в размер от 500 до 5 000 лв. и отделна за предприятието, която е в размер от 2 000 до 10 000 лв.

Интересна е промяната, която засяга отчетните регистри, които предприятието трябва да изготвя. В закона влизащ в сила от 2016 г. оборотна ведомост вече не е упомената като задължителна – за справка сравнение между чл. 9, т. 4 на стария закон и чл. 11 т. 4 на новия, която гласи: “Междинно и годишно приключване на счетоводни регистри”

Настъпиха промени и по отношение на условията за съхранение на документи като в чл. 42, ал. 3 е отменена и вече не може да се унищожава хартиеният носител ако документът е издаден на хартия, новият чл. е 12 от ЗСч.

Промени в определянето на сроковете за съхранение на документи

Въведени са точни срокове за периода на съхранението на документи, които са както следва:

  • Ведомости за заплати – 50 год. считано от 01.01. на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
  • Счетоводни регистри, ФО, документи за данъчен к-л, одит и финансова инспекция – 10 год. считано от 01.01 на отчетния период следващ отчетния период, за който се отнасят;
  • Всички останали носители на счетоводна информация – 3 години, считано от 01.01 на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;

Съставители на финансови отчети

Настъпиха промени и по отношение на критериите за съставителите на отчети като е дадена възможност на ЕТ с едностранно счетоводство и на микро предприятие, което не е осъществявало дейност през периода, съставител на отчета да бъде всеки, например: собственик или съдружник /чл. 17, ал. 2/.

Запазено е изискването за икономическо образование като същевременно е въведено и изискването за действителен стаж. „Действителен стаж” е действителното прослужено време по трудово или служебно правоотношение и времето, през което лицето е работило без трудово п-ние, като например времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието „действителен стаж“ не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете.

Категории предприятия

По отношение на категориите предприятия са въведени нови критерии, съгласно които:

Балансова стойност на активите към края на отчетния п-д НПП Средно численост на персонала трябва да не се надхвърлят два от трите показателя
Микро до 700 хил. лв.

/350 хил. евро/

до 1.4 мил. лв. /700 хил. евро/ до 10 души
Малки до 8 мил. лв.

/4 мил. евро/

до 16 мил. лв. /8 мил. евро/ до 50 души
Средни до 38 мил. лв.

/20 мил. евро/

до 76 мил. лв. /40 мил. евро/ до 250 души
Големи тези които надхвърлят два от трите критерия за средни

Категориите предприятия се класифицират като за 2016 г. се взимат стойностите за 2015 г.

Микропредприятията – извън предвидените облекчения за тях по този закон – се третират като малки предприятия.

Предприятията от обществен интерес, за целите на този закон се третират като големи предприятия, с изключение на приложимата счетоводна база, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала.

Смяна на категории предприятия

Ако предприятие не отговаря в два последователни отчетни периода на два от трите критерия на категорията, в която е, то променя категорията си в началото на третата година.

Ако в тези два последователни отчетни периода предприятието не отговаря на показателите на две различни категории, то се категоризира според показателите за последния отчетен период, т.е. показателите за втората година.

I вариант

  • На база 2015 г. през 2016 г. сме за категория малко предприятие;
  • през 2016 г. имаме показатели за категория среден;
  • през 2017 г. имаме показатели за категория голям;

Следващата промяна на категорията може да бъде най-рано след 2 години, т.е след 01.01.2020 г.

II вариант

  • През 2016 г. покриваме показателите за категория голям;
  • През 2017 г. покривам показателите за категория среден;

III вариант

  • През 2016 г. покриваме показателите за категория среден;
  • През 2017 г. покриваме показателите за категория малък;

В този вариант оставаме малко предприятие и отново най-рано промяната може да има през 01.01.2020 г.

Категории за групи предприятия

Критериите са същите, както при категориите предприятия по-горе. Единствената специфика е, че показателите на предприятията от групата се изчисляват на консолидирана база.

Принципи на счетоводството

Следва да отбележим, че заложените принципи в закона касаят само предприятията, които прилагат Националните Счетоводни Стандарти (НСС).

Сред изброените принципи не е посочен принципът за съпоставимост между приходи и разходи /чл. 26 от ЗСч./

До края на 2015 г. срокът за изготвяне на финансовия отчет бе до 31.03. От 01.01.2016 г. срокът не е посочен точно, откъдето следва ад се заключи, че финансовите отчети мога да се изготвят до датата на публикуване, т.е. до 30.06.

Предприятия с НПП до 200 000 лв. за отчетния период, не са задължени да извършват инвентаризация.

Кои предприятия, какво не публикуват?

Баланс ОПР ОПП ОСК Приложения Публикуване
ЕТ с НПП до 200 хил. лв. и не подлежащи на задълж. фин. одит не да не не не не
микро предприятия *По раздели без групи и без пера *По раздели без групи и без пера не не не *могат да публикуват само баланс
малки предприятия Съкратен баланс по раздели и групи Съкратено ОПР по раздели и групи не не Съдържание-то може да се види в НСС *Ако не подлежи на фин. одит, публикува само Баланс и Приложение

Съдържание на ГФО

В настоящият закон предприятията, които не съставят ОПП и ОСК, са тези които не надхвърлят следните критерии:

  • Балансова стойност на активите към 31.12 – 1.5 млн. лв.;
  • Нетни приходи от продажби – 2.5 млн. лв.;
  • Средна численост на персонала 50 души;

Видно в новия закон е, че предприятията с балансова стойност на активите до 8 млн. и с НПП до 16 млн. няма да имат задължението да изготвят ОПП и ОСК.

Тези облекчения се прилагат само от предприятия, които прилагат национални стандарти. Ако едно предприятие прилага международните стандарти, то е длъжно да спазва международните стандарти.

Предприятия, които са до категория средни включително, нямат задължение да оповестяват във финансовия отчет възнагражденията за одит и данъчни консултации. Това важи само за големи предприятия и ПОИ /38, ал. 5 от настоящия закон и чл. 30, ал. 1 от новия/.

Консолидирани отчети

Който прилага НСС, прави консолидацията по НС;

Който прилага МСС прави консолидация съответно по МС;

Запазено е облекчението, което предвижда едноличен търговец, който е предприятие майка да не прилага консолидация – това важи отново в случай, че е по НСС.

Малките групи са освободени от консолидация, но при условие, че не прилагат международните счетоводни стандарти и в групата няма предприятия от обществен интерес

Всички ПОИ прилагат само международните счетоводни стандарти. Такива предприятия са например:

i) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава-членка на Европейския съюз;

ii) кредитни институции-банки;

iii) застрахователи и презастрахователи;

iv) пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях фондове;

v) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон;

vi) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон;

vii) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон – пример затова са лизингови компании;

viii) „Холдинг Български държавни железници“ – ЕАД, и дъщерните му предприятия; Национална компания „Железопътна инфраструктура“;

ix) търговски дружества, чиято основна дейност /над 50% от приходите/ е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия, и които се считат за големи предприятия по този закон;

x) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ, и които са големи предприятия по този закон;

xi) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги /няма изискване за голямо предприятие/.

Всички други предприятия могат да използват Националните стандарти.

Големите предприятия могат да се върнат към националните стандарти от 01.01.2017 г., а средните, малките и микропредприятията могат да се върнат към национални стандарти от 01.01.2016 г. Преходът се извършва само веднъж на 01.01.2016 г.

Интересна е разпоредбата в чл. 34 от закона, която гласи, че ГФО на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се съставят на базата на НСС. Тези предприятия могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на МСС, при условие, че не е извършвана промяна на счетоводната база, което означава, чеако веднъж предприятие премине от международни към национални, никога повече няма да може да се върне на международни стандарти.

По отношение на ПОИ, ако едно предприятие вече не е от обществен интерес, то има право да се върне към НСС.

Предприятия, които са в ликвидация или несъстоятелност прилагат само НСС.

По отношение на консолидираните отчети е запазено изискването, консолидираните и междинните финансови отчети да се изготвят и представят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се изготвя и представя годишният финансов отчет на предприятието, което изготвя консолидирания или междинния финансов отчет.

Кои предприятия и групи подлежат на одит?

На задължителен финансов одит подлежат предприятията, които са:

  • Средни и големи предприятия и ПОИ;
  • Средни групи, големи групи и малки групи с ПОИ;
  • Малките предприятия подлежат на одит само ако към 31.12 на текущия отчетен период превишават най-малко два от следните показатели /чл. 37, ал. 1/:
    • Балансова стойност на активите – 2 мил. лв.
    • НПП – 4 мил. лв.
    • СЧП – 50 души /за отчетния период/

Ако едно предприятие е категоризирано като средно предприятие, но през следващата година критериите му са под тези за одит, то пак подлежи на одит, заради категорията си.

АД и командитни дружества с акции подлежат на одит, изключение има само ако не извършват дейност през отчетния период /годината/.

Всички индивидуални отчети включени в консолидация подлежат на одит.

Ако пропуснеш да направиш одит са предвидени следните санкции:

  • за ръководителя от 500 до 5000 лв.;
  • за предприятието от 2 000 до 10 000 лв.

Публикуване на финансови отчети

Всички предприятия в България са задължени да публикуват финансовите си отчети до 30.06 на годината, следваща годината, за която се отнася отчетът.

Когато финансовият отчет е първоначално заявен за публикуване в срок и е постановен отказ за публикуването му по чл. 22, ал. 5 от ЗТР, в случай че в 14-дневен срок от влизането в сила на отказа, е подадено повторно заявление за публикуване, се счита, че финансовият отчет е подаден в срок.

Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите.

Заедно с ГФО, акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за преразпределение на печалбата или за покриване на загуби от предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на преразпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.

Допълнителни уточнения:

Ако едно предприятие се одитира, то трябва да изготвя и годишен доклад за дейността.

В нетните приходи от продажби не влизат:

  • Продажбата на ДМА;
  • Продажбата на материали, с които не се търгува;
  • Лихвите и дивидентите;
  • Продажбата на финансови активи;
  • Финансиранията.   Източник: Методи Христов, Крестон Булмар

Posted in Счетоводство | Leave a Comment »

Най-после пуснаха корпоративните декларации по електронен път.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 14/01/2016

Годишните декларации за облагане с корпоративен данък вече могат да се подават по електронен път. Услугата функционира от началото на седмицата, а не както трябваше от 01.01.2016 г.. До момента чрез Интернет са подадени 1 278 корпоративни декларации. Най-много подадени е-декларации за облагане с корпоративни данъци има от София – 325, следва ги Пловдив със 164.

Срокът за подаване на годишните декларации за облагане с корпоративни данъци е 31 март. Това е и срокът, в който трябва да се плати дължимият корпоративен данък, след приспадането на направените авансови вноски. Фирмите, които подадат декларациите си по електронен път ползват 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.). Тази отстъпка се ползва, само ако и данъкът е внесен в срок до 31 март 2016 г.

Плащането на задължението към хазната може да стане във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета. Други вариант за плащане са с пощенски запис или чрез интернет.

Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

 

Posted in Данъци, ЗКПО, Законодателство, Счетоводство | Leave a Comment »

ПРОМОЦИЯ до 31.12.2014.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 04/11/2014

24121-hd-d-villain-pictures

 НОВО !

ПРОМОЦИЯ 

 до 31.12.2014 г. от Актив Консулт ООД

 

  • 100 % отстъпка от цената за счетоводно обслужване за 1 месец при сключване на едногодишен договор.

  • 50 % отстъпка от цената за счетоводно обслужване за 3 месеца за новосъздадени дружества.

Posted in Счетоводство | Leave a Comment »

Работник, възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 19/06/2014

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-3727 от 03.10.2013 г. ОТНОСНО: В случаите, когато работникът или слу­жителят е възстановен на заеманата пре­ди уволнението длъжност с влязло в сила съдебно решение, не може да се приеме, че възниква ново трудово правоотношение, поради което мнението ни е, че трудовият му договор не може да бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Трудово право
От изложеното е видно, че на 11.02.2005 г. работникът е постъпил на работа като автомонтьор по трудов договор. Видно е също така, че на 13.07.2010 г. трудовият му договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. От данните по преписката става ясно, че след изтичане на срока за получаване на парични обезще­тения за безработица от бюрото по труда се е пенсионирал при условията на II категория труд, придобита при предишен работодател и на 30.10.2012 г. е възстановен на работа със съ­дебно решение от 13.06.2012 г. От изложеното се установява, че му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, във връзка с чл. 326, ал. 2 КТ.

Влязлото в сила съдебно решение, с което уволнението на работника или служителя е признато за незаконосъобразно и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, е задължително за изпълнение от работодателя. При възстано­вяване на работа на незаконно уволнен служител от съда, се счита, че трудовото правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в случаите, когато тру­довото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и правото на така нареченото „ранно пенсиониране“.

От разпоредбата е видно, че работодателят може да прекрати трудовия договор на посоченото основание, в слу­чаите, когато трудовото правоотношение е възникнало след като лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като работникът е въз­становен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила съдебно решение, поради което не може да се приеме, че възниква ново трудово правоотношение, мнението ни е, че трудовият му договор не може да бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ.
Трудовоправен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от датата на прекратяването.

Министър: (п)
(не се чете)

 

Posted in Законодателство, Здравно, Осигуряване, Пенсионно, Счетоводство, Трудово | Leave a Comment »

Данъчно третиране при отписване на вземания по реда на чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 26/02/2014

1

№ 96-00-549 от 16.12.2013 г.

 

В отговор на направено от вас запитване, постъпило с вх. № … от 16.12.2013 г. при дирекция ОДОП – …, ви уведомяваме за следното:
Описали сте следната фактическа обстановка:
Във връзка с възникнали вземания по фактури, издадени от фирмата през 2007 г. и 2008 г., които към настоящия момент не са събрани и не са обезценявани през годините, възникват следните въпроси:
При определяне на данъчния финансов резултат за 2013 г. следва ли с този разход да се увеличи счетоводният финансов резултат за 2013 г. или е данъчно признат разход в годината на счетоводното му отчитане (2013 г.), съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО.
Какви документи следва да изготви дружеството за отписване на посочените задължения?
Предвид така представената непълна фактическа обстановка, тъй като в писмото си не сте посочили датата, на която вземанията са станали изискуеми, в съответствие с относимата нормативна уредба за 2013 г., по поставените от вас въпроси изразявам следното принципно становище:
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката документи. Решението на ръководството за отписване на така формиралото се вземане като несъбираемо е въпрос на прилагане на приетата счетоводна политика и следване на изискванията на посочените нормативни документи.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от посочения закон. Разпоредбите на чл. 37 (в редакцията до 31.12.2013 г.) определят, че непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.
Както е посочено по-горе, по смисъла на корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи. При така представената в запитването информация, изразявам становище, че при отчитане на счетоводни разходи през 2013г. от отписване на вземания, възникнали през 2007г. и 2008г. като несъбираеми, същите ще бъдат данъчно признати, ако от датата на възникване на изискуемостта съгласно отбелязаното на първичния счетоводен документ или друга договорка са минали пет години. Съгласно чл. 69 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако е договорен друг срок за плащане, срокът следва да се брои като се вземе предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД, както и да е доказано с надлежни документи, че сумите са несъбираеми.
Преценката относно правилното прилагане на разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО ще бъде направена при извършване на последващ данъчен контрол въз основа на събраните в хода на ревизионното производство официални документи и доказателства.

За удостоверяване на стопанските операции е необходимо да се издаде първичен счетоводен документ, който да отразява вярно извършеното действие и който да съдържа изискуемите по реда на ЗСч реквизити. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, са визирани в чл. 7, ал. 2 от същия закон. В случая счетоводната отчетност следва да бъде организирана така, че да дава информация за датата, на която вземанията са станали изискуеми. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Като пример за документ, удостоверяващ отписване на несъбираемо вземане може да се посочи взето решение на ръководството на дружеството, документ (протокол или друго наименование) за отписване и други документи, допълващи информацията и удостоверяващи основанието за стопанските операции. Директор на дирекция „ОУИ” – Пловдив

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Интрастат, Счетоводство | Leave a Comment »

№ 3-3384 от 30.12.2013 г. ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ) от дружество, извършващо превоз на пътници по автобусни линии

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 26/02/2014

24574-white-dimensional-villain

Във връзка с тълкуването на нормите на чл. 39, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) и на чл. 4, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се поставя въпросът следва ли дружество да използва само билети, издадени от фискални устройства според ЗАП или може да използва и билети по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите Наредба № Н-18/2006г. на МФ (обн., ДВ, бр.106/2006 г., посл., изм., ДВ, бр. 111 от 27 декември 2013 г.) изразяваме следното становище:
Условията и реда за извършване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи се уреждат от ЗАП. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗАП, за превози се използват билети, издадени по реда на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
На основание § 44, ал. 1 от ПЗР на същата наредба лицата по чл. 3, които извършват автомобилни превози по чл. 39 от ЗАП, привеждат дейността си в съответствие с § 20, т. 2 в сроковете, предвидени в § 2 от заключителните разпоредби към Закона за изменение на ЗАП. До изтичането на сроковете по ал. 1 се прилага досегашният ред за регистриране и отчитане на продажбите (§ 44, ал. 1 от ПЗР на наредбата).
Посочените правни норми изискват при регистриране и отчитане на превози на пътници по автобусни линии издадените билети по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ да съдържат и реквизитите, регламентирани в ал. 2 на чл. 39 от ЗАП, а именно:
1. за превози по градски линии:
а) наименование на издателя на билета;
б) надпис „Билет за пътуване”;
в) номер на билета;
г) превозна цена (цифром и словом);
д) дата на издаване на билета.
2. за превози по междуселищни и международни линии:
а) наименование и адрес на превозвача съгласно лиценза за извършване на обществен превоз на пътници;
б) надпис „Билет за пътуване”;
в) номер на билета;
г) превозна цена (цифром и словом);
д) маршрут;
е) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт;
ж) датата на пътуване и часа на тръгване;
з) номер на мястото на пътника.
Предвид изложеното следва, че дружеството, извършващо превози на пътници по автобусни линии е необходимо да приведе дейността си в съответствие с изискванията на ЗАП до 31 декември 2013 г. Директор на дирекция „ОУИ” – Велико Търново

Posted in Данъци, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Интрастат, Счетоводство | Leave a Comment »

Документиране продажбата на лек автомобил.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 26/02/2014

ask-question-3-049ac6f2a4e25267fa670b61ee734100
 Следва ли при продажба на лек автомобил във фактурата да се посочват на отделен ред местният данък и нотариалната такса, както е при недвижимите имоти? В случай че в нотариалния договор изрично е упоменато, че местният данък и нотариалните такси по прехвърлянето са за сметка на клиента, т.е. доставчикът няма документи за платения данък и нотариална такса, следва ли доставчикът отнова да ги посочва във фактурата за продажбата? По този начин клиентът би платил два пъти ДДС върху нотариалната такса.

Правилата и изискванията за изготвяне на данъчния документ – фактура за продажба, са регламентирани в чл. 114 от ЗДДС. Съгласно ал. 1, т. 11 – 14 от цитираната разпоредба във фактурата следва да се посочат: данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена; ставката на данъка, размерът на данъка и сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка. Посочването на данъка на отделен ред във фактурата е условие (по реда на чл. 71, т. 1) за упражняване на правото на данъчния кредит от страна на получателя по доставката.

В същото време данъчната основа на облагаемите доставки се формира по реда начл. 26 от ЗДДС, според който тя представлява сумата, която включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката и увеличена с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. При условие че за прехвърлянето на моторни превозни средства се изисква плащането на данъци и такси, то със стойността им следва да бъде увеличена данъчната основа по облагаемата доставка.

Независимо кой е платецът на данъците и таксите по прехвърляне на превозното средство (това се отнася и до недвижимите имоти), с размера на същите следва да се увеличи данъчната основа на облагаемата доставка. Това, че не разполагате с документ, не означава, че нямате информация за дължимите данъци и такси по прехвърлителната сделка. Същите са отбелязани на първата страница на нотариално заверения договор по покупко-продажбата.

На практика наистина една и съща сума се облага 2 пъти с ДДС, но тъй като такива са изискванията на ЗДДС, считам, че най-удачно е те да се изпълнят във вида им, в който са разписани в приложимия материален данъчен закон (ЗДДС) .Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.

Posted in Данъци, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Интрастат, Счетоводство | Leave a Comment »

Министерство на финансите и НАП предложиха два варианта за законодателни промени, свързани с решението на КС

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 12/02/2014

image

„Министерството на финансите и НАП представиха на среща с бизнеса и синдикатите два варианта, свързани с решението на Конституционния съд (КС) за единната сметка“. Това заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова пред журналисти след срещата. Тя допълни, че с НАП е направен предварителен анализ на решението на КС и предложенията са изготвени, за да се реагира във възможно най-кратки срокове, като  същевременно се избере най-ефективният вариант за бизнеса и за приходната администрация, с цел да не се затрудни плащането на данъци и осигуровки.
Изготвен е проект на законодателни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В първия вариант се предвижда единната сметка да бъде разделена на четири отделни сметки – за републикански данъци, за вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравноосигурителни вноски. Във всяка от тях ще действа принципът на единната сметка, като първо ще се погасяват най-старите задължения. Вторият вариант предлага една сметка с 4 кода за  вид плащане.
Петкова допълни, че и при двата варианта се предвижда преходен период. За сумите, които са постъпили по единната сметка, но все още не са обвързани със задължения по декларации, се предоставя възможност на лицата в тримесечен срок от влизането в сила на промените в ДОПК,  да заявят кое задължение да се погаси. Заместник-министърът допълни, че при варианта с четири сметки, най-безпроблемно ще бъде прехвърлена информацията от единната сметка и няма да възникнат проблеми с базата данни и прехвърлената информация.
Тя уточни, че и преди въвеждането на единната сметка, задълженията се погасяваха по поредност на възникването им, което като принцип се запазва и в двата предложени варианта. „Всичко, което беше въведено и доведе до усъвършенстване на единната сметка – електронни услуги, предоставяни от НАП, правната възможност за погасяване първо на главниците, а след това на лихвите за забава, както и възможността за ползване на облекчен режим за отсрочване и разсрочване на просрочени публични задължения, ще бъде запазено и доразвито“, коментира още Петкова.
Заявяването на вида задължение, което лицата желаят да погасят,  ще се извършва по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите, която ще бъде публикувана на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП.

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Законодателство, Здравно, Интрастат, Любопитно, Нестоп. дейност, Осигуряване, Пенсионно, Счетоводство, Трудово | Leave a Comment »

Как трябва да се представи в ДАП и САП актив (сграда) след капитализация на разходите по завършен ремонт.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 15/01/2014

seo_consultaciii_w-seo

   Как трябва да се представи в ДАП и САП актив (сграда) след капитализация на разходите по завършен ремонт. Счетоводно намалявам амортизацията или отписвам натрупаната до момента амортизация и увеличавам със стойността на ремонта балансовата стойност на актива. Но в таблиците как трябва да се представи?

Ремонтът представлява възстановяване на загубени качества на даден актив и е дейност по извършване на разходи, които не водят до икономическа изгода над тази от първоначално стандартна ефективност на този актив. Ремонтът може да бъде предизвикан от конкретна ситуация, но независимо от причините, периодичността и др. с ремонта се възстановяват експлоатационни качества, характерни за съответния актив при придобиването му. Разходите за тези ремонти независимо от стойността им следва да се отчитат като текущи разходи и да се отразяват в текущия финансов резултат.

Друг е въпросът, когато се цели подобряване на бъдещи икономически изгоди: удължаване на полезния срок на годност на актива, увеличаване на производителността му; подобряване на качеството на продукцията и/или услугите; по-изгодна промяна във функционалното предназначение на актива.
От зададения въпрос се подразбира, че капитализацията на направените разходи цели подобряване на бъдещи икономически изгоди от използването на сградата.
Дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е разрешено както от НСФОМСП 16, така и от МСС 16.

В конкретния казус направените разходи са капитализирани.
Допускам, че начисляването на счетоводни и данъчни амортизации не е преустановявано. Според чл. 59 от ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца.
Капитализираните последващи разходи, които увеличават балансовата стойност на ДМА, могат да бъдат отчетени по два начина: а) като се отпише цялата набрана амортизация и балансовата стойност се увеличи с направените разходи и б) като с тези последващи разходи се намали амортизацията. Ако размерът на амортизацията не е достатъчен, с разликата се увеличава отчетната стойност на актива.

Начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация, или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована, например за целта е съставен протокол.
Според чл. 57 ал. 2 от ЗКПО данъчната амортизируема стойност на актив (какъвто е вашият случай) се определя, като историческата цена на ДМА се увеличава с извършените до този момент последващи разходи, които съгласно счетоводното законодателство водят до бъдещи икономически изгоди. Считаме, че по отношение на конкретния актив не са правени провизии и дарения. В този случай начислената данъчна амортизация на актива е счетоводната амортизация, която би била начислена до този момент върху историческата цена на актива, коригирана с последващите разходи.

Относно понятията за “ремонт” и “подобрения” е добре да се вземат предвид и определенията, дадени в т. 31 и 32 от параграф 1 на ДР на ЗДДС, както и определението за “текущ ремонт”, дадено в Закона за устройството на територията. д-р Николай НИКОЛОВ – д.е.с.

Posted in Счетоводство | Leave a Comment »

 
%d bloggers like this: