ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

Archive for the ‘ЗМДТ’ Category

Последните промени в Закона за административните нарушения и наказания.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 18/01/2016

franchisenew041

По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателно отговорни са пълнолетните физически лица, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. По изключение административнонаказателно отговорни са и навършилите 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им.

Юридическите лица не са административнонаказателно отговорни, тъй като при тях липсва субективният елемент на фактическия състав – вината. Но ЗАНН урежда специален вид „обективна“, „безвиновна“ отговорност в глава четвърта „Административни санкции спрямо юридическите лица и едноличните търговци“. Въпреки че едноличните търговци са физически лица, в хипотезите на глава четвърта се имат предвид нарушения, извършени от гледна точка на предприятието на търговеца, поради което те са обединени с предприятията на юридическите лица.

В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

В „Държавен вестник“, бр. 81 от 20.10.2015 г. са обнародвани промени в ЗАНН, които се отнасят до обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци.

В чл. 83а, ал. 1 ЗАНН се правят промени в съставите от Наказателния кодекс, по които юридическо лице се е обогатило, или би се обогатило. В текста се включват нови състави – чл. 243, 244, 244а, чл. 246, ал. 3, чл. 248а, 255а, 281 и 282, и същевременно се изключват чл. 254 и 257 НК.

В т. 4 на ал. 1 отпада възможността да се налага санкция от 5000 до 100 000 лв., когато работник или служител на юридическо лице при или по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя, е извършил някое от изброените престъпни деяния и облагата няма имуществен характер или размерът ù не може да се установи.

Разширява се кръгът на юридическите лица, на които може да се наложи имуществена санкция. Към тях се включват и лицата, които нямат седалище на територията на Република България, в случай че някое от изброените престъпления е извършено на територията на страната.

Начало на производството поставя прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. Той подава мотивирано предложение до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а когато става дума за юридическо лице, което няма седалище на територията на страната, компетентен е Софийски градски съд. Предложението се прави след внасяне на обвинителния акт, на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда или в определени хипотези, когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание. Сред хипотезите се включват нови, а именно: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; допуснат е трансфер на наказателното производство в друга държава; когато наказателното производство е спряно на определени основания (след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет) след влизане в сила на решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазват се реквизитите на предложението, както и изискването към него да се приложи препис за юридическото лице.

Правят се редица промени в процедурата, която следва съдът.

Окръжният съд се произнася в закрито заседание по допустимостта на предложението, като в определението на съда се сочи дали връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона, или прекратява делото, ако юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност. По същество съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице. Неявяването на представител на юридическото лице не е пречка за разглеждане на делото, щом като призоваването е редовно. Доказателствата се събират служебно или по искане на страните. Въз основа на доказателствата съдът преценява: дали юридическото лице е получило неправомерна облага; има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице; има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; какъв е видът на облагата и размерът ù, ако е имуществена. Съдът се произнася с решение, с което налага или отказва да наложи имуществена санкция.

Реквизитите на решението са:

  • данните за юридическото лице;
  • данните за произхода, вида и размера на облагата;
  • размера на наложената имуществена санкция;
  • описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; произнасяне по размера на разноските.

Ако делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 30 дни.

Решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор, като за заседанието се призовава юридическото лице. В производството се допускат само писмени доказателства.

Съдът се произнася с решение, с което може:

  • да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
  • да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
  • да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция; да измени решението на окръжния съд;
  • да потвърди решението на окръжния съд.

Решението е окончателно.

Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на апелативния съд, може да бъде възобновено. Основанията са, както и при други извънредни способи. Първата група основания са свързани със съдебни актове, а именно когато: с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание; с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в производството; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. Втората група основания са свързани с нови обстоятелства и доказателства – след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството; след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Третата група са свързани с процесуалните правила, които са били съществено нарушени в хода на производството. Искането за възобновяване е обвързано със срок. То може да се направи в 6-месечен срок от узнаване за възникване на основанието, а при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, срокът тече от влизане в сила на решението на окръжния или на апелативния съд. Искането за възобновяване не спира изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго. Както окръжният прокурор, така и юридическото лице могат да направят искане за възобновяване на производството. Компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил влязлото в сила решение. Съставът на съда е от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване на производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и юридическото лице. Апелативният съд отменя акта и връща делото за ново разглеждане, ако намери искането за основателно. Съдът трябва да посочи процесуалното действие, от което трябва да започне новото разглеждане.

За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В Допълнителните разпоредби на ЗАНН също се правят промени, като се дава определение на:

а) „пряка облага“ – това е всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението;
б) „непряка облага”- това е: придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.

В ЗАНН са направени многобройни изменения и допълнения в течение на годините, през които той е в сила. Много от тях не съответстват на първоначалния замисъл на закона, а също така съществуват противоречия между тях.

Поради това е необходимо да се приеме нов Административнонаказателен кодекс, който да разграничи по-леките наказуеми деяния, от престъпленията по Наказателния кодекс. Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Advertisements

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗМДТ, Законодателство, Нестоп. дейност, Счетоводство, Трудово | Leave a Comment »

Деклариране и внасяне на данък върху недвижимите имоти

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 15/01/2016

photo_big_79825

Цел
Деклариране на обстоятелствата, предоставящи информация за определяне на данъка върху недвижимите имоти от страна на общинската приходна администрация и уреждане на начина на внасянето му от данъчно задължените лица.

 

Правно основание
Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), глава втора, раздел I

Субекти
Първа
страна:
Орган на общинската приходна администрация по местонахождение на облагаемия недвижим имот.

Втора страна:
Данъчните субекти, към които спадат:
– собствениците на облагаеми недвижими имоти;
– лицата, в чиято полза е учредено ограничено вещно право на ползване върху облагаеми недвижими имоти;
– концесионерите;
– лицата, собственици на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот – за този имот;
– лицето, на което е предоставен за управление имот, който е държавна или общинска собственост.

Описание
Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те трябва да декларират съответната част от имота и да внесат данък за нея. Въпреки това всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограничено вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват, или не.

Действия на страните в хронологичен ред
А. Деклариране
Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица или от техни представители чрез лично явяване в данъчния орган.
Декларацията може да бъде изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
Декларацията може да се подаде и по електронен път, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
1. Данъчно задължените лица подават декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти за новопостроените или придобитите по друг начин имоти.
2. Декларацията се подава в 2-месечен срок в общината по местонахождението на имота, като срокът е различен в случаите на придобиване на имот по наследство.
При наследяване на имот декларацията се подава в шестмесечен срок от: смъртта на наследодателя; узнаването, че наследството е открито; въвеждането във владение при лица, обявени от съда за отсъстващи; раждането на наследник, който към момента на смъртта на наследодателя е бил заченат.
3. При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общинската приходна администрация в 2-месечен срок от настъпване на промяната.

Подадената декларация от едно данъчно задължено лице ползва останалите задължени лица.
Данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ няма установително действие, тъй като данъчно задълженото лице не определя с нея размера на дължимия данък. Размерът на данъка се определя от общински служител.
При имотите на гражданите, при жилищните имоти на предприятията и при облагане на държавен или общински поземлен имот, върху който е построена сграда на предприятие, данъкът се определя върху данъчната оценка по Приложение № 2, а при другите имоти на предприятията се взема по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка.
При придобиване на нови обекти във вече деклариран имот, в декларацията се посочват само новопридобитите обекти.
Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез подаване на данъчна декларация.

Б. Внасяне на данъка
Всяка година задължението се определя върху данъчната оценка към 1 януари и се съобщава на лицата до 1 март.
Данъкът се внася в брой в касите на общинската приходна администрация, или безкасово по съответната сметка.
Когато данъкът се внася по банков път, това става с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета.

Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове:  до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.
Данъкът постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.
За новопостроените сгради или части от сгради данъкът се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми, и обратното, данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождение на имота. В тези случаи задължението за заплащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца,  в който е настъпила промяната.

Допълнения
Общинският служител проверява подадените декларации. Той може да поиска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.
За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
„Основно жилище” е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и на членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.

Правни последици
При неспазване на установените срокове за внасяне на данъка, той се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, определена по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Не е административно нарушение неплащането в срок на данъка върху недвижимите имоти.
Който не подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ, не я подаде в срок, както и не посочи, или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановление се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Необходими документи:
1. Декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
2. Платежно нареждане (вносна бележка) за плащане на данъка към местния бюджет

Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Posted in Данъци, ЗМДТ | Leave a Comment »

 
%d bloggers like this: