При уволнение срещу обезщетение по чл.331 от КТ се полагат пари за безработица в пълен размер и за целия срок.

Въпрос: Приех да ме освободят срещу 4 заплати обезщетение, но се притеснявам дали в такъв случай ще мога да получавам обезщетение за безработица и за какъв период ?

В описания случай е налице прекратяване на трудовото правоотношение срещу обезщетение по чл. 331 от Кодекса на труда.

Работодателят може да предложи на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение от поне 4 брутни заплати. Работникът има 7-дневен срок, за да реши дали приема.

Срокът за регистрация е 7 работни дни

Обезщетението за безработица се изплаща от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението е подадено в 3-месечен срок от тази дата и лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок до 7 работни дни от уволнението.

Обезщетенията за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат за определен период, в зависимост от продължителността на осигурителния стаж.

За 3 години стаж обезщетение се взема 4 месеца

Ако лицето има до 3 години осигурителен стаж като осигурено за безработица, то получава обезщетението в продължение на 4 месеца; при стаж от 3 до 5 години се полага обезщетение за срок от 6 месеца. Когато стажът е от 5 до 10 години, обезщетението се дава 8 месеца.

Стаж от 10 до 15 години дава право на 9 месеца обезщетение за безработица. Ако стажът е от 15 до 20 години, полага се обезщетение за срок от 10 месеца. При стаж от 20 до 25 години се плаща 11 месеца, а ако стажът е над 25 години, обезщетение се получава 12 месеца.

Дневният размер на обезщетението е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски във фонд “Безработица” за последните 18 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. То не може да бъде по-малко от 7,20 лв. на ден съгласно чл. 10 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2011 г.

Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие или поради виновното им поведение на изчерпателно посочени в закона основания, получават минималния размер на обезщетението за безработица за срок 4 месеца.

Прекратяването на трудовия договор срещу обезщетение по чл. 331 от КТ обаче не е сред тези основания, така че парите за безработица в този случай се дължат в пълен размер и за целия срок, за който се полагат според стажа. В този смисъл са разпоредбите на чл. 54а – чл. 54е от Кодекса за социално осигуряване. Източник: Жанет Богомилова

Парични обезщетения за безработица по Кодекса за социално осигуряване.

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е регламентиран в Раздел III от глава четвърта “Обезщетения” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица(НОИПОБ).

1. Условия за придобиване на право на парично обезщетение за безработица:

Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

• са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта;
• не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
• не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4.

(чл. 54а, ал. 1 КСО)

2. Периоди, които се зачитат при определяне правото на парично обезщетение за безработица:

При определяне на правото на парично обезщетение за безработица се зачита и времето:

• на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
• на платен и неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст;
• на неплатен отпуск до 30 работни дни в една календарна година, който се зачита за трудов и осигурителен стаж;
• зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна.

(чл. 54а, ал. 2 КСО)

3. Ред за отпускане на обезщетението:

Паричното обезщетение за безработица се отпуска въз основа на заявление до териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на паричните обезщетения, при условия и ред, определени с Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ).

(чл. 54а, ал. 3 и чл. 54л КСО)

4. Документи, които се подават от лицата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица:

Паричните обезщетения за безработица се отпускат въз основа на заявление по образец, приложение 1 към чл. 1, ал. 1 от НОИПОБ, подадено в териториалното поделение на Националния осигурителен институт лично от лицата по постоянен или настоящ адрес. Към заявлението се прилагат:

• акт за прекратяване на правоотношението – оригинал за справка и копие;
• документи, удостоверяващи общ трудов и/или служебен стаж, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна;
• декларация за банковата сметка за изплащане на паричното обезщетение за безработица по образец, приложение 4 към чл. 1, ал. 4 от НОИПОБ;
• копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка;
• удостоверение за настоящ адрес, ако лицето е избрало да подаде заявление по настоящ адрес;
• документ за самоличност – за справка.

При прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ изпраща на лицето уведомително писмо собратна разписка в 7-дневен срок от приемането на документите, като му дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.

Когато в 15-дневен срок от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО.

(чл. 1, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 НОИПОБ)

5. Начална дата на обезщетението за безработица:

Паричното обезщетение за безработица се изплаща от датата на последното прекратяване на осигуряването, ако:

• заявлението за отпускането му е подадено в тримесечен срок от тази дата;
• лицето се е регистрирало като безработно в Агенцията по заетостта в срок 7 работни дни от тази дата.

Ако заявлението е подадено по неуважителни причини след изтичане на тримесечния срок, паричното обезщетение се изплаща от датата на заявлението за определения период, намален със закъснението.

Ако заявлението е подадено в тримесечен срок, а регистрацията на лицето като безработно в Агенцията по заетостта е направена след изтичане на 7-дневния срок от прекратяване на осигуряването по неуважителни причини, паричното обезщетение се изплаща от датата на регистрацията за определения период, намален със закъснението.

(чл. 54а, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 КСО)

6. Размер на паричното обезщетение за безработица:

Дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими вноски за фонд “Безработица” за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. За 2014 г. този размер е 7,20 лв.

(чл. 54б, ал.1 КСО)

7. Изключения от правилото за определяне размера на паричното обезщетение за безработица:

Безработните лица, чиито правоотношения са прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, както и безработните лица, придобили право на обезщетение преди изтичане на три години от предходно упражняване на правото на обезщетение, получават минималния дневен размер на обезщетението за безработица съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за срок 4 месеца.

(чл. 54б, ал. 3 и ал. 4 КСО)

8. Определяне на месечното парично обезщетение за безработица:

Месечният размер на паричното обезщетение за безработица се определя, като полученият дневен размер се умножи по броя на работните дни в месеца, за който се отнася.

(чл. 54б, ал. 5 КСО)

9. Парично обезщетение за безработица на лица, наети на работа на непълно работно време:

Лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащане.

(чл. 54б, ал. 6 КСО)

10. Особености при определяне размера на паричното обезщетение за безработица:

Когато в периода, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно:

• за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година – среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период;
• за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане, както и отпуска при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст – доходът, от който е определено паричното обезщетение по правоотношенията, по които лицето е осигурено за безработица;
• за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна – среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;
• за времето, през което лицето не е осигурено за безработица – среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период.

(чл. 54б, ал. 7 КСО)

11. Определяне на периода, за който се отпуска паричното обезщетение за безработица и срокове за изплащането му:

Паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат за период в зависимост от продължителността на осигурителния стаж както следва:

Осигурителен стаж (години)	Период за изплащане  на обезщетението (месеци)
до 3	4
3 до 5	6
5 до 10	8
10 до 15	9
15 до 20	10
20 до 25	11
над 25	12

За осигурителен стаж при определяне периода за изплащане на обезщетението се зачита трудовият стаж до 01.01.2002 г. по Кодекса на труда или по други специални закони и времето след тази дата, през което лицето е осигурено за безработица.

(чл. 54в, ал. 1 и ал. 2 КСО)

12. Спиране и възобновяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 106, ал. 2 и чл. 107, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 58, ал. 3 от Закона за висшето образование.

Изплащането на обезщетението за безработица се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период.

Безработният е длъжен да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства в срок до 7 работни дни.

(чл. 54г, ал. 1-3 КСО)

13. Прекратяване и възстановяване изплащането на паричните обезщетения за безработица:

Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при:

• започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО;
• прекратяване на регистрацията от Агенцията по заетостта;
• при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава;
• смърт на безработния.

(чл. 54д, ал. 1 КСО)

Лицето е длъжно да декларира пред съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт настъпването и отпадането на посочените обстоятелства в срок до 7 дни.

(чл. 54д, ал. 3 КСО)

Ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява трудова дейност – основание за задължително осигуряване, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяване период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. Ако регистрацията е направена след този срок по неуважителни причини, изплащането на паричното обезщетение се възстановява от датата на новата регистрация за оставащия към датата на прекратяването период, намален със закъснението.

(чл. 54д, ал. 5 КСО)

14. Възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица:

Изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата без лихва до изтичане на срока за доброволно погасяване на задължението за следните периоди:

• за периода, за който на лицето е изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт, когато уволнението е отменено като незаконно;
• за периода, за който на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране;
• за периода, за който лицето е получило парично обезщетение за временна неработоспособност, за бременност и раждане или обезщетение за оставане без работа, определено съгласно нормативен акт.

(чл. 54е, ал. 1 и ал. 3 КСО)

В 7-дневен срок от изплащане на обезщетенията при отмяна на уволнението като незаконно осигурителят е длъжен да представи копия от съдебното решение и платежните документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

(чл. 54е, ал. 2 КСО)

Лицата, които не са възстановили полученото парично обезщетение за безработица, когато уволнението им е отменено като незаконно, нямат право на такова обезщетение до пълно възстановяване на дължимите суми с изключение на случаите, в които тези суми могат да бъдат прихванати от отпуснато парично обезщетение за безработица.

(чл. 54е, ал. 5 КСО)

15. Възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица:

Лице, което не е декларирало в законоустановените срокове настъпилите изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица, върху периода за изплащане или размера му, и продължава да го получава, връща неправомерно получената сума с лихвата по чл. 113 КСО.

(чл. 7, ал. 2 НОИПОБ, чл. 113 КСО)

16. Ред за отпускане, изплащане, изменяне, спиране и прекратяване на паричните обезщетения за безработица, както и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица:

Паричните обезщетения за безработица се отпускат, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от приемане на заявлението или от деклариране на сътветните обстоятелства.

Длъжностно лице може да измени или отмени влязлото в сила разпореждане когато: са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение; паричното обезщетение е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Същото длъжностно лице издава разпореждане и за възстановяване на добросъвестно и недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица.

(чл. 54ж, ал. 1-3, чл. 54е, ал. 4 КСО, чл. 5, ал. 1 НОИПОБ)

17. Ред за изплащане на паричните обезщетения за безработица:

ППаричните обезщетения за безработица се изплащат от Националния осигурителен институт на лицата по декларирана от тях лична банкова сметка. Обезщетенията се превеждат на всяка банка на 15-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

(чл. 54ж, ал. 3 КСО, чл. 12 НОИПОБ)

18. Уважителна причина:

За целите на паричните обезщетения за безработица “уважителни причини” са: задържане от органите на властта; явяване в съд или друг държавен орган;участие във военноучебен сбор или преподготовка; заболяване и други подобни обстоятелства, удостоверени с официален документ, за които териториалното поделение на Националния осигурителен институт е уведомено своевременно.

(допълнителна разпоредба на НОИПОБ)

Работник, възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-3727 от 03.10.2013 г. ОТНОСНО: В случаите, когато работникът или слу­жителят е възстановен на заеманата пре­ди уволнението длъжност с влязло в сила съдебно решение, не може да се приеме, че възниква ново трудово правоотношение, поради което мнението ни е, че трудовият му договор не може да бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
Трудово право
От изложеното е видно, че на 11.02.2005 г. работникът е постъпил на работа като автомонтьор по трудов договор. Видно е също така, че на 13.07.2010 г. трудовият му договор е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата. От данните по преписката става ясно, че след изтичане на срока за получаване на парични обезще­тения за безработица от бюрото по труда се е пенсионирал при условията на II категория труд, придобита при предишен работодател и на 30.10.2012 г. е възстановен на работа със съ­дебно решение от 13.06.2012 г. От изложеното се установява, че му е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, във връзка с чл. 326, ал. 2 КТ.

Влязлото в сила съдебно решение, с което уволнението на работника или служителя е признато за незаконосъобразно и е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, е задължително за изпълнение от работодателя. При възстано­вяване на работа на незаконно уволнен служител от съда, се счита, че трудовото правоотношение не е било прекратявано, поради което всички права по него се запазват.
Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 10а от Кодекса на труда предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 в случаите, когато тру­довото правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и правото на така нареченото „ранно пенсиониране“.

От разпоредбата е видно, че работодателят може да прекрати трудовия договор на посоченото основание, в слу­чаите, когато трудовото правоотношение е възникнало след като лицето е придобило и упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тъй като работникът е въз­становен на заеманата преди уволнението длъжност с влязло в сила съдебно решение, поради което не може да се приеме, че възниква ново трудово правоотношение, мнението ни е, че трудовият му договор не може да бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ.
Трудовоправен спор във връзка с прекратяване на трудов договор се решава от съответния съд. Срокът за предявяване на иск е 2-месечен, считано от датата на прекратяването.

Министър: (п)
(не се чете)

 

Актуализиран е програмният продукт „Трудови договори”

Актуализиран е програмен продукт за уведомлението по чл. 62, ал. 4 и за промяна на работодател по чл. 123 ал. 1 от Кодекса на труда. Източник: НАП

Наръчник по приложимо Осигурително законодателство за 2014 г. при работа в чужбина.

Наръчник по определяне на приложимото законодателство за 2014 г.

Министерство на финансите и НАП предложиха два варианта за законодателни промени, свързани с решението на КС

„Министерството на финансите и НАП представиха на среща с бизнеса и синдикатите два варианта, свързани с решението на Конституционния съд (КС) за единната сметка“. Това заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова пред журналисти след срещата. Тя допълни, че с НАП е направен предварителен анализ на решението на КС и предложенията са изготвени, за да се реагира във възможно най-кратки срокове, като  същевременно се избере най-ефективният вариант за бизнеса и за приходната администрация, с цел да не се затрудни плащането на данъци и осигуровки.
Изготвен е проект на законодателни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В първия вариант се предвижда единната сметка да бъде разделена на четири отделни сметки – за републикански данъци, за вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравноосигурителни вноски. Във всяка от тях ще действа принципът на единната сметка, като първо ще се погасяват най-старите задължения. Вторият вариант предлага една сметка с 4 кода за  вид плащане.
Петкова допълни, че и при двата варианта се предвижда преходен период. За сумите, които са постъпили по единната сметка, но все още не са обвързани със задължения по декларации, се предоставя възможност на лицата в тримесечен срок от влизането в сила на промените в ДОПК,  да заявят кое задължение да се погаси. Заместник-министърът допълни, че при варианта с четири сметки, най-безпроблемно ще бъде прехвърлена информацията от единната сметка и няма да възникнат проблеми с базата данни и прехвърлената информация.
Тя уточни, че и преди въвеждането на единната сметка, задълженията се погасяваха по поредност на възникването им, което като принцип се запазва и в двата предложени варианта. „Всичко, което беше въведено и доведе до усъвършенстване на единната сметка – електронни услуги, предоставяни от НАП, правната възможност за погасяване първо на главниците, а след това на лихвите за забава, както и възможността за ползване на облекчен режим за отсрочване и разсрочване на просрочени публични задължения, ще бъде запазено и доразвито“, коментира още Петкова.
Заявяването на вида задължение, което лицата желаят да погасят,  ще се извършва по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите, която ще бъде публикувана на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП.

Конституционният съд (КС) е отменил Единната сметка за приходите !!!

Конституционният съд (КС) е отменил единната сметка за приходите, с която отпадна възможността гражданите и фирмите да посочват кое от задълженията си към данъчните погасяват, а с вноските им автоматично се покриваше най-старото. Според КС с единната сметка се създава заплаха за правата на осигурените у нас и се нарушава принципът на правовата държава и се застрашава осигурителната система. Единната сметка в Националната агенция за приходите (НАП) бе въведена с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в края на 2012 г.  по настояване на бизнеса, който от години се оплакваше, че харчи по 100 – 150 млн. лв. годишно за банкови такси заради попълване на купища отделни платежни нареждания. Разпоредбата, според която погасяването на задълженията трябва да става по реда на настъпването им, обаче бе допълнителна мярка, която финансовото министерство въведе, за да се облекчи проблемът с натрупаните огромни просрочени задължения на бизнеса и гражданите в НАП. От началото на 2014 г. единната сметка бе допълнително усъвършенствана, като главницата на дълга вече може да се плаща с предимство, за да не се трупат лихви. Освен това самоосигуряващите се, които до края на м.г. губеха осигурителни права, заради единната сметка вече имат право да платят с предимство осигурителните си вноски. С това на практика основните проблеми с единната сметка бяха решени. Произнасянето на КС обаче връща проблема в началната му точка.

Работни и почивни дни през 2014 г.

Осигуровки и данъци за 2014 г.

* Срок за внасяне на осигуровки – до 25-о число на месеца, следващ месеца на полагане на труда.

* Срок за внасяне на ДДФЛ – до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.

* От 1 януари 2014 г. влизат в сила следните изменения в Наредба Н-8:
1. Обвързване на Декларация обр.1 и обр.6 и засичане на изчислените осигурителни вноски между декларации в момента на подаването им, чрез вграден алгоритъм в системата на НАП.
2. Само за ДДФЛ – Декларация обр.6 се подава от 1-во до 25-то число на месеца, следващ месеца, през данъкът е удържан.
3. Само за ДДФЛ – в Декларация обр.6, т.9 (месец и година) се попълват месецът и годината, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания. В полето „дата на изплащане“ се попълва последния календарен ден от месеца, посочен в т.9.
* Допълнителна информация можете да намерите в следните две становища на НАП: http://www.nap.bg/news?id=1763 http://www.nap.bg/news?id=1771

* За 2014 г. не се внасят вноски за фонд ГВРС
* Минимална работна заплата – 340 лв.
* Максимален месечен размер на осигурителния доход – 2400 лв.
* Парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 ал.1 и ал.2 – 340 лв.
* Въвежда се минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемият им доход за 2012 г. като самоосигуряващи се лица:
до 5400 лв. – 420 лв.;
от 5401 до 6500 лв. – 450 лв.;
от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
над 7500 лв. – 550 лв.
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2012 г., както и за започналите дейност през 2013 г. и 2014 г. е 420 лв.
* За дните на лицата в неплатен отпуск с и без трудов стаж се дължи здравна осигуровка върху 210 лв.
* За дните на лицата във временна неработоспобност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се дължи здравна осигуровка от работодателя върху 420 лв.
* За лица, работещи по граждански договор, авансов данък върху доходите се дължи върху разликата между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски
* Авансов данък не се дължи, ако лицето е самоосигуряващо се по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.

Данък върху доходите 2014 г. – 10%
* Данъчно облекчение за трудоустроени – намаление на данъчната основа с 660 лв. месечно
* Необходимо присъщи разходи: за доходи от наеми – 10%
за граждански договори – 25%
за авторски хонорари – 40%
за регистрирани земеделски производители – 60%
* Здравно осигуряване за лицата, осигурени за сметка на републиканския бюджет – 8% върху 210 лв.

Фирми извършващи дейност по „Лизинг на персонал“, задължително се регистрират в АЗ !

Предприятията, които осигуряват временна работа, задължително се регистрират в Агенция по заетостта по правилата на новата Глава 8″а“ на Закона за насърчаване на заетостта. Новият ред е публикуван в ДВ бр. 7 от 2012 г., но влиза в сила със задна дата – от 5 декември 2011 г. и урежда условията и реда за регистрация на предприятия, които осигуряват временна работа по новите правила на раздел VIIIв на Глава пета от КТ.

Легалното определение на понятието „предприятие, което осигурява временна работа” е дадено в Кодекса на труда, към който препраща §1, т. 39 от Допълнителните разпоредби на ЗНЗ.

Съгласно § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на КТ „предприятие, което осигурява временна работа“е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта.

Условия за регистрация на предприятие за осигуряване на временна работа

Според чл. 74е от ЗНЗ дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в АЗ. Това означава, че предприятие, което иска да извършва дейност по осигуряване на временна заетост следва задължително да се регистрира в АЗ.

За регистрация на тази дейност могат да кандидатстват местни физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически лица, осъществяващи търговска дейност в Република България. Съобразно изискванията на чл. 74е, ал. 1 от ЗНЗ предприятията трябва да отговарят на следните условия:

-да нямат парични задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване;

– да не са обявени в несъстоятелност или не са в открита процедура по несъстоятелност;

-да не са в производство по ликвидация, а чуждестранните юридически лица не се намират в подобна процедура съгласно законодателството на съответната държава;

– да представляват се от лица, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, освен ако са реабилитирани;

– да нямат прекратена регистрация на основание чл. 74м, ал. 1, т. 2 или 3 или чл. 15, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация;

– да нямат наложени административни наказания по чл. 81, ал. 1 или чл. 81а, ал. 1 от ЗНЗ в период три години преди датата за кандидатстване за регистрация;

– да имат сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова гаранция в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа;

– да имат изготвен вътрешен правилник за осъществяване на дейността с проекти на договор с предприятие ползвател и договор с работник или служител за изпращане за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател.

Заявление и съпътстващи документи за регистрацията

В изпълнение на чл. 74, ал. 1 от ЗНЗ предприятието следва да изпрати в АЗ писмено заявление по образец съгласно приложение № 1 към ЗНЗ. Регистрацията се извършва в Агенцията по заетостта след представяне назаявлението. Според изискванията на чл. 74ж, ал. 2 от ЗНЗ към заявлението лицата, регистрирани по българското законодателство, прилагат още:

1. копие от документа за регистрация или единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър;

2. удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за наличието или липсата на задължения по смисъла на чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс към датата на подаване на заявлението;

3. удостоверение от съответната община по регистрация на предприятието за наличие или липса на задължения по смисъла на чл. 87, ал. 6 от ДОПК към датата на подаване на заявлението;

4. свидетелство за съдимост на физическото лице или на лицето, което представлява юридическото лице;

5. заверени копия на застрахователни или банкови документи по чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ;

6. заверено копие от правилника по чл. 74е, ал. 2, т. 8 от ЗНЗ.

А лицата, регистрирани по законодателството на друга държава, доказват обстоятелствата по т. 1 до т. 6съобразно законодателството на държавата по регистрация.

Съгласно чл. 74з от ЗНЗминистърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и приложените към него документи в срок 14 дни от датата на получаването им по предложение от изпълнителния директор на АЗ.

В случаите, когато заявлението и/или приложените към него документи не отговарят на посочените изискванияпочл. 74ж от ЗНЗ, заявителят се уведомява писмено да отстрани констатираните непълноти и/или неточности в срок до 30 дни от датата на получаване на уведомлението.В тези случаи документите се смятат за подадени от датата на отстраняване на непълнотите и/или неточностите.

Съветът към изпълнителния директор на АЗ се информира периодично за постъпилите в агенцията заявления почл. 74ж, ал. 1 от ЗНЗ.

Издаване на удостоверение за регистрация и основания за отказ

По правилата на чл. 74к от ЗНЗ министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за регистрация на предприятието, което осигурява временна работа.

Удостоверението се издава по образец съгласно приложение № 2 към ЗНЗ. То е за срок 5 години и се вписва в регистър.

Удостоверението се издава след заплащане на такса, определена с тарифа на Министерския съвет на основание чл. 74к, ал. 3 от ЗНЗ.От 05.12.2011 г. Агенцията по заетостта е администратор на приходите от таксите за регистрация на предприятия, които осигуряват временна работа съгласно чл. 15, т. 6 от ЗНЗ.

При изгубване или повреждане на удостоверението за регистрация се издава дубликат след подаване на заявление и заплащане на такса от предприятието, което осигурява временна работа по реда на чл. 74к, ал. 4 от ЗНЗ.

Съгласно чл. 74и от ЗНЗ регистрацията се отказва, когато не са налице условията по чл. 74e, ал. 2от ЗНЗ, или не са спазени изискванията на чл. 74ж, чл. 74з, ал. 2 от ЗНЗ, посочени по-горе. Основание за отказ е и незаплащането на таксата почл. 74к, ал. 3 от ЗНЗ.

Заявителят се уведомява писмено за мотивите за отказа в 14-дневния срок по чл. 74з, ал. 1 от ЗНЗ.Отказът за регистрация може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 Регистър

Агенцията по заетостта води публичен регистър на издадените удостоверения.

Съгласно чл. 74л, ал. 2 от ЗНЗ в регистъра се вписват:

– регистрационният номер и датата на удостоверението;

– наименованието на предприятието, което осигурява временна работа;

– седалището и адресът на управление на лицето;

– адресът на офиса/офисите;

– името на представляващия предприятието, което осигурява временна работа;

– срокът на регистрацията;

– датата на заличаване на регистрацията и основанието за това;

– други обстоятелства, подлежащи на вписване.

При изменение и/или допълнение на вписаните обстоятелства в документите, послужили като основание за регистрацията, предприятието, което осигурява временна работа, уведомява АЗ в срок 7 работни дни от настъпване на изменението и/или допълнението. Към уведомлението се прилагат документите, удостоверяващи изменението и/или допълнението.

NB! Съгласно изискванията на чл. 74л, ал. 4 от ЗНЗ предприятията, които осигуряват временна работа, до 30 юни всяка година представят в АЗ удостоверение от съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, от съответната община по регистрация на предприятието или от компетентен орган в държавата по регистрация за наличието или липсата на задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 87, ал. 6 от ДОПК.

В същия срок – до 30 юни всяка година предприятията, които осигуряват временна работа, представят в АЗзаверени копия от застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изпълнението на изискванията на чл. 74е, ал. 2, т. 7 от ЗНЗ – за сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или банкова гаранция в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа.

Националният съвет за насърчаване на заетостта ежегодно се информира и дава становище по дейността на предприятията, които осигуряват временна работа.

 Прекратяване на регистрацията

Съгласно чл. 74м от ЗНЗ регистрацията се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице. Това става на едно от следните основания:

1. С писмено заявление от предприятието, което осигурява временна работа, до АЗ и писмена декларация, че са изпълнени всички задължения по трудовите договори, сключени с работниците/служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятията ползватели.

2. При системни нарушения на задълженията като предприятие, което осигурява временна работа почл. 107с от Кодекса на труда. Съгласно посочената разпоредба предприятието, което осигурява временна работа има ред задължения. Така то е длъжно да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ – за сключените, изменени и прекратени трудови договори на работниците и служителите. Освен това изпращането за изпълнение на временна работа в предприятие ползвател се извършва с писмен акт на предприятието, което осигурява временна работа, след предоставянето на работника или служителя на екземпляра от сключения трудов договор и копието от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от НАП. В акта се посочват датата на явяване в предприятието ползвател, точен адрес на предприятието ползвател, мястото на работа, работното място, наименованието на длъжността и характерът на работата в предприятието ползвател и длъжностното лице в предприятието ползвател, при което следва да се яви работникът или служителят, както и видът първоначално обучение, което ще се проведе в предприятието ползвател. Актът се връчва на работника или служителя срещу подпис не по-късно от един работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател, като се отбелязва датата на връчването му.

Предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно още:

– да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя;

– да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение;

– по писмено искане на работника или служителя да му издаде извлечение от документите за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения;

– да осигурява работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване;

– по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с възникването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането;

– при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

Предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно също така да уведоми писмено предприятието ползвател за имената на работниците и служителите, които предстои да бъдат изпратени при него, не по-късно от един работен ден преди започването на работата.

При системно нарушение на някои от тези задължения регистрацията се прекратява. В правната доктрина и практиката се приема, че системни са 3 и повече нарушения, извършени през определен отрязък от време.

3. При нарушаване на изискванията по Глава 8″а“ от ЗНЗ.

4. При изтичане срока на регистрацията.

Прекратяването на регистрацията се извършва чрез заличаване от регистъра по чл. 74л, ал. 1 от ЗНЗ.

Съгласно чл. 74м, ал. 3 от ЗНЗ удостоверението за регистрация на предприятието, което осигурява временна работа, се връща в АЗ след влизането в сила на заповедта за прекратяване на регистрацията.

Според изискванията на чл. 74н от ЗНЗ предприятието, което осигурява временна работа, уведомява писмено предприятието ползвател, както и работниците и служителите, с които има сключени трудови договори, за прекратяването на регистрацията. Уведомяването се извършва в срок до три дни от влизането в сила на заповедтана министъра за прекратяване на регистрацията.

Предприятието, което осигурява временна работа, може да кандидатства за продължаване срока на регистрациятапо правилата на чл. 74о от ЗНЗ в срок до три месеца преди изтичането на срока на удостоверението.

В дирекциите „Бюро по труда“ и на официалната страница на АЗ в интернет ежемесечно се обявява актуален списък на регистрираните предприятия, които осигуряват временна работа; както и на предприятията, чиято регистрация е прекратена за нарушения по чл. 74м, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗНЗ.

Според чл. 74п от ЗНЗ предприятията, които осигуряват временна работа, чиято регистрация е прекратена за нарушения на основание чл. 74м, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗНЗ, могат да подадат заявление за нова регистрация след изтичане на три години от датата на влизане в сила на заповедта за прекратяването.

Контрол и санкции

Съгласно чл. 77 от ЗНЗ предприятията, които осигуряват временна работа, както и предприятията ползватели имат право да сигнализират Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за извършени нарушения на ЗНЗ и на международните договори в областта на заетостта, които са в сила за България.Според чл.76, ал.2 от ЗНЗ предприятията, които осигуряват временна работа, както и предприятията ползватели са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на функциите им.

Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ може да дава задължителни предписания на предприятията, които осигуряват временна работа и на предприятията ползватели за преустановяване на нарушенията по ЗНЗ като принудителна административна мярка въз основа на чл. 78, ал. 1 от ЗНЗ.

На предприятие, което осигурява временна работа, както и на предприятие ползвател, което противозаконно пречи на контролните органи да изпълнят служебните си задължения, се налага глоба, съответно имуществена санкция, на основание чл. 79, ал. 2 от ЗНЗ, в размер от 500 до 1500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Важно е да се има предвид, че съгласно чл. 81а от ЗНЗ на предприятие, което осигурява временна работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер 5000 лв., при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до 20 000 лв. за всяко следващо нарушение.

На предприятие, което осигурява временна работа в нарушение на изискванията на Глава осма „а“ от ЗНЗ, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 2500 лв., а при повторно нарушение – от 2500 до 5000 лв.

Забележка: образец на Заявлението за регистрация на предприятие, което ще извършва дейност по осигуряване на временна работа, е дадено в Приложение № 1 към чл. 74ж, ал. 1 от ЗНЗ. Образец на удостоверението за регистрация на предприятие, което извършва дейност по осигуряване на временна работа е дадено в Приложение № 2 към чл. 74к, ал. 2 от ЗНЗ.  Повече по темата – в сп. Актив