Последните промени в Закона за административните нарушения и наказания.

По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателно отговорни са пълнолетните физически лица, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. По изключение административнонаказателно отговорни са и навършилите 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им.

Юридическите лица не са административнонаказателно отговорни, тъй като при тях липсва субективният елемент на фактическия състав – вината. Но ЗАНН урежда специален вид „обективна“, „безвиновна“ отговорност в глава четвърта „Административни санкции спрямо юридическите лица и едноличните търговци“. Въпреки че едноличните търговци са физически лица, в хипотезите на глава четвърта се имат предвид нарушения, извършени от гледна точка на предприятието на търговеца, поради което те са обединени с предприятията на юридическите лица.

В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

В „Държавен вестник“, бр. 81 от 20.10.2015 г. са обнародвани промени в ЗАНН, които се отнасят до обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци.

В чл. 83а, ал. 1 ЗАНН се правят промени в съставите от Наказателния кодекс, по които юридическо лице се е обогатило, или би се обогатило. В текста се включват нови състави – чл. 243, 244, 244а, чл. 246, ал. 3, чл. 248а, 255а, 281 и 282, и същевременно се изключват чл. 254 и 257 НК.

В т. 4 на ал. 1 отпада възможността да се налага санкция от 5000 до 100 000 лв., когато работник или служител на юридическо лице при или по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя, е извършил някое от изброените престъпни деяния и облагата няма имуществен характер или размерът ù не може да се установи.

Разширява се кръгът на юридическите лица, на които може да се наложи имуществена санкция. Към тях се включват и лицата, които нямат седалище на територията на Република България, в случай че някое от изброените престъпления е извършено на територията на страната.

Начало на производството поставя прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. Той подава мотивирано предложение до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а когато става дума за юридическо лице, което няма седалище на територията на страната, компетентен е Софийски градски съд. Предложението се прави след внасяне на обвинителния акт, на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда или в определени хипотези, когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание. Сред хипотезите се включват нови, а именно: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; допуснат е трансфер на наказателното производство в друга държава; когато наказателното производство е спряно на определени основания (след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет) след влизане в сила на решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазват се реквизитите на предложението, както и изискването към него да се приложи препис за юридическото лице.

Правят се редица промени в процедурата, която следва съдът.

Окръжният съд се произнася в закрито заседание по допустимостта на предложението, като в определението на съда се сочи дали връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона, или прекратява делото, ако юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност. По същество съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице. Неявяването на представител на юридическото лице не е пречка за разглеждане на делото, щом като призоваването е редовно. Доказателствата се събират служебно или по искане на страните. Въз основа на доказателствата съдът преценява: дали юридическото лице е получило неправомерна облага; има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице; има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; какъв е видът на облагата и размерът ù, ако е имуществена. Съдът се произнася с решение, с което налага или отказва да наложи имуществена санкция.

Реквизитите на решението са:

• данните за юридическото лице;
• данните за произхода, вида и размера на облагата;
• размера на наложената имуществена санкция;
• описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; произнасяне по размера на разноските.

Ако делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 30 дни.

Решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор, като за заседанието се призовава юридическото лице. В производството се допускат само писмени доказателства.

Съдът се произнася с решение, с което може:

• да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
• да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
• да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция; да измени решението на окръжния съд;
• да потвърди решението на окръжния съд.

Решението е окончателно.

Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на апелативния съд, може да бъде възобновено. Основанията са, както и при други извънредни способи. Първата група основания са свързани със съдебни актове, а именно когато: с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание; с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в производството; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. Втората група основания са свързани с нови обстоятелства и доказателства – след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството; след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Третата група са свързани с процесуалните правила, които са били съществено нарушени в хода на производството. Искането за възобновяване е обвързано със срок. То може да се направи в 6-месечен срок от узнаване за възникване на основанието, а при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, срокът тече от влизане в сила на решението на окръжния или на апелативния съд. Искането за възобновяване не спира изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго. Както окръжният прокурор, така и юридическото лице могат да направят искане за възобновяване на производството. Компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил влязлото в сила решение. Съставът на съда е от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване на производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и юридическото лице. Апелативният съд отменя акта и връща делото за ново разглеждане, ако намери искането за основателно. Съдът трябва да посочи процесуалното действие, от което трябва да започне новото разглеждане.

За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В Допълнителните разпоредби на ЗАНН също се правят промени, като се дава определение на:

а) „пряка облага“ – това е всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението;
б) „непряка облага”- това е: придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.

В ЗАНН са направени многобройни изменения и допълнения в течение на годините, през които той е в сила. Много от тях не съответстват на първоначалния замисъл на закона, а също така съществуват противоречия между тях.

Поради това е необходимо да се приеме нов Административнонаказателен кодекс, който да разграничи по-леките наказуеми деяния, от престъпленията по Наказателния кодекс. Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Taxation in Bulgaria 2015

Best tax conditions in Europe and fourth in the world !!!

Conatact us ! Active Consult Ltd / e-mail: office@activeconsult.net

 

CORPORATE TAX

Corporate income tax (CIT) is due on the accounting profit after adjustments for tax purposes. The applicable tax rate for the year 2015 is 10%.

Maximum annual depreciation rates for corporate tax purposes

Buildings, facilities, transmitting devices, etc. 4%
Machinery, production equipment, appliances 30%
Vehicles, road and runway surfaces 10%
Computers, software, mobile phones 50%
Automobiles 25%
Tax depreciable tangible and intangible assets with legally restricted term of use Up to 33.33%
All other depreciable assets 15%

Tax loss carry forward
A tax loss can be carried forward for five years. It can be offset against a positive tax result for a subsequent tax year.

Thin capitalization
Thin capitalization rules apply in Bulgaria if the company’s liabilities exceed three times the amount of its equity. Interest expenses are deductible up to an amount equal to the entity’s interest income plus 75% of the profits before interest and tax. Interest expenses on bank loans are not subject to thin capitalization, except in some specific cases.

Transfer pricing
Transfer pricing rules allow the revenue authorities to adjust taxable profits and taxable income arising from transactions which are not carried out on an arm’s length basis.

One-off tax on expenses
One-off tax at the rate of 10% is levied on an annual basis on the following expenses:
• Representation expenses
• Expenses for maintenance and repair of transport vehicles used for management purposes
• Expenses for social benefits provided in kind.

WITHHOLDING TAX (WHT)
Bulgarian entities are obliged to withhold tax at the rate of 10% when they accrue the following types of charges which will be income to foreign persons:
• Capital gains
• Rent, interest, royalties, franchising and factoring fees
• Fees for technical, advisory and management services
• Penalties and indemnities other than those under insurance contracts accrued to legal entities established in jurisdictions with a preferential tax regime.

5% WHT is due on dividends and liquidation quota distributed to foreign entities unless the latter are tax residents of a European Union (EU)/European Economic Area (EEA) Member State in which case no WHT would be due in Bulgaria.
The following types of income are WHT exempt: (i) interest on bonds issued by a local legal entity, the state or municipalities and admitted for trading on a regulated stock exchange in Bulgaria or in an EU/EEA Member State, (ii) interest on loans granted by
a foreign entity which is a resident of an EU/EEA Member State issuing bonds or other debt securities (provided that explicit requirements are met), (iii) interest and royalties when accrued to associated companies tax resident in an EU Member State,
and (iv) interest on non-securitized loans under which the state or municipalities are borrowers.
Foreign companies tax residents in the EU/EEA which may not utilize the WHT paid in Bulgaria as a tax credit in their country of residence may choose an option to recalculate the WHT paid in Bulgaria so that its amount would equal the CIT due if the income were derived by tax residents of Bulgaria. Thus, the tax base of non-residents could be reduced with the expenses that are attributable to the respective income with a Bulgarian source. The difference between the WHT paid and the recalculated CIT due may be reimbursed up to the amount that could not be used as a tax credit by the non-resident abroad.
Double Tax Treaties (DTT) are applied following a specific procedure and have priority over domestic legislation.

VALUE ADDED TAX (VAT)
All taxable persons are subject to a mandatory VAT registration if their taxable turnover of local supplies for a period of
12 consecutive months reaches BGN 50,000 (EUR 25,565). Also, liable to register are taxable persons (i) providing services with a place of supply in another EU Member State, (ii) receiving services from foreign suppliers where the place of supply falls in Bulgaria,
(iii) performing intra-Community acquisitions whose total amount during a calendar year exceeds BGN 20,000 (EUR 10,225), or
(iv) performing other specific supplies. Voluntary registration is applicable on a no-threshold basis.

There are three VAT rates applicable in Bulgaria:

20% Taxable supplies of goods and services Imports
Intra-Community acquisition of goods
9% Accommodation in hotels and similar establishments
0% Intra-Community supplies Exports
and other supplies explicitly listed in the law

Certain supplies are considered VAT exempt, e.g. financial and insurance services, certain educational and health services, property lease for residential purposes, sale of old buildings and non-regulated land plots and others.

Supplies for which local VAT is due by a Bulgarian client through the reverse charge mechanism include:
• Intra-Community acquisitions of goods
• Services provided by a foreign supplier to a Bulgarian taxable person if the place of supply is in Bulgaria
• Supplies of electricity, heat, gas and cooling energy through networks performed by a foreign supplier
• Supplies of goods with installation provided by an EU supplier. Refunds of input VAT incurred by foreign EU entities are available
for purchases made in Bulgaria, provided that input VAT deduction would have been available if the foreign entity were identified for VAT purposes in Bulgaria.

Claims for VAT refund are to be submitted with the Bulgarian revenue authorities through electronic portals set up in the country of establishment of the claimant by 30 September of the year following the year which the claim concerns.

Refunds of input VAT incurred by non-EU entities are available on a reciprocal basis. Bulgaria has reciprocity agreements with Canada, Iceland, Israel, Macedonia, Moldova, Norway, Republic of Korea, Serbia, Switzerland and Ukraine.

EXCISE DUTIES
Excise duties are levied upon the production and importation of certain goods such as alcohol and alcoholic beverages, tobacco products, energy products and electricity. Taxable persons for the purposes of excise duties are licensed warehouse keepers, importers of excisable goods and other designated persons listed in the Excise Duty and Tax Warehouses Act (EDTWA). Different excise rates apply for the above goods. The EDTWA contains special provisions for exemption and suspension of excise duties in certain cases.

INSURANCE PREMIUM TAX (IPT)
IPT is levied on insurance premiums collected under contracts for risks located in Bulgaria. The applicable IPT rate is 2%. Certain insurance contracts are exempt from IPT, e.g. contracts for life insurance, insurance of cargo during international transportation and others.

PAYROLL RELATED TAXES AND SOCIAL SECURITY
Rates
Employment income is levied with a flat rate of 10% personal income tax (PIT). The tax on employment income is withheld by the employer at source on a monthly basis. Non-employment income is also subject to 10% PIT. Generally, the PIT for income under civil contracts is deducted and remitted by the legal entity payer on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter) unless the individual is registered as self-insured for social security purposes or explicitly declares their willingness for tax to be withheld also during the fourth quarter. If that is the case or the entity does not have a withholding obligation, the tax is paid by the recipient of the income on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter).

A different flat tax rate is applied for some other types of income, for example 5% for dividends.
Bulgarian tax resident individuals are those who (i) have a permanent address in Bulgaria or (ii) are present in Bulgaria for more than 183 days in a 12-month period or (iii) are sent abroad by the Bulgarian state, its institutions and/or Bulgarian entities or (iv) individuals whose center of vital interests is located in Bulgaria. Bulgarian resident individuals are subject to PIT on their worldwide income, whereas non-resident individuals are subject to tax only on income derived from Bulgarian sources. Income tax credit may be granted under the domestic law or under DTT provisions (where exemption with progression is also possible).

Exemptions
Some of the available tax exemptions are:
• Gains from disposal of movable and immovable property under certain conditions
• Pensions and other social security benefits received from a Bulgarian or foreign mandatory social security system as well as pensions from voluntary insurance funds situated in Bulgaria or another EU/EEA Member State
• Certain types of compensation as per the Labor Code
• Capital gains from shares traded on the Bulgarian stock market as well as on other regulated markets in an EU/EEA Member State.

Personal income tax allowances
Some of the available tax allowances are:
• Voluntary contributions for pension and unemployment insurance in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Voluntary health and life insurance contributions in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Donations to certain qualified beneficiary organizations in Bulgaria and EU/EEA Member States at the amount of 5%, 15% or 50% of the annual tax base
• Interest on mortgages of young families on the first BGN 100,000 (EUR 51,130) of the credit under certain conditions
• Statutory predetermined deductions depending on activity, for example, 25% for income under civil contracts, 10% for rental income and capital gains from sale of immovable property
• Up to BGN 200 (EUR 102) from the annual tax base can be deducted for caring for an underage child (up to and including the third one)
• Up to BGN 2,000 (EUR 1,022) from the annual tax base can be deducted for caring for a disabled child.

Social security and health insurance
Mandatory social security and health insurance contributions are due up to a maximum monthly insurable income of BGN 2,600 (EUR 1,329). Social security contributions are within the range of 22.7% – 23.4%. Health insurance contributions are at the rate of 8%. The pension insurance contributions are split in a ratio 55:45 between employer and employee, while the contributions to all other mandatory insurance funds – 60:40. Mandatory contributions made by individuals in Bulgaria or abroad are tax deductible.
Regulation (EC) No. 883/04 on social security is in force and is applicable to EU and third country nationals as well as nationals of Switzerland and the EEA.

LOCAL TAXES AND FEES
Local taxes and fees are determined and collected by municipalities.
• The real estate tax can be in the range of 0.01% – 0.45% of the assessed value of the property.
• Garbage collection fees are determined at a municipal level.
• Transfer tax in the range of 0.1% – 3% is levied on the value of the transferred real estate property and automobiles.
• Donation tax and inheritance tax in the range of 0.4% – 6.6% of the value of the property is due. There are certain exemptions.
• Motor vehicles tax is due depending on the type of the vehicle and its technical characteristics.

CORPORATE INCOME TAX INCENTIVES
Some of the available tax incentives are listed below:
• Licensed real estate investment trusts, collective investment schemes and national investment funds are exempt from corporate tax.
• Production companies investing in municipalities with unemployment exceeding, by 25%, the average unemployment rate for Bulgaria are entitled to up to 100% corporate income tax retention. The retention is applicable only if it complies with a number of requirements.

FILING DEADLINES
• Annual corporate income tax return – 31 March of the following tax year
• Annual personal income tax return – preliminary deadline: 31 March; final deadline: 30 April of the following year
• Monthly VAT return – by the 14th of the month following the month to which the VAT return relates
• VIES declaration (the Bulgarian equivalent of EC sales list) – by the 14th of the month following the relevant tax period
• Monthly excise return – by the 14th of the month following the month to which the excise return relates.

OUR CONTACTS:

• www.activeconsult.net  
• Phone: +359 2 974-33-32
• Mobile: +359 895 10-18-18
• E-mail: office@activeconsult.net
• Skype: activeconsult-bg
• Address: 133 Tzarigradsko shose Blvd., Sofia, Bulgaria

Най-после среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата

Тази седмица се състоя среща в Народното събрание във връзка със спорния законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Пред депутатите своите становища против внесения законопроект представиха: Паунита Петрова от КТ „Подкрепа“,  Варшава Максимова от КНСБ, Ивелин Желязков от Асоциация на индустриалния капитал в България, Добри Митрев от Българска стопанска камара, Милена Ванева и Елеонора Христофорова от Асоциация на банките в България, Кристина Димитрова от Национален съюз на юрисконсултите, Красимир Катранджиев и Теодора Вуцова от Нотариална камара на РБ, Стоян Якимов от Камара на частни съдебни изпълнители,  Васил Тодоров от Българска търговско промишлена палата и Борислав Димитров от Български Хелзинкски комитет.

От счетоводните организации участваше Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, като становище представи Катя Крънчева.

Всички присъстващи организации изложиха отново мотивираните си възражения против спорния законопроект. Те се противопоставиха на това, че с предложените промени се прави опит да се монополизират дейности, извършвани от различни професии в полза на адвокатите. Всички са категорични, че предложенията противоречат на Конституцията, на други нормативни актови, а така също и на европейското право. Изразени бяха притеснения, че в страната ще настъпи пълен хаос, ако промените бъдат приети в този им вид. Даването на неограничен достъп до ГРАО и регистъра за българските документи за самоличност на 13 000 български адвокати, както и на знайни и незнай чужди адвокати от другите държави-членки на ЕС е въпрос на национална сигурност. Всички организации настояха проектозаконът незабавно да се оттегли. Против законопроекта са се произнесли и Върховната касационна прокуратура и Националният съвет за тристранно сътрудничество.

След като изслушаха аргументите, изказвания направиха депутати, някои от които са вносители на спорния законопроект.

Емил Димитров – Ревизоро от Патриотичен Фронт, един от вносителите на законопроекта призна, че вместо да защитят обществения интерес, народните представители е напълно възможно да се озоват в ролята на адвокати на 13 000 адвокати в държавата. Той се разграничи от авторство на спорните текстове и разказа как е станал вносител:„Председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова донесе текстовете в кабинета на Цецка Цачева. Няколко колеги обявихме, че ще подпишем, но изразихме резерви. Поискахме уверение, че по проекта ще има дебат и ще бъде съгласуван с всички заинтересувани и засегнати“.

След това Димитров заяви: „Не желая да създавам проблеми, а искам да участвам в решаването им. Имаме готовност да оттеглим подкрепата си за измененията в Закона за адвокатурата, ако всички не седнат на масата и не обсъдят различията си“. „Ще има промяна на текстовете. Не може 13 хиляди адвокати да се противопоставят срещу цялото общество.“ допълни той.

„В този вариант няма да подкрепим закона“, обяви депутатът Четин Казак от ДПС, който също е от вносителите на законопроекта.

Четин Казак също подчерта, че не е автор на текстовете. „Адвокатурата има право да реши своите проблеми. Но трябва диалог и взаимно зачитане на интересите, вместо гилдиите да се надпреварват кой ще предизвика по-голям медиен отзвук. Последното, което искаме е Народното събрание да стане арена за мерене на силите между адвокатурата и останалите гилдии“, заяви той. Казак отправи апел спорещите да седнат на една маса. „Да престанем с противопоставянето, ако някои текстове в проекта останат в този си вид, няма да ги подкрепим“, каза депутатът.

Организациите веднага опонираха на Четин Казак, като обясниха, че всички техни опити да се свържат и да се разберат с представителите на Висшия адвокатски съвет удрят на камък.

Депутатът Свилен Иванов от ГЕРБ, който е един от вносителите на законопроекта, също присъстваше в залата, но не взе отношение. Вместо него, изказване направи депутатът Добромир Проданов от ГЕРБ, който е и адвокат. Той заяви, че те ще търсят подкрепа по законопроекта. В залата липсваше депутатът Данаил Кирилов от ГЕРБ, който също е вносител на законопроекта и шеф на водещата Правна комисия.

От своя страна пък Висшия адвокатски съвет с нелепо решение обяви Денят на Конституцията – 16 април за ден на подкрепа на измененията в Закона за адвокатурата. Любим аргумент на адвокатите е, че не извършват услуги, а конституционна дейност. Но именно в Деня на Конституцията, протест в подкрепа на предложени противоконституционни членове е неадекватно и нагло.

През последния месец парламентът буквално беше залят от становищата на различни организации по проекта за промени в Закона за адвокатурата. Напомняме, че десетки организации внесоха своите остри негативни декларации по спорния законопроект.

Източник: КиК

Обновена е версията на програмения продукт за обхващане на данни от декларация обр. № 1, обр. № 3, обр. № 6

Може да ги свалите от тук (втори абзац):

Програмен продукти за обхващане на данни от декларация обр. № 1, обр. №3, обр. № 6.

Министерство на финансите и НАП предложиха два варианта за законодателни промени, свързани с решението на КС

„Министерството на финансите и НАП представиха на среща с бизнеса и синдикатите два варианта, свързани с решението на Конституционния съд (КС) за единната сметка“. Това заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова пред журналисти след срещата. Тя допълни, че с НАП е направен предварителен анализ на решението на КС и предложенията са изготвени, за да се реагира във възможно най-кратки срокове, като  същевременно се избере най-ефективният вариант за бизнеса и за приходната администрация, с цел да не се затрудни плащането на данъци и осигуровки.
Изготвен е проект на законодателни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В първия вариант се предвижда единната сметка да бъде разделена на четири отделни сметки – за републикански данъци, за вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравноосигурителни вноски. Във всяка от тях ще действа принципът на единната сметка, като първо ще се погасяват най-старите задължения. Вторият вариант предлага една сметка с 4 кода за  вид плащане.
Петкова допълни, че и при двата варианта се предвижда преходен период. За сумите, които са постъпили по единната сметка, но все още не са обвързани със задължения по декларации, се предоставя възможност на лицата в тримесечен срок от влизането в сила на промените в ДОПК,  да заявят кое задължение да се погаси. Заместник-министърът допълни, че при варианта с четири сметки, най-безпроблемно ще бъде прехвърлена информацията от единната сметка и няма да възникнат проблеми с базата данни и прехвърлената информация.
Тя уточни, че и преди въвеждането на единната сметка, задълженията се погасяваха по поредност на възникването им, което като принцип се запазва и в двата предложени варианта. „Всичко, което беше въведено и доведе до усъвършенстване на единната сметка – електронни услуги, предоставяни от НАП, правната възможност за погасяване първо на главниците, а след това на лихвите за забава, както и възможността за ползване на облекчен режим за отсрочване и разсрочване на просрочени публични задължения, ще бъде запазено и доразвито“, коментира още Петкова.
Заявяването на вида задължение, което лицата желаят да погасят,  ще се извършва по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите, която ще бъде публикувана на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП.

Конституционният съд (КС) е отменил Единната сметка за приходите !!!

Конституционният съд (КС) е отменил единната сметка за приходите, с която отпадна възможността гражданите и фирмите да посочват кое от задълженията си към данъчните погасяват, а с вноските им автоматично се покриваше най-старото. Според КС с единната сметка се създава заплаха за правата на осигурените у нас и се нарушава принципът на правовата държава и се застрашава осигурителната система. Единната сметка в Националната агенция за приходите (НАП) бе въведена с промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в края на 2012 г.  по настояване на бизнеса, който от години се оплакваше, че харчи по 100 – 150 млн. лв. годишно за банкови такси заради попълване на купища отделни платежни нареждания. Разпоредбата, според която погасяването на задълженията трябва да става по реда на настъпването им, обаче бе допълнителна мярка, която финансовото министерство въведе, за да се облекчи проблемът с натрупаните огромни просрочени задължения на бизнеса и гражданите в НАП. От началото на 2014 г. единната сметка бе допълнително усъвършенствана, като главницата на дълга вече може да се плаща с предимство, за да не се трупат лихви. Освен това самоосигуряващите се, които до края на м.г. губеха осигурителни права, заради единната сметка вече имат право да платят с предимство осигурителните си вноски. С това на практика основните проблеми с единната сметка бяха решени. Произнасянето на КС обаче връща проблема в началната му точка.

Работни и почивни дни през 2014 г.

Проблеми при облагането на юридическите лица с нестопанска цел по ЗКПО и ЗДДС

 Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) юридическите лица, създадени по този закон, определят свободно средствата за постигане на техните цели. Юридическите лица с нестопанска цел съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с основната им дейност, която не е стопанска, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.

Макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, юридическите лица с нестопанска цел са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.

Следва да се има предвид, че изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, представляващи стопанска (търговска) дейност, е неизчертателно. Това се отнася главно за услугите, визирани в т. 13 от този член на ТЗ. Ето защо, за да се определи една дейност като стопанска (търговска), осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, тя следва да отговаря на следните критерии:

1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регуляран доход и да се извършва с цел реализирането на печалба, макар и да не е фактически отчетена такава, както и когато дейността се осъществява в частен интерес на юридическото лице с нестопанска цел;

2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип, а не с адмистративна намеса и ограничения, каквито са лимитните максимални или минимални цени.

Ако дейността на юридическото лице с нестопанска цел отговаря на посочените критерии, печалбите от нея подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. Размерът на данъка е 10 на сто съгласно чл. 20 от закона.
Изключително важно е да се има предвид, че при формирането на данъчния финансов резултат е приложима разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридическото лице с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, буква „б”от ДР на ЗКПО „неразпределяеми разходи” са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност, подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, не се признават за данъчни цели на юридическите лица с нестопанска дейност. За данъчни цели се признава само частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел – чл. 30, ал. 2 от ЗКПО.

Юридическото лице с нестопанска цел, което подлежи на облагане с корпоратевин данък, е данъчно задължено лице и за данъка върху разходите по чл. 204, т. 1 и 3 от ЗКПО, но в случаите:

• когато е извършило представителни разходи, свързани с дейността;
• и когато е извършило разходи, свързани с експлоатация на превозни средства
  за управленска дейност.

Освен това данъчно задължени лица за данък върху социалните разходи, предоставени в натура по чл. 204, т. 2 от ЗКПО, са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол (чл. 207, ал. 2 от ЗКПО).
Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗКПО данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с Наредба № Н-18 от 2006 г. на Министерството на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Посочената разпоредба от ЗКПО се отнася и за юридическите лица с нестопанска цел, извършващи и стопанска дейност.

По силата на чл. 1, ал. 2 от Наредба Н-18 на МФ всяко лице, което извършва продажби в търговски обект, следва да ги регистрира чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен докумант.
Понятието „търговски обект” е дефинирано в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Такъв е всяко място, помещение или съоръжение (например маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси във или където се извършват продажби на стоки и услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например офис, жилище или други подобни), или да е част от притежаван недвижим имот (например гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, където се извършват продажби на стоки и услуги.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) юридическите лица с нестопанска цел следва да водят счетоводна отчетност при спазване на счетоводното законодателство. Един от основните принципи на счетоводството, регламентиран с чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч, е съпоставимост на приходите и разходите. Съгласно този принцип разходите, извършвани за определана сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите от тези сделки да се отразят за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Според т. 3.2 от Счетоводен стандарт 9 Представяне на финансовите отчети на предприятия с нестопанска дейност юридическите лица с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности.
В т. 8.2 от СС 9 е регламентирано, че за стопанската дейност се съставя отчет за приходите и разходите според изискванията на СС 1 Представяне на финансовите отчети.

2. Данъчно третиране по ЗДДС на стопанската дейност на юридическите лица с нестопанска цел
В чл. 3, ал. 1 от ЗДДС се съдържа дефиницията за данъчно задълженото лице по този закон. Такова е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност без значение от целите и резултатите от нея.

Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, или писмено упълномощено от него лице следва да издава фактура за извършената от него доставка на стока или услуга, както и при получаване на авансово плащане преди доставката..
Съгласно ЗДДС изискванията към счетоводните и данъчните документи са приложими за всички лица, които извършват независима икономическа дейност. В този смисъл изискванията са както за регистрираните по този закон лица, така и за нерегистрираните лица. В чл. 6, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството е посочено, че първичният документ е носител на информация за отчитане на съответната стопанска операция. Фактурата е счетоводен документ, който е носител на информация за осъществена продажба на стока или реализирана услуга. В чл. 7, ал. 1 на ЗСч са посочени минималните реквизити, на които първичният счетоводен документ – фактурата, следва да е носител.
Според чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не е задължително издаване на фактури за доставка, по които получател е данъчно незадължено физическо лице. В случаите, когато издаването на фактурата не е задължително, тя се издава по желание на някоя от страните по доставката. Всяка от тях е длъжна да съдейства за издаването на фактура – чл. 113, ал. 6 от ЗДДС.

Изключително важна е т. 12 от чл. 114, ал. 1 на ЗДДС. Според нея, ако не се начислява данък, във фактурата се посочва основанието за неначиславянате му. При издаване на фактура от нерегистрирано по ЗДДС лице или от лице, регистрирано по ЗДДС на основание вътреобщностни придобивания (чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от закона), основанието за неначисляване на данък е „чл. 113, ал. 6 от закона”. Това изискване е регламентирано в чл. 79, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС.

От посоченото е видно, че юридическите лица с нестопанска цел, които не са регистрирано по ЗДДС лице, при документиране на доставки следва да издават фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114, ал. 1 от закона.Тези фактури не следва да съдържат трайно вписаните реквизити по чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС и начислен данък.

3. Регистрация на юридическите лица с нестопанска цел по ЗДДС
Основанията и редът за регистрация по ЗДДС – задължителна или по избор, се отнасят и за юридическите лица с нестопанска цел, които извършват и стопанска (търговска) дейност.

В чл. 96, ал. 1 от ЗДДС са посочени условията за задължителна регистрация за всички лица, извършващи независима икономическа дейност, в т.ч. и за юридическите лица с нестопанска цел. Според този член на закона всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по- дълъг от последните 12 последователни месеци преди текущия е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е реализирало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Ето защо всички данъчно задължени лица са длъжни след изтичане на всеки календарен месец да определят реализирания от тях облагаем оборот за предходните 12 месеца преди текущия, за да установят възлиза ли той на 50 000 лв. или повече, и извършат задължителна регистрация по ЗДДС.

В чл. 96, ал. 2 – 4 от ЗДДС са посочени доставките, извършени от лицето, които формират облагаемия му оборот за целите на регистрация по закона. Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева доставка и доставките на финансови и застрахователни услуги, които са освободени доставки – чл. 96, ал. 2 от закона.
В облагаемия оборот се включват и авансовите плащания – цялостни или частични, по посочените доставки, но с изключение на авансовите плащания, получени преди възникване на данъчното събитие за вътреобщностни доставки по чл. 7 от закона – ал. 4 от чл. 96 на закона.
Следва да се има предвид, че за регистрацията по избор по смисъла на чл. 100 от ЗДДС юридическото лице с нестопанска цел трябва само да определи кога би могло да упражни правото си на избор на някое от посочените в този член основания.

Регистрираното по избор лице не извършва задължителна регистрация, когато реализира изискуемия се облагагаем оборот от 50 000 лв. и повече. Регистрацията по избор поражда идентични права и задължения по закона с тези при задължителната регистрация. Ето защо лице, регистрирано по избор, не следва да подава заявление за задължителна регистрация на базата на реализиран облагаем оборот.
Юридическото лице с нестопанска цел, регистрирано по ЗДДС, в издаваните от него фактури посочва размера на данъка на отделен ред съгласно изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 13 от закона.

На основание чл. 119, ал. 1 от закона за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът, регистрирано по ЗДДС лице, съставя отчет за извършените продажби. В него се отразява обобщена информация за тези доставки през съответен данъчен период.