ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

Archive for the ‘Трудово’ Category

Последните промени в Закона за административните нарушения и наказания.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 18/01/2016

franchisenew041

По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателно отговорни са пълнолетните физически лица, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. По изключение административнонаказателно отговорни са и навършилите 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им.

Юридическите лица не са административнонаказателно отговорни, тъй като при тях липсва субективният елемент на фактическия състав – вината. Но ЗАНН урежда специален вид „обективна“, „безвиновна“ отговорност в глава четвърта „Административни санкции спрямо юридическите лица и едноличните търговци“. Въпреки че едноличните търговци са физически лица, в хипотезите на глава четвърта се имат предвид нарушения, извършени от гледна точка на предприятието на търговеца, поради което те са обединени с предприятията на юридическите лица.

В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

В „Държавен вестник“, бр. 81 от 20.10.2015 г. са обнародвани промени в ЗАНН, които се отнасят до обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци.

В чл. 83а, ал. 1 ЗАНН се правят промени в съставите от Наказателния кодекс, по които юридическо лице се е обогатило, или би се обогатило. В текста се включват нови състави – чл. 243, 244, 244а, чл. 246, ал. 3, чл. 248а, 255а, 281 и 282, и същевременно се изключват чл. 254 и 257 НК.

В т. 4 на ал. 1 отпада възможността да се налага санкция от 5000 до 100 000 лв., когато работник или служител на юридическо лице при или по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя, е извършил някое от изброените престъпни деяния и облагата няма имуществен характер или размерът ù не може да се установи.

Разширява се кръгът на юридическите лица, на които може да се наложи имуществена санкция. Към тях се включват и лицата, които нямат седалище на територията на Република България, в случай че някое от изброените престъпления е извършено на територията на страната.

Начало на производството поставя прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. Той подава мотивирано предложение до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а когато става дума за юридическо лице, което няма седалище на територията на страната, компетентен е Софийски градски съд. Предложението се прави след внасяне на обвинителния акт, на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда или в определени хипотези, когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание. Сред хипотезите се включват нови, а именно: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; допуснат е трансфер на наказателното производство в друга държава; когато наказателното производство е спряно на определени основания (след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет) след влизане в сила на решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазват се реквизитите на предложението, както и изискването към него да се приложи препис за юридическото лице.

Правят се редица промени в процедурата, която следва съдът.

Окръжният съд се произнася в закрито заседание по допустимостта на предложението, като в определението на съда се сочи дали връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона, или прекратява делото, ако юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност. По същество съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице. Неявяването на представител на юридическото лице не е пречка за разглеждане на делото, щом като призоваването е редовно. Доказателствата се събират служебно или по искане на страните. Въз основа на доказателствата съдът преценява: дали юридическото лице е получило неправомерна облага; има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице; има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; какъв е видът на облагата и размерът ù, ако е имуществена. Съдът се произнася с решение, с което налага или отказва да наложи имуществена санкция.

Реквизитите на решението са:

  • данните за юридическото лице;
  • данните за произхода, вида и размера на облагата;
  • размера на наложената имуществена санкция;
  • описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; произнасяне по размера на разноските.

Ако делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 30 дни.

Решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор, като за заседанието се призовава юридическото лице. В производството се допускат само писмени доказателства.

Съдът се произнася с решение, с което може:

  • да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
  • да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
  • да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция; да измени решението на окръжния съд;
  • да потвърди решението на окръжния съд.

Решението е окончателно.

Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на апелативния съд, може да бъде възобновено. Основанията са, както и при други извънредни способи. Първата група основания са свързани със съдебни актове, а именно когато: с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание; с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в производството; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. Втората група основания са свързани с нови обстоятелства и доказателства – след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството; след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Третата група са свързани с процесуалните правила, които са били съществено нарушени в хода на производството. Искането за възобновяване е обвързано със срок. То може да се направи в 6-месечен срок от узнаване за възникване на основанието, а при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, срокът тече от влизане в сила на решението на окръжния или на апелативния съд. Искането за възобновяване не спира изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго. Както окръжният прокурор, така и юридическото лице могат да направят искане за възобновяване на производството. Компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил влязлото в сила решение. Съставът на съда е от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване на производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и юридическото лице. Апелативният съд отменя акта и връща делото за ново разглеждане, ако намери искането за основателно. Съдът трябва да посочи процесуалното действие, от което трябва да започне новото разглеждане.

За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В Допълнителните разпоредби на ЗАНН също се правят промени, като се дава определение на:

а) „пряка облага“ – това е всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението;
б) „непряка облага”- това е: придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.

В ЗАНН са направени многобройни изменения и допълнения в течение на годините, през които той е в сила. Много от тях не съответстват на първоначалния замисъл на закона, а също така съществуват противоречия между тях.

Поради това е необходимо да се приеме нов Административнонаказателен кодекс, който да разграничи по-леките наказуеми деяния, от престъпленията по Наказателния кодекс. Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Advertisements

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗМДТ, Законодателство, Нестоп. дейност, Счетоводство, Трудово | Leave a Comment »

Работни и почивни дни през 2016 година.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 09/12/2015

За 2016 година има общо 251 работни дни

Януари
П В С Ч П С Н
1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31
20 работни дни
Февруари
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29
21 работни дни
Март
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30 31
22 работни дни
Април
П В С Ч П С Н
1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30  
20 работни дни
Май
П В С Ч П С Н
1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30 31
19 работни дни
Юни
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5
6 7 8 9 10 11 12
13 14 15 16 17 18 19
20 21 22 23 24 25 26
27 28 29 30
22 работни дни
Юли
П В С Ч П С Н
1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31
21 работни дни
Август
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31
23 работни дни
Септември
П В С Ч П С Н
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30
20 работни дни
Октомври
П В С Ч П С Н
1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31
21 работни дни
Ноември
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30
21 работни дни
Декември
П В С Ч П С Н
1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31
21 работни дни

Posted in ! INVEST in BULGARIA, Данъци, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Законодателство, Здравно, Интрастат, Любопитно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 03/12/2015

Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя
 С измененията и допълненията Кодекса на труда (КТ), обнародван в  ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17. 07. 2015 г.) беше въведено изрично задължение на работодателя да води трудово досие на работника или служителя.
Целта на материала е да даде отговор на два въпроса във връзка с новото задължение:
какви документи трябва да се съхраняват в личното трудово досие на работника и служителя и
колко време трябва да се съхранява трудовото досие.
В КТ не е предвидено легално  определение на понятието “трудово досие”. Независимо от това, от нормативните актове в областта на трудовото право и от практиката за тяхното прилагане е безспорно, че работодателят следва да разполага с различни документи, които са свързани с трудовото правоотношение на съответния работник или служител и които документи следва да се съхраняват в личното му трудово досие.
Задължението за воденето на трудово досие, изготвянето и съхраняването на документи, свързани с трудовото правоотношение, е на работодателя (чл. 128б, ал. 1  от КТ). Той е длъжен да изготвя и съхранява тези документи за нуждите на контролните органи, които извършват проверки за спазване на трудовото законодателство, за предоставяне на оригинали или копия от тях на съдебните органи в случай на трудови спорове, както и в други случаи, когато това е необходимо.
В законa не са посочени изрично и изчерпателно документите, които следва да бъдат съхранявани в трудовото досие на работника или служителя.
Разпоредбата на чл. 128б, ал. 2 КТ посочва, че в него се съхраняват документите във връзка с:
  • възникването,
  • съществуването, изменението и
  • прекратяването на трудовото правоотношение.
При тази обща и широка формулировка на закона, документите, които се съхраняват в трудовото досие, следва да бъдат изведени по тълкувателен път от различни нормативни актове.
От цитираната разпоредба следва, че тези документи са три групи:
Документи във връзка с възникването на трудовото правоотношение:
Съгласно чл. 62, ал. 6 от КТ документите, които са необходими за сключване на трудов договор, се определят от министъра на труда и социалната политика. На това основание е издадена Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор.
Съгласно чл. 1 от нея за сключване на трудов договор са необходими:
1. личен паспорт или друг документ за самоличност, който се връща веднага;
2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства;
3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж;
4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;
5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;
 
6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години.
Работодателят може да изисква представянето и на други документи, извън посочените в чл. 1 от наредбата, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.
Освен тези документи, то обикновено съдържа още:
  • трудов договор,
  • длъжностна характеристика,
  • писмено искане по чл. 68, ал. 4 КТ (за сключване на срочен трудов договор за срок по кратък от 1 година);
  • документи, представени от лицето за удостоверяване на придобит трудов стаж и професионален опит и други.
 
Документи във връзка със съществуването на трудовото правоотношение:
Тази група документи включват:
  • допълнителни споразумения, сключени към трудовия договор (чл.119 КТ);
  • заповеди по:
–        чл. 118, ал. 3 КТ (за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение),
–        чл. 120 КТ (за едностранно изменение на мястото и характера на работа),
–        чл. 121 КТ (за командироване),
–        чл. 195, ал. 1 КТ (за налагане на дисциплинарни наказания),
–        чл. 210, ал. 1 КТ (за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника или служителя);
–        заповеди за разрешаване или не на ползването на различни видове отпуски 
  • писмено съгласие за полагане на извънреден и нощен труд (когато такова се изисква съгласно КТ); 
  • писмено съгласие по чл. 113, ал. 2 КТ (за работа за повече от 48 часа седмично по договор за допълнителен труд); 
  • писмено съгласие по чл. 121, ал. 2 КТ (за командироване за срок по-дълъг от 30 календарни дни); 
  • заявления на работника или служителя за ползване на различни видове отпуски,
  • представени болнични листове и решения от органите на медицинска експертиза (например на ТЕЛК) и други.
Документи във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение:
Тук се включват:
  • заповед за прекратяване на трудовото правоотношение;
  • заповеди за изплащане на различни видове обезщетения, свързани спрекратяването на трудовото правоотношение (например по чл. 221, чл. 222 и чл. 224КТ),
  • документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и други.
Всички посочени по-горе документи стават част от личното трудово досие на съответния работник или служител и следва да бъдат съхранявани в него.
 
В КТ не са уредени сроковете за съхранение на различните видове документи, част от личното трудово досие на работника или служителя.
Такива срокове са уредени в различни закони в зависимост от вида на документа и информацията, която съдържа.
В тази връзка основен закон е Законът за Националния архивен фонд.
Освен него, такива срокове са предвидени, например, в разпоредбите на чл. 41, ал. 1 от Закона за счетоводството във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно които ведомостите за заплати се съхраняват 50 години.
По отношение на съхранението на документите, съдържащи се в личното досие на работника или служителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно нея при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им.
Към разплащателните ведомости се прилагат и:
  • трудови договори (заповеди за назначаване),
  • заповеди за преназначаване,
  • заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни,
  • заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения.
Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в търговския регистър,удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския регистър.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Инструкцията, с нея се уреждат редът и условията за предаването, приемането,  обработването, съхраняването и използването на разплащателните ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без правоприемник, както и на документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Към разплащателните ведомости се прилагат:
  1. трудови договори (заповеди за назначаване);
  2. заповеди за преназначаване;
  3. заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни годишно;
  4. заповеди за освобождаване от работа;
  5. трудови книжки;
  6. издадени удостоверения обр. УП-1, обр. УП-2, обр. УП-3 и обр. 30;
  7. протоколи за приети и изплатени възнаграждения от осигурители в несъстоятелност; 8. други документи, освен посочените в т. 1 – 7, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и доход, категория труд на лицата и други.
За повече информация, свързана със сроковете на съхранение на различните видове документи, съдържащи се в личното трудово досие на работника или служителя, можете да се обърнете към създадената към Министерския съвет – Държавна агенция „Архиви“.
При всички случаи документите, съдържащи се в личното досие на работника или служителя е добре да се съхраняват най-рано до изтичане на сроковете за предявяване  на искове за трудови спорове по чл. 358 КТ. Източник: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП (ТИТА)

Posted in Данъци, ЗДДФЛ, Законодателство, Здравно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Най-често задавани въпроси относно данъчните облекчения за деца!

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 03/12/2015

  • за деца (чл. 22в от ЗДДФЛ);
  • за деца с увреждания (чл. 22г от ЗДДФЛ).
Като всяко ново облекчение двете нови облекчени пораждат въпроси.
Целта на материала е да се отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с ползване на двете облекчения.
Доколкото условията за ползване на двете облекчения са еднотипни, ще ги разглеждам едновременно. 
 
  1. До навършване на каква възраст се ползват облекченията за деца?
Според общоприетата дефиниция на дете, регламентиран в чл. 2 от Закона за закрила на детето – дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години.
 
  1. Как се ползват облекченията?
Двете облекченията се ползват само годишно, като начина на ползването им е:
  • при деклариране на доходите чрез годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ или
  • при годишното уравняване на доходите от трудови правоотношения от основния работодател по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ.
Ползването чрез основния работодател е алтернативна възможност за лицето по трудово правоотношение по смисъла на т. 26 от § 1 на ЗДДФЛ, която не е задължителна.
Лицето по трудово правоотношение следва да прецени дали иска да ползва облекчението чрез основния работодател или ще го ползва по-късно чрез ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Ще обърнем внимание, че доколкото уравняването на доходите от трудови правоотношенияот основния работодател по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ не се прилага за доходи на собственици и съдружници, полагащи личен труд в дружеството по смисъла на т. 26, б. „и“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, то тези лица могат да ползват посочените облекчения само чрез подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
 
  1. Кои лица принципно имат право да ползва облекченията?
 
Облекчението се полза само от: 
  • местни физически лица. 
Дефиниция на местни лица е дадена в чл. 4 от ЗДДФЛ. За да се третира като местно, лицето следва да отговори на едно от четирите условия, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, като не следва да попада в изключението по ал. 5.
Цитираното изключение означава, че облекчението не може да се ползва от български граждани, който отдавна са се устроили в чужбина.
Например, ако български граждани – съпрузи живеят и работят в Германия, където вече е центърът на жизнените им интереси, са регистрирали ООД в България, в което полагат личен труд и се облагат по реда на т. 26, б. „и“ на § 1 на ДР на ЗДДФЛ, като имат две деца, които се гледат от родителите им в България, не би следвало да имат право на данъчно облекчение в размер на 400 лв., тъй като вече не са местни лизца на България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ
Следва да се има предвид, че местни физически лица за целите на ЗДДФЛ са ичуждестранни граждани получили:
–         статут на бежанец или
–         хуманитарен статут или
–         на които е предоставено убежище в Република България.
  • чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това обстоятество, според нас, би следвало да се докаже с документ, издаден от приходните органи, на съответната страна от ЕС.
Облекчението не се полза от лица, които не са местни за данъчни цели на Българияили страна от ЕС или ЕИП.
 
Считам, обаче, че облекченията може да се ползват от лице – местно лице България или страна от ЕС или ЕИП (при условие, че и детето също е местно лице към 31.12. 2015 г.) и в случай, когато другият родител не е местно лице на България или страна от ЕС или ЕИП.
Въпреки, че този възможност не е изрично регламентирана в разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, самите разпоредби визират изисквания за местно лице, само към лицето, ползващо облекчението, а не и към двамата родители.
  1. При кои видове доходи може да се ползват облекченията?
 
Облекченията се ползват за доходите, които се включват в:
  • общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, която се формира от годишните данъчни основи на
–        доходи от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ (чл. 25)
–        доходи от друга стопанска дейност (чл. 30)
–        доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество (чл. 32)
–        доходи от прехвърляне на права или имущество (чл. 34)
–        доходи от други източници (чл. 35), както
  • доходите от дейност като едноличен търговец, вкл. и за доходите нарегистрираните земеделски производители, прилагащи чл. 29а (чл. 28).
С други думи облекчeнията се ползват от всички доходи, подлежащи на деклариране в Приложение от № 1 до № 6 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г.
Не се ползва за доходи, облагани с:
  • патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси и
  • окончателен данък по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ, например,
–         доходи от дивиденти, 
–         лихвипо сметки в търговски банки и др. подобни.
  1. Може ли двете облекчения да се ползват едновременно?
 
Да, може. Липсва ограничителен текст.
Между впрочем ползването на нито едно от облекченията, посочени по чл. 18 – 22г от ЗДДФЛ, не е за сметка на друго. Всички облекчения може да се ползват едновременно.
  1. Може ли облекчението по чл. 22г от ЗДДФЛ да се ползва за повече от едно дете с увреждане?
Да, може. За разлика от разпоредбата на чл. 22в от ЗДДФЛ, която ограничава размерът на облекчението до 3 деца и за повече от 3 деца, той остава непроменен на 600 лв., при облекчение за деца с увреждане липсва подобно ограничение – т.е. в зависимост от броя на децата може да бъде 2000 лв., 4000 лв., 6000 лв. и т.н.
Например, при ползване на облекчение за три деца, от които две са с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, общият размер на облекчението е 4600 лв. (600 лв. по чл. 22в и 4000 лв. по чл. 22 г.).
  1. Какъв е размерът на данъчния ефект от облекченията?
 
Съгласно:
  • чл. 22в размерът на данъчното облекчение, което се намалява от съответната данъчна основа е:
1. двеста лв. – при едно ненавършило пълнолетие дете;
2. четиристотин лв. – при две ненавършили пълнолетие деца;
3. шестстотин лв. – при три и повече ненавършили пълнолетие деца, т. е. максималният възможен размер е лимитиран на 600 лв. (чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ).
На практика това означава съответно спестени:
–         20, 40 и максимално 60 лв. данък в рамките на данъчната година, при условие, че доходите, за които се ползва облекчението се облагат с 10 на сто данък (което е общият случай);
–         30, 60 и максимално 90 лв. данък в рамките на данъчната година, при условие, че доходите, за които се ползва облекчението се облагат изцяло с 15 на сто данък (което е налице, ако лицето получава само доходи като ЕТ или по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ).
  • чл. 22г размерът на данъчното облекчение, което се намалява от съответната данъчна основа е 2000 лв. за всяко дете с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.
На практика това означава съответно спестени:
–         200 лв. данък за едно дете с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, 400 лв. за две деца и т.н. в  рамките на данъчната година, при условие, че доходите, за които се ползва облекчението се облагат с 10 на сто данък (което е общият случай);
–         300 лв. данък за едно дете с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, 600 лв. за две деца и т.н. в рамките на данъчната година, при условие, че доходите, за които се ползва облекчението се облагат изцяло с 15 на сто данък (което е налице, ако лицето получава само доходи като ЕТ или по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ).
Според примера по-горе в. т. 6 данъчният ефект е:
–         460 лв., ако лицето ползва облекчението за доходи, облагани с 10  на сто данък и
–         690 лв., ако лицето получава само доходи, облагани с15  на сто данък.
  1. Може ли облекченията да се ползват при навършване на 18 г. в рамките на годината или при раждане на детето през година?
 
Да, може.
Изрично, е регламентирано, че данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и е навършило пълнолетие (чл. 22в, ал. 7 от ЗДДФЛ).
Така, че детето може да е родено на 31.12. 2015 г. или навършило 18 г. на 01. 01. 2015 г., но облекчението ще се ползва в пълен размер. 
 
  1. Може ли облекчението да се ползва в годината на изтичане на решението на ТЕЛК/НЕЛК?
Да може. Данъчното облекчение се ползва в пълен размер, включително:
  • за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и
  • за годината на изтичане срока на валидност на решението (чл. 22г, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Например, ако дете навършва 18 г. през януари 2015 г. и в същата година през ноември изтича срокът на решението, облекчението по чл. 22г е в размер на 2000 лв., заедно с това по чл. 22в2200 лв.
По повод ползването на облекчението по чл. 22г от ЗДДФЛ ще обърнем внимание, че правото на облекчението се доказва с копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК за вид и степен на увреждане, ще обърнем внимание, че:
  • с промяната на Закона за здравето (ЗЗ) и съответно на чл. 3, ал. 3 от Наредбата за медицинката екпертиза (обн. ДВ, бр. 55 от 4.07. 2014 г.), експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на лекар с призната специалност по педиатрия. Дотогава обаче експертизата се извършваше от Детска експертна комисия (ДЕЛК);
  • за деца над 16 годишна възраст съгласно ЗЗ и съответно НМЕ се извършва експертиза за трайно намалената работоспособност, а не за вид и степен на увреждане (чл. 3, ал. 2 от НМЕ).
Считам, че посочените нормативни промени и особености не следва да са пречка за ползване на данъчното облекчение по чл. 22г от ЗДДФЛ.
  1.  Какви са условията за ползване на облекчението?
 
Данъчното облекчение по чл. 22в и чл. 22г се ползва, когато едновременно са спазениопределени условия по отношение на:
  • детето, и
  • родителите, настойниците и др. лица, ползващи облекчението.

 

По отношение на детето, за което се ползва облекчението, следва да са налице следнитеусловия:
  • към 31 декември на данъчната година детето следва да е местно лице на държава – членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за ЕИП;
  • детето не е навършило пълнолетие, т.е. 18 години. Вече изяснихме, че законът позволява облекченията по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ да се ползва и в годината, когато детето е родено и когато е навършило пълнолетие.
  • към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.
В случай на дете с увреждане има допълнително изискване – да е налице валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК за вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, като както вече изяснихме данъчното облекчение се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
По отношение на лицето, ползващо облекчението, към 31 декември на данъчната годинаследва да са налице следните условия – лицето следва да е:
  • родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или 
  • настойник или попечител – в случаите на настойничество или попечителство, или
  • член на семействата на роднини или близки – в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или 
  • приемен родител – в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
  1.  Как се доказва наличието на условията за ползване на облекчението?
 
Доказването на условията, изброени в т. 10 за ползване на облекчението става чрез подаванеот самия ползвател на Декларация по специален образец, утвърден от министъра на финансите и обнародван в Държавен вестник, за това, че отговаря на всички изисквания за ползване на облекчението, визирани по-горе в. т.10.
Образците на Декларациите са обнародвани ДВ, бр. 90 от 20. 11. 2015 г., както и са публикувани на Интернет страницата на НАП, съответно:
  • Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006).
Когато данъчното облекчение за деца е ползвано чрез работодателя, но физическото лицее задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към нея трябва отново да се приложат и съответните декларации.
 
  1.  Кой е правоимащото лице от двамата родители и как се доказва?
 
Облекчението по чл. 22в и чл. 22 г. се ползва само от единия родител, като другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина следва да представи декларация, че няма да ползва намалението за съответната данъчна година.
Липсва изискване декларацията от отказалото се от облекчението лице да е по определен образец.
Независимо от това в образците на:
е добавен и образец на Декларация от другия родител, но той не е задължителен. Може да се приложи и Декларация в свободен стил.
Ако децата са от различни родители – за всяко следва да се приложи декларация от другия родител.
Освен това в случай на ползване на облекчение за дете с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто следва да се представи и копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Не е необходимо да се представи декларация, когато другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина:
  • е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;
  • не е получавал доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа или с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. 
Все пак се дава възможност данъчното облекчение да може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато:
  • за него са налице условията по чл. 22в и чл. 22г, разгледани по-горе и когато
  • представи писмена декларация от другия родител.

 

  1. Може ли облекчението по чл. 22в да се полза от единия родител, а по чл. 22гот другия?
Да, възможно е. Липсва забрана. Забраната е двамата родители да не ползва едновременно едно и също облекчение. 
Не би могло обаче, според нас, в рамките на облекчението по чл. 22в  и чл. 22г  да се прави разпределение между родителите, например, при две деца, – за едното дете единия, за другото – другия.
 
  1. Необходимо ли е към Декларациите по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ (освен писмената декларация за отказ от ползване на облекчението от другия родител, когато такава се изисква и копие на решение на ТЕЛК НЕЛК) да се представят и други документи?
 
Не следва да се представят никакви други документи, ако ползвателят на облекчението е местно лице на България.
 
Само в случай, че данъчното облекчение по чл. 22в и чл. 22гсе ползва от чуждестранно физическо лице – местно на държава – членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, към декларациите по чл. 22в и чл. 22г се прилагат и:
  • копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение по чл. 22в и чл. 22г, както и
  • техният превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 23, т. 8 и 9 от ЗДДФЛ).
 
  1. Как се ползва данъчното облекчение по чл. 22в и чл. 22 г от ЗДДФЛ, ако лицето има и доходи освен като ЕТ, и доходи облагани по общия ред с 10 на сто данък?
 
Механизмът е следният:
  • Първо се ползва облекчението за доходите, облагани по общия ред с 10 на сто данък;
  • Второ – само при наличие на остатък се намалява данъчната основа за доходите като ЕТ, респ, като регистриран земеделски производител, прилагащ чл. 29а от ЗДДФЛ.
Например, лице има доходи от:
  • граждански договор, за които данъчната основа, посочена в Приложение № 3 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е 1000 лв. и
  • стопанска дейност като ЕТ, за които данъчната основа, посочена в Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е 10 000 лв.
Лицето ще ползва данъчно облекчение за едно дете с увреждане по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, т.е. в размер на 2200 лв.
При тази ситуация лицето:
  • Първо ще намали данъчната си основа за доходите от граждански договор и няма да дължи данък върху тях;
  • Второ – с остатъка от 1200 лв. ще намали данъчната основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ – и по този начин ще дължи данък 15 на сто върху данъчна основа 8800 лв. (10 000 лв. – 1200 лв.).
  1. Как се ползва данъчното облекчение по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ чрез основния работодател?
  
В случай, че лицето по трудово правоотношение по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ реши да ползва новите данъчни облекчения чрез основния работодател, то е задължено да му предостави в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година:
 
  • Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006), както и копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК,
  • писмена декларация/декларации от другия/ите родител/и, ако такава е нужна, като я попълни в образец 2005 и/или образец 2006  или я представи отделно.
Само, ако лицето е чуждестранно лице – местно на страна от ЕС или ЕИП, следва да добави и посочените по-горе в т. 14 приложения към нея (чл. 49, ал. 4, т. 6 и т. 7 от ЗДДФЛ). Източник: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант (ТИТА)

Posted in Данъци, ЗДДФЛ, Законодателство, Здравно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Обнародвано ПМС № 139 от 04. 06. 2015 г. за определяне МРЗ

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 12/06/2015

Обнародвано ПМС № 139 от 04. 06. 2015 г. за определяне МРЗ [09.06.2015] С решение на ВАС № 5698 от 19. 05. 2015 г. I отд. бе отменено ПМС № 419 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната (обн. ДВ, бр. 105 от 2014 г.).   Причината за решението е формално основание (нарушена процедура при обсъждане на проекта на постановлението с представителите на организацията на работодателите.)   Решението на ВАС наложи издаване на ново ПМС № 139 от 04. 06. 2015 г. за определяне нови размери на минималната работна заплата за страната, при спазване на всички формални процедури за приемането му, с което се препотвърдиха заложените в предходното постановление размери на минимална работна заплата за 2015 г.:   от 1 януари 2015 г. – 360 лв., от 1 юли 2015 г.. – 380 лв.   Отмяната на едното постановление и повторно приемане на негово копие не оказват никакво влияние върху стопанската практика относно минималната работна заплата за страната. Източник Tita

Posted in Данъци, ЗДДФЛ, Здравно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Taxation in Bulgaria 2015

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 15/04/2015

Best tax conditions in Europe and fourth in the world !!!

Conatact us ! Active Consult Ltd e-mail: office@activeconsult.net

 

CORPORATE TAX

Corporate income tax (CIT) is due on the accounting profit after adjustments for tax purposes. The applicable tax rate for the year 2015 is 10%.

Maximum annual depreciation rates for corporate tax purposes

Buildings, facilities, transmitting devices, etc. 4%
Machinery, production equipment, appliances 30%
Vehicles, road and runway surfaces 10%
Computers, software, mobile phones 50%
Automobiles 25%
Tax depreciable tangible and intangible assets with legally restricted term of use Up to 33.33%
All other depreciable assets 15%

Tax loss carry forward
A tax loss can be carried forward for five years. It can be offset against a positive tax result for a subsequent tax year.

Thin capitalization
Thin capitalization rules apply in Bulgaria if the company’s liabilities exceed three times the amount of its equity. Interest expenses are deductible up to an amount equal to the entity’s interest income plus 75% of the profits before interest and tax. Interest expenses on bank loans are not subject to thin capitalization, except in some specific cases.

Transfer pricing
Transfer pricing rules allow the revenue authorities to adjust taxable profits and taxable income arising from transactions which are not carried out on an arm’s length basis.

One-off tax on expenses
One-off tax at the rate of 10% is levied on an annual basis on the following expenses:
• Representation expenses
• Expenses for maintenance and repair of transport vehicles used for management purposes
• Expenses for social benefits provided in kind.

WITHHOLDING TAX (WHT)
Bulgarian entities are obliged to withhold tax at the rate of 10% when they accrue the following types of charges which will be income to foreign persons:
• Capital gains
• Rent, interest, royalties, franchising and factoring fees
• Fees for technical, advisory and management services
• Penalties and indemnities other than those under insurance contracts accrued to legal entities established in jurisdictions with a preferential tax regime.

5% WHT is due on dividends and liquidation quota distributed to foreign entities unless the latter are tax residents of a European Union (EU)/European Economic Area (EEA) Member State in which case no WHT would be due in Bulgaria.
The following types of income are WHT exempt: (i) interest on bonds issued by a local legal entity, the state or municipalities and admitted for trading on a regulated stock exchange in Bulgaria or in an EU/EEA Member State, (ii) interest on loans granted by
a foreign entity which is a resident of an EU/EEA Member State issuing bonds or other debt securities (provided that explicit requirements are met), (iii) interest and royalties when accrued to associated companies tax resident in an EU Member State,
and (iv) interest on non-securitized loans under which the state or municipalities are borrowers.
Foreign companies tax residents in the EU/EEA which may not utilize the WHT paid in Bulgaria as a tax credit in their country of residence may choose an option to recalculate the WHT paid in Bulgaria so that its amount would equal the CIT due if the income were derived by tax residents of Bulgaria. Thus, the tax base of non-residents could be reduced with the expenses that are attributable to the respective income with a Bulgarian source. The difference between the WHT paid and the recalculated CIT due may be reimbursed up to the amount that could not be used as a tax credit by the non-resident abroad.
Double Tax Treaties (DTT) are applied following a specific procedure and have priority over domestic legislation.

VALUE ADDED TAX (VAT)
All taxable persons are subject to a mandatory VAT registration if their taxable turnover of local supplies for a period of
12 consecutive months reaches BGN 50,000 (EUR 25,565). Also, liable to register are taxable persons (i) providing services with a place of supply in another EU Member State, (ii) receiving services from foreign suppliers where the place of supply falls in Bulgaria,
(iii) performing intra-Community acquisitions whose total amount during a calendar year exceeds BGN 20,000 (EUR 10,225), or
(iv) performing other specific supplies. Voluntary registration is applicable on a no-threshold basis.

There are three VAT rates applicable in Bulgaria:

20% Taxable supplies of goods and services Imports
Intra-Community acquisition of goods
9% Accommodation in hotels and similar establishments
0% Intra-Community supplies Exports
and other supplies explicitly listed in the law

Certain supplies are considered VAT exempt, e.g. financial and insurance services, certain educational and health services, property lease for residential purposes, sale of old buildings and non-regulated land plots and others.

Supplies for which local VAT is due by a Bulgarian client through the reverse charge mechanism include:
• Intra-Community acquisitions of goods
• Services provided by a foreign supplier to a Bulgarian taxable person if the place of supply is in Bulgaria
• Supplies of electricity, heat, gas and cooling energy through networks performed by a foreign supplier
• Supplies of goods with installation provided by an EU supplier. Refunds of input VAT incurred by foreign EU entities are available
for purchases made in Bulgaria, provided that input VAT deduction would have been available if the foreign entity were identified for VAT purposes in Bulgaria.

Claims for VAT refund are to be submitted with the Bulgarian revenue authorities through electronic portals set up in the country of establishment of the claimant by 30 September of the year following the year which the claim concerns.

Refunds of input VAT incurred by non-EU entities are available on a reciprocal basis. Bulgaria has reciprocity agreements with Canada, Iceland, Israel, Macedonia, Moldova, Norway, Republic of Korea, Serbia, Switzerland and Ukraine.

EXCISE DUTIES
Excise duties are levied upon the production and importation of certain goods such as alcohol and alcoholic beverages, tobacco products, energy products and electricity. Taxable persons for the purposes of excise duties are licensed warehouse keepers, importers of excisable goods and other designated persons listed in the Excise Duty and Tax Warehouses Act (EDTWA). Different excise rates apply for the above goods. The EDTWA contains special provisions for exemption and suspension of excise duties in certain cases.

INSURANCE PREMIUM TAX (IPT)
IPT is levied on insurance premiums collected under contracts for risks located in Bulgaria. The applicable IPT rate is 2%. Certain insurance contracts are exempt from IPT, e.g. contracts for life insurance, insurance of cargo during international transportation and others.

PAYROLL RELATED TAXES AND SOCIAL SECURITY
Rates
Employment income is levied with a flat rate of 10% personal income tax (PIT). The tax on employment income is withheld by the employer at source on a monthly basis. Non-employment income is also subject to 10% PIT. Generally, the PIT for income under civil contracts is deducted and remitted by the legal entity payer on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter) unless the individual is registered as self-insured for social security purposes or explicitly declares their willingness for tax to be withheld also during the fourth quarter. If that is the case or the entity does not have a withholding obligation, the tax is paid by the recipient of the income on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter).

A different flat tax rate is applied for some other types of income, for example 5% for dividends.
Bulgarian tax resident individuals are those who (i) have a permanent address in Bulgaria or (ii) are present in Bulgaria for more than 183 days in a 12-month period or (iii) are sent abroad by the Bulgarian state, its institutions and/or Bulgarian entities or (iv) individuals whose center of vital interests is located in Bulgaria. Bulgarian resident individuals are subject to PIT on their worldwide income, whereas non-resident individuals are subject to tax only on income derived from Bulgarian sources. Income tax credit may be granted under the domestic law or under DTT provisions (where exemption with progression is also possible).

Exemptions
Some of the available tax exemptions are:
• Gains from disposal of movable and immovable property under certain conditions
• Pensions and other social security benefits received from a Bulgarian or foreign mandatory social security system as well as pensions from voluntary insurance funds situated in Bulgaria or another EU/EEA Member State
• Certain types of compensation as per the Labor Code
• Capital gains from shares traded on the Bulgarian stock market as well as on other regulated markets in an EU/EEA Member State.

Personal income tax allowances
Some of the available tax allowances are:
• Voluntary contributions for pension and unemployment insurance in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Voluntary health and life insurance contributions in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Donations to certain qualified beneficiary organizations in Bulgaria and EU/EEA Member States at the amount of 5%, 15% or 50% of the annual tax base
• Interest on mortgages of young families on the first BGN 100,000 (EUR 51,130) of the credit under certain conditions
• Statutory predetermined deductions depending on activity, for example, 25% for income under civil contracts, 10% for rental income and capital gains from sale of immovable property
• Up to BGN 200 (EUR 102) from the annual tax base can be deducted for caring for an underage child (up to and including the third one)
• Up to BGN 2,000 (EUR 1,022) from the annual tax base can be deducted for caring for a disabled child.

Social security and health insurance
Mandatory social security and health insurance contributions are due up to a maximum monthly insurable income of BGN 2,600 (EUR 1,329). Social security contributions are within the range of 22.7% – 23.4%. Health insurance contributions are at the rate of 8%. The pension insurance contributions are split in a ratio 55:45 between employer and employee, while the contributions to all other mandatory insurance funds – 60:40. Mandatory contributions made by individuals in Bulgaria or abroad are tax deductible.
Regulation (EC) No. 883/04 on social security is in force and is applicable to EU and third country nationals as well as nationals of Switzerland and the EEA.

LOCAL TAXES AND FEES
Local taxes and fees are determined and collected by municipalities.
• The real estate tax can be in the range of 0.01% – 0.45% of the assessed value of the property.
• Garbage collection fees are determined at a municipal level.
• Transfer tax in the range of 0.1% – 3% is levied on the value of the transferred real estate property and automobiles.
• Donation tax and inheritance tax in the range of 0.4% – 6.6% of the value of the property is due. There are certain exemptions.
• Motor vehicles tax is due depending on the type of the vehicle and its technical characteristics.

CORPORATE INCOME TAX INCENTIVES
Some of the available tax incentives are listed below:
• Licensed real estate investment trusts, collective investment schemes and national investment funds are exempt from corporate tax.
• Production companies investing in municipalities with unemployment exceeding, by 25%, the average unemployment rate for Bulgaria are entitled to up to 100% corporate income tax retention. The retention is applicable only if it complies with a number of requirements.

FILING DEADLINES
• Annual corporate income tax return – 31 March of the following tax year
• Annual personal income tax return – preliminary deadline: 31 March; final deadline: 30 April of the following year
• Monthly VAT return – by the 14th of the month following the month to which the VAT return relates
• VIES declaration (the Bulgarian equivalent of EC sales list) – by the 14th of the month following the relevant tax period
• Monthly excise return – by the 14th of the month following the month to which the excise return relates.

OUR CONTACTS:

Posted in ! INVEST in BULGARIA, Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Законодателство, Здравно, Любопитно, Нестоп. дейност, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Най-после среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 15/04/2015

Най-после среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата

Тази седмица се състоя среща в Народното събрание във връзка със спорния законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Пред депутатите своите становища против внесения законопроект представиха: Паунита Петрова от КТ „Подкрепа“,  Варшава Максимова от КНСБ, Ивелин Желязков от Асоциация на индустриалния капитал в България, Добри Митрев от Българска стопанска камара, Милена Ванева и Елеонора Христофорова от Асоциация на банките в България, Кристина Димитрова от Национален съюз на юрисконсултите, Красимир Катранджиев и Теодора Вуцова от Нотариална камара на РБ, Стоян Якимов от Камара на частни съдебни изпълнители,  Васил Тодоров от Българска търговско промишлена палата и Борислав Димитров от Български Хелзинкски комитет.

От счетоводните организации участваше Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, като становище представи Катя Крънчева.

Всички присъстващи организации изложиха отново мотивираните си възражения против спорния законопроект. Те се противопоставиха на това, че с предложените промени се прави опит да се монополизират дейности, извършвани от различни професии в полза на адвокатите. Всички са категорични, че предложенията противоречат на Конституцията, на други нормативни актови, а така също и на европейското право. Изразени бяха притеснения, че в страната ще настъпи пълен хаос, ако промените бъдат приети в този им вид. Даването на неограничен достъп до ГРАО и регистъра за българските документи за самоличност на 13 000 български адвокати, както и на знайни и незнай чужди адвокати от другите държави-членки на ЕС е въпрос на национална сигурност. Всички организации настояха проектозаконът незабавно да се оттегли. Против законопроекта са се произнесли и Върховната касационна прокуратура и Националният съвет за тристранно сътрудничество.

След като изслушаха аргументите, изказвания направиха депутати, някои от които са вносители на спорния законопроект.

Емил Димитров – Ревизоро от Патриотичен Фронт, един от вносителите на законопроекта призна, че вместо да защитят обществения интерес, народните представители е напълно възможно да се озоват в ролята на адвокати на 13 000 адвокати в държавата. Той се разграничи от авторство на спорните текстове и разказа как е станал вносител:„Председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова донесе текстовете в кабинета на Цецка Цачева. Няколко колеги обявихме, че ще подпишем, но изразихме резерви. Поискахме уверение, че по проекта ще има дебат и ще бъде съгласуван с всички заинтересувани и засегнати“.

След това Димитров заяви: „Не желая да създавам проблеми, а искам да участвам в решаването им. Имаме готовност да оттеглим подкрепата си за измененията в Закона за адвокатурата, ако всички не седнат на масата и не обсъдят различията си“. „Ще има промяна на текстовете. Не може 13 хиляди адвокати да се противопоставят срещу цялото общество.“ допълни той.

„В този вариант няма да подкрепим закона“, обяви депутатът Четин Казак от ДПС, който също е от вносителите на законопроекта.

Четин Казак също подчерта, че не е автор на текстовете. „Адвокатурата има право да реши своите проблеми. Но трябва диалог и взаимно зачитане на интересите, вместо гилдиите да се надпреварват кой ще предизвика по-голям медиен отзвук. Последното, което искаме е Народното събрание да стане арена за мерене на силите между адвокатурата и останалите гилдии“, заяви той. Казак отправи апел спорещите да седнат на една маса. „Да престанем с противопоставянето, ако някои текстове в проекта останат в този си вид, няма да ги подкрепим“, каза депутатът.

Организациите веднага опонираха на Четин Казак, като обясниха, че всички техни опити да се свържат и да се разберат с представителите на Висшия адвокатски съвет удрят на камък.

Депутатът Свилен Иванов от ГЕРБ, който е един от вносителите на законопроекта, също присъстваше в залата, но не взе отношение. Вместо него, изказване направи депутатът Добромир Проданов от ГЕРБ, който е и адвокат. Той заяви, че те ще търсят подкрепа по законопроекта. В залата липсваше депутатът Данаил Кирилов от ГЕРБ, който също е вносител на законопроекта и шеф на водещата Правна комисия.

От своя страна пък Висшия адвокатски съвет с нелепо решение обяви Денят на Конституцията – 16 април за ден на подкрепа на измененията в Закона за адвокатурата. Любим аргумент на адвокатите е, че не извършват услуги, а конституционна дейност. Но именно в Деня на Конституцията, протест в подкрепа на предложени противоконституционни членове е неадекватно и нагло.

През последния месец парламентът буквално беше залят от становищата на различни организации по проекта за промени в Закона за адвокатурата. Напомняме, че десетки организации внесоха своите остри негативни декларации по спорния законопроект.

Източник: КиК

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Законодателство, Здравно, Интрастат, Любопитно, Нестоп. дейност, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

Възнаграждение за неотработени часове при сумарно отчитане

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 24/07/2014

Въпрос:  Как се определя възнаграждението за установените неотработени часове при сумарно отчитане на работното време?

Основно задължение на работодателя е така да организира работата, че да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на уговорената с трудовия договор работа (чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ).
Работодателят може по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Отработеното работно време се отчита в края на отчетния период. Няма пречка през едни месеци продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през други – по-малка, но в края на периода трябва да е отработено цялото календарно работно време. Ако в края на отчетния период се окаже, че е отработено време, то се счита, отчита и заплаща с увеличение като положен извънреден труд. Ако е допуснато “недоработване”, това означава, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигурява работа. Поради това “недоработените” часове представляват и трябва да се заплатят като престой по вина на работодателя. Ако обаче “недоработването” е по вина на работника или служителя, за тези часове не му се полага заплащане (чл. 267, ал. 2 от КТ). Източник: Гошо МУШКАРОВ – д-р по икономика

 

Posted in Данъци, ЗДДФЛ, ЗКПО, Законодателство, Здравно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

ОБЛЕКЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ТЕЖЕСТ ЗА РАБОТОДАТЕЛИТЕ, ПОСРЕДСТВОМ ПОСЛЕДНИТЕ ПРОМЕНИ В КТ. ОТПАДАНЕ НА НЯКОИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИА „ГИТ“ ПО ПОВОД ИЗМЕНЕНИЯТА В ЗОП

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 03/07/2014

I. Промените в Кодекса на труда – стремеж за ограничаване на административната тежест за работодателите и създаване на облекчения при ползване на правата от страните по трудово правоотношение.
В края на март 2014 г. се извършиха някои важни промени в Кодекса на труда (обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 27 от 25.03.2014 г.). Част от тях касаят ограничаване на административната тежест за работодателите, или представляват облекчение при ползване на правата на работниците и служителите (чл. 149 ал. 2 КТ, промяна в чл. 416 КТ и в чл. 327, ал. 2 КТ, отмяна на чл. 408 КТ).
Друга част от промените регламентират нови принудителни административни мерки и допълват правата на контролните органи на Инспекцията по труда: създава се нова алинея на чл. 402 – ал. 3 КТ и нови т. 10 и 11 в ал. 1 от чл. 404 КТ, както и нова ал. 4 на чл. 404 КТ.
Част от промените регламентират нов вид трудов договор – този за назначаване на стажанти – в чл. 233а-233в КТ, или изменят съществуващата правна уредба на договора за ученичество – чл. 230-233 КТ.
В тази връзка промени претърпя и Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, с цел да се създаде правен ред за вписване на възникването и прекратяването на стажантските договори, както и за изпращане от дирекциите „Инспекция по труда“ на уведомления до съответната териториална дирекция (ТД) на НАП за заличаване на регистрирани трудови договори от работодатели „фантоми“, с оглед новите правомощия на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), регламентирани в чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ във връзка с чл. 402, ал. 3 КТ.

Новите принудителни административни мерки в чл. 404, ал. 1, т. 10 и 11 КТ – промени, създаващи сигурност за коректната страна по трудовото правоотношение
След въвеждането на задължението за регистрация на трудовите договори през 2003 г., чрез разпоредбите на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, възникнаха редица проблеми, свързани с процедурата за регистрация на трудовите договори. Правният ред определи, че работодателят следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление, съгласно образец от Наредба № 5, в рамките на 3-дневен срок – в случаите на сключване и в 7-дневен срок – в случаите на прекратяване на трудовия договор. След въвеждането на това изискване контролните органи на инспекцията по труда отчетоха известни проблеми при работодателите, свързани с регистрацията на трудовите договори, носещи вредни последици както за работниците и служителите, така и за самите работодатели.
Най-честите проблеми за работодателите при спазването на задължението за вписване на трудовите договори, е пропускане на 3-дневния срок за регистрацията им, предвиден в чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.
През 2008 г. година Националната агенция за приходите предостави в реално време на контролните органи от дирекциите „Инспекция по труда“ електронен достъп до регистъра на трудовите договори, с който още по време на проверката на работното място може да се установи има ли завареното на даденото работно място лице регистриран трудов договор. Наблюденията на контролните органи върху процеса на регистрациите на трудовите договори безспорно констатираха, че тенденцията за пропускане на сроковете няма да бъде ограничена, независимо от засиления контрол и предвидените санкции. Нещо повече – работодателите, които по невнимание са пропуснали сроковете за регистрация, не предприемаха действия за по-късно регистриране на трудовите договори поради притеснение от налагане на санкции. Не закъсняха и опитите за злоупотреби с този правен режим.
Всички тези факти наложиха промяната в Кодекса на труда, с която да се създаде правен ред за работодателите, пропуснали законовоопределения срок, да регистрират сключения от тях трудов договор, като междувременно се извършва проверка и се отхвърля съмнението за злоупотреби. Новият правен ред беше създаден през 2011 г. с промяната на чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда, с която на инспекцията по труда беше възложено извършването на проверки по искане на работодателите, пропуснали 3-дневния срок за регистрация на трудов договор, които да установят факта на съществуващ писмен трудов договор, двустранно подписан от работника и работодателя, доказващ наличието на две реално съществуващи страни, работно място, а когато се касае за по-дълъг период от време от началото на сключването на трудовия договор – установяване на факта, че работникът е полагал труд, изплащане на възнаграждения и осигурителни вноски и др. При установяване на тези обстоятелства инспекцията по труда, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, издава задължителни за изпълнение предписания на работодателите за регистрация на трудовите договори.
Прилагането на разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодек­са на труда от контролните органи на ИА „ГИТ“ в тези случаи не беше съвсем коректно, което наложи създаването на нова принудителна административна мярка, която да е приложима само за правната норма на чл. 62, ал. 4 КТ. Към настоящия момент това е разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 10 КТ, съгласно която контролните органи на инспекцията по труда дават задължителни предписания на работодателите или на упълномощените от тях лица за изпращане на уведомление за сключен трудов договор, когато установят, че не е спазен срокът по чл. 62, ал. 3 КТ за регистрирането им в ТД на НАП.
През годините се очерта и още една порочна тенденция в областта на трудовите правоотношения, свързана с неправомерно използване на лични данни, която има две разновидности.
В единия случай работодатели, при преглед на направените от тях в ТД на НАП през годините регистрации на сключени и прекратени трудови договори установяват, че назад във времето, без знанието на работодателя, са били подадени уведомления за сключване на трудови договори с «работници», които никога не са работили за конкретния работодател.
В другия случай работници, с прекратени трудови правоотношения, получават отказ за изплащане на обезщетение за безработица, след регистрация в бюрото по труда, поради това, че имат сключен и непрекратен трудов договор. При справка в ТД на НАП работниците установяват, че от неизвестен за тях работодател е било подадено уведомление за сключване на трудов договор с фирма, която при опит да бъде установено местонахождението й, се оказва „фантом“. Най-често на адреса на седалището, посочено в търговския регистър, офисът, който е посочен, се оказва апартамент или неизползваем офис, а никой от съседите не е чувал за фирма с конкретното наименование, която да е осъществявала дейност в този офис.
Правната уредба преди промяната беше безсилна да реши създалия се проблем, тъй като нямаше ред за заличаване на записите в ТД на НАП при невъзникнали трудови правоотношения. Това наложи създаването на нов правен ред за извършване на проверка от контролните органи на инспекцията по труда и за уведомяване на ТД на НАП за констатиран съществуващ фиктивен запис в регистъра на ТД на НАП.
Новата принудителна административна мярка, създадена в чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ, цели да урегулира две възможности.
Първата възможност касае работодателите, които реално осъществяват дейност, имат нает персонал и установяват, че имат „регистрирани“ трудови договори на „работници – фантоми“. Те ще могат да поискат от контролните органи на инспекцията по труда да издаде задължително предписание на тях или на упълномощените от тях лица, за изпращане на уведомление за заличаване на изпратено преди това уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда за сключен трудов договор, ако след проверка бъде установено, че няма доказателства за съществуването на трудовото правоотношение, за което има подадено уведомление.
Втората възможност ще ползва работниците, които установяват, че имат регистриран трудов договор във „фирма – фантом“, без реално те да са сключвали такъв и фирмата да осъществява дейност или да има данни за нает персонал. В този случай ще се издава задължително за изпълнение предписание за заличаване на записа, като ще се ползва и нов ред за връчването на предписанието, разписан в новата разпоредба на ал. 4 от чл. 404 КТ, предвиждаща, че задължителното за изпълнение предписание по чл. 404, ал. 1, т. 11 КТ, се смята за връчено на работодателя в деня на издаването му, когато работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията му, не могат да бъдат намерени на адреса на управление на работодателя. В тези случаи отново контролните органи на инспекцията по труда, на основание новата разпоредба на чл. 402, ал. 3 КТ, служебно ще следва да уведомят Националната агенция за приходите за издаденото задължително предписание на „работодателя – фантом“, за да може НАП, по предвидения в чл. 8, ал. 5 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. ред, да извършва служебно заличаване на подаденото уведомление.

Намаляване на административната тежест за работодателите
Промяната на чл. 149, ал. 2 от Кодекса на труда е израз на волята на законодателя за предприемането на мерки за ограничаване на административната тежест за работодателите и създава облекчаване в режима на деклариране пред инспекцията по труда на положения през годината извънреден труд. Промяната се състои в това, че отчитането на извънредния труд, съгласно изискването на чл. 149, ал. 2 КТ, е веднъж годишно – до 31 януари на следващата календарна година.
Друга мярка в тази насока е отмяната на чл. 408 от Кодекса на труда, с което отпада задължението работодателите да изготвят и заверяват в инспекцията по труда ревизионни книги за предприятията си, техните поделения, обекти и работни площадки, както и за други работни места, на които се полага наемен труд.

Други промени в Кодекса на труда
Промяната на чл. 327, ал. 2 КТ създава облекчение при ползване на правата на работниците и служителите, чиито работодатели са преустановили дейността си. Те вече могат да изпращат заявления за издаване на разпореждане за прекратяване трудовите им договори до инспекцията по труда и по пощата, или по електронен път, но в последния случай заявлението следва да е подписано с електронен подпис.

II. Промените в Закона за обществените поръчки – отпадане на задължението на инспекцията по труда да издава удостоверения по чл. 47, ал. 2, т. 4 от закона на участници в обществени поръчки
С промените, извършени в Закона за обществените поръчки (обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 40 от 13.05.2014 г.), считано от 01.07.2014 г., се променят изискванията, които може да постави възложителя към кандидат или участник в процедура за възлагане на обществена поръчка, неизпьлнението на които може да доведе до отстраняването им.
Изискването, предвидено в чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП, в текста преди промяната предвиждаше удостоверяване на липса на наложено административно наказание за наемане на работа на незаконно пребиваващи чужденци през последните до 5 години. Това удостоверение се издава от инспекцията по труда и ангажира значителен времеви и финансов ресурс на инспекторите по труда.
Извършената промяна от 13.05.2014 г. в чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП замени това изискване със следното: възложителят може да отстрани кандидат или участник в процедура, който е осъден с влязла в сила присъда, освен ако е реабилитиран за престъпление по чл. 136 от Наказателния кодекс, свързано със здравословните и безопасни условия на труд, или по чл. 172 от Наказателния кодекс против трудовите права на работниците.
Тази нова редакция на разпоредбата ще освободи инспекцията по труда, след 01.07.2014 г., от задължението за издаване на удостоверения по чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗОП за обществени поръчки, обявени след 01.07.2014 г.

Теодора ДИЧЕВА, директор на Дирекция „Трудови и служебни правоотношения и правно осигуряване“ в ИА „ГИТ“

Posted in Данъци, Законодателство, Здравно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

ОБЕЗЩЕТЕНИЕТО ЗА НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК – ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 03/07/2014

Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск представлява заместваща престация на правото реално да се ползва платеният отпуск от работника или служителя. Изплатеното обезщетение замества неизползвания отпуск и невъзможността той да се ползва в бъдеще.

1. Основни правила при изплащане на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск

Кога се дължи обезщетение по чл. 224 КТ?
Според актуалната редакция на чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ): „При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се дължи от работодателя само при прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя.
В разпоредбата на чл. 178 КТ императивно е установена забрана за компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Не съществува и правно основание за прехвърляне на неизползвания платен годишен отпуск от един работодател на друг.
При промяна на работодателя по реда на чл. 123 КТ трудовите правоотношения на работниците и служителите се запазват във вида, в който са били преди преустройството или промяната, поради което липсва основание за изплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.

Придобиване на право на обезщетение по чл. 224 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в случаите когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение работникът и служителят няма придобито право на отпуск.
Работникът и служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е придобил поне един пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от един месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил най-малко половината от работните дни на месеца.

Парично обезщетение се дължи за платен отпуск, който не е използван и не се е погасил по давност
Съгласно разпоредбата на чл. 176а КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. В случаите когато платеният годишен отпуск е отложен, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му. Правото на обезщетение за полагаем, но неизползван платен годишен отпуск, е в зависимост от размерите на неизползваните платени годишни отпуски, правото за които не е погасено по давност. Обезщетение се дължи само за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност, т.е. ако не са изтекли 2 години от края на годината, за която се полага този отпуск или 2 години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му – за отпуск, отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 2 КТ1.
Следва да се има предвид, че предвидената в закона погасителна давност действа занапред и не се прилага за неизползвания платен годишен отпуск до 31.12.2009 г., т.е. ако работник или служител има натрупани неизползвани отпуски до 01.01.2010 г. – т.нар. „стари отпуски“, последните могат да се ползват до прекратяване на трудовото правоотношение и се обезщетяват в пълен размер при прекратяването му2.

Прихващане
Обезщетението по чл. 224 КТ не подлежи на прихващане с други видове обезщетения по раздел трети на глава десета, включително и с такива по повод прекратяване на трудовото правоотношение. Недопустимо е едностранно прихващане от работодателя между задължението за плащане по реда на чл. 224 КТ и насрещно задължение на работника или служителя за обезщетение по чл. 221, ал. 2 от кодекса (поради дисциплинарно уволнение).

Обезщетението не зависи от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
Обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ се изплаща независимо от вида на основанието за прекратяване на трудовия договор. В случай че са налице предпоставките за неговата дължимост от работодателя, няма значение дали трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на страните, или е налице дисциплинарно уволнение.

Срок за търсене на обезщетението по съдебен път
В случай че работодателят не изплати дължимите обезщетения, работникът или служителят има право да претендира изплащането им по съдебен ред в 3-годишен давностен срок.
Правото на това обезщетение възниква при прекратяване на трудовото правоотношение и става изискуемо веднага. Дав­ностният срок тече от деня, следващ този на прекратяването на трудовото правоотношение.

„Наследяване“ на обезщетението
Съгласно чл. 43 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските при смърт на работника и служителя преди ползването на платен годишен отпуск на наследниците му се изплаща обезщетение по чл. 224 КТ, пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта.

Обезщетението не се възстановява в случаите на съдебна отмяна на уволнението
Когато обезщетението е изплатено и съдът възстанови лицето по реда на чл. 345 КТ на предишната работа, обезщетението не подлежи на връщане, тъй като е получено добросъвестно и законосъобразно.
Съгласно практиката на ВКС работодателят не дължи обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение при следващо прекратяване на трудовото правоотношение.
С влизане в сила на съдебното решение, с което уволнението на работник или служител е признато за незаконосъобразно и той е възстановен на работа, се заличават правните последици на уволнението и се счита, че трудовото му правоотношение не е било прекратявано, поради което времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи, се признава за трудов стаж от датата на уволнението до възстановяването му на работа (аргумент от чл. 354, т. 1 КТ). Тъй като предназначението на платения годишен отпуск е за почивка и възстановяване на изразходваната в трудовия процес работна сила от работника или служителя, би могло да се приеме, че след като през времето от уволнението до възстановяването му на работа той не е работил реално, не би следвало да му се полага платен годишен отпуск за този период, съответно – не се дължи обезщетение от работодателя по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода на незаконното уволнение при следващо прекратяване на трудовото правоотношение. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд.
Размерът на обезщетението не се намалява, ако работникът или служителят е ползвал в предходната година по-продължителен отпуск по болест.
Съгласно чл. 352, ал. 1, т. 2 КТ за трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят не е работил, в случаите на ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им. Правото на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск е пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.

2. Изчисляване на обезщетението
Обезщетението за неизползвания платен годишен се изчислява по реда на чл. 177 КТ3 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
В чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е предвидено, че в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 КТ или на обезщетенията по чл. 228 от кодекса се включват:

  • основната работна заплата за отработеното време;
  • възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
  • допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор, или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
  • допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ;
  • възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ (невиновно неизпълнение на трудовите норми);
  • възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 КТ;
  • възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ (частичен брак по вина на работника/служителя и производство на негодна продукция не по вина на работника/служителя).

Какво може да се включи в размера на брут­­ното трудово възнаграждение, от което се определя размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск?
Освен изрично изброените елементи на брутното трудово възнаграждение в разпоредбата на чл. 17 НСОРЗ, посочени по-горе, в практиката често възникват въпроси относно включването на някои видове възнаграждения при изчисляване размера на обезщетенията.

  • Възнаграждения за трудов стаж и професионален опит, и за нощен труд

Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит (т.нар. процент за прослужени години – „клас“), както и това за нощен труд, са допълнителни възнаграждения с постоянен характер, защото те се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Поради това те следва да се включват в брутното трудово възнаграждение, от което се определя размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

  • Плащания по клинични пътеки

Плащанията, които лекарите от лечебното заведение получават по клинични пътеки, представляват възнаграждение над основната заплата по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ, което се включва в сумата на брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 228 КТ. Поради това и на основание чл. 224, ал. 2 КТ, те би следвало да се включват и в размера на брутното трудово възнаграждение, от което се определя размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Плащанията по клинични пътеки не са допълнителни възнаграждения с постоянен или непостоянен характер и спрямо тях критериите на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ са неприложими. Включването им в брутното трудово възнаграждение, от което да се изчисли по реда на чл. 228 КТ във връзка с чл. 177 КТ дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ. Това е така, защото те представляват специфично възнаграждение над основаната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда.

  • Възнаграждение за извънреден труд

По прилагането на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са издадени Указания № ПК 25-1 от 23.07.2007 г. на министъра на труда и социалната политика. В тях се посочва, че с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. В обхвата им не може да се включва допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд, независимо от въведената организация на труда и отчитането на работното време, както и други допълнителни трудови възнаграждения с временен (инцидентен) характер. Възнаграждението за извънреден труд има инцидентен характер, поради което липсва правно основание за включването му в брутното трудово възнаграждение, което служи за база за изчисляване на обезщетението за неползван платен годишен отпуск.

  • Възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя

Съгласно чл. 10 НСОРЗ за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща допълнително трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер не по-малък от 0,10 лв. Времето, през което работникът или служителят се намира на разположение, не се включва и не се отчита като работно време, поради което това възнаграждение не може да има постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ. Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд. Възнаграждението за положен извънреден труд също не може да се приеме за възнаграждение с постоянен характер, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2 КТ той е забранен и се допуска само по изключение в изрично посочени случаи.

  • Възнаграждение за „платен отпуск“, ползван през месец, който се използва за база

В брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ не се включва възнаграждението за „платен отпуск“, ползван през месец, който се използва за база. В случаите когато не са отработени всички работни дни в базовия месец, се прилага разпоредбата на чл. 19 НСОРЗ.

  • Безплатна храна и/или добавки към храната

Съгласно чл. 285 КТ на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването – Наредба № 11 от 2005 г. Независимо от това, че един от начините на предоставяне на безплатна храна е в пари, по смисъла на чл. 285 КТ работодателят „осигурява безплатна храна и/или добавки към храната“, т.е. това плащане няма характер на допълнително трудово възнаграждение и не може да се включва в брутното възнаграждение, което служи за база за изчисляване на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 КТ.

  • „Коледни“ добавки

По принцип еднократното допълнително материално стимулиране (например еднократна „коледна“ добавка) няма характер на работна заплата, поради което по своята същност то не е задължително и не би следвало да бъде включено в базата за изчисляване на обезщетението за неползван платен годишен отпуск. Този вид плащане има характер по-скоро на вид бонус за работниците и служителите, който работодателят може да възприеме като подход за стимулиране на наетите лица, отчитайки техния принос в изпълнението на трудовите им задължения.

База за изчисляване на обезщетението
В чл. 18, ал. 1 НСОРЗ е регламентирано как се установява среднодневното брутно трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 1 КТ се установява, като начисленото при същия работодател брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл. 177, ал. 2 КТ се установява, като уговореното в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел (в т.ч. и обезщетението по чл. 224 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното, получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Например, ако трудовият договор на работника или служителя е прекратен с дата 01.11.2013 г., с оглед разпоредбите на чл. 177 и 228 КТ, за база за изчисляване на обезщетението по чл. 224 КТ следва да се вземе месец октомври, който е предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение. В тази хипотеза месец октомври ще бъде база само ако през него лицето е отработило 10 работни дни. Ако през този месец няма отработени най-малко 10 работни дни, се гледа предходният, по-предходният и т.н. месец, без значение колко назад във времето се намира съответният месец.
Същото правило се отнася и при хипотезите на ползван отпуск по майчинство, след който се прекратява трудовото правоотношение между страните – обезщетението в тези случаи ще се изчислява върху последния месец, през който са отработени най-малко 10 работни дни преди започването на отпуска по майчинство.
Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец се прилага разпоредбата на чл. 19, ал. 1 НСОРЗ, според който брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Следва да се има предвид и че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Мариана ВАСИЛЕВА, главен експерт в Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз“ в Министерски съвет
______
1 Ако не е ползван отпуск през 2010 г., правото на ползване се погасява на 31.12.2012 г., правото на ползване на отпуска за 2011 г. се погасява на 31.12.2013 г., а за 2012 г. – съответно на 31.12.2014 г. и т.н.
2 Съгласно § 3е от Преходните разпоредби на КТ (обявен за противоконституционен от КС на Република България – ДВ, бр. 91 от 2010 г.) неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск за предходни календарни години може да се ползва само до 31.12.2011 г. Обявяването на тази разпоредба за противоконституционна означава, че отпада ограничението във времето, през което може да се ползва неизползваният до 01.01.2010 г. платен годишен отпуск.
3 Чл. 177. (1) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
(2) Когато няма месец, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни при същия работодател, възнаграждението по ал. 1 се определя от уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер.

Posted in Законодателство, Здравно, Осигуряване, Пенсионно, Трудово | Leave a Comment »

 
%d bloggers like this: