ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

Archive for the ‘Здравно’ Category

Парични обезщетения за безработица по Кодекса за социално осигуряване.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 02/10/2013

077ab55046ce80eaf9a3ddea999597ca_M

 

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран в глава четвърта “а” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица(НОИПОБ).

1. Условия за придобиване на право на парично обезщетение за безработица:

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

  • са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;
  • не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
  • не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

(чл. 54а, ал. 1 КСО)

2. Периоди, които се зачитат при определяне правото на парично обезщетение за безработица:

При определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:

  • на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
  • на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане;
  • на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
  • зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

(чл. 54а, ал. 2 КСО)

3. Ред за отпускане на обезщетението:

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и ред, определени с Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ).

(чл. 54а, ал. 3 и ал. 7 КСО)

4. Документи, които се подават от лицата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица:

Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, приложение 1 към чл. 1, ал. 1 от НОИПОБ, подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт лично от лицата по постоянен или настоящ адрес. Към заявлението се прилагат:

  • документ за регистрация като безработен от Агенцията по заетостта;
  • акт за прекратяване на правоотношението – оригинал за справка и копие;
  • документи, удостоверяващи общ трудов и/или служебен стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;
  • декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица по образец, приложение 4 към чл. 1, ал. 4 от НОИПОБ;
  • копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка;
  • удостоверение за настоящ адрес, ако лицето е избрало да подаде заявление по настоящ адрес;
  • документ за самоличност – за справка.

При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо собратна разписка в 7-дневен срок от приемането на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.

Когато в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

(чл. 1, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 7 НОИПОБ)

5. Начална дата на обезщетението за безработица:

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

  • заявлението по ал. 3 е подадено в тримесечен срок от тази дата;
  • лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.

Ако заявлението е подадено в тримесечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на 7-дневния срок от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.

(чл. 54а, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 КСО)

6. Размер на паричното обезщетение за безработица:

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по – малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. За 2013 г.  този размер е 7,20 лв.

(чл. 54б, ал.1 КСО)

7. Изключения от правилото за определяне размера на паричното обезщетение за безработица:

Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, както и безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на обезщетението за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца.

(чл. 54б, ал. 3 и ал. 4 КСО)

8. Определяне на месечното парично обезщетение за безработица:

Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

(чл. 54б, ал. 5 КСО)

9. Парично обезщетение за безработица на лица, наети на работа на непълно работно време:

Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащане.

(чл. 54б, ал. 6 КСО)

10. Особености при определяне размера на паричното обезщетение за безработица:

Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

  • за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период;
  • за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане – доходът, от който е определено паричното обезщетение;
  • за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
  • за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.

(чл. 54б, ал. 7 КСО)

11. Определяне на периода, за който се отпуска паричното обезщетение за безработица и срокове за изплащането му:

Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат за период в зависимост от продължителността на осигурителния стаж както следва:

Осигурителен стаж
(години)
Период за изплащане 
на обезщетението
(месеци)
до 3 4
3 до 5 6
5 до 10 8
10 до 15 9
15 до 20 10
20 до 25 11
над 25 12

За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетението се зачита трудовият стаж до 01.01.2002 г. по Кодекса на труда или по други специални закони и времето след тази дата, през което лицето е осигурено за безработица.

(чл. 54в, ал. 1 и ал. 2 КСО)

12. Спиране и възобновяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.

Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства в срок до 7 работни дни.

(чл. 54г, ал. 1-3 КСО)

13. Прекратяване и възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

  • започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО;
  • прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
  • при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
  • смърт на безработния.

(чл. 54д, ал. 1 КСО)

Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства в срок до 7 дни.

(чл. 54д, ал. 3 КСО)

Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява трудова дейност – основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок, по неуважителни прицини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

(чл. 54д, ал. 5 КСО)

14. Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица:

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата без лихва до изтичане на срока за доброволно погасяване на задължението за следните периоди:

  • за периода, за който на лицето е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт, когато уволнението е отменено като незаконно;
  • за периода, за който на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране;
  • за периода, за който лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.

(чл. 54е, ал. 1 и ал. 3 КСО)

В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията при отмяна на уволнението като незаконно осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

(чл. 54е, ал. 2 КСО)

Лицата, които не са възстановили полученото парично обезщетение за безработица, когато уволнението им е отменено като незаконно, нямат право на такова обезщетение до пълно възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснато парично обезщетение за безработица.

(чл. 54е, ал. 5 КСО)

15. Възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица:

Лице, което не е декларирало в законоустановените срокове настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.

(чл. 7, ал. 2 НОИПОБчл. 113 КСО)

16. Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица, както и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица:

Паричните обезщетения за безработица се отпускат, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от приемане на заявлението или от деклариране на сътветните обстоятелства.

Длъжностно лице може да измени или отмени влязлото в сила разпореждане когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обзщетение; паричното обезщетение е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Същото длъжностно лице издава разпореждане и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица.

(чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2, чл. 54е, ал. 4 КСОчл. 5, ал. 1 НОИПОБ)

17. Ред за изплащане на паричните обезщетения за безработица:

Паричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка. Обезщетенията се превеждат на всяка банка на 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

(чл. 54ж, ал. 4 КСОчл. 12 НОИПОБ)

18. Уважителна причина:

За целите на паричните обезщетения за безработица “уважителни причини” са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган;участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на Националния осигурителен институт е уведомено своевременно.
(допълнителна разпоредба на НОИПОБ)

Posted in Здравно, Осигуряване, Пенсионно | Leave a Comment »

Осигуряване на самоосигуряващи се лица.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 02/10/2013

safe_image.php

1. Самоосигуряващи се лица: 

Самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване са: лицата, регистрирани като упражняващи свободни професии и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; и земеделските производители и тютюнопроизводители, регистрирани по съответния ред (чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4 от КСО).

2. Лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация са: 

За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

  • На основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
  • За която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
  • Като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2. (чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица)

3. Задължение за осигуряване на самоосигуряващите се лица:

Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

4. Регистриране начало на трудова дейност от самоосигуряващите се лица:

Самоосигуряващите се лица са длъжни да регистрират началото на трудовата си дейност чрез подаване на декларация по утвърден образец в компетентната ТД на НАП в седем дневен срок от започването й. Прекъсването, прекратяването или възобновяването на дейността също се установява с декларация, подадена в седем дневен срок от настъпването на даденото обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

Лицата, регистрирани като упражняващи свободни професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност, като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3, т.1, 2 и 4 от КСО), на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.

5. Социални рискове, за които се осигуряват самоосигуряващите се лица:

Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт (фонд “Пенсии“). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от КСО).

6. Определяне видът на осигуряване на самоосигуряващите се лица:

Видът на осигуряването се заявява от самоосигуряващите се лица чрез подаване на декларация по утвърден образец, в компетентната ТД на НАП в седем дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Ако тази декларация не е подадена в 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

В случаите, в които самоосигуряващите се са подали декларацията за започване или възобновяване на дейността си след регламентирания седем дневен срок, те се считат за осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

7. Срок, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си:

Срокът, в който самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, е до края на януари на съответната календарна година. В течение на годината видът на осигуряването не може да се променя, дори и в случаите, в които самоосигуряващите се прекъсват и възобновяват дейността си или започват нова трудова дейност като самоосигуряващи се (чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

8. Осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия:

Самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание (чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ). В закона не е определено точно какъв вид пенсия трябва да получава самоосигуряващия се, за да бъде освободен от внасянето на осигурителни вноски. Поради това всички лица, получаващи пенсии – лични, наследствени, инвалидни и др. могат да се осигуряват само по свое желание, когато упражняват дейността си като самоосигуряващи се.

9. Срок за внасяне на осигурителните вноски от самоосигуряващите се лица:

Самоосигуряващите се лица внасят авансовите си осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За избран осигурителен доход от самоосигуряващото се лице, което е избрало да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, се счита доходът, върху който са внесени осигурителни вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Ако вноските са внесени след тази дата, за избран осигурителен доход се счита минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващото се лице, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 3, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

Ежемесечните вноски могат да се внасят върху избран доход, чийто размер трябва да бъде не по-малък от минималния и не по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Размерите на тези доходи се определят всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 2 от КСО).

За 2013 г. размерът на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица, е както следва:

а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5400,01 до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6500,01 до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.

10. Ред, по който се осигуряват самоосигуряващите се, които извършват повече от една дейност като самоосигуряващи се:

Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

Когато самоосигуряващите се лица упражняват трудова дейност и на друго основание и получават доход за това, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от получените доходи. Месечният осигурителен доход, върху който се внасят вноските в тези случаи не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

11. Авансов осигурителен доход на регистрираните земеделските производители и тютюнопроизводители, които упражняват и друга дейност като самоосигуряващи се:

Когато регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители извършват и друга дейност като самоосигуряващи се, те не могат да внасят авансовите си вноски върху минималния осигурителен доход, определен за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Минималният размер на месечния осигурителен доход, върху който трябва да се провежда осигуряването в тези случаи трябва да бъде не по-малък от дохода, определен за дейността, различна от земеделската (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се земеделски производители и тютюнопроизводители, които извършват единствено земеделска дейност през 2013 г. е 240 лв.

12. Ред, по който се осигуряват самоосигуряващите се лица, които упражняват дейност и по трудово правоотношение:

Ако самоосигуряващите се лица работят и по трудово правоотношение, осигурителните вноски за тях се дължат върху сбора от доходите им в следния ред:

  • доход по трудово правоотношение;
  • избраният доход като самоосигуряващо се лице. В този случай месечният осигурителен доход не бива да надвишава определения максимален месечен осигурителен доход от 2200 лв. (чл. 4, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

13. Осигуряване на самоосигуряващите се, които работят без трудово правоотношение, независимо от дейността, за която са регистрирани:

При изплащане на доходи за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващите се лица, възложителите не внасят осигурителни вноски и не удържат такива от възнаграждението на самоосигуряващия се. Тези доходи самоосигуряващите се включват при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход, независимо от дейността, за която са регистрирани. Сборът от доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен по чл. 6, ал. 2, т. 2 от КСО (чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

14. Периоди, за които самоосигуряващите се лица не се осигуряват:

Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което получават парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение (чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).

15. Осигуряване на самоосигуряващи се лица, осигурени само за фонд “Пенсии” за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете:

Лицата, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете.
15. Определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица:

Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година, и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика между сумите, върху които се дължат осигурителни вноски, и тези, върху които са внесени вноските. (чл. 6, ал. 8 от КСО; чл. 2, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

17. Удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход, на самоосигуряващите се лица:

ТП на НОИ издава на самоосигуряващите се лица осигурителни книжки, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски (чл. 7, ал. 1, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

Самоосигуряващите се лица вписват на лицевата страна на лист 1 и 2 за съответната година следните данни:

– в колона 2 – работни дни за всеки месец от годината, зачетени за осигурителен стаж.

За самоосигуряващите се осигурени за общо заболяване и майчинство, периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, които се зачитат за осигурителен стаж се вписват на гърба на лист едно и две от осигурителната книжка. Работните дни от посочените периоди се пренасят в колона 2 на лицевата страна на лист 1 и 2 и се включват в броя на дните, зачетени за осигурителен стаж.

– в колона 3 – избраният месечен осигурителен доход, върху който авансово през годината са внесени осигурителни вноски;

– в колона 6 – размерът на осигурителната вноска в % в зависимост от вида на осигуряването, избран от самоосигуряващите се лица – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт или за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;

– в колона 10 – окончателен размер на осигурителния доход. Вписва се помесечно окончателният размер на осигурителния доход за съответната година. Окончателният размер на осигурителния доход включва дохода, върху който авансово са внасяни осигурителните вноски през годината, и дохода, върху който са довнесени осигурителните вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – включително дохода, получен за работа без трудово правоотношение извън дейността, за която е регистриран самоосигуряващият се.

В окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, който се вписва в осигурителната книжка, не се включват доходите, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски на основание чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО.

Окончателният размер на осигурителния доход, вписан в колона 10, е доходът, който се взема предвид при изчисляването на пенсиите на самоосигуряващите се лица.

– в колона 11 – внесената окончателна осигурителна вноска в лева, определена в ред 2 под Таблица 1 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход и дата на внасяне.

За периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2006 г. в колона 5 на гърба на лист 1 и 2 от осигурителната книжка се вписва доходът, от който е изчислено паричното обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане или размерът на обезщетението, върху което са внесени осигурителни вноски в съответствие с разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както следва:

  • за периода от 1 януари 2000 г. до 31 декември 2004 г. – размерът на паричното обезщетение, получено от самоосигуряващите се лица от средствата на държавното обществено осигуряване, върху което е внесена осигурителна вноска;
  • за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2006 г. – размерът на дохода, от който е изчислено паричното обезщетение на самоосигуряващите се лица.

За времето след 31 декември 2006 г. доходът, от който е изчислено паричното обезщетение на самоосигуряващите се лица, се взема служебно от информационната система на НОИ при пенсиониране и не се вписва в осигурителните им книжки.

Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

На основание чл. 7, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ, осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.

Заверяването на осигурителните книжки се извършва при наличие на данни за внесените дължими осигурителни вноски в информационната система на НОИ.

Източник: НОИ

Posted in Здравно, Осигуряване, Пенсионно | Leave a Comment »

ТРУДОВАТА КНИЖКА – ОСНОВЕН УДОСТОВЕРИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ ЗА ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, СВЪРЗАНИ С ТРУДОВАТА ДЕЙНОСТ НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 10/09/2013

077ab55046ce80eaf9a3ddea999597ca_M

В Кодекса на труда (КТ) и в Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС) се съдържат разпоредби, които регламентират предназначението, съдържанието, представянето, издаването, съхранението, вписването и други въпроси, свързани с трудовата книжка. Трудовата книжка е изключително важен документ, тъй като тя представлява своеобразна „трудова биография“ на работника или служителя. Трудовата книжка е основният удостоверителен документ за факти и обстоятелства, свързани с трудовата му дейност. В нея се съдържат данни за „трудовия път“ на работника или служителя. Въз основа на нея се ползват различни права и в много случаи се изисква нейното представяне пред съответните компетентни органи.
Предвид горното, ако е необходимо да бъдат удостоверявани обстоятелства от трудовата книжка, работникът или служителят може да я представи пред съответния орган, пред когото те трябва да бъдат удостоверявани, или съответно би могъл да представи нотариално заверен препис от нея. Отчитайки важността на трудовата книжка, законодателят е уредил нормативно и процедура за възстановяване на изгубена или унищожена трудова книжка.

Задължение на работника или служителя е да съхранява трудовата си книжка и да я предоставя на работодателя за извършване на съответните вписвания.
Основното правило е, че вписванията в трудовата книжка се извършват от работодателя. Затова законът възлага задължения на работодателя да извършва вписвания в трудовата книжка. Уредена е и отговорността на работодателя за вреди, претърпени от работника или служителя поради незаконно задържане на трудовата книжка след прекратяване на трудовото правоотношение.
Настоящият коментар има за цел да предостави информация за най-важните права и задължения на страните, свързани с представянето, издаването, съхранението и вписването в трудовата книжка.

1. Съдържание на трудовата книжка – данни, подлежащи на вписване

Данните за работника или служителя, които се вписват в трудовата книжка, са:
1. име, дата и място на раждането;
2. адрес;
3. номер на личната карта или друг документ за самоличност и единен граждански номер;
4. образование, професия, специалност;
5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба);
6. уговореното трудово възнаграждение;
7. дата на постъпване на работа;
8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от КТ);
9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж;
10. изплатени обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение;
11. запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 4 от Гражданския процесуален кодекс (чл. 349, ал. 1 КТ).

Освен посочените данни, в трудовата книжка се вписват и шифровият номер на професията, квалификационното равнище и продължителността на работното време, когато е уговорено непълно работно време или надомна работа.

2. Задължения на работника или служителя за съхранение и предоставяне на трудовата книжка

Трудовата книжка се съхранява от работника или служителя и при постъпване на работа той е длъжен да я представи на работодателя. Законът е вменил това задължение на работника или служителя, тъй като в трудовата книжка трябва да бъдат вписани обстоятелствата, свързани с постъпването на работа – наименование на работодателя, заемана длъжност и организационно звено, основно трудово възнаграждение, дата на постъпване.
Когато работникът или служителят постъпва на работа за първи път, той няма задължение да представи на работодателя трудова книжка. В този случай работодателят има задължение за издаване на трудова книжка, чиято стойност е за негова сметка.
Работникът или служителят е длъжен да представя на работодателя трудовата си книжка при поискване, за да бъдат вписани в нея променени или нови обстоятелства.
В чл. 6, ал. 2 НТКТС изрично е предвидено задължението на работника или служителя при прекратяване на трудовото правоотношение да представи на работодателя трудовата си книжка.

3. Задължения на работодателя за извършване на вписвания в трудовата книжка и за издаване на дневник

Вписванията в трудовата книжка се осъществяват от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице.
Вписванията в трудовата книжка се правят въз основа на оригинални документи или на заверени по установения ред преписи от тях. След вписването на необходимите данни трудовата книжка се подписва и подпечатва.
Работодателят извършва вписвания в трудовата книжка в следните случаи:
1. при постъпване на работа;
2. при промяна на данните, подлежащи на вписване;
3. при изменение на трудовото правоотношение;
4. при прекратяване на трудовото правоотношение;
5. при признаване на уволнението за незаконно;
6. при установяване на трудов стаж със съдебно решение;
7. в други случаи, когато това е необходимо.

Вписване при постъпване на работа
В чл. 63, ал. 4 КТ е предвидено, че постъпването на работника или служителя на работа се удостоверява писмено. Обикновено удостоверяването се извършва със съответния запис в самия трудов договор. Това е моментът, от който започва изпълнението на задълженията по трудовия договор. Датата на постъпване на работа задължително се вписва в трудовата книжка на работника или служителя. В нея се вписват още и длъжността и уговореното трудово възнаграждение.

Вписване при промяна на даннии при изменение на трудовото правоотношение
Работодателят е длъжен да поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 КТ. Срокът е в календарни дни. Промяната на работодателя в хипотезите на чл. 123, ал. 1 КТ, т.нар. „правоприемство“ на трудовото правоотношение не води до неговото прекратяване, но това обстоятелство се вписва в трудовата книжка на работника или служителя.

Вписване при прекратяване на трудовото правоотношение
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка датата и основанието за прекратяването, продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж, и изплатените обезщетения.
Продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му.

Вписване при признаване на уволнението за незаконно
Когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно от работодателя или от съда или бъде поправено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, настъпилата промяна се вписва в трудовата книжка на работника или служителя.
Вписването в трудовата книжка се извършва от работодателя, с когото е било прекратено трудовото правоотношение. При отказ на работодателя вписването се извършва от инспекцията по труда.

Вписване при установяване на трудов стаж със съдебно решение
Работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка и продължителността на трудов стаж, когато такъв е установен със съдебно решение. При отказ на работодателя или когато е невъзможно вписването да бъде извършено, инспекцията по труда вписва продължителността на трудовия стаж въз основа на влязлото в сила съдебно решение.

Други случаи, когато се извършват вписвания в трудовата книжка
В случай на неправилно или неточно вписване в трудовата книжка поправките се извършват от работодателя, направил първоначалното вписване, и се заверяват с неговия подпис и печат.
Вписвания в трудовата книжка могат да се извършват и от инспекцията от труда в предвидените в закона случаи.

Задължение на работодателя за издаване на дневник
Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. В чл. 63, ал. 4 КТ е предвидено, че постъпването на работника или служителя на работа се удостоверява писмено. Това е моментът, от който започва изпълнението на задълженията по трудовия договор.
Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация на основание чл. 348, ал. 2, изречение второ КТ, че не е постъпвал на работа. Трудовата книжка се издава по утвърден образец, като стойността на издадената за първи път трудова книжка е за сметка на работодателя.
Съгласно чл. 1, ал. 5 НТКТС всеки работодател трябва да води прономерован, прошнурован и заверен с неговия подпис и печат дневник за издадените от него трудови книжки.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да представи трудовата книжка на работодателя, който да отрази необходимите данни и да я върне незабавно срещу подпис на работника или служителя. Датата на предаване на трудовата книжка от работодателя на работника или служителя се отбелязва в дневника за издаване на трудови книжки.

Други задължения на работодателя
Когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.
Работодателят е длъжен в продължение на 50 години да съхранява неполучените от работниците или служителите трудови книжки, дневниците за издаване на трудови книжки и екземпляр от издадените удостоверения (чл. 8, ал. 1 НТКТС).
Всички съхранявани от работодателя трудови книжки и други документи (разплащателни ведомости, трудови договори или заповеди за назначаване, заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови правоотношения и други документи, установяващи осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в предприятието) се предават на териториалните поделения на Националния осигурителен институт, когато при закриване на предприятието не е посочен правоприемник.

Възстановяване на изгубена трудова книжка
Когато трудовата книжка е изгубена или унищожена, нова се издава от инспекцията по труда, като процедурата е регламентирана в чл. 350, ал. 2 и 3 КТ и чл. 7 НТКТС.
Когато трудовата книжка бъде изгубена по вина на работодателя, по искане на работника или служителя се издава нова трудова книжка от съответната инспекция по труда. В този случай работодателят представя на инспекцията по труда необходимите данни от предишните работодатели.
Когато трудовата книжка бъде изгубена от работника или служителя, инспекцията по труда му издава нова трудова книжка въз основа на представени от него достоверни данни.
Инспекцията по труда издава нова трудова книжка въз основа на писмена молба-декларация на работника или служителя, в която се посочва, че трудовата книжка е изгубена, кой я е изгубил и данни за работодателите, при които е работил.
Когато трудовата книжка бъде изгубена или унищожена от работника или служителя, в новата трудова книжка инспекцията по труда по местоживеене на лицето вписва данни за трудовия стаж въз основа на представените от него удостоверения по образец съгласно Приложение № 2 или други оригинални документи, съдържащи тези данни.

Отговорност на работодателя при незаконно задържане на трудовата книжка
Съгласно чл. 226, ал. 2 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя от деня на прекратяването на трудовото му правоотношение до предаване на трудовата книжка. Отговорността се реализира по съдебен ред, като срокът за предявяване на иска е 3-годишен. Източник: Лариса ТОДОРОВА, държавен експерт в МТСП

Posted in Законодателство, Здравно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Отпуск поради бременност и раждане през време на същия отпуск за друго дете

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 24/07/2013

zx450y250_1878110

Въпрос: През време на отпуска по чл. 163, ал. 1 от КТ за бременност и раждане служителка трябва да излезе в същия вид отпуск за следващо дете. Прекъсва ли се с това ползването на отпуска за първото дете?

Отговор: Един и същи работник или служител не може едновременно да е в отпуск на две основания. Отпускът за бременност и раждане за първите 135 дни се разрешава с болнични листове, издадени от здравните органи, а отпускът след това, за остатъка до 410 дни – въз основа на заявление на майката. Поради това болничните листове за втория отпуск поради бременност и раждане прекъсват ползването на остатъка до 410 дни от първия отпуск по чл. 163, ал. 1 от КТ.

За ползването на отпуска за бременност и раждане на второто дете служителката подава до работодателя същите документи, които е подала за отпуска за бременност и раждане на първото дете:

за първите 135 дни се ползва по отделни болнични листове – един за 45 дни до раждането, втори за първите 42 дни след раждането и трети (продължение на втория) за останалите 42 дни;
за остатъка до 410 дни – въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) до предприятието, към което се прилага акт за раждане на детето или акт за предаване на детето за осиновяване и декларация по образец.
При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, обезщетението за второто дете е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 49, ал. 2 от КСО). Източник: Гошо МУШКАРОВ – д-р по икономика

Posted in Здравно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Отписват стари задължения към държавата възникнали преди 2008 г. с персонален код

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 23/07/2013

warning
Всеки, който има задължения с изтекла погасителна давност (отпреди 1. 01. 2008 г.), може да поиска да ги отпише с подаването на писмено възражение пред НАП. Възражението може да се подаде лично или да се изпрати по пощата до офиса на НАП по постоянен адрес за физическите лица или по регистрация на юридическите лица.

Електронна справка в сайта на НАП вече показва всички задължения и плащания на фирми и физически лица. Освен дълговете за данъци и осигурителни вноски, електронната услуга дава достъп и до информация за неплатени глоби и санкции, наложени от различни държавни органи и изпратени за принудително събиране от НАП, допълват от приходното ведомство. Достъпът до информацията става с персонален идентификационен код (ПИК), който се издава безплатно в офисите на НАП. ПИК се получава веднага, ако заявлението за издаването му е подадено в офиса на НАП по постоянен адрес или адреса на управление за юридически лица.

От НАП предупреждават, че не всички дългове отпреди 1 януари 2008 г. са с изтекла погасителна давност. Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 годишен давностен срок. Той се брои от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. В различни случаи давностният срок може да спира или да се прекъсва. Давностният срок се спира например, ако е наложена обезпечителна мярка като запор на банкова сметка на длъжника. С периода на спиране давността се удължава. Давността се прекъсва с издаване на акт за установяване на публично вземане или с предприемането на действие по принудително събиране на дълга. Такива действия може да са например опис на движимо и недвижимо имущество, продажба чрез търг и др. От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността, обаче, с изтичането на 10 годишен давностен срок, се погасяват всички публични задължения, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Здравно, Осигуряване, Пенсионно | Leave a Comment »

ЗА НЯКОИ СПОРНИ ВЪПРОСИ ПРИ НАЛАГАНЕТО НА ЗАПОР ВЪРХУ ТРУДОВОТО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 09/07/2013

safe_image.php
Коментар

В тежката икономическа ситуация през последните години значително се увеличи броят на случаите, при които длъжниците не са в състояние да погасят доброволно задълженията си, например да внасят редовно вноските си по банкови кредити, при което все по-често се прибягва до способите на принудителното изпълнение. В следващите редове ще бъде обърнато внимание само на някои специфични практически затруднения, срещани от работодателите във връзка с получени запорни съобщения от съдебни изпълнители, с които се налага запор върху трудовото възнаграждение на длъжници – работници или служители. По принцип тази процедура не би трябвало да създава особени проблеми за работодателя: той се явява „трето задължено лице“ по смисъла на чл. 507 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и като такова от момента на получаване на запорното съобщение има задълженията на пазач спрямо дължимите суми (трудовото възнаграждение). Вместо да го изплаща на работника или служителя, работодателят е задължен да плати на съдебния изпълнител, докато бъде погасено задължението, посочено в запорното съобщение. Доколкото по социални съображения не може да се допусне целият трудов доход на едно лице да се използва за погасяване на задълженията му, законът определя т.нар. несеквестируем доход – един минимум, който да гарантира задоволяването на базовите нужди на длъжника и неговото семейство. Задълженията на работодателя в такава ситуация би трябвало да се свеждат основно до превеждането на секвестируемата част от дохода по сметка, посочена от съдебния изпълнител. За съжаление обаче практиката продължава да се сблъсква с редица неясноти и затруднения в тези производства.

1. Определянето на секвестируемата част от дохода зависи от два фактора: размера на заплатата и броя на децата, които длъжникът издържа. Правилата се съдържат в чл. 446 ГПК. Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

  • ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно – една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;
  • ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно – една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;
  • ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно – една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;
  • ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

Месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

Посочените по-горе ограничения не се отнасят до задължения за издръжка.

2. Във връзка с цитираната разпоредба често възниква едно тълкувателно затруднение, а именно: какво е значението на споменаването на минималната работна заплата за страната (МРЗ)1. Буквалният прочит на разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК може да доведе до два противоречиви извода: че става дума само за пенсия, чийто размер се съпоставя с МРЗ, или и трудовото възнаграждение до размера на МРЗ е несеквестируемо (възможно е трудовото възнаграждение да е под МРЗ, ако е определено за непълно работно време). По-логично е второто разбиране – в крайна сметка смисълът на определянето на МРЗ е да гарантира един екзистенциален минимум, и не могат да се намерят разумни доводи за прилагането на различен закрилен режим на пенсионерите и на работещите. Все пак обаче въпросът остава неизяснен, особено при новия размер на МРЗ. Ако трудовото възнаграждение е под 310 лв. и се приеме, че е изцяло несеквестируемо, се обезсмисля съществуването на чл. 446, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да усложни допълнително и без това неясния въпрос за секвестируемостта на най-ниските доходи, Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) въвежда друга долна граница:Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, пенсията или стипендията – в размер до 250 лв. месечно (чл. 213, ал. 1, т. 5 ДОПК). Това ограничение не кореспондира по никакъв начин с МРЗ: към момента на приемането на тази разпоредба в ДОПК МРЗ за страната е била под 250 лв., а сега е по-висока. Изобщо липсата на съгласуваност в уредбата предопределя сериозни затруднения в практиката и създава несигурност както за самите длъжници, така и за работодателите, които трябва да изчислят размера на удръжките.
Подкрепа заслужава становището, изразявано в правната литература2, че МРЗ е императивна граница, под която не може да се насочва принудително изпълнение и това важи за всички видове вземания, посочени в чл. 446, ал. 1 ГПК. Единствено по този начин процесуалната уредба може да гарантира справедлив резултат спрямо всички длъжници, независимо от качеството им. Все пак окончателен отговор на въпроса се очаква да даде ВКС с решението си по тълкувателно дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК. Сред въпросите, по които трябва да се произнесе съдът, е включено: „обхваща ли наложеният запор върху трудово възнаграждение или другото възнаграждение за труд, както и върху пенсия, вземането на длъжника от третото задължено лице до размера на минималната работна заплата“. В предложението за образуване на това тълкувателно дело е посочено, че „според част от съдебната практика, за законосъобразността на наложения запор е без значение дали получаваното от длъжника трудово възнаграждение е под размера на установената минимална работна заплата, тъй като процесуалният закон урежда само размера на удръжките, които могат да се правят при насочване на принудителното изпълнение върху трудовото възнаграждение. Според другото становище, разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК урежда пълна несеквестируемост на трудово възнаграждение до размера на минималната работна заплата.“ С приемането на тълкувателното решение тези неясноти ще бъдат окончателно преодолени.

3. Следващият въпрос, по който могат да възникнат практически затруднения, е свързан с определянето навида на вземанията, върху които може да се насочи изпълнението. „Безпроблемната“ част от гледна точка на изследваната тук тема е трудовото възнаграждение (като секвестируемата част се определя след приспадане на данъците и задължителните осигурителни вноски). Очевидно става дума както за основното, така и за допълнителните трудови възнаграждения. Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение (чл. 512, ал. 1 ГПК). Член 446, ал. 1 ГПК определя и несеквестируема част от „каквото и да е друго възнаграждение за труд“. Това могат да са други възнаграждения, които се дължат срещу положен труд – например по договор за изработка, авторски възнаграждения и т.н.3.
Колебанията обаче възникват не само около секвестируемата част от дохода, а дали изобщо запорът се отнася до някои плащания, дължими между страните по трудовото правоотношения. Става дума за обезщетения по Кодекса на труда, изплащани при прекратяване на трудовото правоотношение, например обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ, обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 331 КТ и др. Администрацията на МТСП е изразявала становища за недопустимост на такива запори. Например на запитване на интернет-страницата на министерството4 е даден следният отговор: „В ГПК, при изпълнение върху вземания на длъжника в чл. 512, е предвиден запор върху трудовото възнаграждение. По смисъла на Кодекса на труда обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ не е трудово възнаграждение, а парично обезщетение. Различията са в предназначението, условията и начина на изплащане, данъчното облагане, в зачитането на трудов и осигурителен стаж и др. Поради това, мнението ни е, че върху паричното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ не може да се налага запор.“ Този извод е формулиран твърде общо, което го прави неверен. Наистина, ГПК предвижда специални правила относно запора върху трудово възнаграждение, а обезщетенията не са възнаграждение, но това не означава, че законът забранява налагането на запор върху обезщетение по Кодекса на труда. Специален режим е предвиден за обезщетенията от общественото осигуряване – например обезщетението за временна неработоспособност или за безработица, но не и за дължимите от работодателя обезщетения по КТ. Поради това е важно работодателите да проверяват внимателно текста на получените запорни съобщения. Често съдебните изпълнители използват по-широка формулировка, с цел избягване на всяко съмнение относно запорираните вземания – например „налагам запор върху всички вземания, произтичащи от трудово или друго правоотношение“. При такава формулировка е ясно, че се включва не само трудовото възнаграждение, а и обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение, и изобщо всякакви суми, които работодателят може да дължи на работника или служителя.
Аргументът на МТСП, че обезщетенията не представляват възнаграждение, може евентуално да обоснове извода, че при тях няма несеквестируема част. Така например при прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 331 КТ и наложен запор върху всякакви вземания, произтичащи от трудово или друго правоотношение с работодателя, от уговореното обезщетение първо ще трябва да се удържи и преведе по сметката на съдебния изпълнител сумата, за която е наложен запорът, и едва ако има остатък, той да се изплати на работника или служителя. Следва да се отбележи, че в практиката се среща и разбирането за приравняване на възнагражденията и обезщетенията по отношение на несеквестируемостта. В становище на Висшия адвокатски съвет по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС например е посочено: „Не само заплатата, но и всички други вземания по трудовото правоотношение, на които работникът или служителят има право (например вземане за обезщетение поради уволнение без предизвестие), се ползват от несеквестируемостта по чл. 446 ГПК.“ Въпреки че този извод е в съзвучие със закрилната функция на института, той не се подкрепя от буквалното тълкуване на разпоредбата („трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд“).

4. Твърде неясен е и проблемът с конкуренцията на запори, т.е. ситуацията, при която работодателят е получил повече от едно запорно съобщение от различни съдебни изпълнители по отношение на възнаграждението на един и същ работник или служител. В практиката са познати няколко възможни подхода. Според едното схващане, запорите трябва да се изпълнят в поредността на налагането им, респективно на приемането им от работодателя – първо изцяло първият по време, след това изцяло вторият и т.н. Среща се и разбирането, че работодателят трябва да започне да плаща едновременно по всички получени запорни съобщения: било поравно според броя им, било пропорционално на описаните в запорните съобщения вземания.
За правилно трябва да се възприеме първото становище. Работодателят, в качеството си на „трето задължено лице“, следва да изпълни задълженията си съгласно чл. 508, ал. 1 ГПК, а именно:

  • В тридневен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати.
  • Има ли претенция от други лица върху същото вземане?
  • Наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции?

Третото задължено лице отговаря за вредите, които биха последвали за взискателя, поради неуведомяване в срок. Отговорът по чл. 508, ал. 1 ГПК ще позволи на съдебните изпълнители с последващи запори да се присъединят към изпълнителното дело на кредитора по предходен запор, за който са узнали от съобщението на работодателя. Съдебният изпълнител по първия наложен запор може да извърши разпределение между всички вземания.
Най-същественият аргумент в подкрепа на тезата, че разпределението трябва да се извърши от съдебния изпълнител по първия наложен запор, а не от работодателя, се извежда от факта, че законодателството не третира по еднакъв начин всички вземания. Някои от тях се ползват с право на предпочтително удовлетворение (вж. например чл. 136 ЗЗД). Нито е отговорност на работодателя, нито е от неговата компетентност, да преценява привилегиите на вземанията[6]. Впрочем такъв извод е формулиран и в някои съдебни решения (например в Решение № 37 от 2010 г. на Разградския окръжен съд е посочено: „за ЧСИ не съществува правна възможност да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с оглед разпоредбата на чл. 446 ГПК, тъй като вече такъв е наложен по изпълнителното дело, образувано при ДСИ. За ЧСИ съществува възможност да пристъпи към друг изпълнителен способ, посочен му от взискателя в изпълнителното производство, или съответно да укаже на същия,че може да се присъедини като такъв в изпълнителното производство образувано по-рано пред ДСИ срещу същия длъжник[7]).

5. За пълнота тук могат само да се маркират и някои правила във връзка със запорите върху трудово възнаграждение, които са уредени ясно в закона и рядко създават практически проблеми.
На първо място – важно е да се отбележи защо точното изпълнение на указанията в запорното съобщение е от съществено значение за работодателя. Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице (чл. 512, ал. 3 ГПК).
При прекратяване на трудовото правоотношение преди сумата по запора да е удържана изцяло, запорното съобщение се препраща на новия работодател от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.Възможно е обаче предходният работодател да няма информация за новата месторабота на длъжника, поради което задължение за уведомяване е предвидено и за него. Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв. (чл. 512, ал. 6 ГПК).
Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение (чл. 512, ал. 4 ГПК, чл. 349, ал. 1, т. 11 КТ). Разбира се, не е тайна, че в подобна ситуация е възможно някои недобросъвестни служители да укриват трудовите си книжки, да представят други и пр., но това е част от далеч по-широката тема за добросъвестността при упражняването на трудовите права и задължения, която не е предмет на изследване тук.

Д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
___________
1 С ПМС № 250 от 11.10.2012 г., от 01.01.2013 г. се определя нов размер на минималната месечна работна заплата за страната от 310 лв., при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Размерът на минималната месечна работна заплата се определя за пълен работен месец.
2 Неков, Р., „За минималната работна заплата като императивна граница по чл. 446, ал. 1 ГПК“: http://challengingthelaw.com/grajdanski-proces/minimalna-rabotna-zaplata-446-gpk/.
3 Както беше посочено, принудителното изпълнение може да се насочи и върху частта от пенсия, надвишаваща МРЗ за страната. Върху останалите парични обезщетения и помощите, изплащани по КСО, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК, или да се извършват други удръжки, освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка (чл. 114а, ал. 1 КСО).
4 Вж. интернет-страницата на МТСП, на адрес: http://www.mlsp.government.bg/bg/faq/faq.asp?qid=42065.

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДФЛ, Законодателство, Здравно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Как да получа най-голямо обезщетение за майчинство !

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 08/07/2013

maiki

 

Съдържание

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

2. Обезщетение за бременност и раждане

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете

6. Как да се затворят дупките в закона

1. Кой има право на обезщетение за майчинство

Работещите по трудов договор и самоосигуряващите се лица, които са избрали да се самоосигуряват за общо заболяване и майчинство. Лицето трябва да се е осигурявало поне 12 месеца за този риск (чл. 48а от КСО). Точните текстове могат да бъдат намерени в част първа, глава четвърта, раздел втори от КСО

2. Обезщетение за бременност и раждане

– размера на обезщетението е 90% от среднодневното брутно възнаграждение по трудов договор или среднодневния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, върху който са внесени вноски в срок (25-то число на следващия месец парите трябва да са постъпили в НАП, ако самоосигуряващото се лице закъснее с дори 1 ден да внесе вноските, за съответния месец със закъснение за осигурителен доход ще се смята 420 лева, дори и лицето да внесе след това вноските върху по-голяма сума) през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

– през последните 24 месеца преди месеца, в който настъпва временната неработоспособност поради бременност и раждане се приема, че дохода на лицето е бил в размер минималната работна заплата за България през съответния период, за дните, в които лицето:

а) не е било осигурено за общо заболяване и майчинство
б) е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж
в) е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете
г) е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна

За дните, включени в 24 месечния период (от който се изчислява обезщетението), през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид доходът, от който е определено паричното обезщетение.

– При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете (до втората година от раждането на детето) обезщетението е в размера, определен за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 49, ал. 2 от КСО)

За по-просто казано – първо лицето трябва задължително да има 12 месеца осигурителен стаж по трудов договор или като самоосигуряващо се лице за общо заболяване и майчинство. След това ако работи по трудов договор обезщетението ще е 90% от средния му доход за периода (но не повече от нетните пари, които взима) или 90% от дохода, върху който се самоосигурява. Ако в рамките на 2 години след раждането на дете се роди следващо (родилката трябва да получава обезщетение при бременност и раждане или да е в отпуск за отглеждане на дете до 2 години), обезщетението ще е в същия размер като за предното.

3. Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането (чл. 50, ал. 1 от КСО). Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането (чл. 50, ал. 2 от КСО).

4. Обезщетение за отглеждане на малко дете

Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. (чл. 52а от КСО).

След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 53, ал. 1 от КСО).

Парламента гласува съвсем наскоро увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2 години от 240 лева на 310 лева (колкото е минималната работна заплата). Прави впечатление обаче, че вместо да бъде вързано това обезщетение към минималната работна заплата с промяна в кодекса за социално осигуряване, само се промени закона за бюджета на ДОО и така от следващата година колко ще е обезщетението няма да е ясно – колкото се запише в закона за бюджета на ДОО за следващата година. Може парламента да е в друг състав, други политики да води и т.н.

Ако родилката след навършване 1 година на детето започне работа, за която се осигурява за майчинство (значи по трудов договор или се самоосигурява за майчинство), тогава може да получава само половината от обезщетението за отглеждане на дете до 2 години (половината от 310 = 155 лева месечно). Това обезщетение не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството.

5. Как да се получи най-голямо обезщетение при раждането на дете (или как някои правят много добра доходност от майчинството)

– оптимален вариант

1. Необходима е регистрация на свободна професия
2. Лицето трябва да се самоосигурява 24 месеца до 45-те дни преди очакваното раждане на дете върху максималния осигурителен доход в страната (2200 лева месечно за 2013 г.)
3. Трябва да се роди второ дете в идеалния случай точно преди навършването на 2 годишна възраст на предходното дете.

Какъв би бил оптималния вариант в числа:
– регистрацията на свободна професия струва 15 лева и може да се направи много лесно от всеки с някакво образование (виж тук)
– осигуряването на едно самоосигуряващо се лице за 24 месеца върху максималния осигурителен доход (2200 лева) би струвало – 17,8% осигуровки за пенсия, 8% осигуровки за здраве и 3,5% осигуровки за майчинство. Общо 29,3% * 2200 = 644.60 лева месечно * 24 месеца = 15 470.40 лева
– самоосигуряващото се лице има право на 90% от средния си осигурителен доход през последните 24 месеца (това ще е 2200 лева месечно за примера, или 90% от 2200 прави 1980 лева месечно обезщетение)
– тези 1980 лева ще могат да се получават в продължение на 410 дни или кръгло 13,5 месеца. 13,5 месеца * 1 980 лева = 26 730 лева

До тук разходите за осигуровки са 15 470.40, регистрацията на свободна професия е 15 лева, общо разходи = 15 485.40 лева. Към тях трябва да се прибави и задължителното здравно осигуряване, което на самоосигуряващото се лице би му струвало 4,8% върху 420 лева или при месец с 20 работни дни това прави осигуровки от 20,16 лева месечно. За 13,5 месеца са 272,16 лева. Общо всички разходи в идеалния случай = 15 757.56 лева

Обезщетението за раждане ще е за 13,5 месеца в идеалния случай 26 730 лева или това прави възвръщаемост на инвестицията от 69,6%.

Но това не е всичко. Следва обезщетение за отглеждане на дете до 2 години (никой не спира майката да си работи на граждански договори в това време, въпроса е само да не се осигурява за майчинство, за да не й намалят обезщетението наполовина) – още 12 месеца по 310 лева = 3 720 лева. До тук приходите стават 26 730 + 3 720 = 30 450 лева. Трябва да се добавят разходи за здравни осигуровки от 21,60 лева на месец или за 12 месеца това са 241,92 лева. При кумулирани приходи 30 450 и кумулирани разходи 15 999,48 лева това е 90,3% възвръщаемост на инвестицията

Но това не е всичко. Ако много прецизно се изчисли раждането на следващо дете в рамките на навършването на 2 години на предходното, тогава майката има право на още едно обезщетение за раждане на дете в общ размер от 26 730 лева за 13,5 месеца кръгло (тъй като това е изчисленото обезщетение за предходното дете и това е по-изгодното за майката). Отново трябва да се добавят здравните осигуровки за разход през този период, или 13,5 месеца * 20,16 лева = 272.16 лева.

Общо кумулиран приход при 2 деца едно след друго, с прецизно разчитане кое кога да се роди = 30 450 + 26 730 = 57 180 лева.

Общо кумулирани разходи – 15 999,48 + 272,16 = 16 271.64 лева. Възвръщаемостта на инвестицията вече става 40 908,36 лева или 251%

И това не е всичко. Отново може да се ползва опцията за отглеждане на следващото дете от 1 до 2 години – това са нови 310 лева * 12 месеца = 3 720 лева, както и в разходната част здравните осигуровки за 12 месеца = 241,92.

Общо приходи в идеалния случай при 2 добре разчетени поредни деца = 60 900 лева

Общо разходи в идеалния случай = 16 513.56 лева

Възвръщаемост на инвестицията = 268%

(отклонение е твърде вероятно в рамките на месец и половина обезщетение за отглеждане на дете до 2 години между предходното и следващото дете)

Към тази висока доходност не трябва да се забравя и, че майката има 24 месеца с максимален осигурителен доход за пенсия и за период от около 6 години ще е здравно осигурена (разходите за което са включени в посочената по-горе цена)

Много изгодно изглежда сякаш раждането на деца? Ако това беше производство, тогава човек би си казал, че чудесно би било да се произведе още едно, точно в края на получаването на обезщетение за отглеждане на второто дете до 2 години? Обаче ако ще се произвеждат повече от 2 „единици продукция“, за да се постига толкова добра рентабилност на инвестицията, трябва да се прави нов 24 месечен период във фиктивно самоосигуряване на максималния осигурителен доход, тъй като в противен случай особено доходоносното обезщетение за раждане и отглеждане на дете до 1 година ще е едва 310 лева месечно (за третото поредно дете по схемата, обезщетението би трябвало да е върху изчисленото за второто, а за него тъй като майката е била в майчинство, дохода, от който ще се смята е минималната работна заплата). Така че третото поредно дете за нормални хора вече не е така изгодно като инвестиция. Но за някои може да е просто бизнес.

За постигане на оптимални резултати е необходимо добро планиране на събитията – кога ще е нужно осигуряване за майчинство, кога трябва да се роди детето и т.н. Липсата на поне малко икономическа грамотност е гаранция за постигане на неоптимални резултати.

– алтернативен вариант

Алтернативния вариант е за онези, които нямат образование и които не могат да се регистрират като упражняващи свободна професия (поради неграмотност и/или липса на образование). За тях може да се ползва фиктивното осигуряване на трудов договор (а в масовия случай дори и при грамотните, работещите по трудов договор завишават дохода си в месеците преди раждане целево). При фиктивното осигуряване по трудов договор е малко по-сложно, защото първо разходите за осигуровки са по-големи, след това се дължи и данък върху дохода, при положение, че доход реално няма, но данъка трябва да се плати. Съществува известен риск при искането на обезщетението и при проверка да се установи, че не е извършвана трудова дейност, а работодателя им ги е осигурявал фиктивно, за да източват осигурителния фонд и т.н. Рисковете са по-големи, но въпреки това и при фиктивното осигуряване по трудов договор рентабилността на инвестицията е много голяма.Източник: Alexander Todorov Network.

Posted in Здравно, Осигуряване, Пенсионно | Leave a Comment »

Удуржане на данък и осигуровки от хонорар на чуждестранно физическо лице

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 24/06/2013

077ab55046ce80eaf9a3ddea999597ca_M

Въпрос:

Физическо лице, което има постоянно пребиваване (жителство) в Испания, идва в България и изнася лекции, за които му се плаща хонорар. Трябва ли фирмата, която го наема му изплати цялата сума, или трябва да му удържи данъци и осигуровки?

Отговор:

ЗДДФЛ дефинира чуждестранните физически лица, съгл. чл.5 като лица, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон. Разпоредбата на чл. 8 от ЗДДФЛ урежда кои доходи са от източник в Република България, а в чл. 37 от същия закон са регламентирани тези, които се облагат с окончателен данък. Размерът на окончателния данък е 10 на сто (чл. 46 от ЗДДФЛ), а съгласно чл. 65 ал. 1 от същия закон данъкът се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице, платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато платецът на дохода е задължен да удържа и внася данък за доходите по чл. 37 и 38 от ЗДДФЛ, същият има и задължение за подаване на данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на внасяне на данъка.

По-дълъг срок за внасяне на данъка е предвиден в нормата на чл. 65, ал. 9 от ЗДДФЛ, която указва, че когато доходите по чл. 37 от същия са в полза на лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данъкът по чл. 46 се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването/изплащането на дохода.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от РБългария, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗДДФЛ, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз от 1 януари 2007 г. за българската осигурителна система стават задължителни правилата на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагането на схеми за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността – наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства и Регламент 574/72, който определя реда за прилагане на Регламент 1408/71. Съобразно разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 наетите и самостоятелно заетите лица, които се движат в рамките на Общността, следва да се осигуряват по социалноосигурителната схема само на една държава членка с цел да не се припокриват приложимите национални законодателства, както и да се избегнат усложненията, които биха могли да произтекат от това.За правилното определяне на приложимата социалноосигурителна схема съобразно разпоредбите на посочените регламенти е необходимо да се изследват всички съотносими обстоятелства за всеки отделен случай, а именно: дали лицето има статут на наето или самостоятелно заето лице, дали упражнява трудова дейност едновременно на територията на две или повече държави – членки, къде пребивава и на територията на коя държава – членка полага труд и др. Следва да се има предвид, че за целите на Регламент (ЕИО) № 1408/71 лицата, които работят без трудово правоотношение, се считат за “самостоятелно заети лица”. Също за удостоверяване на обстоятелството, че лицето е подчинено на определено осигурително законодателство, се издават някои от следните Е-формуляри – Е101, Е102, Е103. Освен това с издаването на формуляра компетентната институция на съответната държава членка удостоверява, че осигурителното законодателство на тази държава остава приложимо спрямо трудовоактивното лице. Източник: Хубевина Илиева

Posted in Данъци, ЗДДФЛ, Здравно, Осигуряване, Пенсионно | Leave a Comment »

Социалното осигуряване във Франция.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 21/05/2013

Flag-Pins-Bulgaria-France

Социалното осигуряване във Франция е изградено от няколко на брой основни схеми. Генералната схема е най-разпространена. Тя се отнася до работещи, както и до семействата им. Друга схема е селскостопанската. Прилага се за фермерите и селскостопанските работници.

Независимата схема е трета разновидност. Отнася се за магазинери, за занаятчии и за тези, които упражняват свободни професии. Специалната схема пък е насочена към военни и други подобни, с тясна специализация.

Осигурителната схема в случай на безработица се отнася за всички. Има 2 начина за изчисляване на брутния размер на обезщетение при безработица. Изплаща се по-високата получена сума при изчисленията.

Дължимите вноски за социалното осигуряване се разделят между работодателя и работещия. Вноските, които се плащат за случаите на професионални злополуки и семейни надбавки, се поемат изцяло от работодателя. Медицински разходи се възстановяват въз основа на проценти по социално осигурителната схема. Те се уточняват при сключването на договора.

Още през 1987 год. правителствата на България и Франция подписват спогодба с цел избягване на двойно данъчно облагане.

Дължимите данъци във Франция не биват удържани от месечните възнаграждения. Данъчното облагане е основано на принципа на деклариране на доходи от страна на работещите. Те сами плащат своите данъци в съответните служби. Работодателят не удържа пари и не поема отговорността за плащане на данъци.

На всеки, който е данъчно задължен, службите изпращат ежегодно формуляр за деклариране за доходите. Там се описват всички доходи от предишната година. Декларацията се попълва и подава в указания срок от данъчните. Има възможност дължимият данък да бъде платен на месечни вноски.

Начисляват се 3 различни вида ДДС. Това са обичайно начисление; друго, налагано върху определени със закон видове продукти и индивидуално начисляване.

Ако търсите да наемете квартира, може да потърсите обяви в местните печатни издания или в интернет. Ако се затруднявате да намерите сам подходящо жилище, може да потърсите помощ от някоя от агенциите за недвижими имоти. Таксата, която се плаща на посредниците, най-често се равнява на наема за един месец.

Договорите за наем на жилища обикновено се сключват за срок от три години. Може да бъде подновен. В повечето случаи се изисква и депозит, равняващ се на наема за два месеца. Той се възстановява с прекратяването на договора.

Прочетете още:
http://www.impots.gouv.fr/
http://www.travail-emploi-sante.gouv.fr/

Posted in Здравно, Осигуряване, Пенсионно | Leave a Comment »

Oбезщетение за безработица – признава ли се за стаж ?

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 16/05/2013

safe_image.php

Въпрос : Нанесеният в трудовата книжка трудов стаж от бюрата по труда при получаване на обезщетение за безработица, признава ли се за трудов стаж ?

Отговор : Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. На основание чл. 354, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда, за трудов стаж (но не и за професионален опит) се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация. Тъй като бюрото по труда не е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, не е възможно да се натрупа професионален опит за заеманата длъжност или професия. Ето защо времето, през което сте имали регистрация в бюрото по труда с оглед активно търсене на работа не се взема под внимание при определяне на допълнителното възнаграждение с постоянен характер или т.нар. клас прослужено време. МТСП

Posted in Здравно, Осигуряване, Пенсионно | Leave a Comment »

 
%d bloggers like this: