Последните промени в Закона за административните нарушения и наказания.

По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателно отговорни са пълнолетните физически лица, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. По изключение административнонаказателно отговорни са и навършилите 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им.

Юридическите лица не са административнонаказателно отговорни, тъй като при тях липсва субективният елемент на фактическия състав – вината. Но ЗАНН урежда специален вид „обективна“, „безвиновна“ отговорност в глава четвърта „Административни санкции спрямо юридическите лица и едноличните търговци“. Въпреки че едноличните търговци са физически лица, в хипотезите на глава четвърта се имат предвид нарушения, извършени от гледна точка на предприятието на търговеца, поради което те са обединени с предприятията на юридическите лица.

В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

В „Държавен вестник“, бр. 81 от 20.10.2015 г. са обнародвани промени в ЗАНН, които се отнасят до обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци.

В чл. 83а, ал. 1 ЗАНН се правят промени в съставите от Наказателния кодекс, по които юридическо лице се е обогатило, или би се обогатило. В текста се включват нови състави – чл. 243, 244, 244а, чл. 246, ал. 3, чл. 248а, 255а, 281 и 282, и същевременно се изключват чл. 254 и 257 НК.

В т. 4 на ал. 1 отпада възможността да се налага санкция от 5000 до 100 000 лв., когато работник или служител на юридическо лице при или по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя, е извършил някое от изброените престъпни деяния и облагата няма имуществен характер или размерът ù не може да се установи.

Разширява се кръгът на юридическите лица, на които може да се наложи имуществена санкция. Към тях се включват и лицата, които нямат седалище на територията на Република България, в случай че някое от изброените престъпления е извършено на територията на страната.

Начало на производството поставя прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. Той подава мотивирано предложение до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а когато става дума за юридическо лице, което няма седалище на територията на страната, компетентен е Софийски градски съд. Предложението се прави след внасяне на обвинителния акт, на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда или в определени хипотези, когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание. Сред хипотезите се включват нови, а именно: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; допуснат е трансфер на наказателното производство в друга държава; когато наказателното производство е спряно на определени основания (след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет) след влизане в сила на решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазват се реквизитите на предложението, както и изискването към него да се приложи препис за юридическото лице.

Правят се редица промени в процедурата, която следва съдът.

Окръжният съд се произнася в закрито заседание по допустимостта на предложението, като в определението на съда се сочи дали връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона, или прекратява делото, ако юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност. По същество съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице. Неявяването на представител на юридическото лице не е пречка за разглеждане на делото, щом като призоваването е редовно. Доказателствата се събират служебно или по искане на страните. Въз основа на доказателствата съдът преценява: дали юридическото лице е получило неправомерна облага; има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице; има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; какъв е видът на облагата и размерът ù, ако е имуществена. Съдът се произнася с решение, с което налага или отказва да наложи имуществена санкция.

Реквизитите на решението са:

• данните за юридическото лице;
• данните за произхода, вида и размера на облагата;
• размера на наложената имуществена санкция;
• описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; произнасяне по размера на разноските.

Ако делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 30 дни.

Решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор, като за заседанието се призовава юридическото лице. В производството се допускат само писмени доказателства.

Съдът се произнася с решение, с което може:

• да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
• да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
• да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция; да измени решението на окръжния съд;
• да потвърди решението на окръжния съд.

Решението е окончателно.

Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на апелативния съд, може да бъде възобновено. Основанията са, както и при други извънредни способи. Първата група основания са свързани със съдебни актове, а именно когато: с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание; с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в производството; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. Втората група основания са свързани с нови обстоятелства и доказателства – след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството; след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Третата група са свързани с процесуалните правила, които са били съществено нарушени в хода на производството. Искането за възобновяване е обвързано със срок. То може да се направи в 6-месечен срок от узнаване за възникване на основанието, а при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, срокът тече от влизане в сила на решението на окръжния или на апелативния съд. Искането за възобновяване не спира изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго. Както окръжният прокурор, така и юридическото лице могат да направят искане за възобновяване на производството. Компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил влязлото в сила решение. Съставът на съда е от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване на производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и юридическото лице. Апелативният съд отменя акта и връща делото за ново разглеждане, ако намери искането за основателно. Съдът трябва да посочи процесуалното действие, от което трябва да започне новото разглеждане.

За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В Допълнителните разпоредби на ЗАНН също се правят промени, като се дава определение на:

а) „пряка облага“ – това е всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението;
б) „непряка облага”- това е: придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.

В ЗАНН са направени многобройни изменения и допълнения в течение на годините, през които той е в сила. Много от тях не съответстват на първоначалния замисъл на закона, а също така съществуват противоречия между тях.

Поради това е необходимо да се приеме нов Административнонаказателен кодекс, който да разграничи по-леките наказуеми деяния, от престъпленията по Наказателния кодекс. Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Осигуровки и Данъци за 2016 г.

Въпроси на производството по ликвидация на търговски дружества

1. Въведение

Прекратяването на дружеството е фаза от неговото юридическо съществуване, която не би могла да се отъждествява с прекратяването му като субект на правото, защото се поставя началото на ликвидацията, която в търговското право се разглежда в различни аспекти – като етап от развитието, като правно положение, като съдебно производство и пр. След като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър като правен субект¹.
Ликвидационното производство се подчинява на строго посочени законови критерии не само по отношение на вписване на началото на ликвидацията, но и при заявяване на нейното приключване, като след вписване на началото на ликвидацията тежестта по провеждане на самата ликвидационна процедура е върху вписания ликвидатор. Именно негова е преценката с оглед наличието на имущество, удовлетворяване на кредитори, провеждане на искови производства и пр., тъй като при заявяване на заличаване на юридическото лице ликвидаторът изготвя счетоводни документи и декларира определени обстоятелства, за което носи същата отговорност като управителя на дружество (имуществена и наказателна)².
Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото пре-кратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Ликвидацията приключва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен. Тогава ликвидаторът иска заличаване на дружеството³.
В правната теория се посочва, че при прекратяването на търговското дружество то престава да упражнява продуктивна и придобивна дейност и неговата търговска правосубектност е ограничена. Под ликвидация се разбира производството, което има за цел да създаде условия за изплащане на дружествените задължения и приключване на висящите правоотношения с трети лица – съконтрагенти, осребряване на дружественото имущество и подялбата на останалия актив между съдружниците (акционерите) под формата на ликвидационни дялове⁴.
В настоящата статия си поставям за цел да анализирам съдебната практика по следните въпроси: 1) правно положение, правомощия и отговорност на ликвидатора; 2) съдържание и упражняване на правото на ликвидационен дял; и 3) заличаване на търговското дружество в ликвидация и прекратяване на търговската му правосубектност.

2. Правно положение, правомощия и отговорност на ликвидатора

Правното положение на ликвидатора на търговското дружество включва две правоотношения: 1) правоотношение, по силата на което ликвидаторът заема положението на изпълнителен и представителен орган на търговското дружество в ликвидация; и 2) правоотношение между физическото лице, назначено за ликвидатор⁵, и търговското дружество в ликвидация (вътрешно облигационно правоотношение)⁶.

2.1. Назначаване и освобождаване на ликвидатора
Фактическият състав по назначаване на ликвидатора винаги включва два задължителни елемента – 1) решение на съдружниците (или решение на общото събрание на съдружниците или акционерите) или, алтернативно, решение на съда, за назначаване на ликвидатор; и 2) съгласие на конкретното физическо лице да бъде назначено за ликвидатор (чл. 266, ал. 3 ТЗ)⁷. Вписването на назначаването на ликвидатор на събирателното и командитното дружество в търговския регистър има оповестително действие, докато ликвидаторът на акционерното дружество, дружеството с ограничена отговорност и командитното дружество с акции се счита за назначен от датата на вписване в търговския регистър (конститутивно действие на вписването).
Съдът по седалището на търговското дружество в ликвидация може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала – чл. 266, ал. 4 ТЗ⁸. В съдебната практика като “важни причини” за смяна на ликвидатора от съда се квалифицират две групи обстоятелства:
1. Обстоятелства, които водят до обективна невъзможност на ликвидатора да извършва дейността, свързана с ликвидация на предприятието на търговеца⁹. Такива важни причини са смърт, продължително заболяване, липса на компетентност, водеща до невъзможност да се справи с процедурата по ликвидация, работа против интересите на дружеството и т.н.¹⁰. Влошаването на отношенията между ликвидаторите не е основание за освобождаването им¹¹.
2. Действия на ликвидатора против интересите и във вреда на търговското дружество в ликвидация¹². Според ВКС оттеглянето на жалба и отказ от иск сами по себе си не доказват нито вреда за дружеството, нито съставляват важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ, обуславяща смяна на ликвидатора. Възможността искът да бъде уважен е предполагаемо, но не и сигурно събитие, поради което прекратяването на делото не доказва действие на ликвидатора срещу интересите на дружеството, настъпила вреда за последното, представляваща важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ и обуславяща смяна на ликвидатора¹³. В съдебната практика е застъпено и обратното разбиране, което според мен е правилното. Така, приема се, че отказът от предявения иск за присъждане на вземания в полза на пре-кратеното дружество е в нарушение на задълженията на ликвидатора по чл. 268, ал. 1 ТЗ да работи по събиране на вземанията на дружеството. Това неизпълнение на задължението на назначения от съда ликвидатор води до злепоставяне на интересите на дружеството и пред-ставлява важна причина по смисъла на закона за освобождаването му¹⁴.

2.2. Ликвидаторът като представител на търговското дружество в ликвидация.
Ликвидаторите представляват дружеството в ликвидация и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган (чл. 269, ал. 1 ТЗ). Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор (чл. 269, ал. 2 ТЗ). Непосредственият извод от тези разпоредби е, че дружествените органи не разполагат с представителни правомощия и извършената от тях правна сделка от името на дружеството се квалифицира като сделка без представителна власт¹⁵.
Какви са съдържанието и обемът на представителната власт на ликвидатора? Целта на ликвидационното производство е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците¹⁶. Търговското дружество в ликвидация има ограничена правосубектност, понеже то не може да сключва нови придобивни сделки и да развива своята нормална търговска дейност, а търговските сделки, по които става страна, са ограничени до продажба на неговото имущество, събиране на неговите вземания и изпълнение на задълженията му и разпределение на остатъка от имуществото му между неговите съдружници¹⁷. В тези рамки е ограничена и представителната власт на неговите ликвидатори¹⁸.
В тази посока на разсъждения недоумение буди разбирането на съдебната практика, че представителната власт на ликвидатора об-хваща в своето съдържание правото за договаряне сам със себе си. Така, приема се, че ликвидаторът на обявеното в ликвидация друже-ство се явява единствен негов представител в ликвидационното производство, заместващ действията по управление и представителство на органите на юридическото лице, и целта на това производство е да превърне дружественото имущество в пари, за да удовлетвори евентуалните кредитори на същото и да разпредели съответното останало имущество. Затова несъмнено в обема на представителната му власт се включва и осъществяването на всякакъв вид прехвърлителни сделки, независимо от конкретния съконтрагент. Обстоятелството, че законодателят не е въвел ограничение относно кръга правни субекти, с който ликвидаторът, при отсъствие на други органи на търговското дружество, следва да договаря, извън изрично посочените в хипотезата на чл. 268, ал. 2 ТЗ, обосновава правен извод, че за ликвидатора със самото му назначаване по предвидения в ТЗ ред е налице дадено по закон съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД (к.м. – Н. К.)¹⁹.
Забраната за договаряне сам със себе си цели предотвратяване конфликта на интереси, които представителят трябва да способства при сключване на сделката, доколкото съществува възможност да се извлече за другиго неследваща се облага, като се жертват (изцяло или частично) интересите на упълномощителя. Наличието на възможност за извличане на облага е единствената предпоставка, подлежаща на доказване в хипотезата на чл. 38, ал. 1, предложение второ ЗЗД, без да е необходимо да се доказва самият конфликт на интереси или реалното увреждане на упълномощителя²⁰. Забраната за договаряне сам със себе си е общ принцип на института на представителството по българското гражданско право и за неговото прилагане спрямо конкретен вид представителство (в случая: представителството на търговското дружество в ликвидация от ликвидатора) не е необходима специална правна норма, която да ограничава кръга от правни субекти, с които ликвидаторът може да договаря. Обратно, допустимостта на договарянето сам със себе си в конкретната хипотеза и действителността на сделката, сключена при условията на договаряне сам със себе си, трябва да бъдат предвидени с изрична правна норма (например сключване на сделки между членовете на съветите или свързани с тях лица и акционерното дружество – чл. 240б ТЗ)²¹.

2.3. Правни характеристики на вътрешното облигационно правоотношение
Между ликвидатора, независимо дали той е управител, съдружник или трето лице, от една страна, и дружеството, от друга страна, възникват отношения, в основата на които стои договорът за поръчка (мандат) – чл. 280 и сл. ЗЗД, модифициран с оглед целите на ликвидацията. По силата на това правоотношение ликвидаторът е обвързан да изпълнява задълженията по ликвидацията, като носи същата отговорност за дейността си като управителите и другите изпълнителни органи на дружеството – чл. 266, ал. 6 ТЗ²².
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на това правоотношение при искания, изходящи от страна на дружеството – съдружници, акционери, контрольор, изисквайки наличие на важни причини и (или) притежавана квота от капитала с оглед особеното състояние на дружеството – в ликвидация. Не е уредил изрично възможността за отказ на самия ликвидатор, тъй като това следва от естеството на мандатното правоотношение между него и дружеството – аргументирано от чл. 287 ЗЗД²³.
Отговорността на ликвидатора, предвидена в чл. 266, ал. 6 ТЗ, е към дружеството в ликвидация, има договорен характер и възниква при причинени на дружеството вреди, които пряка и непосред-ствена последица от неизпълнението на визираните в чл. 267, чл. 268, ал. 1 и чл. 271 ТЗ задължения на ликвидатора по мандатното правоотношение²⁴.

3. Заличаване на търговското дружество в ликвидация и прекратяване на неговата правосубектност

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото на дружеството в ликвидация е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството от търговския регистър (чл. 273, ал. 1 ТЗ). Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни дей-ствия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията в търговския регистър към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересуваните лица досегашните или други ликвидатори (чл. 273, ал. 2 ТЗ).
Съдебната практика не заема единна позиция по въпроса от кой момент се прекратява юридическата личност на търговското дружество. Застъпени са две становища по поставения въпрос.
Според едното разбиране търговското дружество престава да съществува като правен субект от момента на неговото заличаване от търговския регистър. Така, приема се, че след като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър като правен субект. Правната уредба на търговските дружества е изградена на принципа за съответствието на възникването на друже-ството и на изчезването му от правния мир. Или вписването на възникването предопределя и необходимостта от вписване на заличаването му, за да се признае преустановяване съществуването на юридическото лице. Следователно, за да се признае правното значение на правопрекратителния факт относно дружеството като субект на правото, е необходимо вписване на заличаването му в търговския регистър, от който момент се приема, че юридическото лице е изгубило своята правосубектност²⁵.
Според второто разбиране юридическата личност на търгов-ското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му. Ако обективно е налице неразпределено имущество, то не остава без собственик (съответно титуляр) след заличаването на търговското дружество, нито една незакрита банкова сметка ще остане без титуляр – ничия, нито един автомобил ще остане без собственик – ничий. И едно непогасено задължение не може да остане само с кредитор, без длъжник. Непредявените и неудовлетворените вземания не се погасяват с приключването на ликвидацията, както е при несъстоятелността. За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация, дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане, достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос. Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след заличаването му. В такъв случай не е необходимо да се иска съгласно чл. 273, ал. 2 ТЗ възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или друг ликвидатор²⁶.
Първото становище заслужава подкрепа поради следните съображения. С изтичането на срока на ликвидацията и приключването на ликвидационното производство ликвидаторът представя пред търговския регистър формални (в смисъл: установени от закона) доказателства (документи) относно изпълнението на предпоставките за заличаването на дружеството (което по същество доказва и изпълнение на целите на ликвидационното производство) – осребряване на имуществото на дружеството и удовлетворяване на известните кредитори, които са предявили вземанията си и чиито вземания са безспорни. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име (чл. 272, ал. 2 ТЗ). Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора (чл. 272, ал. 3 ТЗ). Същото разрешение трябва да се приложи по аналогия и за хипотезите, при които вземането на кредитора не е изискуемо (откриването не производството по ликвидация не е основание за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и кредиторът не може да бъде принуден да получи изпълнение) или условно (под отлагателно условие).
Заличаването на търговското дружество има две основни предпоставки – удовлетворяване на неговите известни и с без-спорни вземания кредитори, които са предявили вземанията си, и разпределение на остатъчното имущество. Ако ликвидаторът не е вложил в банка сума за кредитор с известно вземане, който не го е предявил, чиято изискуемост не е настъпила или отлагателното условие за неговото възникване не е настъпило, или ако не е предоставено обезпечение на кредитор със спорно вземане и въпреки това дружеството в ликвидация бъде заличено от търговския регистър, заличаването на дружеството проявява своето действие и търговското дружество престава да съществува като юридическо лице.
От друга страна, кредиторът има правен интерес да обжалва пред окръжния съд по седалището на дружеството вписването като порочен акт поради вписване на несъществуващо обстоятелство (приключване на производството по ликвидация, без обаче да са изпълнени предпоставките за приключването) – чл. 29, ал. 1 и 2 ЗТР. Ако искът по чл. 29 ЗТР бъде уважен, заличаването на вписването се извършва от Агенцията по вписванията по реда на чл. 14 ЗТР, както и по искане на заинтересованото лице или на прокурора. От датата на заличаване по чл. 14 ЗТР на вписването на заличаването на дружеството в ликвидация юридическата правосубектност на дружеството се възстановява и длъжностното лице трябва да назначи същия или други ликвидатори за продължаване на действията по ликвидацията – чл. 273, ал. 2 ТЗ.
Ако вземането на кредитора не е било известно, то след надлежното приключване на ликвидацията (при спазване на изискванията на чл. 272, ал. 2 и 3 ТЗ) вземането на кредитора се погасява поради пре-кратяване на едната страна по правоотношението (т.е. дружеството в ликвидация) без да е налице универсално или сингуларно правоприемство (понеже разпределението на остатъчното имуществото между съдружниците под формата на ликвидационен дял съставлява прехвърляне на права, но не и поемане на задължения на дружеството в ликвидация, понеже тези задължения по замисъла на ликвидационното производство трябва вече да са удовлетворени или обезпечени с имущество, достатъчно за удовлетворяването им). След обявяване на поканата до кредиторите за предявяване на вземанията им кредиторът е бездействал през целия срок на ликвидацията и не е предявил своето вземане²⁷ и не отговаря на принципите за сигурност и бързина на търговския оборот да позволим на такъв кредитор, който не се е погрижил за своите интереси своевременно, правото дори с предявяване на вземането си пред съда (понеже то може материалноправно да не съществува въобще) след заличаването на дружеството “да поддържа правосубектността на търговското дружество” (ако се изразим с терминологията на второто становище)²⁸. Дори не е необходимо да се посочва, че на практика не е трудно (дори и при строгите изискванията на новия ГПК) образуването на осъдително исково производство за изпълнение на твърдяно вземане на кредитор на дружество в ликвидация, вече заличено от търговския регистър²⁹.
Тези разсъждения поставят въпроса какво следва да се разбира под понятието “по-нататъшни действия за ликвидацията”, употребен в чл. 273, ал. 2 ТЗ? По-нататъшните действия по ликвидацията не означават възобновяване на ликвидационното производство³⁰. Те имат единствено за цел да бъдат удовлетворени кредиторите, чийто вземания са установени с влязло в сила съдебно решение (т.е. кредиторите със спорни вземания по чл. 272, ал. 3 ТЗ), или кредитори, възникването на чиито вземания е било под отлагателно условие и това отлагателно условие се е сбъднало, или за да бъде разпределено имуществото, което е било предоставено за обезпечение на такива кредитори, но техните претенции са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение или отлагателното условие, което е обуславяло възникването на вземането на кредитора, не се е сбъднало. Освен тези специални хипотези на установяване на имущество, което подлежи на разпределение между съдружниците или акционерите, като общо правило по-нататъшни ликвидационни действия са необходими въобще във всяка хипотеза, при която в един по-късен момент след заличаването се открие неразпределено имущество, която налага назначаване на ликвидатори, които да извършат необходимите действия за доосъществяване на ликвидационните цели³¹.
В хода на по-нататъшните действия по ликвидацията законът фингира правосубектността на търговското дружество. Фикцията като правна техника включва два елемента – субективен и целево-познавателен. При фикцията обективно дадени и действително възприети елементи от определени фактически състави се разглеждат като несъществуващи или невъзприети или несъществуващи юридически факти се считат за действително дадени и възприети (субективен елемент)³². От друга страна, законът би трябвало да санкционира само онова съзнателно субективно отклонение от обективната правна действителност, което все пак запазва същественото в тяхното предметно съдържание и съставя необходими предпоставки за по-съвършени, по-пълни и по-справедливи резултати, или пък за по-съвършени и по-пълни формално теоретични положения³³. В синтезиран план, при фикцията правната норма поради съображения на справедливост или целесъобразност признава на един фактически състав правни последици, присъщи на друг³⁴.
В случая, след заличаването на дружеството в ликвидация от търговския регистър то престава да съществува като правен субект, но при по-нататъшните действия по ликвидацията неговото съществуване се фингира от правната норма, което формира субективния елемент на фикционната норма. Социално-правната цел, която се преследва с това съзнателно субективно отклонение, е да се направи възможно разпределението на допълнителното имущество между фингираните съдружници³⁵.

Н. с. II ст. Николай КОЛЕВ
______________
1 Вж. Решение № 428/20.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 574/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2005, № 10, с. 13; Решение № 798/20.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 439/2005 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 4, с. 9.
2 Вж. Решение от 16.11.2006 г. на ВКС по т. д. № 322/2006 г., I о., ТК.
3 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав, цитирано по сп. Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22.
4 Вж. Диков, Л. Курс по търговско право. Том I. С., 1935, с. 139, 143, 147, 467-468; Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 178, 286, Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С., 1997, с. 108; Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга Втора. Чл. 113-157. С., 2000, 614-616; Стефанов, Г. Търговско право. Книга първа, Велико Търново, 2005, 244-247; Голева, П. Търговско право. Книга първа. С., 2009, 469-470; Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружества. ­ Пазар и право, 2004 г., № 5, с. 5; Антонова, А. Ликвидация на търговски дружества. С., 2009, 16-24.
5 Единствено физическо лице може да бъде назначено за ликвидатор, за разлика от синдика в производството по несъстоятелност, който може да бъде физическо или юридическо лице ­ така Определение № 126а/10.01.1997 г. по ф. д. № 111/1996 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, 1996 г., № 1-2, с. 25.
6 Сравни Стефанов, Г., цит. съч., с. 246; Антонова, А., цит. съч., 107-113.
7 Вж. Решение от 24.01.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 494/2004 г., ГК.
8 Сравни Бобатинов, М., цит. съч., 7-8.
9 Вж. Решение № 450/10.06.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 657/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 1, с. 16; Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36.
10 Вж. Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36.
11 Така Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36. Обратно ­ Антонова, А., цит. съч., 146-147.
12 Вж. Решение от 26.05.2004 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 56/2004 г., ГК, 3-и състав; Решение от 10.03.2009 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по ч. т. д. № 2/2009 г., I ГО.
13 Вж. Решение от 27.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 273/2006 г., ТК, I о.
14 Вж. Решение от 26.05.2004 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 56/2004 г., ГК, 3-и състав.
15 Така Решение № 1778/30.01.1995 г. по гражд. д. № 396/94 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995 г., № 2, с. 19.
16 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав, цитирано по сп. Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22.
17 Сравни Решение № 1778/30.01.1995 г. по гражд. д. № 396/94 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995 г., № 2, с. 19.
18 В този смисъл и Антонова, А., цит. съч., 118-125.
19 В този смисъл е Решение № 679/11.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 335/2007 г., ТК, цитирано по Търговско и конкурентно право, 2008 г., № 1, с. 19. Сравни Определение № 15/14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2008 г., V г. о.
20 Вж. Определение № 15 от 14.01.2009 г. на ВКС по гражд. д. № 3967/2008 г., V г. о.
21 Различна позиция заема А. Антонова, която възприема разбирането на съдебната практика за неприложимостта на договарянето сам със себе си по отношение на ликвидатора ­ сравни Антонова, А., цит. съч., 137-140.
22 Вж. Решение № 690/17.04.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 393/2001 г., цитирано по сп. Търговско право, 2001, № 5, с. 97. Сравни също Антонова, А., цит. съч., 112-113.
23 Вж. Решение № 690/17.04.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 393/2001 г., цитирано по сп. Търговско право, 2001, № 5, с. 97.
24 Вж. Определение № 119/04.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 774/2009 г., II т. о., ТК, цитирано по ПИС “Апис 6.0”. В съдебната практика се среща разбирането, макар и не толкова ясно и категорично изразено, че ликвидаторът отговаря на деликтно основание спрямо кредиторите на дружеството в ликвидация за причинените им вреди от неизпълнение на своите задължения в рамките на ликвидационното производство ­ вж. Решение № 129 от 16.05.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. гр. т. д. № 97/2005 г., ГК. Вж. също Антонова, А., цит. съч., 154-158.
25 Вж. Решение № 428/20.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 574/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2005 г., № 10, с. 13; Решение № 798/20.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 439/2005 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 4, с. 9. Към тази група от решения, макар и да не изразяват по категоричен начин съдържанието на първото становище, могат да бъдат отнесени Решение № 298/28.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 46/2007 г., I о., ТК; Решение № 161/13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 429/2005 г., ТК, 1 отд.; Решение № 161/21.01.2005 г. на Бургаски апелативен съд по т. д. № 155/2004 г., ТО; Решение от 08.12.2003 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 1842/2003 г., ГК, 3-и състав; Решение № 308/28.05.2004 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по гражд. д. № 61/2002 г., ГК; Решение № 132/23.05.2006 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 180/2006 г., ГК; Решение № 238/22.06.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 280/2005 г., ГК, 2-ри с-в. Това разбиране се възприема от Стефанов, Г., цит. съч., с. 251.
26 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-чл. с-в, цитирано по Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22. Към това разбиране се присъединяват Бобатинов, М., цит. съч., 10-11 (с аргумента, че по този начин се защитавали интересите на кредиторите и отговаряло на целта на ликвидацията, която била справедливо удовлетворяване на дружествените кредитори) и Антонова, А., цит. съч., 331-342.
27 Не може да се постави въпросът дали вземането не е останало неизвестно за дружеството в ликвидация поради проявена небрежност от страна на ликвидатора, който трябва поради това да отговаря спрямо кредиторите за претърпените от тях вреди в размер на вземането им, което е престанало да съществува поради заличаването на дружеството в ликвидация от търгов-ския регистър. Обявяването на поканата в търговския регистър задава отнапред мярката на дължимата грижа на ликвидатора и ако изискването за обявяването на поканата е спазено, то и ликвидаторът е изпълнил с дължимата грижа своето задължение да издирва кредиторите с неизвестни вземания.
28 След като кредиторът не се е погрижил за своите интереси, не може да се говори за увреждане неговите интереси (или ликвидационното производство да се разглежда като “производство за увреждане на кредиторите”) ­ сравни Антонова, А., цит. съч., 332-333. Това е моят аргумент срещу разбирането на М. Бобатинов (вж. бел. № 28 под линия) ­ защита заслужават интересите само на грижливите кредитори. От друга страна, справедливото удовлетворяване на дружествените кредитори съставлява цел на производството по несъстоятелност, докато производството по ликвидация, доколкото то има доброволен характер и при него дружеството по дефиниция е платежоспособно, има за основна цел справедливо разпределение между съдружниците на дружественото имущество, останало след удовлетворяване на кредиторите, които са положили грижа да предявяват вземанията си своевременно (или, ако тези вземания все още не са изискуеми, да уведомят дружеството в ликвидация за тяхното основание и размер).
29 Вж. Решение № 308/28.05.2004 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по гражд. д. № 61/2002 г., ГК; Решение № 161/21.01.2005 г. на Бургаски апелативен съд по т. д. № 155/2004 г., ТО; Решение № 161/13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 429/2005 г., ТК, I отд.
30 Вж. Решение № 238/22.06.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 280/2005 г., ГК, 2-ри с-в, цитирано по ПИС “Апис 6.0”. Ако се потърси съпоставително тълкуване с производството по несъстоятелност, може да се посочи, че когато законът има предвид възобновяване на дадено производство, то това е изрично предвидено, както е при производството по несъстоятелност ­ сравни чл. 744-746 ТЗ. След като законът не използва термина “възобновяване на ликвидационното производство”, не може да се говори за неговото възобновяване. Обратното се приема от А. Антонова, цит. съч., 340-341.
31 Вж. Решение от 08.12.2003 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 1842/2003 г., ГК, 3-и с-в; Решение № 132/23.05.2006 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 180/2006 г., ГК.
32 Вж. Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Том II. Част първа: Правни субекти. С., 1937, с. 453.
33 Вж. Ганев, В., цит. съч., с. 455.
34 Вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I, С., 2001, 235-237; Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С., 2002, 119-120.
35 Критика и аргументи против това разбиране се представят от А. Антонова, цит. съч., 331-342.

Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждане за 2015 г.

До края на декември работниците или служителите трябва да представят необходимите документи пред своите работодатели по основно трудово правоотношение, ако искат да ползват данъчните облекчения за деца чрез него. Двете декларации – за ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в и данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), са публикувани на интернет страницата на НАП – www.nap.bg.

Данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания за 2015 г. могат да се ползват по два начина.

Първият начин, по който може да се ползват данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания, е чрез работодателя по основното трудово правоотношение, който е задължен да извърши годишно облагане на доходите от трудови правоотношения на съответното лице, в срок до 31 януари 2016 г. В този случай е необходимо работникът или служителят да предостави на работодателя си декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца) и/или декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (за данъчното облекчение за деца с увреждания), както и останалите необходими документи, в срок от 30 ноември до 31 декември 2015 г.

Вторият начин е с подаване на годишната данъчна декларация за 2015 г. – до 3 май 2016 г. (30 април е в събота, а 2 май е официален почивен ден – Великден). Към нея трябва да се приложи и съответния образец на декларация:

• Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или
• Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006).

Данъчното облекчение за деца (по чл. 22в от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали в зависимост от броя на децата: с 200 лв. за едно ненавършило пълнолетие дете; с 400 лв.  – за две ненавършили пълнолетие деца; или с 600 лв. за три или повече ненавършили пълнолетие деца. Условията, при които е възможно да се прилага облекчението, се декларират в специалния образец на декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ (образец 2005). Към формуляра се прилага и декларация от другия родител, че за 2015 г. същият няма да ползва намалението.

Данъчното облекчение за деца с увреждания (по чл. 22г от ЗДДФЛ) дава възможност сумата от годишните данъчни основи да се намали с 2000 лв. за отглеждане на дете с 50 или с над 50 на сто вид и степен на увреждане. Условията, при наличието на които е възможно да се  прилага облекчението се декларират в декларацията по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ (образец 2006). Към формуляра се прилага копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, както и декларация от другия родител, че за 2015 г. той няма да ползва намалението.

И двата вида облекчения (за деца и за деца с увреждания) се ползват до размера на сумата от годишните данъчни основи.

Всички условия за прилагане на облекченията може да видите тук, а отговорите на често задавани въпроси да прегледате на адрес: http://www.nra.bg/news?id=2750.

Двойно по-евтино възстановяваме здравни права до 23 декември 2015 г.

Хората с прекъснати здравноосигурителни права ще могат да ги възстановяват двойно по-евтино до 23 декември. След влизането в сила на промените в Закона за здравното осигуряване, здравните права ще се възстановяват при условие, че се заплатят всички дължими вноски за последните 5 години (60 месеца), а не както е сега – три години.

Така например ако човек, който сам внася вноските си за здраве и е с прекъснати здравноосигурителни права (не е заплатил повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца), е пожелал през август 2015 г. да ги възстанови, е трябвало да плати всички дължими осигурителни вноски за периода от 01.07.2012 г. – 30.06.2015 г. (36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ). В случай, че същият човек пожелае да възстанови здравноосигурителните си права през февруари 2016 г., ще трябва да плати вноските за периода от 01.01.2011 г. – 31.12.2015 г. (60 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ). Трябва да се има предвид също, че когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от осигурителни права.

Промяната в Закона за здравното осигуряване беше публикувана в Държавен вестник в края на юни, но влиза в сила шест месеца по-късно – от 28 декември. Затова, за да възстановят здравните си права два пъти по-евтино, хората трябва да преведат здравните си вноски до 23 декември – последния работен ден преди влизането в сила на разпоредбата.

От НАП напомнят също, че преди да платят дължимите си вноски, хората с прекъснати здравноосигурителни права трябва да са подали и  Декларация образец 7. Не трябва да се забравя също и че, ако те имат по-стари задължения, преди да платят дължимите вноски, трябва да подадат заявление, в което да опишат поредността на погасяване на дълговете си за здраве. В противен случай преведените пари ще отидат за покриване на най-старите задължения.

В същото време приходната администрация напомня, че няма промяна в условията, при които се прекъсват здравноосигурителните права на гражданите, които се осигуряват за своя сметка. Това става, ако не са внесени повече от три дължими месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Периодът се брои до началото на месеца,  предхождащ месеца, в който лицето потърси медицинска помощ, платена от Националната здравноосигурителна каса. До края на 2015 г. правата се възстановяват от датата на заплащане на всички дължими вноски за период от 36 месеца, а от началото на 2016 г. – за период от 60 месеца.

Гражданите могат да направят справка за здравноосигурителния си статус, както и да проверят периодите, за които им липсват здравноосигурителни вноски чрез електронната услуга на НАП. Справка за здравноосигурителния статус клиентите на администрацията могат да направят и по телефона на 0700 18 700 на цената на градски разговор от цялата страна. Услугата е автоматична и изисква само въвеждане на ЕГН чрез клавиатурата на телефона. С електронния калкулатор на НАП гражданите могат автоматично да изчислят дължимите здравноосигурителни вноски и лихвите към тях.

Повече информация за възможностите за проверка на здравноосигурителния статус, възстановяване на здравни права, както и друга информация, клиентите на НАП могат да получат на телефон 0700 18 700 на цената на един разговор.

Работни и почивни дни през 2016 година.

За 2016 година има общо 251 работни дни

Януари П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 20 работни дни	Февруари П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 21 работни дни	Март П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 22 работни дни	Април П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30   20 работни дни
Май П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 19 работни дни	Юни П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 22 работни дни	Юли П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни	Август П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 23 работни дни
Септември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 20 работни дни	Октомври П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни	Ноември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 21 работни дни	Декември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни

Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя

Относно задължението на работодателя да води трудово досие на работника или служителя

 С измененията и допълненията Кодекса на труда (КТ), обнародван в  ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17. 07. 2015 г.) беше въведено изрично задължение на работодателя да води трудово досие на работника или служителя.

Целта на материала е да даде отговор на два въпроса във връзка с новото задължение:

какви документи трябва да се съхраняват в личното трудово досие на работника и служителя и

колко време трябва да се съхранява трудовото досие.

В КТ не е предвидено легално  определение на понятието “трудово досие”. Независимо от това, от нормативните актове в областта на трудовото право и от практиката за тяхното прилагане е безспорно, че работодателят следва да разполага с различни документи, които са свързани с трудовото правоотношение на съответния работник или служител и които документи следва да се съхраняват в личното му трудово досие.

Задължението за воденето на трудово досие, изготвянето и съхраняването на документи, свързани с трудовото правоотношение, е на работодателя (чл. 128б, ал. 1  от КТ). Той е длъжен да изготвя и съхранява тези документи за нуждите на контролните органи, които извършват проверки за спазване на трудовото законодателство, за предоставяне на оригинали или копия от тях на съдебните органи в случай на трудови спорове, както и в други случаи, когато това е необходимо.

В законa не са посочени изрично и изчерпателно документите, които следва да бъдат съхранявани в трудовото досие на работника или служителя.

Разпоредбата на чл. 128б, ал. 2 КТ посочва, че в него се съхраняват документите във връзка с:

• възникването,
• съществуването, изменението и
• прекратяването на трудовото правоотношение.

При тази обща и широка формулировка на закона, документите, които се съхраняват в трудовото досие, следва да бъдат изведени по тълкувателен път от различни нормативни актове.

От цитираната разпоредба следва, че тези документи са три групи:

Документи във връзка с възникването на трудовото правоотношение:

Съгласно чл. 62, ал. 6 от КТ документите, които са необходими за сключване на трудов договор, се определят от министъра на труда и социалната политика. На това основание е издадена Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор.

Съгласно чл. 1 от нея за сключване на трудов договор са необходими:

1. личен паспорт или друг документ за самоличност, който се връща веднага;

2. документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства;

3. документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж;

4. документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;

5. свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;

 

6. разрешение от инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години.

Работодателят може да изисква представянето и на други документи, извън посочените в чл. 1 от наредбата, ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.

Освен тези документи, то обикновено съдържа още:

• трудов договор,

• заверено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ,

• длъжностна характеристика,

• писмено искане по чл. 68, ал. 4 КТ (за сключване на срочен трудов договор за срок по кратък от 1 година);

• документи, представени от лицето за удостоверяване на придобит трудов стаж и професионален опит и други.

 

Документи във връзка със съществуването на трудовото правоотношение:

Тази група документи включват:

• допълнителни споразумения, сключени към трудовия договор (чл.119 КТ);

• заповеди по:

–        чл. 118, ал. 3 КТ (за едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение),

–        чл. 120 КТ (за едностранно изменение на мястото и характера на работа),

–        чл. 121 КТ (за командироване),

–        чл. 195, ал. 1 КТ (за налагане на дисциплинарни наказания),

–        чл. 210, ал. 1 КТ (за реализиране на ограничена имуществена отговорност на работника или служителя);

–        заповеди за разрешаване или не на ползването на различни видове отпуски 

• писмено съгласие за полагане на извънреден и нощен труд (когато такова се изисква съгласно КТ); 

• писмено съгласие по чл. 113, ал. 2 КТ (за работа за повече от 48 часа седмично по договор за допълнителен труд); 

• писмено съгласие по чл. 121, ал. 2 КТ (за командироване за срок по-дълъг от 30 календарни дни); 

• заявления на работника или служителя за ползване на различни видове отпуски,

• представени болнични листове и решения от органите на медицинска експертиза (например на ТЕЛК) и други.

Документи във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение:

Тук се включват:

• заповед по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 190 във връзка с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ (за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“);

• заповед за прекратяване на трудовото правоотношение;

• заповеди за изплащане на различни видове обезщетения, свързани спрекратяването на трудовото правоотношение (например по чл. 221, чл. 222 и чл. 224КТ),

• документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и други.

Всички посочени по-горе документи стават част от личното трудово досие на съответния работник или служител и следва да бъдат съхранявани в него.

 

В КТ не са уредени сроковете за съхранение на различните видове документи, част от личното трудово досие на работника или служителя.

Такива срокове са уредени в различни закони в зависимост от вида на документа и информацията, която съдържа.

В тази връзка основен закон е Законът за Националния архивен фонд.

Освен него, такива срокове са предвидени, например, в разпоредбите на чл. 41, ал. 1 от Закона за счетоводството във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съгласно които ведомостите за заплати се съхраняват 50 години.

По отношение на съхранението на документите, съдържащи се в личното досие на работника или служителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

Съгласно нея при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им.

Към разплащателните ведомости се прилагат и:

• трудови договори (заповеди за назначаване),
• заповеди за преназначаване,
• заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни,
• заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения.

Когато прекратяването на дейността на осигурителя се извършва със съдебно решение за заличаване или заличаването подлежи на вписване в търговския регистър,удостоверението за предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, е задължително условие за постановяване на решението, съответно за вписването в търговския регистър.

В тази връзка следва да се има предвид и Инструкция № 5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Инструкцията, с нея се уреждат редът и условията за предаването, приемането,  обработването, съхраняването и използването на разплащателните ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без правоприемник, както и на документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Към разплащателните ведомости се прилагат:

1. трудови договори (заповеди за назначаване);
2. заповеди за преназначаване;
3. заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни годишно;
4. заповеди за освобождаване от работа;
5. трудови книжки;
6. издадени удостоверения обр. УП-1, обр. УП-2, обр. УП-3 и обр. 30;
7. протоколи за приети и изплатени възнаграждения от осигурители в несъстоятелност; 8. други документи, освен посочените в т. 1 – 7, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и доход, категория труд на лицата и други.

За повече информация, свързана със сроковете на съхранение на различните видове документи, съдържащи се в личното трудово досие на работника или служителя, можете да се обърнете към създадената към Министерския съвет – Държавна агенция „Архиви“.

При всички случаи документите, съдържащи се в личното досие на работника или служителя е добре да се съхраняват най-рано до изтичане на сроковете за предявяване  на искове за трудови спорове по чл. 358 КТ. Източник: Михаил Илиев, д-р по право, експерт в МТСП (ТИТА)

Най-често задавани въпроси относно данъчните облекчения за деца!

 Данъчното облекчение за доходи, непревишаващи минималната работна заплата по чл. 22б от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се отмени, но за сметка на това през тази година за първи път ще се ползватдве нови данъчни облекчения:

• за деца (чл. 22в от ЗДДФЛ);
• за деца с увреждания (чл. 22г от ЗДДФЛ).

Като всяко ново облекчение двете нови облекчени пораждат въпроси.

Целта на материала е да се отговори на най-често задаваните въпроси, свързани с ползване на двете облекчения.

Доколкото условията за ползване на двете облекчения са еднотипни, ще ги разглеждам едновременно. 

 

1. До навършване на каква възраст се ползват облекченията за деца?

Според общоприетата дефиниция на дете, регламентиран в чл. 2 от Закона за закрила на детето – дете е всяко физическо лице до навършването на 18 години.

 

2. Как се ползват облекченията?

Двете облекченията се ползват само годишно, като начина на ползването им е:

• при деклариране на доходите чрез годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ или

• при годишното уравняване на доходите от трудови правоотношения от основния работодател по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ.

Ползването чрез основния работодател е алтернативна възможност за лицето по трудово правоотношение по смисъла на т. 26 от § 1 на ЗДДФЛ, която не е задължителна.

Лицето по трудово правоотношение следва да прецени дали иска да ползва облекчението чрез основния работодател или ще го ползва по-късно чрез ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Ще обърнем внимание, че доколкото уравняването на доходите от трудови правоотношенияот основния работодател по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ не се прилага за доходи на собственици и съдружници, полагащи личен труд в дружеството по смисъла на т. 26, б. „и“ от § 1 на ДР на ЗДДФЛ, то тези лица могат да ползват посочените облекчения само чрез подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

 

3. Кои лица принципно имат право да ползва облекченията?

 

Облекчението се полза само от: 

• местни физически лица. 

Дефиниция на местни лица е дадена в чл. 4 от ЗДДФЛ. За да се третира като местно, лицето следва да отговори на едно от четирите условия, изброени в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, като не следва да попада в изключението по ал. 5.

Цитираното изключение означава, че облекчението не може да се ползва от български граждани, който отдавна са се устроили в чужбина.

Например, ако български граждани – съпрузи живеят и работят в Германия, където вече е центърът на жизнените им интереси, са регистрирали ООД в България, в което полагат личен труд и се облагат по реда на т. 26, б. „и“ на § 1 на ДР на ЗДДФЛ, като имат две деца, които се гледат от родителите им в България, не би следвало да имат право на данъчно облекчение в размер на 400 лв., тъй като вече не са местни лизца на България по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ

Следва да се има предвид, че местни физически лица за целите на ЗДДФЛ са ичуждестранни граждани получили:

–         статут на бежанец или

–         хуманитарен статут или

–         на които е предоставено убежище в Република България.

• чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз (ЕС), или в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това обстоятество, според нас, би следвало да се докаже с документ, издаден от приходните органи, на съответната страна от ЕС.

Облекчението не се полза от лица, които не са местни за данъчни цели на Българияили страна от ЕС или ЕИП.

 

Считам, обаче, че облекченията може да се ползват от лице – местно лице България или страна от ЕС или ЕИП (при условие, че и детето също е местно лице към 31.12. 2015 г.) и в случай, когато другият родител не е местно лице на България или страна от ЕС или ЕИП.

Въпреки, че този възможност не е изрично регламентирана в разпоредбите на чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, самите разпоредби визират изисквания за местно лице, само към лицето, ползващо облекчението, а не и към двамата родители.

4. При кои видове доходи може да се ползват облекченията?

 

Облекченията се ползват за доходите, които се включват в:

• общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, която се формира от годишните данъчни основи на

–        доходи от трудови правоотношения по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ (чл. 25)

–        доходи от друга стопанска дейност (чл. 30)

–        доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество (чл. 32)

–        доходи от прехвърляне на права или имущество (чл. 34)

–        доходи от други източници (чл. 35), както

• доходите от дейност като едноличен търговец, вкл. и за доходите нарегистрираните земеделски производители, прилагащи чл. 29а (чл. 28).

С други думи облекчeнията се ползват от всички доходи, подлежащи на деклариране в Приложение от № 1 до № 6 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г.

Не се ползва за доходи, облагани с:

• патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси и
• окончателен данък по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ, например,

–         доходи от дивиденти, 

–         лихвипо сметки в търговски банки и др. подобни.

5. Може ли двете облекчения да се ползват едновременно?

 

Да, може. Липсва ограничителен текст.

Между впрочем ползването на нито едно от облекченията, посочени по чл. 18 – 22г от ЗДДФЛ, не е за сметка на друго. Всички облекчения може да се ползват едновременно.

6. Може ли облекчението по чл. 22г от ЗДДФЛ да се ползва за повече от едно дете с увреждане?

Да, може. За разлика от разпоредбата на чл. 22в от ЗДДФЛ, която ограничава размерът на облекчението до 3 деца и за повече от 3 деца, той остава непроменен на 600 лв., при облекчение за деца с увреждане липсва подобно ограничение – т.е. в зависимост от броя на децата може да бъде 2000 лв., 4000 лв., 6000 лв. и т.н.

Например, при ползване на облекчение за три деца, от които две са с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, общият размер на облекчението е 4600 лв. (600 лв. по чл. 22в и 4000 лв. по чл. 22 г.).

7. Какъв е размерът на данъчния ефект от облекченията?

 

Съгласно:

• чл. 22в размерът на данъчното облекчение, което се намалява от съответната данъчна основа е:

1. двеста лв. – при едно ненавършило пълнолетие дете;

2. четиристотин лв. – при две ненавършили пълнолетие деца;

3. шестстотин лв. – при три и повече ненавършили пълнолетие деца, т. е. максималният възможен размер е лимитиран на 600 лв. (чл. 22в, ал. 1 от ЗДДФЛ).

На практика това означава съответно спестени:

–         20, 40 и максимално 60 лв. данък в рамките на данъчната година, при условие, че доходите, за които се ползва облекчението се облагат с 10 на сто данък (което е общият случай);

–         30, 60 и максимално 90 лв. данък в рамките на данъчната година, при условие, че доходите, за които се ползва облекчението се облагат изцяло с 15 на сто данък (което е налице, ако лицето получава само доходи като ЕТ или по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ).

• чл. 22г размерът на данъчното облекчение, което се намалява от съответната данъчна основа е 2000 лв. за всяко дете с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.

На практика това означава съответно спестени:

–         200 лв. данък за едно дете с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, 400 лв. за две деца и т.н. в  рамките на данъчната година, при условие, че доходите, за които се ползва облекчението се облагат с 10 на сто данък (което е общият случай);

–         300 лв. данък за едно дете с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, 600 лв. за две деца и т.н. в рамките на данъчната година, при условие, че доходите, за които се ползва облекчението се облагат изцяло с 15 на сто данък (което е налице, ако лицето получава само доходи като ЕТ или по реда на чл. 29а от ЗДДФЛ).

Според примера по-горе в. т. 6 данъчният ефект е:

–         460 лв., ако лицето ползва облекчението за доходи, облагани с 10  на сто данък и

–         690 лв., ако лицето получава само доходи, облагани с15  на сто данък.

8. Може ли облекченията да се ползват при навършване на 18 г. в рамките на годината или при раждане на детето през година?

 

Да, може.

Изрично, е регламентирано, че данъчното облекчение се ползва включително за годините, в които детето е родено и е навършило пълнолетие (чл. 22в, ал. 7 от ЗДДФЛ).

Така, че детето може да е родено на 31.12. 2015 г. или навършило 18 г. на 01. 01. 2015 г., но облекчението ще се ползва в пълен размер. 

 

9. Може ли облекчението да се ползва в годината на изтичане на решението на ТЕЛК/НЕЛК?

Да може. Данъчното облекчение се ползва в пълен размер, включително:

• за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и
• за годината на изтичане срока на валидност на решението (чл. 22г, ал. 2 от ЗДДФЛ).

Например, ако дете навършва 18 г. през януари 2015 г. и в същата година през ноември изтича срокът на решението, облекчението по чл. 22г е в размер на 2000 лв., заедно с това по чл. 22в – 2200 лв.

По повод ползването на облекчението по чл. 22г от ЗДДФЛ ще обърнем внимание, че правото на облекчението се доказва с копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК за вид и степен на увреждане, ще обърнем внимание, че:

• с промяната на Закона за здравето (ЗЗ) и съответно на чл. 3, ал. 3 от Наредбата за медицинката екпертиза (обн. ДВ, бр. 55 от 4.07. 2014 г.), експертизата на вида и степента на увреждане на децата до 16-годишна възраст се извършва от ТЕЛК и НЕЛК с участието на лекар с призната специалност по педиатрия. Дотогава обаче експертизата се извършваше от Детска експертна комисия (ДЕЛК);

• за деца над 16 годишна възраст съгласно ЗЗ и съответно НМЕ се извършва експертиза за трайно намалената работоспособност, а не за вид и степен на увреждане (чл. 3, ал. 2 от НМЕ).

Считам, че посочените нормативни промени и особености не следва да са пречка за ползване на данъчното облекчение по чл. 22г от ЗДДФЛ.

10.  Какви са условията за ползване на облекчението?

 

Данъчното облекчение по чл. 22в и чл. 22г се ползва, когато едновременно са спазениопределени условия по отношение на:

• детето, и
• родителите, настойниците и др. лица, ползващи облекчението.

 

По отношение на детето, за което се ползва облекчението, следва да са налице следнитеусловия:

• към 31 декември на данъчната година детето следва да е местно лице на държава – членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за ЕИП;

• детето не е навършило пълнолетие, т.е. 18 години. Вече изяснихме, че законът позволява облекченията по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ да се ползва и в годината, когато детето е родено и когато е навършило пълнолетие.

• към 31 декември на данъчната година детето не е настанено за отглеждане на пълна държавна издръжка в специализирана институция за деца.

В случай на дете с увреждане има допълнително изискване – да е налице валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК за вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, като както вече изяснихме данъчното облекчение се ползва, включително за годината, през която са установени видът и степента на увреждане, и за годината на изтичане срока на валидност на решението.

По отношение на лицето, ползващо облекчението, към 31 декември на данъчната годинаследва да са налице следните условия – лицето следва да е:

• родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:

а) детето не е настанено извън семейството, и

б) не е учредено попечителство или настойничество, или 

• настойник или попечител – в случаите на настойничество или попечителство, или

• член на семействата на роднини или близки – в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или 

• приемен родител – в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.

11.  Как се доказва наличието на условията за ползване на облекчението?

 

Доказването на условията, изброени в т. 10 за ползване на облекчението става чрез подаванеот самия ползвател на Декларация по специален образец, утвърден от министъра на финансите и обнародван в Държавен вестник, за това, че отговаря на всички изисквания за ползване на облекчението, визирани по-горе в. т.10.

Образците на Декларациите са обнародвани ДВ, бр. 90 от 20. 11. 2015 г., както и са публикувани на Интернет страницата на НАП, съответно:

• Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или

• Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006).

Когато данъчното облекчение за деца е ползвано чрез работодателя, но физическото лицее задължено да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, към нея трябва отново да се приложат и съответните декларации.

 

12.  Кой е правоимащото лице от двамата родители и как се доказва?

 

Облекчението по чл. 22в и чл. 22 г. се ползва само от единия родител, като другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина следва да представи декларация, че няма да ползва намалението за съответната данъчна година.

Липсва изискване декларацията от отказалото се от облекчението лице да е по определен образец.

Независимо от това в образците на:

•  Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или
• Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006),

е добавен и образец на Декларация от другия родител, но той не е задължителен. Може да се приложи и Декларация в свободен стил.

Ако децата са от различни родители – за всяко следва да се приложи декларация от другия родител.

Освен това в случай на ползване на облекчение за дете с вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто следва да се представи и копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Не е необходимо да се представи декларация, когато другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина:

• е неизвестен, починал или е лишен от родителски права, или не му е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод;

• не е получавал доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа или с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ. 

Все пак се дава възможност данъчното облекчение да може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато:

• за него са налице условията по чл. 22в и чл. 22г, разгледани по-горе и когато
• представи писмена декларация от другия родител.

 

13. Може ли облекчението по чл. 22в да се полза от единия родител, а по чл. 22гот другия?

Да, възможно е. Липсва забрана. Забраната е двамата родители да не ползва едновременно едно и също облекчение. 

Не би могло обаче, според нас, в рамките на облекчението по чл. 22в  и чл. 22г  да се прави разпределение между родителите, например, при две деца, – за едното дете единия, за другото – другия.

 

14. Необходимо ли е към Декларациите по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ (освен писмената декларация за отказ от ползване на облекчението от другия родител, когато такава се изисква и копие на решение на ТЕЛК НЕЛК) да се представят и други документи?

 

Не следва да се представят никакви други документи, ако ползвателят на облекчението е местно лице на България.

 

Само в случай, че данъчното облекчение по чл. 22в и чл. 22гсе ползва от чуждестранно физическо лице – местно на държава – членка на ЕС, или на друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, към декларациите по чл. 22в и чл. 22г се прилагат и:

• копия на официални документи, доказващи наличието на условията за ползване на данъчното облекчение по чл. 22в и чл. 22г, както и
• техният превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 23, т. 8 и 9 от ЗДДФЛ).

 

15. Как се ползва данъчното облекчение по чл. 22в и чл. 22 г от ЗДДФЛ, ако лицето има и доходи освен като ЕТ, и доходи облагани по общия ред с 10 на сто данък?

 

Механизмът е следният:

• Първо се ползва облекчението за доходите, облагани по общия ред с 10 на сто данък;

• Второ – само при наличие на остатък се намалява данъчната основа за доходите като ЕТ, респ, като регистриран земеделски производител, прилагащ чл. 29а от ЗДДФЛ.

Например, лице има доходи от:

• граждански договор, за които данъчната основа, посочена в Приложение № 3 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е 1000 лв. и

• стопанска дейност като ЕТ, за които данъчната основа, посочена в Приложение № 2 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е 10 000 лв.

Лицето ще ползва данъчно облекчение за едно дете с увреждане по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ, т.е. в размер на 2200 лв.

При тази ситуация лицето:

• Първо ще намали данъчната си основа за доходите от граждански договор и няма да дължи данък върху тях;

• Второ – с остатъка от 1200 лв. ще намали данъчната основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ – и по този начин ще дължи данък 15 на сто върху данъчна основа 8800 лв. (10 000 лв. – 1200 лв.).

16. Как се ползва данъчното облекчение по чл. 22в и чл. 22г от ЗДДФЛ чрез основния работодател?

  

В случай, че лицето по трудово правоотношение по смисъла на т. 26 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ реши да ползва новите данъчни облекчения чрез основния работодател, то е задължено да му предостави в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година:

 

• Декларация по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца (образец 2005) и/или

• Декларация по чл. 22г, ал. 7 от ЗДДФЛ за ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания (образец 2006), както и копие от валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК,

• писмена декларация/декларации от другия/ите родител/и, ако такава е нужна, като я попълни в образец 2005 и/или образец 2006  или я представи отделно.

Само, ако лицето е чуждестранно лице – местно на страна от ЕС или ЕИП, следва да добави и посочените по-горе в т. 14 приложения към нея (чл. 49, ал. 4, т. 6 и т. 7 от ЗДДФЛ). Източник: Доц д-р Людмила Мермерска, данъчен консултант (ТИТА)

Обнародвано ПМС № 139 от 04. 06. 2015 г. за определяне МРЗ

Обнародвано ПМС № 139 от 04. 06. 2015 г. за определяне МРЗ [09.06.2015] С решение на ВАС № 5698 от 19. 05. 2015 г. I отд. бе отменено ПМС № 419 на Министерския съвет от 2014 г. за определяне на нови размери на минималната работна заплата за страната (обн. ДВ, бр. 105 от 2014 г.).   Причината за решението е формално основание (нарушена процедура при обсъждане на проекта на постановлението с представителите на организацията на работодателите.)   Решението на ВАС наложи издаване на ново ПМС № 139 от 04. 06. 2015 г. за определяне нови размери на минималната работна заплата за страната, при спазване на всички формални процедури за приемането му, с което се препотвърдиха заложените в предходното постановление размери на минимална работна заплата за 2015 г.:   от 1 януари 2015 г. – 360 лв., от 1 юли 2015 г.. – 380 лв.   Отмяната на едното постановление и повторно приемане на негово копие не оказват никакво влияние върху стопанската практика относно минималната работна заплата за страната. Източник Tita

Taxation in Bulgaria 2015

Best tax conditions in Europe and fourth in the world !!!

Conatact us ! Active Consult Ltd / e-mail: office@activeconsult.net

 

CORPORATE TAX

Corporate income tax (CIT) is due on the accounting profit after adjustments for tax purposes. The applicable tax rate for the year 2015 is 10%.

Maximum annual depreciation rates for corporate tax purposes

Buildings, facilities, transmitting devices, etc. 4%
Machinery, production equipment, appliances 30%
Vehicles, road and runway surfaces 10%
Computers, software, mobile phones 50%
Automobiles 25%
Tax depreciable tangible and intangible assets with legally restricted term of use Up to 33.33%
All other depreciable assets 15%

Tax loss carry forward
A tax loss can be carried forward for five years. It can be offset against a positive tax result for a subsequent tax year.

Thin capitalization
Thin capitalization rules apply in Bulgaria if the company’s liabilities exceed three times the amount of its equity. Interest expenses are deductible up to an amount equal to the entity’s interest income plus 75% of the profits before interest and tax. Interest expenses on bank loans are not subject to thin capitalization, except in some specific cases.

Transfer pricing
Transfer pricing rules allow the revenue authorities to adjust taxable profits and taxable income arising from transactions which are not carried out on an arm’s length basis.

One-off tax on expenses
One-off tax at the rate of 10% is levied on an annual basis on the following expenses:
• Representation expenses
• Expenses for maintenance and repair of transport vehicles used for management purposes
• Expenses for social benefits provided in kind.

WITHHOLDING TAX (WHT)
Bulgarian entities are obliged to withhold tax at the rate of 10% when they accrue the following types of charges which will be income to foreign persons:
• Capital gains
• Rent, interest, royalties, franchising and factoring fees
• Fees for technical, advisory and management services
• Penalties and indemnities other than those under insurance contracts accrued to legal entities established in jurisdictions with a preferential tax regime.

5% WHT is due on dividends and liquidation quota distributed to foreign entities unless the latter are tax residents of a European Union (EU)/European Economic Area (EEA) Member State in which case no WHT would be due in Bulgaria.
The following types of income are WHT exempt: (i) interest on bonds issued by a local legal entity, the state or municipalities and admitted for trading on a regulated stock exchange in Bulgaria or in an EU/EEA Member State, (ii) interest on loans granted by
a foreign entity which is a resident of an EU/EEA Member State issuing bonds or other debt securities (provided that explicit requirements are met), (iii) interest and royalties when accrued to associated companies tax resident in an EU Member State,
and (iv) interest on non-securitized loans under which the state or municipalities are borrowers.
Foreign companies tax residents in the EU/EEA which may not utilize the WHT paid in Bulgaria as a tax credit in their country of residence may choose an option to recalculate the WHT paid in Bulgaria so that its amount would equal the CIT due if the income were derived by tax residents of Bulgaria. Thus, the tax base of non-residents could be reduced with the expenses that are attributable to the respective income with a Bulgarian source. The difference between the WHT paid and the recalculated CIT due may be reimbursed up to the amount that could not be used as a tax credit by the non-resident abroad.
Double Tax Treaties (DTT) are applied following a specific procedure and have priority over domestic legislation.

VALUE ADDED TAX (VAT)
All taxable persons are subject to a mandatory VAT registration if their taxable turnover of local supplies for a period of
12 consecutive months reaches BGN 50,000 (EUR 25,565). Also, liable to register are taxable persons (i) providing services with a place of supply in another EU Member State, (ii) receiving services from foreign suppliers where the place of supply falls in Bulgaria,
(iii) performing intra-Community acquisitions whose total amount during a calendar year exceeds BGN 20,000 (EUR 10,225), or
(iv) performing other specific supplies. Voluntary registration is applicable on a no-threshold basis.

There are three VAT rates applicable in Bulgaria:

20% Taxable supplies of goods and services Imports
Intra-Community acquisition of goods
9% Accommodation in hotels and similar establishments
0% Intra-Community supplies Exports
and other supplies explicitly listed in the law

Certain supplies are considered VAT exempt, e.g. financial and insurance services, certain educational and health services, property lease for residential purposes, sale of old buildings and non-regulated land plots and others.

Supplies for which local VAT is due by a Bulgarian client through the reverse charge mechanism include:
• Intra-Community acquisitions of goods
• Services provided by a foreign supplier to a Bulgarian taxable person if the place of supply is in Bulgaria
• Supplies of electricity, heat, gas and cooling energy through networks performed by a foreign supplier
• Supplies of goods with installation provided by an EU supplier. Refunds of input VAT incurred by foreign EU entities are available
for purchases made in Bulgaria, provided that input VAT deduction would have been available if the foreign entity were identified for VAT purposes in Bulgaria.

Claims for VAT refund are to be submitted with the Bulgarian revenue authorities through electronic portals set up in the country of establishment of the claimant by 30 September of the year following the year which the claim concerns.

Refunds of input VAT incurred by non-EU entities are available on a reciprocal basis. Bulgaria has reciprocity agreements with Canada, Iceland, Israel, Macedonia, Moldova, Norway, Republic of Korea, Serbia, Switzerland and Ukraine.

EXCISE DUTIES
Excise duties are levied upon the production and importation of certain goods such as alcohol and alcoholic beverages, tobacco products, energy products and electricity. Taxable persons for the purposes of excise duties are licensed warehouse keepers, importers of excisable goods and other designated persons listed in the Excise Duty and Tax Warehouses Act (EDTWA). Different excise rates apply for the above goods. The EDTWA contains special provisions for exemption and suspension of excise duties in certain cases.

INSURANCE PREMIUM TAX (IPT)
IPT is levied on insurance premiums collected under contracts for risks located in Bulgaria. The applicable IPT rate is 2%. Certain insurance contracts are exempt from IPT, e.g. contracts for life insurance, insurance of cargo during international transportation and others.

PAYROLL RELATED TAXES AND SOCIAL SECURITY
Rates
Employment income is levied with a flat rate of 10% personal income tax (PIT). The tax on employment income is withheld by the employer at source on a monthly basis. Non-employment income is also subject to 10% PIT. Generally, the PIT for income under civil contracts is deducted and remitted by the legal entity payer on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter) unless the individual is registered as self-insured for social security purposes or explicitly declares their willingness for tax to be withheld also during the fourth quarter. If that is the case or the entity does not have a withholding obligation, the tax is paid by the recipient of the income on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter).

A different flat tax rate is applied for some other types of income, for example 5% for dividends.
Bulgarian tax resident individuals are those who (i) have a permanent address in Bulgaria or (ii) are present in Bulgaria for more than 183 days in a 12-month period or (iii) are sent abroad by the Bulgarian state, its institutions and/or Bulgarian entities or (iv) individuals whose center of vital interests is located in Bulgaria. Bulgarian resident individuals are subject to PIT on their worldwide income, whereas non-resident individuals are subject to tax only on income derived from Bulgarian sources. Income tax credit may be granted under the domestic law or under DTT provisions (where exemption with progression is also possible).

Exemptions
Some of the available tax exemptions are:
• Gains from disposal of movable and immovable property under certain conditions
• Pensions and other social security benefits received from a Bulgarian or foreign mandatory social security system as well as pensions from voluntary insurance funds situated in Bulgaria or another EU/EEA Member State
• Certain types of compensation as per the Labor Code
• Capital gains from shares traded on the Bulgarian stock market as well as on other regulated markets in an EU/EEA Member State.

Personal income tax allowances
Some of the available tax allowances are:
• Voluntary contributions for pension and unemployment insurance in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Voluntary health and life insurance contributions in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Donations to certain qualified beneficiary organizations in Bulgaria and EU/EEA Member States at the amount of 5%, 15% or 50% of the annual tax base
• Interest on mortgages of young families on the first BGN 100,000 (EUR 51,130) of the credit under certain conditions
• Statutory predetermined deductions depending on activity, for example, 25% for income under civil contracts, 10% for rental income and capital gains from sale of immovable property
• Up to BGN 200 (EUR 102) from the annual tax base can be deducted for caring for an underage child (up to and including the third one)
• Up to BGN 2,000 (EUR 1,022) from the annual tax base can be deducted for caring for a disabled child.

Social security and health insurance
Mandatory social security and health insurance contributions are due up to a maximum monthly insurable income of BGN 2,600 (EUR 1,329). Social security contributions are within the range of 22.7% – 23.4%. Health insurance contributions are at the rate of 8%. The pension insurance contributions are split in a ratio 55:45 between employer and employee, while the contributions to all other mandatory insurance funds – 60:40. Mandatory contributions made by individuals in Bulgaria or abroad are tax deductible.
Regulation (EC) No. 883/04 on social security is in force and is applicable to EU and third country nationals as well as nationals of Switzerland and the EEA.

LOCAL TAXES AND FEES
Local taxes and fees are determined and collected by municipalities.
• The real estate tax can be in the range of 0.01% – 0.45% of the assessed value of the property.
• Garbage collection fees are determined at a municipal level.
• Transfer tax in the range of 0.1% – 3% is levied on the value of the transferred real estate property and automobiles.
• Donation tax and inheritance tax in the range of 0.4% – 6.6% of the value of the property is due. There are certain exemptions.
• Motor vehicles tax is due depending on the type of the vehicle and its technical characteristics.

CORPORATE INCOME TAX INCENTIVES
Some of the available tax incentives are listed below:
• Licensed real estate investment trusts, collective investment schemes and national investment funds are exempt from corporate tax.
• Production companies investing in municipalities with unemployment exceeding, by 25%, the average unemployment rate for Bulgaria are entitled to up to 100% corporate income tax retention. The retention is applicable only if it complies with a number of requirements.

FILING DEADLINES
• Annual corporate income tax return – 31 March of the following tax year
• Annual personal income tax return – preliminary deadline: 31 March; final deadline: 30 April of the following year
• Monthly VAT return – by the 14th of the month following the month to which the VAT return relates
• VIES declaration (the Bulgarian equivalent of EC sales list) – by the 14th of the month following the relevant tax period
• Monthly excise return – by the 14th of the month following the month to which the excise return relates.

OUR CONTACTS:

• www.activeconsult.net  
• Phone: +359 2 974-33-32
• Mobile: +359 895 10-18-18
• E-mail: office@activeconsult.net
• Skype: activeconsult-bg
• Address: 133 Tzarigradsko shose Blvd., Sofia, Bulgaria