ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

  • Винаги правилни решения !

    www.activeconsult.net
    office@activeconsult.net
    Phone: +359 2 974-33-32
    Mobile: +359 895 10-18-18
    Address: 133 Tzarigradsko shose Blvd., Sofia, Bulgaria

  • Търсене по категория или дума ?

  • Последни публикации:

Archive for the ‘Любопитно’ Category

Двойно по-евтино възстановяваме здравни права до 23 декември 2015 г.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 09/12/2015

24636-white-dimensional-villain

Хората с прекъснати здравноосигурителни права ще могат да ги възстановяват двойно по-евтино до 23 декември. След влизането в сила на промените в Закона за здравното осигуряване, здравните права ще се възстановяват при условие, че се заплатят всички дължими вноски за последните 5 години (60 месеца), а не както е сега – три години.

Така например ако човек, който сам внася вноските си за здраве и е с прекъснати здравноосигурителни права (не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца), е пожелал през август 2015 г. да ги възстанови, е трябвало да плати всички дължими осигурителни вноски за периода от 01.07.2012 г. – 30.06.2015 г. (36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ). В случай, че същият човек пожелае да възстанови здравноосигурителните си права през февруари 2016 г., ще трябва да плати вноските за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. (60 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ). Трябва да се има предвид също, че когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от осигурителни права.

Промяната в Закона за здравното осигуряване беше публикувана в Държавен вестник в края на юни, но влиза в сила шест месеца по-късно – от 28 декември. Затова, за да възстановят здравните си права два пъти по-евтино, хората трябва да преведат здравните си вноски до 23 декември – последния работен ден преди влизането в сила на разпоредбата.

От НАП напомнят също, че преди да платят дължимите си вноски, хората с прекъснати здравноосигурителни права трябва да са подали и  Декларация образец 7. Не трябва да се забравя също и че, ако те имат по-стари задължения, преди да платят дължимите вноски, трябва да подадат заявление, в което да опишат поредността на погасяване на дълговете си за здраве. В противен случай преведените пари ще отидат за покриване на най-старите задължения.

В същото време приходната администрация напомня, че няма промяна в условията, при които се прекъсват здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка. Това става, ако не са внесени повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца,  предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. До края на 2015 г. правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими вноски за период от 36 месеца, а от началото на 2016 г. – за период от 60 месеца.

Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски чрез електронната услуга на НАП. Справка за здравноосигурителния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. С електронния калкулатор на НАП гражданите могат автоматично да изчислят дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях.

Повече информация за възможностите за проверка на здравноосигурителния статус, възстановяване на здравни права, както и друга информация, клиентите на НАП могат да получат на телефон 0700 18 700 на цената на един разговор.

Posted in Данъци, ЗДДФЛ, Здравно, Любопитно, Осигуряване, Пенсионно | Leave a Comment »

Работни и почивни дни през 2016 година.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 09/12/2015

За 2016 година има общо 251 работни дни

Януари
П В С Ч П С Н
1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31
20 работни дни
Февруари
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29
21 работни дни
Март
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31
22 работни дни
Април
П В С Ч П С Н
1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30  
20 работни дни
Май
П В С Ч П С Н
1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31
19 работни дни
Юни
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30
22 работни дни
Юли
П В С Ч П С Н
1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31
21 работни дни
Август
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31
23 работни дни
Септември
П В С Ч П С Н
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30
20 работни дни
Октомври
П В С Ч П С Н
1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31
21 работни дни
Ноември
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30
21 работни дни
Декември
П В С Ч П С Н
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31
21 работни дни

Posted in ! INVEST in BULGARIA, Данъци, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Законодателство, Здравно, Интрастат, Любопитно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Осем правила как да изберем счетоводител !

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 04/12/2015

 

seo_consultaciii_w-seo

Голяма част от новостартиращите предприятия, както и част от работещите малки и средни такива не могат да си позволят да наемат щатен счетоводител и ползват услугите на упражняващи свободна професия счетоводители или специализирани счетоводни предприятия. За съжаление не винаги сътрудничеството е удачно, а поправянето на допуснатите грешки често струва и скъпо.

Преди време имах такъв случай – дойде председателят на едно ООД, като в счетоводните му отчети се водеха в наличност малко повече от двеста хиляди лева. До момента отчетността е била подготвяна от някаква роднина на единият съдружник, която е взимала документите в дома си, изготвяла е някакви отчети и ги е предавала. Когато на фирмата се назначава данъчна проверка, се оказва, че платените данъци изобщо не съвпадат с тези, които биха се дължали при коректно водена търговска документация. Накрая с управителя стигнахме до договаряне за възстановяване на счетоводството и на него му се наложи да плати хонорар за преосчетоводяване на данните за предходните две години. И този хонорар е допълнителен разход, освен сумите платени за „пропуснатите” данъци и съответните наказателни лихви.

На какво трябва да обърне внимание един стартиращ предприемач при избор на външен счетоводител:

1. Наскоро чух от един колега, че никога не се обажда на клиентите си през почивните дни – празници, събота, неделя. Мислите ли, че така трябва? По-скоро е обратното. Счетоводният бизнес е такъв, че един нормален счетоводител трябва да знае всичко за своите клиенти. Както е популярна поговорката „че на поп и адвокат всичко се казва”, за една търговската дейност е необходимо счетоводителят да знае всякакви подробности. Нормалният счетоводител не е просто човек, който взема фактурите и банковите документи, после да ги обработва в компютъра и накрая да разпечатва едни таблици. Той трябва да пита за всичко – къде какво е станало, дори е съвсем нормално да ви поиска допълнителни документи, които за вас биха се сторили една „излишна бумащина”. Ако счетоводителят не ви пита за подробности, а само оформя междинните (месечни) или годишните отчети, а често и да „измисля” ситуации без необходимите първични документи, то той е просто един занаятчия, а това означава, че е много вероятно при данъчна ревизия да възникнат проблеми.

2. Добрият счетоводител е длъжен винаги да има информация за предадените от вас документи (договори, фактури, актове, протоколи,
банкови извлечения, складова документация). Ако му зададете въпрос откъде се е появила това или онова число за плащане на данъка, той трябва да може да ви отговори сравнително бързо – в рамките на 5 – 10 минути, като ви даде подробна инфорация, както и да обоснове своята позиция. Ако не може да направи това, означава, че не се отнася към вас като към важен клиент и рано или късно или ще се появят проблеми или ще прекратите съвместната дейност.

3. Един професионалист никога не приема на доверие числата, той винаги проверява – Не е лошо да направите следният експеримент, ако сте се договорили за услугата „изготвяне на платежни документи”. Например ако имате някоя фактура за плащане, опитайте със следната реплика: „Изгответе ми платежно нареждане към Х ООД, май трябваше да им плащаме 2000 лв от предния месец”. Добрият счетоводител ще провери какво има да се плаща и какъв му е размера, да посочи в платежното нареждане по кой номер фактура се превеждат парите. Това освен че е във ваша полза, показва уважение и към колегата счетоводител от Х ООД, който ще знае по кое задължение са преведени тези пари.

4. Поинтересувайте се какъв опит има счетоводителя, с какъв тип фирми се занимава, се е занимавал, какви по големина, в какъв сектор от бизнеса. Малко или много в счетоводният бранш има специализация, защото колкото и правилата на счетоводната отчетност и данъчното облагане да са едни и същи за всички, толкова и интерпретацията на търговските процеси и документооборота е различен. Например най-лесно е счетоводното отразяване в сферата на услугите, средно по трудност е в търговията, а е сравнително трудно в производството и строителството. Имайте предвид, че счетоводител, който се занимава с големи фирми, където документооборота е максимално усложнен не означава, че той ще се справи и с фирма, където отразяването е сравнително леко. Тъкмо обратно, много често се допускат елементарни грешки, които са или резултат от подценяване на бизнеса, или на неправилна интерпретация на самата сделка.

5. Опитният счетоводител умее да намира общ език с данъчните. Това е просто необходимост при ежедневната му работа, още повече, че му се налага постоянно да контактува с данъчните власти. Ако един счетоводител постоянно се оплаква от ревизорите – това е лош признак. Разбира се, често се случват търкания между счетоводител и ревизор, но това е нормално – сблъскват се различни позиции – счетоводителят е на страната на клиента си, данъчният на държава, но това не означава, че на вас трябва да ви се оплаква прекалено.

6. Добър счетоводител не е този, който винаги в първите дни предава баланси, декларации и т.н. отчети, а  този който знае законите и предлага на клиентите си възможни методи за легално оптимизиране на данъчното облагане. Счетоводителят трябва да ви предлага възможни варианти, при които да се намалява ефективното данъчно облагане, стига разбира се, да не е противозаконно.

7. Обикновенно външният счетоводител – упражняващ свободна професия, обслужва няколко фирми. Опитайте се да разберете колко клиента има и приблизително каква му е месечната натовареност. Някак несериозно звучи ситуацията счетоводител да работи на трудов договор някъде, а едновременно с това да обслужва и 40 – 45 фирми след работно време. Дори и да попаднете на такъв, добре е да помислите дали този човек ще успява да ви обърна достатъчно внимание. Нормално, без да прави компромис с качеството, един счетоводител може да се справи с не повече от десет фирми. Същото се отнася и до специализираните счетоводни предприятия, ако се спрете на тях. При договарянето опитайте се да разберете колко нает персонал имат и изисквайте да ви бъде назначен точно определен счетоводител, с когото ще контактувате, когато е необходимо спешно да се свърши нещо. При по-малките счетоводни кантори човека за контакти обикновено е управителя и ако той твърди, че персонално се занимава с вас, можете да си направите експеримент (например по т.3)

8. Бъдете особено подозрителни ако ви се предлага счетоводно обслужване на дъмпингова цена. Стандартната тарифа на счетоводител-частник започва от 150 лв месечно за фирми нерегистрирани по ДДС и 250 лв за регистрирани по ДДС, при минимален брой документи и ниска сложност. Това са едни минимални цени, под които счетоводният бизнес не е ефективен, а се предполага, че едва ли предпочитате документацията ви да се обработва от партньор, който ще фалира всеки момент. Източник:Преслав Недев

Posted in Любопитно | Leave a Comment »

Компаниите в България почти не използват външни счетоводни услуги

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 04/12/2015

forum_1

Компаниите в България използват най-малко в сравнение с останалите страни в ЕС центрове за споделени услуги (SSC), които да се грижат за счетоводството и финансите на фирмите. Това показва проучване наDeloitte, проведено сред данъчните експерти и финансови директори в цяла Европа. Едва една пета от респондентите са заявили, че аутсорсват тези дейности, докато в най-развитите западни държави процентът надхвърля 70. В Италия над 93% от запитаните са отговорили, че използват подобни центрове.

В доклада на консултантската компания се посочва, че изнасянето на данъчните дейности е един от начините за намаляване на разходите и повишаване на ефективността на този тип дейности. Като цяло в Европа над 50% от компаниите използват SSC, а през 2015 г. 68.5% от запитаните са отговорили, че ги използват във връзка с данъчното законодателство.

Проблеми и възможности

Изследването на Deloitte показва, че в европейски мащаб данъчната политика на правителствата продължава да създава проблеми на бизнеса и превръща самите държави в по-малко привлекателни. Добрата новина е, че за трета поредна година хората, отговорили, че имат такива притеснения, намаляват. Вижда се, че през 2015 г. притеснения в тази посока имат 54% от запитаните, докато през 2013 г. числото достигаше 60%. Най-големите проблеми и притеснения са свързани с честата промяна на данъчното законодателство, което усложнява планирането. Това се оказва голям проблем за близо 35% от анкетираните. Най-малко проблеми с данъците имат държави като Швейцария, Холандия, Люксембург и Норвегия. Точно на другия полюс са Франция, Италия, Хърватия, Португалия и Белгия, където почти всички анкетирани отговарят, че в държавите им има голяма доза несигурност и нестабилност относно данъчната система.

При провеждането на социологическото изследване Deloitte е попитал експертите какви промени в данъчната система биха имали позитивен ефект върху конкурентоспособността на техните държави. Близо половината са отговорили, че това е опростяването на данъчната система. Голяма част (40%) смятат, че икономиката би стана по-конкурентна, ако бизнесът има повече яснота за бъдещите промени в данъците. На четвърто място по значение се оказва размерът на корпоративните данъци, които според анкетираните трябва да бъдат свалени с 1-2 пр. пункта. Интересното е, че при изследванията за предходните две години респондентите казваха, че преките данъци върху труда са по-големият проблем. Сега се вижда, че данъкът върху печалбите е с по-голямо негативно влияние.

Промени без експертиза

От изследването се вижда и друга негативна тенденция – промените в данъчното законодателство в Европа се прави от политиците, без да се допитват в достатъчна степен до експертите. По-малко от 2% от респондентите са отговорили, че политици са поискали мнението им относно техните данъчни стратегии. Всъщност най-често интерес проявяват акционерите на съответната компания. След тях се нареждат журналистите и анализаторите. Източник:Капитал

Posted in Любопитно | Leave a Comment »

Промените в закона за счетоводството от 01.01.2016 г.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 03/12/2015

Изброените по-долу промени не са степенувани по важност и не са напълно изчерпателни. Заинтересованите страни трябва да прочетат закона изцяло и с разбиране, за да достигнат до всички детайли свързани със счетоводната материя, която обхваща

1. Счетоводните документи могат да се съставят на чужд език, когато уговореното възнаграждение е в чужда валута, не е задължително да се превеждат на български, освен ако това е изрично предвидено в закон
чл. 5, ал. 2 от ЗС: „Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон

2. Всички първични счетоводни документи трябва да се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на годината следваща годината, в който е издаден документа (до момента изискването за съхранение на документите за данъчен контрол е до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи)
чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗД: „счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят

3. Въведени са 4 категории предприятия като понятия директно в закона:
микропредприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 700 000 лева, приходи от продажби 1 400 000 лева, средна численост на персонала 10 души
малки предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
средни предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
големи предприятия – ако към 31 декември на годината надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяната в категорията се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. Когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период. За отчетния период, в който предприятие от обществен интерес (банки, фондове, дружества свързани с производство или пренос на комунални услуги и др. изброени в § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на закона) престава да бъде такова, трябва да се отчита като предприятие от обществен интерес.

4. Въведени са 3 категории групи предприятия като понятия директно в закона:
малки групи – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
средни предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи отпродажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
големи предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяна в категорията се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период. Когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

5. Отпада изискването за задължителна годишна инвентаризация на активите и пасивите за предприятията с приходи от продажби до 200 000 лева за отчетния период
чл. 28, ал. 2 от ЗС: „Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация

6. Опростяване на годишният финансов отчет (но не за всички):
– чл. 29, ал. 1 от ЗС: „Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение
– чл. 29, ал. 3 от ЗС: „Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите
– чл. 29, ал. 4 от ЗС: „Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели“ – не важи за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества
– чл. 29, ал. 6 от ЗС: „Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс,съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение
– чл. 29, ал. 9 от ЗС: „Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за незавимисм финансов одит, данъчни консултации, други услуги несвързани с одита. В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин тази информацията по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

7. Облекчения при консолидирания финансов отчет (но не за всички)
чл. 32 от ЗС: „Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес

8. Всички предприятия изготвят финансовите си отчети на база Националните счетоводни стандарти, с изключение на:
– предприятията от обществен интерес, които са длъжни да използват Международните счетоводни стандарти
– предприятията, които решат да ползват Международните счетоводни стандарти доброволно, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база
– предприятията, които вече са съставяли отчет на база Международните счетоводни стандарти
Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.
Предприятия – юридически лица с нестопанска цел, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.

9. На задължителен независим финансов одит подлежат:
– предприятията, които към 31 декември надвишават поне 2 от следните 3 показатели – активи 2 000 000 лева,приходи от продажби 4 000 000 лева, средна численост на персонала през отчетния период 50 души
– предприятия от обществен интерес
– средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес
– предприятия, за които това се изисква в закон
– акционерните дружества и командитните дружества с акции, освен ако през отчетния период не са извършвали дейност
– юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които към 31 декември надвишават поне 1 от следните показатели – активи 1 000 000 лева, приходи от стопанска и нестопанска дейност 2 000 000 лева, обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи посредничество при международно осиновяване по чл. 116 от Семейния кодекс
Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството.

10. Публикуване на годишен финансов отчет, консолидиран финансов отчет, годишен доклад – до 30 юни на следващата година
– търговците по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието
– всички останали предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет (в този случай трябва да се осигури свободен безплатен достъп за поне 3 години от датата на публикуването им)
Когато финансовият отчет е заявен за публикуване в срок и има отказ за публикуване, и в 14-дневен от влизането в сила на отказа е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок
Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад
Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях
Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в срок до 30 юни консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.
Заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността
Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и бюджетните предприятия, не са длъжни да публикуват финансовите си отчети

11. Годишен доклад за дейността
Освободени от подаване на този доклад са всички Микропредприятия и малките предприятия (с изключение на инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества), които не подлежат на задължителен независим финансов одит, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс.
Минималната информация, която предприятията трябва да предоставят в доклада е:
– обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено
– анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях
– всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет
– вероятното бъдещо развитие на предприятието
– действията в областта на научноизследователската и развойната дейност
– информация за придобиване на собствени акции
– наличието на клонове на предприятието
– използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането; експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток
В своя доклад за дейността трябва да включат декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа следните:
– предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз
– кредитни институции
– застрахователи и презастрахователи
Декларацията за корпоративно управление може да се представи като отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността или документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието
Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация (задължителна от 1 януари 2017 г.) съдържаща описание на политиките на предприятиято по отношение на дейността му, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия

12. Доклад за плащанията към правителства
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си. Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз;
2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка.
Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в размер до 195 600 лв.
В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.

13. Съставители на финансови отчети
– отчетите на едноличните търговци, които водят едностранно счетоводство и микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период могат да се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия. Под „не са осъществявали дейност“ се разбира предприятието да няма нито 1 стотинка приходи, нито 1 стотинка разходи. Наличието на банкова сметка автоматично изключва такава възможност.
– за всички останали случаи изискванията към съставителите на финансови отчети или управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети са:
1. висше счетоводно-икономическо образование с магистърска степен и 2 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
2. висше счетоводно-икономическо образование с бакалавърска степен и 3 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
3. висше счетоводно-икономическо образование със степен „професионален бакалавър“ и 4 години стажв областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
4. друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
5. средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител

Задължително е съставителят на финансовия отчет да е в трудови, служебни или облигационни отношения с предприятието.

Допълнително задължително изискване е съставителя на финансовия отчет да не е осъждан за кражба, грабеж, присвояване, измама, изнудване, вещно укривателство, унищожаване и повреждане, злоупотреба на доверие, престъпление против стопанството (виж глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс).

Професията на счетоводителя на първо място изисква най-високи морални качества, напълно несъвместими с което и да е от посочените по-горе престъпления.

Законът за счетоводството не дава възможност за реабилитация или опрощаване. Така лице, което е извършило някое от посочените по-горе престъпления, е лишено завинаги от правото да бъде съставител на финансови отчети. Презумпцията е, че който е способен веднъж да открадне, да измами, да изнудва, да злоупотребява с доверие и т.н., най-вероятно ще го направи отново.

Санкции във връзка със съставянето ни финансовите отчети:
1. за който възложи съставяне на финансови отчети на лице, което няма право – глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
2. за лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията – глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
3. за който е задължен и не състави финансов отчет – глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
4. за който е задължен и не публикува финансов отчет – глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер

Наказателните постановления се налагат от министъра на финансите или оправомощени от него длъжностни лица след акт на органите на Национална агенция за приходите. Източник: Alexander Todorov Network

Posted in Любопитно | Leave a Comment »

Правила при ползване и отлагане на ползването на платения годишен отпуск

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 30/10/2015

 

9412-d-business-people

Неефективността на приетите през 2010 г. изменения беше очевидна и през юли 2015 г. беше предприета поредната законодателна реформа. Казано по-точно, част от въведените правила отпаднаха и се възстановиха решения, познати на трудовото ни законодателство в предходни години. Със ЗИДКТ (обн. ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г.) отпадна задължението на работодателите да утвърждават графици за ползването на отпуските, а в чл. 176 КТ се премахнаха изискванията за посочване на „уважителни причини“ от работника или служителя за отлагане на ползването на ПГО, както и ограничението за отлагане на не повече от 10 работни дни в следващата календарна година. Разпоредбата на чл. 176 КТ доби почти буквално редакцията си от 2001 г. Наложително беше и приемането на съответните изменения в подзаконовата нормативна уредба. В бр. 63 на ДВ от 18.08.2015 г. бяха обнародвани изменения и допълнения в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като правилата относно графиците за отпуските бяха отменени и се въведе ново задължение за работодателите в началото на всяка календарна година да уведомяват писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години (чл. 37а НРВПО).

Това дава повод отново да се върнем към част от разгледаните въпроси, за да бъде представен действащият в момента „нов“ режим на ползване и отлагане на ползването на ПГО.

  1. Ползването на ПГО става с писмено разрешение на работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ). Кога точно трябва да стане това е оставено на преценката на страните, при съобразяване с някои специални правила, предвидени в закона. По принцип отпускът се ползва до края на календарната година, за която се полага, и работодателят е длъжен да го разреши, освен в хипотезите на отлагане на ползването по реда на чл. 176 КТ. Тогава на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година ПГО.
    Изключения от правилото, че времето на ползване на отпуска се определя по взаимно съгласие на страните, представляват случаите на едностранното му определяне:
    А) Работодателят има правото да предостави ПГО на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители (т.нар. ваканционно ползване), както и в случаите, когато работникът или служителят след писмена покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага (чл. 173, ал. 4 КТ). В последния случай „работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя до изтичане на давностния срок по чл. 176а, ал. 1 КТ“ (чл. 37б, ал. 2 НРВПО). Даденото в НРВПО уточнение е ненужно, а всъщност и невярно – щом срокът е „давностен“, няма пречка работодателят да предостави отпуска и след изтичането му.
    Б) Работникът или служителят също има правото сам да определи времето на ползване, когато става дума за отложен отпуск, неразрешен от работодателя в предвидените срокове (вж. по-долу).
    Задължение за работодателя да разреши ползването на ПГО в избрано от работника или служителя време е предвидено и в хипотези, в които религиозни или важни социални съображения налагат това (ползване на ПГО по време на религиозни празници, различни от тези за източноправославното вероизповедание, от служители, изповядващи съответното вероизповедание (чл. 173, ал. 2 КТ); ползване на отпуск от непълнолетни работници и служители и майки на деца до 7-годишна възраст (чл. 174 КТ).
    Както беше посочено, с последните изменения в КТ отпадна правилото за предварително планиране на отпуските чрез изготвяне на графици за тяхното ползване до края на предходната година. Мотивите за тази промяна се свеждаха до фактическото неприлагане на отменените правила. Действително, през последните години много често графици или не се съставяха, или съществуваха чисто формално. Обществена тайна е, че в много предприятия графикът се държеше на разположение в случаи на проверки от страна на контролните органи по спазване на трудовото законодателство, а реално страните изобщо не се съобразяваха с него. За това съществуваха обективни причини, произтичащи от несъвършенствата на действалата уредба: планирането на отпуските трябваше да стане прекалено рано, а редът за изменение на графика беше ненужно усложнен. За изменение на графика се изискваше „възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер“ (чл. 37в, ал. 2 НРВПО – отм.), откъдето се извеждаше изводът, че само желанието на страните по трудовия договор да променят предвиденото време за ползване на ПГО през годината не беше достатъчно. Абсурдно е да се отрича правото на работника или служителя да ползва отпуска си не в първоначално предвидения период – например не през юни, а през юли – щом и работодателят е съгласен с това. В тази си част уредбата действително се нуждаеше от преосмисляне.
    Вместо да усъвършенства регламентацията обаче, законодателят предпочете изцяло да изостави идеята за изготвяне и утвърждаване на графици за ползване на отпуските. При това не беше отчетено, че планирането на отпуските е една обективна необходимост и своеобразна гаранция за реалното им използване. То е еднакво полезно и за работодателите (за да се осигури нормалното протичане на трудовия процес), и за служителите (за да решат кога и за какво ще използват полагаемия им се ПГО). Разбира се, и към момента няма пречка във вътрешната организация на дадено предприятие да се предвиди по-добро планиране на ползването на ПГО от персонала чрез разработване на нарочен график, но това е въпрос на управление на трудовия процес от отделния работодател, а не негово правно задължение.
    Както беше посочено, новата редакция на разпоредбата на чл. 37а НРВПО въвежда единствено задължение за работодателя да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. Оттук, разбира се, не произтича ясно задължение да се осигури реалното използване на този отпуск, което едва ли може да се определи като особено справедливо законодателно решение.
  2. Отлагането на ползването на ПГО и по силата на сега действащия режим може да е обусловено от причини у работодателя или у работника или служителя.
    А) Когато причините са у работодателя, те трябва да имат характера на „важни производствени причини“. Преценката за всеки конкретен случай е индивидуална. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ изисква в хипотезите на такова отлагане да е спазено и условието на чл. 173, ал. 5, изр. трето, т.е. да е гарантирано ползването на поне половината от отпуска в годината, за която се полага. В случаите по чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено (чл. 37г, ал. 1 НРВПО).
    Интересен е въпросът какви биха били последиците, ако в противоречие с цитираното правило работодателят не е осигурил и ползването на половината от полагаемия се отпуск в съответната календарна година. Възможно е „важните производствени причини“ да не са позволили и по-краткотрайно отсъствие на служителя, а не е изключено и изобщо да не са били налице такива причини. При това положение работодателят извършва нарушение на трудовото законодателство и е логично, че не следва да черпи позитивен ефект от собственото си противоправно поведение. Следователно трябва да се приеме, че неизползваният отпуск за съответната година ще се „прехвърли“ в целия си размер в следващата година и ще може да бъде използван тогава.
    Б) Причините за отлагането, лежащи у работника или служителя, могат да са две групи: ползване на друг вид отпуск или отлагане по искане на работника или служителя със съгласието на работодателя.
    Първата хипотеза не поставя особени тълкувателни затруднения и беше изрично уредена и в действалата до юли 2015 г. редакция на разпоредбата на чл. 176 КТ. Ако например поради ползване на отпуски за бременност, раждане и отглеждане на малко дете служителката не е могла да използва изцяло или отчасти полагаемия й се за съответната година ПГО, ползването му ще се отложи за годината, в която ще бъде възможно.
    Около втората хипотеза на отлагане обаче възникваха доста неясноти, особено във връзка с ограничението за отлагане на най-много 10 дни и изискването за „уважителни причини за отлагането“. Поставяше се например въпросът за съдбата на неотложените, респективно непрехвърлени в следващата календарна година повече от 10 дни неизползван отпуск. Неясноти възникваха и около това кои причини могат да се приемат за уважителни: ако работникът или служителят не е използвал отпуска си заради провалили се планове за пътуване в чужбина, налице ли е „уважителна причина“ за отлагането? С връщането на старата редакция на разпоредбата тези проблеми могат да се считат за преодолени.
    Сега действащата редакция на чл. 176, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ на пръв поглед създава впечатлението за отлагане по взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение („по негово на работника или служителя искане със съгласието на работодателя). По-внимателният анализ обаче показва, че няма значение как работникът или служителят ще отправи и мотивира искането си – с излагане или без посочване на конкретни причини. Изричното съгласие на работодателя също няма съществено правно значение. Аргумент в подкрепа на това схващане може да се извлече от чл. 176, ал. 2 КТ: „когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася“ последиците са едни и същи. За работодателя възниква задължение да осигури ползването на неизползвания отпуск до средата на следващата календарна година. Ако не направи това, работникът или служителят може сам да определи времето за ползването на отпуска. Следователно, ако работникът или служителят е поискал отлагане на отпуска, а работодателят не е уважил молбата му, наистина отпускът формално няма да е „отложен“, но пак ще е „неизползван“. По силата на чл. 176, ал. 2 КТ ще се запази правото на ползването му през следващата календарна година. Ако работодателят не иска да остават неизползвани отпуски, които да се прехвърлят в следващата година, той има правен механизъм за противодействие – да определи едностранно кога да се използва отпускът по реда на чл. 173, ал. 4 КТ. При положение че не се е възползвал от това свое право, е безпредметно да отказва „съгласието“ си за отлагане на отпуска по молба на служителя.
    Новата редакция на разпоредбата на чл. 38 НРВПО въведе едно полезно уточнение: в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Така се преодоляват съществувалите колебания в практиката, дали при ползването на друг вид отпуск работодателят следва да бъде изрично уведомен – едно твърде нелогично решение, при положение че ползването на такъв отпуск е „служебно“ известно за всеки работодател.
  3. Неизползваният отпуск се отлага, с цел да бъде ефективно използван през следващата календарна година. Отложеният отпуск по общо правило трябва да се разреши от работодателя в 6-месечен срок от края на годината, за която се е полагал, т.е. най-късно до 30 юни на следващата календарна година. Когато изтече и този срок, без отпускът да е ползван, възниква правото на работника или служителя да определи сам времето за ползването му (чл. 176, ал. 3 КТ). Това е още един механизъм за предотвратяване на „натрупването“ на отпуски, защото – ако отложеният отпуск не се ползва и през второто полугодие на следващата година – е твърде вероятно той въобще да не бъде ползван и след още една година да се погаси по давност. Необходимо е работникът или служителят да уведоми писмено работодателя за решението си да ползва отпуска най-малко
    14 дни предварително. Целта е работодателят да се подготви за отсъствието му, като преразпредели работата, осигури заместник и т.н. Едва ли беше нужно и тук подзаконовата уредба изрично да пояснява, че в случаите по чл. 176, ал. 3 КТ работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ (чл. 37д НРВПО). Когато давностният срок е изтекъл, очевидно не може да става дума за едностранно определяне на периода на ползване на отпуска от работника или служителя. Давността погасява именно възможността за принудително изпълнение на субективното право.
    Краткият анализ на „новата – стара“ уредба на ползване и отлагане на ползването на ПГО показва, че като цяло промените са по-скоро разумни и трябваше да се случат (въпреки че можеше да се помисли за оптимизиране на графиците за отпуските, вместо за премахването им). В правния режим на ПГО обаче продължава да стои един голям проблем и той е погасяването му по давност – едно социално несправедливо решение, което без съмнение трябва да отпадне.1 Разбира се, то излиза извън предмета на настоящото изложение, поради което няма да бъде засягано тук.
Неефективността на приетите през 2010 г. изменения беше очевидна и през юли 2015 г. беше предприета поредната законодателна реформа. Казано по-точно, част от въведените правила отпаднаха и се възстановиха решения, познати на трудовото ни законодателство в предходни години. Със ЗИДКТ (обн. ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г.) отпадна задължението на работодателите да утвърждават графици за ползването на отпуските, а в чл. 176 КТ се премахнаха изискванията за посочване на „уважителни причини“ от работника или служителя за отлагане на ползването на ПГО, както и ограничението за отлагане на не повече от 10 работни дни в следващата календарна година. Разпоредбата на чл. 176 КТ доби почти буквално редакцията си от 2001 г. Наложително беше и приемането на съответните изменения в подзаконовата нормативна уредба. В бр. 63 на ДВ от 18.08.2015 г. бяха обнародвани изменения и допълнения в Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), като правилата относно графиците за отпуските бяха отменени и се въведе ново задължение за работодателите в началото на всяка календарна година да уведомяват писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години (чл. 37а НРВПО).

Това дава повод отново да се върнем към част от разгледаните въпроси, за да бъде представен действащият в момента „нов“ режим на ползване и отлагане на ползването на ПГО.

  1. Ползването на ПГО става с писмено разрешение на работодателя (чл. 173, ал. 1 КТ). Кога точно трябва да стане това е оставено на преценката на страните, при съобразяване с някои специални правила, предвидени в закона. По принцип отпускът се ползва до края на календарната година, за която се полага, и работодателят е длъжен да го разреши, освен в хипотезите на отлагане на ползването по реда на чл. 176 КТ. Тогава на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година ПГО.
    Изключения от правилото, че времето на ползване на отпуска се определя по взаимно съгласие на страните, представляват случаите на едностранното му определяне:
    А) Работодателят има правото да предостави ПГО на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители (т.нар. ваканционно ползване), както и в случаите, когато работникът или служителят след писмена покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага (чл. 173, ал. 4 КТ). В последния случай „работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя до изтичане на давностния срок по чл. 176а, ал. 1 КТ“ (чл. 37б, ал. 2 НРВПО). Даденото в НРВПО уточнение е ненужно, а всъщност и невярно – щом срокът е „давностен“, няма пречка работодателят да предостави отпуска и след изтичането му.
    Б) Работникът или служителят също има правото сам да определи времето на ползване, когато става дума за отложен отпуск, неразрешен от работодателя в предвидените срокове (вж. по-долу).
    Задължение за работодателя да разреши ползването на ПГО в избрано от работника или служителя време е предвидено и в хипотези, в които религиозни или важни социални съображения налагат това (ползване на ПГО по време на религиозни празници, различни от тези за източноправославното вероизповедание, от служители, изповядващи съответното вероизповедание (чл. 173, ал. 2 КТ); ползване на отпуск от непълнолетни работници и служители и майки на деца до 7-годишна възраст (чл. 174 КТ).
    Както беше посочено, с последните изменения в КТ отпадна правилото за предварително планиране на отпуските чрез изготвяне на графици за тяхното ползване до края на предходната година. Мотивите за тази промяна се свеждаха до фактическото неприлагане на отменените правила. Действително, през последните години много често графици или не се съставяха, или съществуваха чисто формално. Обществена тайна е, че в много предприятия графикът се държеше на разположение в случаи на проверки от страна на контролните органи по спазване на трудовото законодателство, а реално страните изобщо не се съобразяваха с него. За това съществуваха обективни причини, произтичащи от несъвършенствата на действалата уредба: планирането на отпуските трябваше да стане прекалено рано, а редът за изменение на графика беше ненужно усложнен. За изменение на графика се изискваше „възникване на конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер“ (чл. 37в, ал. 2 НРВПО – отм.), откъдето се извеждаше изводът, че само желанието на страните по трудовия договор да променят предвиденото време за ползване на ПГО през годината не беше достатъчно. Абсурдно е да се отрича правото на работника или служителя да ползва отпуска си не в първоначално предвидения период – например не през юни, а през юли – щом и работодателят е съгласен с това. В тази си част уредбата действително се нуждаеше от преосмисляне.
    Вместо да усъвършенства регламентацията обаче, законодателят предпочете изцяло да изостави идеята за изготвяне и утвърждаване на графици за ползване на отпуските. При това не беше отчетено, че планирането на отпуските е една обективна необходимост и своеобразна гаранция за реалното им използване. То е еднакво полезно и за работодателите (за да се осигури нормалното протичане на трудовия процес), и за служителите (за да решат кога и за какво ще използват полагаемия им се ПГО). Разбира се, и към момента няма пречка във вътрешната организация на дадено предприятие да се предвиди по-добро планиране на ползването на ПГО от персонала чрез разработване на нарочен график, но това е въпрос на управление на трудовия процес от отделния работодател, а не негово правно задължение.
    Както беше посочено, новата редакция на разпоредбата на чл. 37а НРВПО въвежда единствено задължение за работодателя да уведоми писмено всеки работник или служител за размера на платения годишен отпуск, който има право да ползва през календарната година, включително отложен или неизползван от предходни календарни години. Оттук, разбира се, не произтича ясно задължение да се осигури реалното използване на този отпуск, което едва ли може да се определи като особено справедливо законодателно решение.
  2. Отлагането на ползването на ПГО и по силата на сега действащия режим може да е обусловено от причини у работодателя или у работника или служителя.
    А) Когато причините са у работодателя, те трябва да имат характера на „важни производствени причини“. Преценката за всеки конкретен случай е индивидуална. Разпоредбата на чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ изисква в хипотезите на такова отлагане да е спазено и условието на чл. 173, ал. 5, изр. трето, т.е. да е гарантирано ползването на поне половината от отпуска в годината, за която се полага. В случаите по чл. 176, ал. 1, т. 1 КТ работодателят може да отложи ползването на платения годишен отпуск както на отделен работник или служител, така и на работниците и служителите от съответното организационно (структурно) звено (чл. 37г, ал. 1 НРВПО).
    Интересен е въпросът какви биха били последиците, ако в противоречие с цитираното правило работодателят не е осигурил и ползването на половината от полагаемия се отпуск в съответната календарна година. Възможно е „важните производствени причини“ да не са позволили и по-краткотрайно отсъствие на служителя, а не е изключено и изобщо да не са били налице такива причини. При това положение работодателят извършва нарушение на трудовото законодателство и е логично, че не следва да черпи позитивен ефект от собственото си противоправно поведение. Следователно трябва да се приеме, че неизползваният отпуск за съответната година ще се „прехвърли“ в целия си размер в следващата година и ще може да бъде използван тогава.
    Б) Причините за отлагането, лежащи у работника или служителя, могат да са две групи: ползване на друг вид отпуск или отлагане по искане на работника или служителя със съгласието на работодателя.
    Първата хипотеза не поставя особени тълкувателни затруднения и беше изрично уредена и в действалата до юли 2015 г. редакция на разпоредбата на чл. 176 КТ. Ако например поради ползване на отпуски за бременност, раждане и отглеждане на малко дете служителката не е могла да използва изцяло или отчасти полагаемия й се за съответната година ПГО, ползването му ще се отложи за годината, в която ще бъде възможно.
    Около втората хипотеза на отлагане обаче възникваха доста неясноти, особено във връзка с ограничението за отлагане на най-много 10 дни и изискването за „уважителни причини за отлагането“. Поставяше се например въпросът за съдбата на неотложените, респективно непрехвърлени в следващата календарна година повече от 10 дни неизползван отпуск. Неясноти възникваха и около това кои причини могат да се приемат за уважителни: ако работникът или служителят не е използвал отпуска си заради провалили се планове за пътуване в чужбина, налице ли е „уважителна причина“ за отлагането? С връщането на старата редакция на разпоредбата тези проблеми могат да се считат за преодолени.
    Сега действащата редакция на чл. 176, ал. 1, т. 2, предложение второ от КТ на пръв поглед създава впечатлението за отлагане по взаимно съгласие на страните по трудовото правоотношение („по негово на работника или служителя искане със съгласието на работодателя). По-внимателният анализ обаче показва, че няма значение как работникът или служителят ще отправи и мотивира искането си – с излагане или без посочване на конкретни причини. Изричното съгласие на работодателя също няма съществено правно значение. Аргумент в подкрепа на това схващане може да се извлече от чл. 176, ал. 2 КТ: „когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася“ последиците са едни и същи. За работодателя възниква задължение да осигури ползването на неизползвания отпуск до средата на следващата календарна година. Ако не направи това, работникът или служителят може сам да определи времето за ползването на отпуска. Следователно, ако работникът или служителят е поискал отлагане на отпуска, а работодателят не е уважил молбата му, наистина отпускът формално няма да е „отложен“, но пак ще е „неизползван“. По силата на чл. 176, ал. 2 КТ ще се запази правото на ползването му през следващата календарна година. Ако работодателят не иска да остават неизползвани отпуски, които да се прехвърлят в следващата година, той има правен механизъм за противодействие – да определи едностранно кога да се използва отпускът по реда на чл. 173, ал. 4 КТ. При положение че не се е възползвал от това свое право, е безпредметно да отказва „съгласието“ си за отлагане на отпуска по молба на служителя.
    Новата редакция на разпоредбата на чл. 38 НРВПО въведе едно полезно уточнение: в случаите по чл. 176, ал. 1, т. 2 КТ работникът или служителят подава писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година. Когато работникът или служителят ползва друг вид законоустановен отпуск, писмено искане до работодателя за отлагане на ползването на платения годишен отпуск за следващата календарна година не е необходимо. Така се преодоляват съществувалите колебания в практиката, дали при ползването на друг вид отпуск работодателят следва да бъде изрично уведомен – едно твърде нелогично решение, при положение че ползването на такъв отпуск е „служебно“ известно за всеки работодател.
  3. Неизползваният отпуск се отлага, с цел да бъде ефективно използван през следващата календарна година. Отложеният отпуск по общо правило трябва да се разреши от работодателя в 6-месечен срок от края на годината, за която се е полагал, т.е. най-късно до 30 юни на следващата календарна година. Когато изтече и този срок, без отпускът да е ползван, възниква правото на работника или служителя да определи сам времето за ползването му (чл. 176, ал. 3 КТ). Това е още един механизъм за предотвратяване на „натрупването“ на отпуски, защото – ако отложеният отпуск не се ползва и през второто полугодие на следващата година – е твърде вероятно той въобще да не бъде ползван и след още една година да се погаси по давност. Необходимо е работникът или служителят да уведоми писмено работодателя за решението си да ползва отпуска най-малко
    14 дни предварително. Целта е работодателят да се подготви за отсъствието му, като преразпредели работата, осигури заместник и т.н. Едва ли беше нужно и тук подзаконовата уредба изрично да пояснява, че в случаите по чл. 176, ал. 3 КТ работникът или служителят има право сам да определи времето за ползване на платения годишен отпуск до изтичане на давностния срок по чл. 176а КТ (чл. 37д НРВПО). Когато давностният срок е изтекъл, очевидно не може да става дума за едностранно определяне на периода на ползване на отпуска от работника или служителя. Давността погасява именно възможността за принудително изпълнение на субективното право.
    Краткият анализ на „новата – стара“ уредба на ползване и отлагане на ползването на ПГО показва, че като цяло промените са по-скоро разумни и трябваше да се случат (въпреки че можеше да се помисли за оптимизиране на графиците за отпуските, вместо за премахването им). В правния режим на ПГО обаче продължава да стои един голям проблем и той е погасяването му по давност – едно социално несправедливо решение, което без съмнение трябва да отпадне.1 Разбира се, то излиза извън предмета на настоящото изложение, поради което няма да бъде засягано тук.  Д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

Posted in Любопитно | Leave a Comment »

Taxation in Bulgaria 2015

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 15/04/2015

Best tax conditions in Europe and fourth in the world !!!

Conatact us ! Active Consult Ltd e-mail: office@activeconsult.net

 

CORPORATE TAX

Corporate income tax (CIT) is due on the accounting profit after adjustments for tax purposes. The applicable tax rate for the year 2015 is 10%.

Maximum annual depreciation rates for corporate tax purposes

Buildings, facilities, transmitting devices, etc. 4%
Machinery, production equipment, appliances 30%
Vehicles, road and runway surfaces 10%
Computers, software, mobile phones 50%
Automobiles 25%
Tax depreciable tangible and intangible assets with legally restricted term of use Up to 33.33%
All other depreciable assets 15%

Tax loss carry forward
A tax loss can be carried forward for five years. It can be offset against a positive tax result for a subsequent tax year.

Thin capitalization
Thin capitalization rules apply in Bulgaria if the company’s liabilities exceed three times the amount of its equity. Interest expenses are deductible up to an amount equal to the entity’s interest income plus 75% of the profits before interest and tax. Interest expenses on bank loans are not subject to thin capitalization, except in some specific cases.

Transfer pricing
Transfer pricing rules allow the revenue authorities to adjust taxable profits and taxable income arising from transactions which are not carried out on an arm’s length basis.

One-off tax on expenses
One-off tax at the rate of 10% is levied on an annual basis on the following expenses:
• Representation expenses
• Expenses for maintenance and repair of transport vehicles used for management purposes
• Expenses for social benefits provided in kind.

WITHHOLDING TAX (WHT)
Bulgarian entities are obliged to withhold tax at the rate of 10% when they accrue the following types of charges which will be income to foreign persons:
• Capital gains
• Rent, interest, royalties, franchising and factoring fees
• Fees for technical, advisory and management services
• Penalties and indemnities other than those under insurance contracts accrued to legal entities established in jurisdictions with a preferential tax regime.

5% WHT is due on dividends and liquidation quota distributed to foreign entities unless the latter are tax residents of a European Union (EU)/European Economic Area (EEA) Member State in which case no WHT would be due in Bulgaria.
The following types of income are WHT exempt: (i) interest on bonds issued by a local legal entity, the state or municipalities and admitted for trading on a regulated stock exchange in Bulgaria or in an EU/EEA Member State, (ii) interest on loans granted by
a foreign entity which is a resident of an EU/EEA Member State issuing bonds or other debt securities (provided that explicit requirements are met), (iii) interest and royalties when accrued to associated companies tax resident in an EU Member State,
and (iv) interest on non-securitized loans under which the state or municipalities are borrowers.
Foreign companies tax residents in the EU/EEA which may not utilize the WHT paid in Bulgaria as a tax credit in their country of residence may choose an option to recalculate the WHT paid in Bulgaria so that its amount would equal the CIT due if the income were derived by tax residents of Bulgaria. Thus, the tax base of non-residents could be reduced with the expenses that are attributable to the respective income with a Bulgarian source. The difference between the WHT paid and the recalculated CIT due may be reimbursed up to the amount that could not be used as a tax credit by the non-resident abroad.
Double Tax Treaties (DTT) are applied following a specific procedure and have priority over domestic legislation.

VALUE ADDED TAX (VAT)
All taxable persons are subject to a mandatory VAT registration if their taxable turnover of local supplies for a period of
12 consecutive months reaches BGN 50,000 (EUR 25,565). Also, liable to register are taxable persons (i) providing services with a place of supply in another EU Member State, (ii) receiving services from foreign suppliers where the place of supply falls in Bulgaria,
(iii) performing intra-Community acquisitions whose total amount during a calendar year exceeds BGN 20,000 (EUR 10,225), or
(iv) performing other specific supplies. Voluntary registration is applicable on a no-threshold basis.

There are three VAT rates applicable in Bulgaria:

20% Taxable supplies of goods and services Imports
Intra-Community acquisition of goods
9% Accommodation in hotels and similar establishments
0% Intra-Community supplies Exports
and other supplies explicitly listed in the law

Certain supplies are considered VAT exempt, e.g. financial and insurance services, certain educational and health services, property lease for residential purposes, sale of old buildings and non-regulated land plots and others.

Supplies for which local VAT is due by a Bulgarian client through the reverse charge mechanism include:
• Intra-Community acquisitions of goods
• Services provided by a foreign supplier to a Bulgarian taxable person if the place of supply is in Bulgaria
• Supplies of electricity, heat, gas and cooling energy through networks performed by a foreign supplier
• Supplies of goods with installation provided by an EU supplier. Refunds of input VAT incurred by foreign EU entities are available
for purchases made in Bulgaria, provided that input VAT deduction would have been available if the foreign entity were identified for VAT purposes in Bulgaria.

Claims for VAT refund are to be submitted with the Bulgarian revenue authorities through electronic portals set up in the country of establishment of the claimant by 30 September of the year following the year which the claim concerns.

Refunds of input VAT incurred by non-EU entities are available on a reciprocal basis. Bulgaria has reciprocity agreements with Canada, Iceland, Israel, Macedonia, Moldova, Norway, Republic of Korea, Serbia, Switzerland and Ukraine.

EXCISE DUTIES
Excise duties are levied upon the production and importation of certain goods such as alcohol and alcoholic beverages, tobacco products, energy products and electricity. Taxable persons for the purposes of excise duties are licensed warehouse keepers, importers of excisable goods and other designated persons listed in the Excise Duty and Tax Warehouses Act (EDTWA). Different excise rates apply for the above goods. The EDTWA contains special provisions for exemption and suspension of excise duties in certain cases.

INSURANCE PREMIUM TAX (IPT)
IPT is levied on insurance premiums collected under contracts for risks located in Bulgaria. The applicable IPT rate is 2%. Certain insurance contracts are exempt from IPT, e.g. contracts for life insurance, insurance of cargo during international transportation and others.

PAYROLL RELATED TAXES AND SOCIAL SECURITY
Rates
Employment income is levied with a flat rate of 10% personal income tax (PIT). The tax on employment income is withheld by the employer at source on a monthly basis. Non-employment income is also subject to 10% PIT. Generally, the PIT for income under civil contracts is deducted and remitted by the legal entity payer on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter) unless the individual is registered as self-insured for social security purposes or explicitly declares their willingness for tax to be withheld also during the fourth quarter. If that is the case or the entity does not have a withholding obligation, the tax is paid by the recipient of the income on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter).

A different flat tax rate is applied for some other types of income, for example 5% for dividends.
Bulgarian tax resident individuals are those who (i) have a permanent address in Bulgaria or (ii) are present in Bulgaria for more than 183 days in a 12-month period or (iii) are sent abroad by the Bulgarian state, its institutions and/or Bulgarian entities or (iv) individuals whose center of vital interests is located in Bulgaria. Bulgarian resident individuals are subject to PIT on their worldwide income, whereas non-resident individuals are subject to tax only on income derived from Bulgarian sources. Income tax credit may be granted under the domestic law or under DTT provisions (where exemption with progression is also possible).

Exemptions
Some of the available tax exemptions are:
• Gains from disposal of movable and immovable property under certain conditions
• Pensions and other social security benefits received from a Bulgarian or foreign mandatory social security system as well as pensions from voluntary insurance funds situated in Bulgaria or another EU/EEA Member State
• Certain types of compensation as per the Labor Code
• Capital gains from shares traded on the Bulgarian stock market as well as on other regulated markets in an EU/EEA Member State.

Personal income tax allowances
Some of the available tax allowances are:
• Voluntary contributions for pension and unemployment insurance in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Voluntary health and life insurance contributions in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Donations to certain qualified beneficiary organizations in Bulgaria and EU/EEA Member States at the amount of 5%, 15% or 50% of the annual tax base
• Interest on mortgages of young families on the first BGN 100,000 (EUR 51,130) of the credit under certain conditions
• Statutory predetermined deductions depending on activity, for example, 25% for income under civil contracts, 10% for rental income and capital gains from sale of immovable property
• Up to BGN 200 (EUR 102) from the annual tax base can be deducted for caring for an underage child (up to and including the third one)
• Up to BGN 2,000 (EUR 1,022) from the annual tax base can be deducted for caring for a disabled child.

Social security and health insurance
Mandatory social security and health insurance contributions are due up to a maximum monthly insurable income of BGN 2,600 (EUR 1,329). Social security contributions are within the range of 22.7% – 23.4%. Health insurance contributions are at the rate of 8%. The pension insurance contributions are split in a ratio 55:45 between employer and employee, while the contributions to all other mandatory insurance funds – 60:40. Mandatory contributions made by individuals in Bulgaria or abroad are tax deductible.
Regulation (EC) No. 883/04 on social security is in force and is applicable to EU and third country nationals as well as nationals of Switzerland and the EEA.

LOCAL TAXES AND FEES
Local taxes and fees are determined and collected by municipalities.
• The real estate tax can be in the range of 0.01% – 0.45% of the assessed value of the property.
• Garbage collection fees are determined at a municipal level.
• Transfer tax in the range of 0.1% – 3% is levied on the value of the transferred real estate property and automobiles.
• Donation tax and inheritance tax in the range of 0.4% – 6.6% of the value of the property is due. There are certain exemptions.
• Motor vehicles tax is due depending on the type of the vehicle and its technical characteristics.

CORPORATE INCOME TAX INCENTIVES
Some of the available tax incentives are listed below:
• Licensed real estate investment trusts, collective investment schemes and national investment funds are exempt from corporate tax.
• Production companies investing in municipalities with unemployment exceeding, by 25%, the average unemployment rate for Bulgaria are entitled to up to 100% corporate income tax retention. The retention is applicable only if it complies with a number of requirements.

FILING DEADLINES
• Annual corporate income tax return – 31 March of the following tax year
• Annual personal income tax return – preliminary deadline: 31 March; final deadline: 30 April of the following year
• Monthly VAT return – by the 14th of the month following the month to which the VAT return relates
• VIES declaration (the Bulgarian equivalent of EC sales list) – by the 14th of the month following the relevant tax period
• Monthly excise return – by the 14th of the month following the month to which the excise return relates.

OUR CONTACTS:

Posted in ! INVEST in BULGARIA, Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Законодателство, Здравно, Любопитно, Нестоп. дейност, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

The lowest taxes in Europe! Invest in Bulgaria!

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 15/04/2015


UntitledUntitled0Untitled1 Untitled3

Posted in ! INVEST in BULGARIA, Любопитно | Leave a Comment »

Най-после среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 15/04/2015

Най-после среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата

Тази седмица се състоя среща в Народното събрание във връзка със спорния законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Пред депутатите своите становища против внесения законопроект представиха: Паунита Петрова от КТ „Подкрепа“,  Варшава Максимова от КНСБ, Ивелин Желязков от Асоциация на индустриалния капитал в България, Добри Митрев от Българска стопанска камара, Милена Ванева и Елеонора Христофорова от Асоциация на банките в България, Кристина Димитрова от Национален съюз на юрисконсултите, Красимир Катранджиев и Теодора Вуцова от Нотариална камара на РБ, Стоян Якимов от Камара на частни съдебни изпълнители,  Васил Тодоров от Българска търговско промишлена палата и Борислав Димитров от Български Хелзинкски комитет.

От счетоводните организации участваше Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, като становище представи Катя Крънчева.

Всички присъстващи организации изложиха отново мотивираните си възражения против спорния законопроект. Те се противопоставиха на това, че с предложените промени се прави опит да се монополизират дейности, извършвани от различни професии в полза на адвокатите. Всички са категорични, че предложенията противоречат на Конституцията, на други нормативни актови, а така също и на европейското право. Изразени бяха притеснения, че в страната ще настъпи пълен хаос, ако промените бъдат приети в този им вид. Даването на неограничен достъп до ГРАО и регистъра за българските документи за самоличност на 13 000 български адвокати, както и на знайни и незнай чужди адвокати от другите държави-членки на ЕС е въпрос на национална сигурност. Всички организации настояха проектозаконът незабавно да се оттегли. Против законопроекта са се произнесли и Върховната касационна прокуратура и Националният съвет за тристранно сътрудничество.

След като изслушаха аргументите, изказвания направиха депутати, някои от които са вносители на спорния законопроект.

Емил Димитров – Ревизоро от Патриотичен Фронт, един от вносителите на законопроекта призна, че вместо да защитят обществения интерес, народните представители е напълно възможно да се озоват в ролята на адвокати на 13 000 адвокати в държавата. Той се разграничи от авторство на спорните текстове и разказа как е станал вносител:„Председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова донесе текстовете в кабинета на Цецка Цачева. Няколко колеги обявихме, че ще подпишем, но изразихме резерви. Поискахме уверение, че по проекта ще има дебат и ще бъде съгласуван с всички заинтересувани и засегнати“.

След това Димитров заяви: „Не желая да създавам проблеми, а искам да участвам в решаването им. Имаме готовност да оттеглим подкрепата си за измененията в Закона за адвокатурата, ако всички не седнат на масата и не обсъдят различията си“. „Ще има промяна на текстовете. Не може 13 хиляди адвокати да се противопоставят срещу цялото общество.“ допълни той.

„В този вариант няма да подкрепим закона“, обяви депутатът Четин Казак от ДПС, който също е от вносителите на законопроекта.

Четин Казак също подчерта, че не е автор на текстовете. „Адвокатурата има право да реши своите проблеми. Но трябва диалог и взаимно зачитане на интересите, вместо гилдиите да се надпреварват кой ще предизвика по-голям медиен отзвук. Последното, което искаме е Народното събрание да стане арена за мерене на силите между адвокатурата и останалите гилдии“, заяви той. Казак отправи апел спорещите да седнат на една маса. „Да престанем с противопоставянето, ако някои текстове в проекта останат в този си вид, няма да ги подкрепим“, каза депутатът.

Организациите веднага опонираха на Четин Казак, като обясниха, че всички техни опити да се свържат и да се разберат с представителите на Висшия адвокатски съвет удрят на камък.

Депутатът Свилен Иванов от ГЕРБ, който е един от вносителите на законопроекта, също присъстваше в залата, но не взе отношение. Вместо него, изказване направи депутатът Добромир Проданов от ГЕРБ, който е и адвокат. Той заяви, че те ще търсят подкрепа по законопроекта. В залата липсваше депутатът Данаил Кирилов от ГЕРБ, който също е вносител на законопроекта и шеф на водещата Правна комисия.

От своя страна пък Висшия адвокатски съвет с нелепо решение обяви Денят на Конституцията – 16 април за ден на подкрепа на измененията в Закона за адвокатурата. Любим аргумент на адвокатите е, че не извършват услуги, а конституционна дейност. Но именно в Деня на Конституцията, протест в подкрепа на предложени противоконституционни членове е неадекватно и нагло.

През последния месец парламентът буквално беше залят от становищата на различни организации по проекта за промени в Закона за адвокатурата. Напомняме, че десетки организации внесоха своите остри негативни декларации по спорния законопроект.

Източник: КиК

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Законодателство, Здравно, Интрастат, Любопитно, Нестоп. дейност, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Публикувано е становище относно изменения и допълнения в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 16/12/2014

Важно !

Posted in Любопитно | Leave a Comment »

 
%d блогъра харесват това: