Последните промени в Закона за административните нарушения и наказания.

По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателно отговорни са пълнолетните физически лица, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. По изключение административнонаказателно отговорни са и навършилите 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им.

Юридическите лица не са административнонаказателно отговорни, тъй като при тях липсва субективният елемент на фактическия състав – вината. Но ЗАНН урежда специален вид „обективна“, „безвиновна“ отговорност в глава четвърта „Административни санкции спрямо юридическите лица и едноличните търговци“. Въпреки че едноличните търговци са физически лица, в хипотезите на глава четвърта се имат предвид нарушения, извършени от гледна точка на предприятието на търговеца, поради което те са обединени с предприятията на юридическите лица.

В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

В „Държавен вестник“, бр. 81 от 20.10.2015 г. са обнародвани промени в ЗАНН, които се отнасят до обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци.

В чл. 83а, ал. 1 ЗАНН се правят промени в съставите от Наказателния кодекс, по които юридическо лице се е обогатило, или би се обогатило. В текста се включват нови състави – чл. 243, 244, 244а, чл. 246, ал. 3, чл. 248а, 255а, 281 и 282, и същевременно се изключват чл. 254 и 257 НК.

В т. 4 на ал. 1 отпада възможността да се налага санкция от 5000 до 100 000 лв., когато работник или служител на юридическо лице при или по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя, е извършил някое от изброените престъпни деяния и облагата няма имуществен характер или размерът ù не може да се установи.

Разширява се кръгът на юридическите лица, на които може да се наложи имуществена санкция. Към тях се включват и лицата, които нямат седалище на територията на Република България, в случай че някое от изброените престъпления е извършено на територията на страната.

Начало на производството поставя прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. Той подава мотивирано предложение до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а когато става дума за юридическо лице, което няма седалище на територията на страната, компетентен е Софийски градски съд. Предложението се прави след внасяне на обвинителния акт, на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда или в определени хипотези, когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание. Сред хипотезите се включват нови, а именно: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; допуснат е трансфер на наказателното производство в друга държава; когато наказателното производство е спряно на определени основания (след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет) след влизане в сила на решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазват се реквизитите на предложението, както и изискването към него да се приложи препис за юридическото лице.

Правят се редица промени в процедурата, която следва съдът.

Окръжният съд се произнася в закрито заседание по допустимостта на предложението, като в определението на съда се сочи дали връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона, или прекратява делото, ако юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност. По същество съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице. Неявяването на представител на юридическото лице не е пречка за разглеждане на делото, щом като призоваването е редовно. Доказателствата се събират служебно или по искане на страните. Въз основа на доказателствата съдът преценява: дали юридическото лице е получило неправомерна облага; има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице; има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; какъв е видът на облагата и размерът ù, ако е имуществена. Съдът се произнася с решение, с което налага или отказва да наложи имуществена санкция.

Реквизитите на решението са:

• данните за юридическото лице;
• данните за произхода, вида и размера на облагата;
• размера на наложената имуществена санкция;
• описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; произнасяне по размера на разноските.

Ако делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 30 дни.

Решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор, като за заседанието се призовава юридическото лице. В производството се допускат само писмени доказателства.

Съдът се произнася с решение, с което може:

• да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
• да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
• да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция; да измени решението на окръжния съд;
• да потвърди решението на окръжния съд.

Решението е окончателно.

Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на апелативния съд, може да бъде възобновено. Основанията са, както и при други извънредни способи. Първата група основания са свързани със съдебни актове, а именно когато: с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание; с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в производството; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. Втората група основания са свързани с нови обстоятелства и доказателства – след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството; след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Третата група са свързани с процесуалните правила, които са били съществено нарушени в хода на производството. Искането за възобновяване е обвързано със срок. То може да се направи в 6-месечен срок от узнаване за възникване на основанието, а при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, срокът тече от влизане в сила на решението на окръжния или на апелативния съд. Искането за възобновяване не спира изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго. Както окръжният прокурор, така и юридическото лице могат да направят искане за възобновяване на производството. Компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил влязлото в сила решение. Съставът на съда е от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване на производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и юридическото лице. Апелативният съд отменя акта и връща делото за ново разглеждане, ако намери искането за основателно. Съдът трябва да посочи процесуалното действие, от което трябва да започне новото разглеждане.

За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В Допълнителните разпоредби на ЗАНН също се правят промени, като се дава определение на:

а) „пряка облага“ – това е всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението;
б) „непряка облага”- това е: придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.

В ЗАНН са направени многобройни изменения и допълнения в течение на годините, през които той е в сила. Много от тях не съответстват на първоначалния замисъл на закона, а също така съществуват противоречия между тях.

Поради това е необходимо да се приеме нов Административнонаказателен кодекс, който да разграничи по-леките наказуеми деяния, от престъпленията по Наказателния кодекс. Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Въпроси на производството по ликвидация на търговски дружества

1. Въведение

Прекратяването на дружеството е фаза от неговото юридическо съществуване, която не би могла да се отъждествява с прекратяването му като субект на правото, защото се поставя началото на ликвидацията, която в търговското право се разглежда в различни аспекти – като етап от развитието, като правно положение, като съдебно производство и пр. След като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър като правен субект¹.
Ликвидационното производство се подчинява на строго посочени законови критерии не само по отношение на вписване на началото на ликвидацията, но и при заявяване на нейното приключване, като след вписване на началото на ликвидацията тежестта по провеждане на самата ликвидационна процедура е върху вписания ликвидатор. Именно негова е преценката с оглед наличието на имущество, удовлетворяване на кредитори, провеждане на искови производства и пр., тъй като при заявяване на заличаване на юридическото лице ликвидаторът изготвя счетоводни документи и декларира определени обстоятелства, за което носи същата отговорност като управителя на дружество (имуществена и наказателна)².
Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото пре-кратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Ликвидацията приключва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен. Тогава ликвидаторът иска заличаване на дружеството³.
В правната теория се посочва, че при прекратяването на търговското дружество то престава да упражнява продуктивна и придобивна дейност и неговата търговска правосубектност е ограничена. Под ликвидация се разбира производството, което има за цел да създаде условия за изплащане на дружествените задължения и приключване на висящите правоотношения с трети лица – съконтрагенти, осребряване на дружественото имущество и подялбата на останалия актив между съдружниците (акционерите) под формата на ликвидационни дялове⁴.
В настоящата статия си поставям за цел да анализирам съдебната практика по следните въпроси: 1) правно положение, правомощия и отговорност на ликвидатора; 2) съдържание и упражняване на правото на ликвидационен дял; и 3) заличаване на търговското дружество в ликвидация и прекратяване на търговската му правосубектност.

2. Правно положение, правомощия и отговорност на ликвидатора

Правното положение на ликвидатора на търговското дружество включва две правоотношения: 1) правоотношение, по силата на което ликвидаторът заема положението на изпълнителен и представителен орган на търговското дружество в ликвидация; и 2) правоотношение между физическото лице, назначено за ликвидатор⁵, и търговското дружество в ликвидация (вътрешно облигационно правоотношение)⁶.

2.1. Назначаване и освобождаване на ликвидатора
Фактическият състав по назначаване на ликвидатора винаги включва два задължителни елемента – 1) решение на съдружниците (или решение на общото събрание на съдружниците или акционерите) или, алтернативно, решение на съда, за назначаване на ликвидатор; и 2) съгласие на конкретното физическо лице да бъде назначено за ликвидатор (чл. 266, ал. 3 ТЗ)⁷. Вписването на назначаването на ликвидатор на събирателното и командитното дружество в търговския регистър има оповестително действие, докато ликвидаторът на акционерното дружество, дружеството с ограничена отговорност и командитното дружество с акции се счита за назначен от датата на вписване в търговския регистър (конститутивно действие на вписването).
Съдът по седалището на търговското дружество в ликвидация може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала – чл. 266, ал. 4 ТЗ⁸. В съдебната практика като “важни причини” за смяна на ликвидатора от съда се квалифицират две групи обстоятелства:
1. Обстоятелства, които водят до обективна невъзможност на ликвидатора да извършва дейността, свързана с ликвидация на предприятието на търговеца⁹. Такива важни причини са смърт, продължително заболяване, липса на компетентност, водеща до невъзможност да се справи с процедурата по ликвидация, работа против интересите на дружеството и т.н.¹⁰. Влошаването на отношенията между ликвидаторите не е основание за освобождаването им¹¹.
2. Действия на ликвидатора против интересите и във вреда на търговското дружество в ликвидация¹². Според ВКС оттеглянето на жалба и отказ от иск сами по себе си не доказват нито вреда за дружеството, нито съставляват важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ, обуславяща смяна на ликвидатора. Възможността искът да бъде уважен е предполагаемо, но не и сигурно събитие, поради което прекратяването на делото не доказва действие на ликвидатора срещу интересите на дружеството, настъпила вреда за последното, представляваща важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ и обуславяща смяна на ликвидатора¹³. В съдебната практика е застъпено и обратното разбиране, което според мен е правилното. Така, приема се, че отказът от предявения иск за присъждане на вземания в полза на пре-кратеното дружество е в нарушение на задълженията на ликвидатора по чл. 268, ал. 1 ТЗ да работи по събиране на вземанията на дружеството. Това неизпълнение на задължението на назначения от съда ликвидатор води до злепоставяне на интересите на дружеството и пред-ставлява важна причина по смисъла на закона за освобождаването му¹⁴.

2.2. Ликвидаторът като представител на търговското дружество в ликвидация.
Ликвидаторите представляват дружеството в ликвидация и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган (чл. 269, ал. 1 ТЗ). Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор (чл. 269, ал. 2 ТЗ). Непосредственият извод от тези разпоредби е, че дружествените органи не разполагат с представителни правомощия и извършената от тях правна сделка от името на дружеството се квалифицира като сделка без представителна власт¹⁵.
Какви са съдържанието и обемът на представителната власт на ликвидатора? Целта на ликвидационното производство е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците¹⁶. Търговското дружество в ликвидация има ограничена правосубектност, понеже то не може да сключва нови придобивни сделки и да развива своята нормална търговска дейност, а търговските сделки, по които става страна, са ограничени до продажба на неговото имущество, събиране на неговите вземания и изпълнение на задълженията му и разпределение на остатъка от имуществото му между неговите съдружници¹⁷. В тези рамки е ограничена и представителната власт на неговите ликвидатори¹⁸.
В тази посока на разсъждения недоумение буди разбирането на съдебната практика, че представителната власт на ликвидатора об-хваща в своето съдържание правото за договаряне сам със себе си. Така, приема се, че ликвидаторът на обявеното в ликвидация друже-ство се явява единствен негов представител в ликвидационното производство, заместващ действията по управление и представителство на органите на юридическото лице, и целта на това производство е да превърне дружественото имущество в пари, за да удовлетвори евентуалните кредитори на същото и да разпредели съответното останало имущество. Затова несъмнено в обема на представителната му власт се включва и осъществяването на всякакъв вид прехвърлителни сделки, независимо от конкретния съконтрагент. Обстоятелството, че законодателят не е въвел ограничение относно кръга правни субекти, с който ликвидаторът, при отсъствие на други органи на търговското дружество, следва да договаря, извън изрично посочените в хипотезата на чл. 268, ал. 2 ТЗ, обосновава правен извод, че за ликвидатора със самото му назначаване по предвидения в ТЗ ред е налице дадено по закон съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД (к.м. – Н. К.)¹⁹.
Забраната за договаряне сам със себе си цели предотвратяване конфликта на интереси, които представителят трябва да способства при сключване на сделката, доколкото съществува възможност да се извлече за другиго неследваща се облага, като се жертват (изцяло или частично) интересите на упълномощителя. Наличието на възможност за извличане на облага е единствената предпоставка, подлежаща на доказване в хипотезата на чл. 38, ал. 1, предложение второ ЗЗД, без да е необходимо да се доказва самият конфликт на интереси или реалното увреждане на упълномощителя²⁰. Забраната за договаряне сам със себе си е общ принцип на института на представителството по българското гражданско право и за неговото прилагане спрямо конкретен вид представителство (в случая: представителството на търговското дружество в ликвидация от ликвидатора) не е необходима специална правна норма, която да ограничава кръга от правни субекти, с които ликвидаторът може да договаря. Обратно, допустимостта на договарянето сам със себе си в конкретната хипотеза и действителността на сделката, сключена при условията на договаряне сам със себе си, трябва да бъдат предвидени с изрична правна норма (например сключване на сделки между членовете на съветите или свързани с тях лица и акционерното дружество – чл. 240б ТЗ)²¹.

2.3. Правни характеристики на вътрешното облигационно правоотношение
Между ликвидатора, независимо дали той е управител, съдружник или трето лице, от една страна, и дружеството, от друга страна, възникват отношения, в основата на които стои договорът за поръчка (мандат) – чл. 280 и сл. ЗЗД, модифициран с оглед целите на ликвидацията. По силата на това правоотношение ликвидаторът е обвързан да изпълнява задълженията по ликвидацията, като носи същата отговорност за дейността си като управителите и другите изпълнителни органи на дружеството – чл. 266, ал. 6 ТЗ²².
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на това правоотношение при искания, изходящи от страна на дружеството – съдружници, акционери, контрольор, изисквайки наличие на важни причини и (или) притежавана квота от капитала с оглед особеното състояние на дружеството – в ликвидация. Не е уредил изрично възможността за отказ на самия ликвидатор, тъй като това следва от естеството на мандатното правоотношение между него и дружеството – аргументирано от чл. 287 ЗЗД²³.
Отговорността на ликвидатора, предвидена в чл. 266, ал. 6 ТЗ, е към дружеството в ликвидация, има договорен характер и възниква при причинени на дружеството вреди, които пряка и непосред-ствена последица от неизпълнението на визираните в чл. 267, чл. 268, ал. 1 и чл. 271 ТЗ задължения на ликвидатора по мандатното правоотношение²⁴.

3. Заличаване на търговското дружество в ликвидация и прекратяване на неговата правосубектност

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото на дружеството в ликвидация е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството от търговския регистър (чл. 273, ал. 1 ТЗ). Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни дей-ствия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията в търговския регистър към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересуваните лица досегашните или други ликвидатори (чл. 273, ал. 2 ТЗ).
Съдебната практика не заема единна позиция по въпроса от кой момент се прекратява юридическата личност на търговското дружество. Застъпени са две становища по поставения въпрос.
Според едното разбиране търговското дружество престава да съществува като правен субект от момента на неговото заличаване от търговския регистър. Така, приема се, че след като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър като правен субект. Правната уредба на търговските дружества е изградена на принципа за съответствието на възникването на друже-ството и на изчезването му от правния мир. Или вписването на възникването предопределя и необходимостта от вписване на заличаването му, за да се признае преустановяване съществуването на юридическото лице. Следователно, за да се признае правното значение на правопрекратителния факт относно дружеството като субект на правото, е необходимо вписване на заличаването му в търговския регистър, от който момент се приема, че юридическото лице е изгубило своята правосубектност²⁵.
Според второто разбиране юридическата личност на търгов-ското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му. Ако обективно е налице неразпределено имущество, то не остава без собственик (съответно титуляр) след заличаването на търговското дружество, нито една незакрита банкова сметка ще остане без титуляр – ничия, нито един автомобил ще остане без собственик – ничий. И едно непогасено задължение не може да остане само с кредитор, без длъжник. Непредявените и неудовлетворените вземания не се погасяват с приключването на ликвидацията, както е при несъстоятелността. За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация, дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане, достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос. Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след заличаването му. В такъв случай не е необходимо да се иска съгласно чл. 273, ал. 2 ТЗ възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или друг ликвидатор²⁶.
Първото становище заслужава подкрепа поради следните съображения. С изтичането на срока на ликвидацията и приключването на ликвидационното производство ликвидаторът представя пред търговския регистър формални (в смисъл: установени от закона) доказателства (документи) относно изпълнението на предпоставките за заличаването на дружеството (което по същество доказва и изпълнение на целите на ликвидационното производство) – осребряване на имуществото на дружеството и удовлетворяване на известните кредитори, които са предявили вземанията си и чиито вземания са безспорни. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име (чл. 272, ал. 2 ТЗ). Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора (чл. 272, ал. 3 ТЗ). Същото разрешение трябва да се приложи по аналогия и за хипотезите, при които вземането на кредитора не е изискуемо (откриването не производството по ликвидация не е основание за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и кредиторът не може да бъде принуден да получи изпълнение) или условно (под отлагателно условие).
Заличаването на търговското дружество има две основни предпоставки – удовлетворяване на неговите известни и с без-спорни вземания кредитори, които са предявили вземанията си, и разпределение на остатъчното имущество. Ако ликвидаторът не е вложил в банка сума за кредитор с известно вземане, който не го е предявил, чиято изискуемост не е настъпила или отлагателното условие за неговото възникване не е настъпило, или ако не е предоставено обезпечение на кредитор със спорно вземане и въпреки това дружеството в ликвидация бъде заличено от търговския регистър, заличаването на дружеството проявява своето действие и търговското дружество престава да съществува като юридическо лице.
От друга страна, кредиторът има правен интерес да обжалва пред окръжния съд по седалището на дружеството вписването като порочен акт поради вписване на несъществуващо обстоятелство (приключване на производството по ликвидация, без обаче да са изпълнени предпоставките за приключването) – чл. 29, ал. 1 и 2 ЗТР. Ако искът по чл. 29 ЗТР бъде уважен, заличаването на вписването се извършва от Агенцията по вписванията по реда на чл. 14 ЗТР, както и по искане на заинтересованото лице или на прокурора. От датата на заличаване по чл. 14 ЗТР на вписването на заличаването на дружеството в ликвидация юридическата правосубектност на дружеството се възстановява и длъжностното лице трябва да назначи същия или други ликвидатори за продължаване на действията по ликвидацията – чл. 273, ал. 2 ТЗ.
Ако вземането на кредитора не е било известно, то след надлежното приключване на ликвидацията (при спазване на изискванията на чл. 272, ал. 2 и 3 ТЗ) вземането на кредитора се погасява поради пре-кратяване на едната страна по правоотношението (т.е. дружеството в ликвидация) без да е налице универсално или сингуларно правоприемство (понеже разпределението на остатъчното имуществото между съдружниците под формата на ликвидационен дял съставлява прехвърляне на права, но не и поемане на задължения на дружеството в ликвидация, понеже тези задължения по замисъла на ликвидационното производство трябва вече да са удовлетворени или обезпечени с имущество, достатъчно за удовлетворяването им). След обявяване на поканата до кредиторите за предявяване на вземанията им кредиторът е бездействал през целия срок на ликвидацията и не е предявил своето вземане²⁷ и не отговаря на принципите за сигурност и бързина на търговския оборот да позволим на такъв кредитор, който не се е погрижил за своите интереси своевременно, правото дори с предявяване на вземането си пред съда (понеже то може материалноправно да не съществува въобще) след заличаването на дружеството “да поддържа правосубектността на търговското дружество” (ако се изразим с терминологията на второто становище)²⁸. Дори не е необходимо да се посочва, че на практика не е трудно (дори и при строгите изискванията на новия ГПК) образуването на осъдително исково производство за изпълнение на твърдяно вземане на кредитор на дружество в ликвидация, вече заличено от търговския регистър²⁹.
Тези разсъждения поставят въпроса какво следва да се разбира под понятието “по-нататъшни действия за ликвидацията”, употребен в чл. 273, ал. 2 ТЗ? По-нататъшните действия по ликвидацията не означават възобновяване на ликвидационното производство³⁰. Те имат единствено за цел да бъдат удовлетворени кредиторите, чийто вземания са установени с влязло в сила съдебно решение (т.е. кредиторите със спорни вземания по чл. 272, ал. 3 ТЗ), или кредитори, възникването на чиито вземания е било под отлагателно условие и това отлагателно условие се е сбъднало, или за да бъде разпределено имуществото, което е било предоставено за обезпечение на такива кредитори, но техните претенции са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение или отлагателното условие, което е обуславяло възникването на вземането на кредитора, не се е сбъднало. Освен тези специални хипотези на установяване на имущество, което подлежи на разпределение между съдружниците или акционерите, като общо правило по-нататъшни ликвидационни действия са необходими въобще във всяка хипотеза, при която в един по-късен момент след заличаването се открие неразпределено имущество, която налага назначаване на ликвидатори, които да извършат необходимите действия за доосъществяване на ликвидационните цели³¹.
В хода на по-нататъшните действия по ликвидацията законът фингира правосубектността на търговското дружество. Фикцията като правна техника включва два елемента – субективен и целево-познавателен. При фикцията обективно дадени и действително възприети елементи от определени фактически състави се разглеждат като несъществуващи или невъзприети или несъществуващи юридически факти се считат за действително дадени и възприети (субективен елемент)³². От друга страна, законът би трябвало да санкционира само онова съзнателно субективно отклонение от обективната правна действителност, което все пак запазва същественото в тяхното предметно съдържание и съставя необходими предпоставки за по-съвършени, по-пълни и по-справедливи резултати, или пък за по-съвършени и по-пълни формално теоретични положения³³. В синтезиран план, при фикцията правната норма поради съображения на справедливост или целесъобразност признава на един фактически състав правни последици, присъщи на друг³⁴.
В случая, след заличаването на дружеството в ликвидация от търговския регистър то престава да съществува като правен субект, но при по-нататъшните действия по ликвидацията неговото съществуване се фингира от правната норма, което формира субективния елемент на фикционната норма. Социално-правната цел, която се преследва с това съзнателно субективно отклонение, е да се направи възможно разпределението на допълнителното имущество между фингираните съдружници³⁵.

Н. с. II ст. Николай КОЛЕВ
______________
1 Вж. Решение № 428/20.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 574/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2005, № 10, с. 13; Решение № 798/20.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 439/2005 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 4, с. 9.
2 Вж. Решение от 16.11.2006 г. на ВКС по т. д. № 322/2006 г., I о., ТК.
3 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав, цитирано по сп. Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22.
4 Вж. Диков, Л. Курс по търговско право. Том I. С., 1935, с. 139, 143, 147, 467-468; Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 178, 286, Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С., 1997, с. 108; Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга Втора. Чл. 113-157. С., 2000, 614-616; Стефанов, Г. Търговско право. Книга първа, Велико Търново, 2005, 244-247; Голева, П. Търговско право. Книга първа. С., 2009, 469-470; Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружества. ­ Пазар и право, 2004 г., № 5, с. 5; Антонова, А. Ликвидация на търговски дружества. С., 2009, 16-24.
5 Единствено физическо лице може да бъде назначено за ликвидатор, за разлика от синдика в производството по несъстоятелност, който може да бъде физическо или юридическо лице ­ така Определение № 126а/10.01.1997 г. по ф. д. № 111/1996 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, 1996 г., № 1-2, с. 25.
6 Сравни Стефанов, Г., цит. съч., с. 246; Антонова, А., цит. съч., 107-113.
7 Вж. Решение от 24.01.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 494/2004 г., ГК.
8 Сравни Бобатинов, М., цит. съч., 7-8.
9 Вж. Решение № 450/10.06.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 657/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 1, с. 16; Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36.
10 Вж. Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36.
11 Така Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36. Обратно ­ Антонова, А., цит. съч., 146-147.
12 Вж. Решение от 26.05.2004 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 56/2004 г., ГК, 3-и състав; Решение от 10.03.2009 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по ч. т. д. № 2/2009 г., I ГО.
13 Вж. Решение от 27.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 273/2006 г., ТК, I о.
14 Вж. Решение от 26.05.2004 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 56/2004 г., ГК, 3-и състав.
15 Така Решение № 1778/30.01.1995 г. по гражд. д. № 396/94 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995 г., № 2, с. 19.
16 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав, цитирано по сп. Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22.
17 Сравни Решение № 1778/30.01.1995 г. по гражд. д. № 396/94 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995 г., № 2, с. 19.
18 В този смисъл и Антонова, А., цит. съч., 118-125.
19 В този смисъл е Решение № 679/11.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 335/2007 г., ТК, цитирано по Търговско и конкурентно право, 2008 г., № 1, с. 19. Сравни Определение № 15/14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2008 г., V г. о.
20 Вж. Определение № 15 от 14.01.2009 г. на ВКС по гражд. д. № 3967/2008 г., V г. о.
21 Различна позиция заема А. Антонова, която възприема разбирането на съдебната практика за неприложимостта на договарянето сам със себе си по отношение на ликвидатора ­ сравни Антонова, А., цит. съч., 137-140.
22 Вж. Решение № 690/17.04.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 393/2001 г., цитирано по сп. Търговско право, 2001, № 5, с. 97. Сравни също Антонова, А., цит. съч., 112-113.
23 Вж. Решение № 690/17.04.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 393/2001 г., цитирано по сп. Търговско право, 2001, № 5, с. 97.
24 Вж. Определение № 119/04.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 774/2009 г., II т. о., ТК, цитирано по ПИС “Апис 6.0”. В съдебната практика се среща разбирането, макар и не толкова ясно и категорично изразено, че ликвидаторът отговаря на деликтно основание спрямо кредиторите на дружеството в ликвидация за причинените им вреди от неизпълнение на своите задължения в рамките на ликвидационното производство ­ вж. Решение № 129 от 16.05.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. гр. т. д. № 97/2005 г., ГК. Вж. също Антонова, А., цит. съч., 154-158.
25 Вж. Решение № 428/20.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 574/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2005 г., № 10, с. 13; Решение № 798/20.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 439/2005 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 4, с. 9. Към тази група от решения, макар и да не изразяват по категоричен начин съдържанието на първото становище, могат да бъдат отнесени Решение № 298/28.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 46/2007 г., I о., ТК; Решение № 161/13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 429/2005 г., ТК, 1 отд.; Решение № 161/21.01.2005 г. на Бургаски апелативен съд по т. д. № 155/2004 г., ТО; Решение от 08.12.2003 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 1842/2003 г., ГК, 3-и състав; Решение № 308/28.05.2004 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по гражд. д. № 61/2002 г., ГК; Решение № 132/23.05.2006 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 180/2006 г., ГК; Решение № 238/22.06.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 280/2005 г., ГК, 2-ри с-в. Това разбиране се възприема от Стефанов, Г., цит. съч., с. 251.
26 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-чл. с-в, цитирано по Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22. Към това разбиране се присъединяват Бобатинов, М., цит. съч., 10-11 (с аргумента, че по този начин се защитавали интересите на кредиторите и отговаряло на целта на ликвидацията, която била справедливо удовлетворяване на дружествените кредитори) и Антонова, А., цит. съч., 331-342.
27 Не може да се постави въпросът дали вземането не е останало неизвестно за дружеството в ликвидация поради проявена небрежност от страна на ликвидатора, който трябва поради това да отговаря спрямо кредиторите за претърпените от тях вреди в размер на вземането им, което е престанало да съществува поради заличаването на дружеството в ликвидация от търгов-ския регистър. Обявяването на поканата в търговския регистър задава отнапред мярката на дължимата грижа на ликвидатора и ако изискването за обявяването на поканата е спазено, то и ликвидаторът е изпълнил с дължимата грижа своето задължение да издирва кредиторите с неизвестни вземания.
28 След като кредиторът не се е погрижил за своите интереси, не може да се говори за увреждане неговите интереси (или ликвидационното производство да се разглежда като “производство за увреждане на кредиторите”) ­ сравни Антонова, А., цит. съч., 332-333. Това е моят аргумент срещу разбирането на М. Бобатинов (вж. бел. № 28 под линия) ­ защита заслужават интересите само на грижливите кредитори. От друга страна, справедливото удовлетворяване на дружествените кредитори съставлява цел на производството по несъстоятелност, докато производството по ликвидация, доколкото то има доброволен характер и при него дружеството по дефиниция е платежоспособно, има за основна цел справедливо разпределение между съдружниците на дружественото имущество, останало след удовлетворяване на кредиторите, които са положили грижа да предявяват вземанията си своевременно (или, ако тези вземания все още не са изискуеми, да уведомят дружеството в ликвидация за тяхното основание и размер).
29 Вж. Решение № 308/28.05.2004 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по гражд. д. № 61/2002 г., ГК; Решение № 161/21.01.2005 г. на Бургаски апелативен съд по т. д. № 155/2004 г., ТО; Решение № 161/13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 429/2005 г., ТК, I отд.
30 Вж. Решение № 238/22.06.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 280/2005 г., ГК, 2-ри с-в, цитирано по ПИС “Апис 6.0”. Ако се потърси съпоставително тълкуване с производството по несъстоятелност, може да се посочи, че когато законът има предвид възобновяване на дадено производство, то това е изрично предвидено, както е при производството по несъстоятелност ­ сравни чл. 744-746 ТЗ. След като законът не използва термина “възобновяване на ликвидационното производство”, не може да се говори за неговото възобновяване. Обратното се приема от А. Антонова, цит. съч., 340-341.
31 Вж. Решение от 08.12.2003 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 1842/2003 г., ГК, 3-и с-в; Решение № 132/23.05.2006 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 180/2006 г., ГК.
32 Вж. Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Том II. Част първа: Правни субекти. С., 1937, с. 453.
33 Вж. Ганев, В., цит. съч., с. 455.
34 Вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I, С., 2001, 235-237; Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С., 2002, 119-120.
35 Критика и аргументи против това разбиране се представят от А. Антонова, цит. съч., 331-342.

Право на приспадане на данъчен кредит в случаите на чл. 62, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната.

Становище на НАП – ЦУ изх. № 24-39-65 / 18.12.2015 г.             

Относно: право на приспадане на данъчен кредит в случаите на чл. 62, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната

Във връзка с Ваше искане за методологично разглеждане, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № …………… г. по повод писмено запитване и две неприключили производства по обжалване на ревизионни актове, по отношение на писменото запитване е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество, установено на територията на страната и регистрирано по ЗДДС, закупува стоки от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в друга държава членка (Франция), които българското дружество продава на данъчно задължено лице, установено на територията на трета страна (Украйна). Договорено е от българското дружеството и за двете доставки (покупка и продажба) стоките да се транспортират при условията на доставка EXP по правилата INCOTERTMS 2000, за сметка на украинското данъчно задължено лице, от склад във Франция до склад на украинското данъчно задължено лице в Украйна. Френското данъчно задължено лице, за извършената от него доставка, издава фактура като прилага нулева ставка на данъка върху добавената стойност и във фактурата посочва като основание –   чл. 262 от френския закон за данъка върху добавената стойност. Българското дружество, за извършената от него доставка, издава фактура, в която като основание за неначисляване на данъка върху добавената стойност посочва чл. 69, ал. 2 във връзка с чл. 28, т. 2 от ЗДДС. Българското дружество разполага с митническа декларация за износ на стоките от Полша (държава на изпращане) до Украйна (държава на получаване). В митническата декларация българското дружество е посочено като износител на стоките.

Във връзка с изложената фактическа обстановка дружеството поставя следните въпроси:

1. Правилно ли е разбирането, че покупката на стоките от българското дружество е с място на изпълнение на територията на Франция и в коя колона на дневника за покупки следва да бъде отразена фактурата на френския доставчик?
2. В случай, че извършената от българското дружество доставка е с място на изпълнение на територията на Франция, стойността на тази доставка формира ли облагаем оборот за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност във Франция?
3. В случай, че българското дружество се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност във Франция, следва ли при следващите доставки дружеството да се идентифицира с френския идентификационен номер за целите на ДДС пред френския доставчик?
4. Налице ли е вътреобщностно придобиване за българското дружество, следва ли да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС и възниква ли задължение за регистрация по системата Интрастат?
5. Правилно ли е разбирането, че за продажбата на стоките от българското дружество на украинското данъчно задължено лице не следва да се начислява данък върху добавената стойност на основание чл. 69, ал. 2 във връзка с чл. 28, т. 2 от ЗДДС и фактурата за продажба следва да се отрази в колона 23 на дневника за продажба?

Предвид така изложената фактическа обстановка в писменото запитване и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените в него въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:

В сходна ситуация съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (решение по дело EMAG Handel Eder, С-245/04 и по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09), когато две последователни доставки на едни и същи стоки, извършени по възмезден начин между данъчно задължени лица, действащи в това качество, пораждат една единствена вътреобщностна пратка или един единствен вътреобщностен транспорт на тези стоки, пратката или транспортът може да се определи като вътреобщностна доставка/вътреобщностно придобиване само на една от двете доставки, която единствено ще бъде освободена от данък съгласно първия под-параграф на член 28в, част А, буква а) на Шестата директива.

По отношение на мястото на изпълнение на тези две доставки Съдът приема, че когато доставката, която е предмет на вътреобщностна пратка или превоз и от която следователно произтича вътреобщностно придобиване, облагано в държавата членка по местоназначение на посочената пратка или превоз, е първата от двете последователни доставки, за място на втората доставка се приема мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, тоест държавата членка по местоназначение. В случаите, когато предмет на вътреобщностна пратка или превоз е втората от двете последователни доставки, за място на първата доставка, хипотетично извършена преди изпращането или превоза на стоките, се счита държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът (решение по дел EMAG Handel Eder, С-245/04).

Доколкото в случая, изложен в запитването, са налице две последователни доставки на стоки, които са предмет на едно единствено транспортиране на стоките от склад във Франция до склад на украинското данъчно задължено лице в Украйна, като стоките преминават през територията на Полша, която е посочена като държава членка на изпращане относно износ, за определяне на данъчното третиране на доставките, по които българското дружество е получател, съответно доставчик, следва да бъде установено към коя доставка – към първата или втората се отнася транспортирането на стоките. Доколкото в запитването е посочено, че транспортът е за сметка на украинското данъчно задължено лице и френското данъчно задължено лице е уведомено за това обстоятелство, следва да се приеме, че същото е знаело, че стоките ще бъдат препродадени на друго данъчно задължено лице, преди да напуснат територията на Франция. Поради това и на основание чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) и по аргумент от Решение на СЕС по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09, т. 40, считам че доставката, по която получател е българското дружество, е с място на изпълнение на територията на Франция и за нея не е приложимо освобождаването, регламентирано в чл. 138 от същата директива, доколкото транспортирането на стоките се отнася към доставката, по която българското дружество е доставчик. Лице-платец на данъка върху добавената стойност за тази доставка (доставката към българското дружество) считам, че е френското данъчно задължено лице, на основание чл. 193 от Директивата за ДДС, независимо, че българското дружество може да е предоставило идентификационния си номер по ЗДДС. Предвид това в случая за получената доставка от българското дружество разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не е приложима, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване.

Доколкото при доставката, извършена от българското дружество към украинското данъчно задължено лице, стоките се транспортират от територията на Франция, на основание чл. 32 от  Директивата за ДДС считам, че същата е с място на изпълнение на територията на Франция, като по отношение на данъчното ѝ третиране за целите на данъка върху добавената стойност следва да бъде приложено френското данъчно законодателство. В тази връзка, както и с оглед задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност във Франция, българското дружество следва да се съобрази с френското данъчно законодателство.

В писмото Ви са изложени аргументи за несъгласие с изразеното становище на Изпълнителния директор на НАП в писмо с изх. № 24-33-151/01.03.2012 г. относно правото на приспадане на данъчен кредит за изискуемия от данъчно задължено лице като платец данък при вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и по чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната. В подкрепа на тези аргументи се позовавате на практиката на Върховен административен съд (Решения № 991 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 3004/2014 г. и № 2227 от 27.02.2015 г. по адм. д. № 4102/ 2014 г.). Предвид изложеното по-горе считам, че изразеното становище в писмото Ви относно правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезата на начисляване на данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не кореспондират с казуса, изложен в запитването. Независимо от това Ви уведомявам, че поддържам цитираното становище по аргументите, изложени в същото. Считам, че в случаите, когато стоките, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната (когато тя е държавата членка по идентификация), не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, не може да се счита, че за придобиванията възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС. Ако лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка по пристигане на стоката, приложение намира специалният режим на корекции на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, разписан в чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), който се основава на механизъм за намаляване на начисления данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, като позволява да се коригира двойното данъчно облагане. Предоставянето на право на приспадане по общия ред в този случай би могло да лиши чл. 62, ал. 4 от ЗДДС от полезно действие, тъй като лицето, след като се е ползвало от право на приспадане в страната (държавата членка, издала идентификационния номер), вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта. Това би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностно придобиване мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление. Ето защо, считам че не е налице право да приспадне данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност по вътреобщностно придобиване, при което стоките не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната. В същият смисъл е и решение на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08 от 22 април 2010 година, съгласно което данъчно задължено лице, което е осъществило вътреобщностно придобиване на стоки под идентификационен номер, издаден в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва и не е доказало, че придобиването е обложено в тази държавата членка, няма право да приспадне незабавно начисления ДДС по получено вътреобщностно придобиване. Правно релевантно според съда е дали стоката е пристигнала в държавата членка, издала идентификационния номер, предоставен от лицето, което придобива стоките, като съдът не е отдавал значение на обстоятелството къде е пристигнала тази стока.

В цитираната в писмото Ви практика на Върховен административен съд в Решение № 991 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 3004/2014 г. са изложени мотиви относно прилагане на принципа на неутралност и признаване на право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък при вътреобщностно придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната, като правото на приспадане на данъчен кредит се обосновава с приложението на чл. 73а от ЗДДС. Съдът приема, че режимът на самоначисляване, приложим при вътреобщностното придобиване, изисква от една страна получателят да начисли данък върху добавената стойност и в същото време да упражни правото на приспадане на данъчен кредит като по този начин резултатът за данъчния период (когато са осъществени само вътреобщностни придобивания) трябва да бъде нула.

Следва обаче да се има предвид, че разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС осигурява упражняването на право на данъчен кредит, когато материалноправните основания за това са налице, но не са изпълнени формалните условия за правото на данъчен кредит и в тази връзка считам, че съдът неправилно тълкува нормата на чл. 73а от ЗДДС.

Поначало за упражняването на право на данъчен кредит е необходимо да са налице основания по същество (чл. 68-69 от ЗДДС), формални (чл. 71 от ЗДДС) и времеви условия (чл. 72 от ЗДДС). На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по Глава осма от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 71, т. 5 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит в случаите на вътреобщностно придобиване, лицето, което придобива стоките, следва да притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, да е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС и да е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС. Съгласно   чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС.

Според практиката на СЕС по отношение правото на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за извършените вътреобщностни придобивания, установените от държавата членка формални условия, които трябва да бъдат изпълнени от данъчно задълженото лице, за да може то да упражни правото на приспадане на данък върху добавената стойност, не могат да превишават строго необходимото с оглед на проверката за правилно прилагане на процедурата по самоначисляване (решения по дела “ЕМС-България” ООД, С-284/11, Nidera Handelscompagnie, C-385/09, Uszodaepito, C-392/09). Съдът е постановил също така, че основният принцип на неутралитет на данъка върху добавената стойност налага  приспадането му по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания (решения по дела Ecotrade, С-95/07 и С-96/07, Nidera Handelscompagnie, C-385/09, Dankowski, C-438/09).

Разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС осигурява нормативно предимството на материалноправните пред формалните/процесуалните изисквания за упражняването на правото на данъчен кредит. Това правило се прилага, за да осигури неутралността на данъка в случаите, когато са налице основанията на чл. 68-69 от ЗДДС – в общия случай стоките или услугите да са предназначени за облагаеми доставки, като нормата сама по себе си няма правопораждащ ефект.

Преди влизането в сила на чл. 73а от ЗДДС съществуваше практика, при която при извършване на данъчен контрол на основание чл. 71 и/или чл. 72 от ЗДДС се отказваше право на приспадане на данъчен кредит в случаите на самоначисляване, при които стоките или услугите се използваха от регистрираните лица за целите на облагаемата им дейност, но съответното лице не притежаваше изискуемия от закона документ по чл. 71 от ЗДДС или притежаваният от него документ не отговаряше на законовите изисквания, или защото не беше упражнило правото си в законовия срок по чл. 72 от ЗДДС. Доколкото при самоначисляването начисляването на данъка и приспадането на данъчен кредит са съсредоточени при едно и също лице, то контролът за правилното функциониране на механизма на данъка, който чрез начисляването на данъка и данъчния кредит осигурява неутралност на данъка за икономическите оператори във веригата от доставки и понасянето на данъчната тежест при крайното потребление на стоката или услугата, може да се осъществява и извън тези формални изисквани. Поради това, както и за съобразяване с практиката на СЕС, обективирана в решение по съединени дела Ecotrade, С-95/07 и       С-96/07, нормата на чл. 73а от ЗДДС допусна правната възможност да се игнорират формалните условия за упражняване на данъчен кредит при наличие на материалните основания за същото. Т.е., разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС не може де се счете като самостоятелно основание за възникване право на данъчен кредит, независимо от наличието или липсата на материалноправно такова. Например, ако едно лице извършва освободени доставки, независимо от наличието на формалните условия за право на данъчен кредит (притежание на фактура за получена облагаема доставка с отразен на отделен ред данък, спазен срок по чл. 72 от ЗДДС), за същото не би възникнало право на данъчен кредит, тъй като не са изпълнени условията по същество – получената от лицето доставка на стока или услуга да е предназначена за извършване от лицето на облагаеми доставки. Да се приеме, че чл. 73а от ЗДДС има правопораждащ ефект относно правото на данъчен кредит, би довело до абсурдния резултат лице, което извършва с придобита стока освободени доставки, ако притежава законово изискуемия документ да няма право на данъчен кредит, а ако не притежава такъв документ – да има право на данъчен кредит въз основа на 73а от ЗДДС, на който съдът се позовава като на формално основание за възникване на данъчен кредит. Предвид изложеното, разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС намира приложение само когато са изпълнени условията по същество за упражняване на данъчен кредит.

В случай на осъществено вътреобщностно придобиване материалноправните основания за възникване на право на данъчен кредит биха били налице, ако стоката се използва за последваща облагаема доставка или за целите на облагаемата дейност на лицето. Предвид обстоятелството, че такава последваща облагаема доставка както на територията на страната, така и извън страната в хипотезата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не се доказва от лицето, а стоката чрез тези операции на практика се извежда от режима на ДДС, за доставката не възниква право на данъчен кредит. Така се осъществява облагане, еднакво по ефект с това на осъществено крайно потребление, чието коректно облагане е осуетено. Т.е., непризнаването на данъчен кредит в случая е еднакво по ефект на облагане на вътреобщностно придобиване, приспадане на данъчен кредит по това облагане и начисляване на ДДС по последваща доставка към трето лице.

Предвид обстоятелството, че в случаите при трансгранични операции, които имат усложнен характер и при които възможностите за осъществяване на фискален контрол на държавите членки и облагането на реалната крайна доставка са затруднени, чл. 62, ал. 2 от ЗДДС има роля на „защитна мрежа“, осигуряваща функционирането на механизма на ДДС, като елиминира възможността крайното потребление на стоката или услугата да не бъде обложена, като при начисляването на данъка при вътреобщностно придобиване на основание на цитираната норма приспадане на данъчен кредит не се следва, в който смисъл е и решение на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08 от 22 април 2010 година.

Следва да се има предвид, че ако бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната и не е налице последваща облагаема доставка на тези стоки както на територията на страната, така и извън нея, механизмът на облагане с ДДС би бил нарушен. В тези случаи, когато лицето, което придобива стоките се е идентифицирало за целите на вътреобщностното придобиване с идентификационния си номер за данъка върху добавената стойност, издаден в страната, и същото не е доказало, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, е налице загуба на данък върху добавената стойност в тази държава членка. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС санкционира неспазването на задължението за начисляване на данък върху добавената стойност в друга държава членка при вътреобщностно придобиване, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на тази друга държава членка. Предвид това начисленият по вътреобщностно придобиване данък върху добавената стойност е без право на приспадане на данъчен кредит.

В случаите на висящи административни и съдебни производства при посочената фактическа обстановка, считам че процесуалната защита следва да се основава на горепосочените аргументи. В случаите, когато стоки, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната, тъй като лицето, което придобива стоките е предоставил идентификационен номер по ЗДДС, не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, считам че е налице идентичност с фактите по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08 на СЕС, независимо къде точно са пристигнали стоките, предвид посоченото по-горе разбиране за релевантните за СЕС факти. Считам, че в случаите, когато българският съд не приема, че е налице идентичност на фактите по разглеждания от него спор с този, по който е постановено решението на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08, следва да бъде поискано от съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Източник: Зам. Изпълнителен Директор на НАП – ГАЛЯ ДИМИТРОВА

Приложение на чл. 72 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при неиздадена в законоустановения срок фактура от страна на доставчика.

Становище на НАП – ЦУ  изх. № 20-99-222 / 16.11.2015 г.

Приложение на чл. 72 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при неиздадена в законоустановения срок фактура от страна на доставчика.

Във връзка с постъпили в ЦУ на НАП запитвания по приложението на чл. 72 от ЗДДС при неиздадена в законоустановения срок фактура от страна на доставчика, съобразявайки относимата нормативна уредба и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Върховния административен съд (ВАС), на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

1. Възникване и срок за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС:

            По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на Глава седма „Данъчен кредит” от ЗДДС. На основание чл. 69,  ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът-регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно  чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател, същото следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.

Следва да се има предвид, че издаването на фактура в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС и отразяването ѝ справката-декларация на основание чл. 124, ал 2 от същия закон е основно задължение на доставчика. В случаите на закъсняло издаване на фактурата следва да се извърши внимателна преценка относно наличието на основание за осъществяване на административнонаказателна отговорност на доставчика по чл. 182 от ЗДДС.  При всички случаи за невнесения в законоустановения срок данък доставчикът дължи лихва за периода от изтичане на срока за внасяне на данъка за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем, до момента на погасяване на задължението чрез внасяне на данъка или неговото приспадане или прихващане.

            Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит според ал. 2 на същата разпоредба се упражнява, като лицето:

1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

            В случай, че получател по доставка е пропуснал да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода съгласно чл. 72 от ЗДДС, то правото на данъчен кредит се преклудира и не може да бъде упражнено. В този смисъл е и решение на ВАС № 11891 от 08. 10. 2014 г., както и практиката на Съда на ЕС. Така в решение по дело С-152/02 се прави ясно разграничаване между възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. В същото решение е постановено, че издаването на фактура през данъчен период, следващ периода на възникване на правото, няма ретроактивно действие и не дава право на упражняване на право на данъчен кредит за данъчния период, в който това право е възникнало. Допустимостта на преклузивен срок за упражняването правото на данъчен кредит е постановена с решение на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07, т. 54, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност. Принципът на ефективност не се нарушава само поради факта, че за да пристъпи към събиране на неплатения ДДС, данъчната администрация разполага със срок, който надвишава дадения на данъчнозадължените лица за упражняване на правото им на приспадане.

2. Срок за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за доставка, за която това право е възникнало преди 01.01.2010 г.:

Според постоянната практика на ВАС (в този смисъл са решения на ВАС № 15471 от 22.11.2013 г.; № 13647 от 25.10.2011 г.; № 9451 от 29.06.2012 г.; № 6094 от 07.05.2013 г.; № 11891 от 08.10.2014 г.; № 3235 от 07.03.2011 г.), определеният с чл. 72 от ЗДДС тримесечен срок за данъчни периоди преди 01.01.2010 г. е недостатъчен и прави прекомерно трудно упражняването на данъчен кредит с оглед спазване принципа на ефективност,  при условие, че са налице данни, че доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. От друга страна ВАС приема (решение на ВАС № 11891 от 08.10.2014 г.), че след изменението на ЗДДС и въвеждането на 12 месечен срок за упражняване правото на данъчен кредит, новият 12 месечен срок отговаря на изискванията за ефективност и равностойност. Предвид това, когато правото на данъчен кредит е  възникнало преди 01.01.2010 г. и са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който същото е възникнало срокът за упражняването му следва да се счита спазен, ако лицето го е упражнило в някой от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало, това право. В тези случаи, ако лицето е пропуснало да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит и в този срок, то правото на данъчен кредит се преклудира и не може да бъде упражнено. Въпреки че законът не предвижда обратно действие на нормата, с която срокът за упражняване на правото на приспадане се удължава, това тълкуване се налага поради необходимостта да се осигури в по-голяма степен приложението на  посочените по-горе принципи на европейското право – на принципа на неутралност на данъка, както и на принципите на ефективност и на правна сигурност. В този смисъл е и решение на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07.

3. Упражняване на правото на данъчен кредит в случаите на правен спор: Съществуват  случаи, когато доставчикът и получателят по една доставка не могат да постигнат съгласие относно изпълнението по договора или размера на дължимото възнаграждение, поради което възниква риск от  лишаване на получателя от възможност  да упражни правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно изискванията на закона, поради липса на съгласие относно съдържанието на дължимата от доставчика фактура.

В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на  чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите когато доставката се документира с протокол по чл. 117. По силата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването на фактурата.

В тези случаи на правен спор между страните по сделката, следва да се документира безспорната част с издаване на фактура по реда на ЗДДС, и съответно, ако за лицето получател е налице право на приспадане на данъчен кредит, същото следва да го е упражни в срока по чл. 72 от ЗДДС. Ако в резултат от приключил правен спор е постановено съдебно или арбитражно решение или споразумение, или чрез друг способ е постигнато съгласие между страните по отношение на възнаграждението по доставката, следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на решението или при постигането на съгласието е налице изменение на данъчната основа на доставката и доставчикът следва да документира същото с издаването на известие, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. Когато е изменена данъчната основа в увеличение и е издадено съгласно чл. 115 от ЗДДС дебитно известие, правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката възниква през данъчния период, през който е издадено дебитното известие и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 61а от Правилника за прилагане на ЗДДС. Наличието на правен спор следва да се докаже чрез съответните покани, документация за водени преговори, протоколи, искови молби, съдебни или арбитражни решения или споразумения, кореспонденция между  доставчик и получател и др. Относно евентуалното издаване на фактури преди да настъпи данъчното събитие следва да се има предвид становище на изпълнителния директор № 24-00-47/08. 11. 2007 г. Източник: Зам. Изпълнителен Директор НАП – Галя Димитрова

Работни и почивни дни през 2016 година.

За 2016 година има общо 251 работни дни

Януари П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 20 работни дни	Февруари П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 21 работни дни	Март П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 22 работни дни	Април П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30   20 работни дни
Май П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 19 работни дни	Юни П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 22 работни дни	Юли П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни	Август П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 23 работни дни
Септември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 20 работни дни	Октомври П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни	Ноември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 21 работни дни	Декември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни

Taxation in Bulgaria 2015

Best tax conditions in Europe and fourth in the world !!!

Conatact us ! Active Consult Ltd / e-mail: office@activeconsult.net

 

CORPORATE TAX

Corporate income tax (CIT) is due on the accounting profit after adjustments for tax purposes. The applicable tax rate for the year 2015 is 10%.

Maximum annual depreciation rates for corporate tax purposes

Buildings, facilities, transmitting devices, etc. 4%
Machinery, production equipment, appliances 30%
Vehicles, road and runway surfaces 10%
Computers, software, mobile phones 50%
Automobiles 25%
Tax depreciable tangible and intangible assets with legally restricted term of use Up to 33.33%
All other depreciable assets 15%

Tax loss carry forward
A tax loss can be carried forward for five years. It can be offset against a positive tax result for a subsequent tax year.

Thin capitalization
Thin capitalization rules apply in Bulgaria if the company’s liabilities exceed three times the amount of its equity. Interest expenses are deductible up to an amount equal to the entity’s interest income plus 75% of the profits before interest and tax. Interest expenses on bank loans are not subject to thin capitalization, except in some specific cases.

Transfer pricing
Transfer pricing rules allow the revenue authorities to adjust taxable profits and taxable income arising from transactions which are not carried out on an arm’s length basis.

One-off tax on expenses
One-off tax at the rate of 10% is levied on an annual basis on the following expenses:
• Representation expenses
• Expenses for maintenance and repair of transport vehicles used for management purposes
• Expenses for social benefits provided in kind.

WITHHOLDING TAX (WHT)
Bulgarian entities are obliged to withhold tax at the rate of 10% when they accrue the following types of charges which will be income to foreign persons:
• Capital gains
• Rent, interest, royalties, franchising and factoring fees
• Fees for technical, advisory and management services
• Penalties and indemnities other than those under insurance contracts accrued to legal entities established in jurisdictions with a preferential tax regime.

5% WHT is due on dividends and liquidation quota distributed to foreign entities unless the latter are tax residents of a European Union (EU)/European Economic Area (EEA) Member State in which case no WHT would be due in Bulgaria.
The following types of income are WHT exempt: (i) interest on bonds issued by a local legal entity, the state or municipalities and admitted for trading on a regulated stock exchange in Bulgaria or in an EU/EEA Member State, (ii) interest on loans granted by
a foreign entity which is a resident of an EU/EEA Member State issuing bonds or other debt securities (provided that explicit requirements are met), (iii) interest and royalties when accrued to associated companies tax resident in an EU Member State,
and (iv) interest on non-securitized loans under which the state or municipalities are borrowers.
Foreign companies tax residents in the EU/EEA which may not utilize the WHT paid in Bulgaria as a tax credit in their country of residence may choose an option to recalculate the WHT paid in Bulgaria so that its amount would equal the CIT due if the income were derived by tax residents of Bulgaria. Thus, the tax base of non-residents could be reduced with the expenses that are attributable to the respective income with a Bulgarian source. The difference between the WHT paid and the recalculated CIT due may be reimbursed up to the amount that could not be used as a tax credit by the non-resident abroad.
Double Tax Treaties (DTT) are applied following a specific procedure and have priority over domestic legislation.

VALUE ADDED TAX (VAT)
All taxable persons are subject to a mandatory VAT registration if their taxable turnover of local supplies for a period of
12 consecutive months reaches BGN 50,000 (EUR 25,565). Also, liable to register are taxable persons (i) providing services with a place of supply in another EU Member State, (ii) receiving services from foreign suppliers where the place of supply falls in Bulgaria,
(iii) performing intra-Community acquisitions whose total amount during a calendar year exceeds BGN 20,000 (EUR 10,225), or
(iv) performing other specific supplies. Voluntary registration is applicable on a no-threshold basis.

There are three VAT rates applicable in Bulgaria:

20% Taxable supplies of goods and services Imports
Intra-Community acquisition of goods
9% Accommodation in hotels and similar establishments
0% Intra-Community supplies Exports
and other supplies explicitly listed in the law

Certain supplies are considered VAT exempt, e.g. financial and insurance services, certain educational and health services, property lease for residential purposes, sale of old buildings and non-regulated land plots and others.

Supplies for which local VAT is due by a Bulgarian client through the reverse charge mechanism include:
• Intra-Community acquisitions of goods
• Services provided by a foreign supplier to a Bulgarian taxable person if the place of supply is in Bulgaria
• Supplies of electricity, heat, gas and cooling energy through networks performed by a foreign supplier
• Supplies of goods with installation provided by an EU supplier. Refunds of input VAT incurred by foreign EU entities are available
for purchases made in Bulgaria, provided that input VAT deduction would have been available if the foreign entity were identified for VAT purposes in Bulgaria.

Claims for VAT refund are to be submitted with the Bulgarian revenue authorities through electronic portals set up in the country of establishment of the claimant by 30 September of the year following the year which the claim concerns.

Refunds of input VAT incurred by non-EU entities are available on a reciprocal basis. Bulgaria has reciprocity agreements with Canada, Iceland, Israel, Macedonia, Moldova, Norway, Republic of Korea, Serbia, Switzerland and Ukraine.

EXCISE DUTIES
Excise duties are levied upon the production and importation of certain goods such as alcohol and alcoholic beverages, tobacco products, energy products and electricity. Taxable persons for the purposes of excise duties are licensed warehouse keepers, importers of excisable goods and other designated persons listed in the Excise Duty and Tax Warehouses Act (EDTWA). Different excise rates apply for the above goods. The EDTWA contains special provisions for exemption and suspension of excise duties in certain cases.

INSURANCE PREMIUM TAX (IPT)
IPT is levied on insurance premiums collected under contracts for risks located in Bulgaria. The applicable IPT rate is 2%. Certain insurance contracts are exempt from IPT, e.g. contracts for life insurance, insurance of cargo during international transportation and others.

PAYROLL RELATED TAXES AND SOCIAL SECURITY
Rates
Employment income is levied with a flat rate of 10% personal income tax (PIT). The tax on employment income is withheld by the employer at source on a monthly basis. Non-employment income is also subject to 10% PIT. Generally, the PIT for income under civil contracts is deducted and remitted by the legal entity payer on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter) unless the individual is registered as self-insured for social security purposes or explicitly declares their willingness for tax to be withheld also during the fourth quarter. If that is the case or the entity does not have a withholding obligation, the tax is paid by the recipient of the income on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter).

A different flat tax rate is applied for some other types of income, for example 5% for dividends.
Bulgarian tax resident individuals are those who (i) have a permanent address in Bulgaria or (ii) are present in Bulgaria for more than 183 days in a 12-month period or (iii) are sent abroad by the Bulgarian state, its institutions and/or Bulgarian entities or (iv) individuals whose center of vital interests is located in Bulgaria. Bulgarian resident individuals are subject to PIT on their worldwide income, whereas non-resident individuals are subject to tax only on income derived from Bulgarian sources. Income tax credit may be granted under the domestic law or under DTT provisions (where exemption with progression is also possible).

Exemptions
Some of the available tax exemptions are:
• Gains from disposal of movable and immovable property under certain conditions
• Pensions and other social security benefits received from a Bulgarian or foreign mandatory social security system as well as pensions from voluntary insurance funds situated in Bulgaria or another EU/EEA Member State
• Certain types of compensation as per the Labor Code
• Capital gains from shares traded on the Bulgarian stock market as well as on other regulated markets in an EU/EEA Member State.

Personal income tax allowances
Some of the available tax allowances are:
• Voluntary contributions for pension and unemployment insurance in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Voluntary health and life insurance contributions in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Donations to certain qualified beneficiary organizations in Bulgaria and EU/EEA Member States at the amount of 5%, 15% or 50% of the annual tax base
• Interest on mortgages of young families on the first BGN 100,000 (EUR 51,130) of the credit under certain conditions
• Statutory predetermined deductions depending on activity, for example, 25% for income under civil contracts, 10% for rental income and capital gains from sale of immovable property
• Up to BGN 200 (EUR 102) from the annual tax base can be deducted for caring for an underage child (up to and including the third one)
• Up to BGN 2,000 (EUR 1,022) from the annual tax base can be deducted for caring for a disabled child.

Social security and health insurance
Mandatory social security and health insurance contributions are due up to a maximum monthly insurable income of BGN 2,600 (EUR 1,329). Social security contributions are within the range of 22.7% – 23.4%. Health insurance contributions are at the rate of 8%. The pension insurance contributions are split in a ratio 55:45 between employer and employee, while the contributions to all other mandatory insurance funds – 60:40. Mandatory contributions made by individuals in Bulgaria or abroad are tax deductible.
Regulation (EC) No. 883/04 on social security is in force and is applicable to EU and third country nationals as well as nationals of Switzerland and the EEA.

LOCAL TAXES AND FEES
Local taxes and fees are determined and collected by municipalities.
• The real estate tax can be in the range of 0.01% – 0.45% of the assessed value of the property.
• Garbage collection fees are determined at a municipal level.
• Transfer tax in the range of 0.1% – 3% is levied on the value of the transferred real estate property and automobiles.
• Donation tax and inheritance tax in the range of 0.4% – 6.6% of the value of the property is due. There are certain exemptions.
• Motor vehicles tax is due depending on the type of the vehicle and its technical characteristics.

CORPORATE INCOME TAX INCENTIVES
Some of the available tax incentives are listed below:
• Licensed real estate investment trusts, collective investment schemes and national investment funds are exempt from corporate tax.
• Production companies investing in municipalities with unemployment exceeding, by 25%, the average unemployment rate for Bulgaria are entitled to up to 100% corporate income tax retention. The retention is applicable only if it complies with a number of requirements.

FILING DEADLINES
• Annual corporate income tax return – 31 March of the following tax year
• Annual personal income tax return – preliminary deadline: 31 March; final deadline: 30 April of the following year
• Monthly VAT return – by the 14th of the month following the month to which the VAT return relates
• VIES declaration (the Bulgarian equivalent of EC sales list) – by the 14th of the month following the relevant tax period
• Monthly excise return – by the 14th of the month following the month to which the excise return relates.

OUR CONTACTS:

• www.activeconsult.net  
• Phone: +359 2 974-33-32
• Mobile: +359 895 10-18-18
• E-mail: office@activeconsult.net
• Skype: activeconsult-bg
• Address: 133 Tzarigradsko shose Blvd., Sofia, Bulgaria

Най-после среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата

Тази седмица се състоя среща в Народното събрание във връзка със спорния законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Пред депутатите своите становища против внесения законопроект представиха: Паунита Петрова от КТ „Подкрепа“,  Варшава Максимова от КНСБ, Ивелин Желязков от Асоциация на индустриалния капитал в България, Добри Митрев от Българска стопанска камара, Милена Ванева и Елеонора Христофорова от Асоциация на банките в България, Кристина Димитрова от Национален съюз на юрисконсултите, Красимир Катранджиев и Теодора Вуцова от Нотариална камара на РБ, Стоян Якимов от Камара на частни съдебни изпълнители,  Васил Тодоров от Българска търговско промишлена палата и Борислав Димитров от Български Хелзинкски комитет.

От счетоводните организации участваше Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, като становище представи Катя Крънчева.

Всички присъстващи организации изложиха отново мотивираните си възражения против спорния законопроект. Те се противопоставиха на това, че с предложените промени се прави опит да се монополизират дейности, извършвани от различни професии в полза на адвокатите. Всички са категорични, че предложенията противоречат на Конституцията, на други нормативни актови, а така също и на европейското право. Изразени бяха притеснения, че в страната ще настъпи пълен хаос, ако промените бъдат приети в този им вид. Даването на неограничен достъп до ГРАО и регистъра за българските документи за самоличност на 13 000 български адвокати, както и на знайни и незнай чужди адвокати от другите държави-членки на ЕС е въпрос на национална сигурност. Всички организации настояха проектозаконът незабавно да се оттегли. Против законопроекта са се произнесли и Върховната касационна прокуратура и Националният съвет за тристранно сътрудничество.

След като изслушаха аргументите, изказвания направиха депутати, някои от които са вносители на спорния законопроект.

Емил Димитров – Ревизоро от Патриотичен Фронт, един от вносителите на законопроекта призна, че вместо да защитят обществения интерес, народните представители е напълно възможно да се озоват в ролята на адвокати на 13 000 адвокати в държавата. Той се разграничи от авторство на спорните текстове и разказа как е станал вносител:„Председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова донесе текстовете в кабинета на Цецка Цачева. Няколко колеги обявихме, че ще подпишем, но изразихме резерви. Поискахме уверение, че по проекта ще има дебат и ще бъде съгласуван с всички заинтересувани и засегнати“.

След това Димитров заяви: „Не желая да създавам проблеми, а искам да участвам в решаването им. Имаме готовност да оттеглим подкрепата си за измененията в Закона за адвокатурата, ако всички не седнат на масата и не обсъдят различията си“. „Ще има промяна на текстовете. Не може 13 хиляди адвокати да се противопоставят срещу цялото общество.“ допълни той.

„В този вариант няма да подкрепим закона“, обяви депутатът Четин Казак от ДПС, който също е от вносителите на законопроекта.

Четин Казак също подчерта, че не е автор на текстовете. „Адвокатурата има право да реши своите проблеми. Но трябва диалог и взаимно зачитане на интересите, вместо гилдиите да се надпреварват кой ще предизвика по-голям медиен отзвук. Последното, което искаме е Народното събрание да стане арена за мерене на силите между адвокатурата и останалите гилдии“, заяви той. Казак отправи апел спорещите да седнат на една маса. „Да престанем с противопоставянето, ако някои текстове в проекта останат в този си вид, няма да ги подкрепим“, каза депутатът.

Организациите веднага опонираха на Четин Казак, като обясниха, че всички техни опити да се свържат и да се разберат с представителите на Висшия адвокатски съвет удрят на камък.

Депутатът Свилен Иванов от ГЕРБ, който е един от вносителите на законопроекта, също присъстваше в залата, но не взе отношение. Вместо него, изказване направи депутатът Добромир Проданов от ГЕРБ, който е и адвокат. Той заяви, че те ще търсят подкрепа по законопроекта. В залата липсваше депутатът Данаил Кирилов от ГЕРБ, който също е вносител на законопроекта и шеф на водещата Правна комисия.

От своя страна пък Висшия адвокатски съвет с нелепо решение обяви Денят на Конституцията – 16 април за ден на подкрепа на измененията в Закона за адвокатурата. Любим аргумент на адвокатите е, че не извършват услуги, а конституционна дейност. Но именно в Деня на Конституцията, протест в подкрепа на предложени противоконституционни членове е неадекватно и нагло.

През последния месец парламентът буквално беше залят от становищата на различни организации по проекта за промени в Закона за адвокатурата. Напомняме, че десетки организации внесоха своите остри негативни декларации по спорния законопроект.

Източник: КиК

Обновена е версията на програмения продукт за обхващане на данни от декларация обр. № 1, обр. № 3, обр. № 6

Може да ги свалите от тук (втори абзац):

Програмен продукти за обхващане на данни от декларация обр. № 1, обр. №3, обр. № 6.

Подготвя се сериозен ремонт на данъчното законодателство

Въпреки извънредните избори и трудностите при преговорите за сформиране на управленска коалиция се задава сериозен ремонт на данъчното законодателство – това показа проверка на „Сега“. Горещата тема при старта на новия парламент ще бъде сливането на НАП и Агенция „Митници“, като още от сега е ясно, че предложението има подкрепата и на ГЕРБ, и на ДПС. Промени заради наследени проблеми се очакват и в ред други закони – за данъците върху доходите на физическите лица, за хазарта, за местните данъци и такси.

По изготвянето на законопроект за сливането на НАП и Агенция „Митници“ се работи отдавна и усилено, твърдят източниците на „Сега“. Идеята бе част от предизборната програма на ГЕРБ. Подобен законопроект се чакаше и по време на управлението на кабинета „Орешарски“, като изготвянето му се свързваше с депутати от ДПС.

Сливането на двете агенции изисква промени в поне четири закона – за НАП, за митниците, за акцизите и данъчните складове, данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Дори и законопроектът да е готов, сливането на двете агенции е рисково, особено ако се извършва в спешен порядък и може да доведе до срив на приходите в бюджет 2015. Към момента няма официално становище от НАП за замисляната реформа, а синдикатите в митниците се обявиха категорично „против“. Те смятат, че структурните размествания ще са параван за политическо овладяване на двете приходни агенции. Според експерти работата на данъчни и митничари се различава сериозно, особено в териториалните им поделения, и сливането им не е просто въпрос на разместване на численост. Това ще е поредната структурна реформа за НАП, която през 2010 г. вече пое функциите на Агенцията за държавни вземания.

Промени ще има и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Една от вече обявените промени, които се очакват, е премахване през 2015 г. на правилото, според което работодателите спират да удържат авансово данък върху извънтрудовите доходи за последното тримесечие на годината. Това изискване няма как да се промени за последното тримесечие на тази година и хората с извънтрудови доходи със сигурност ще бъдат длъжни да довнасят данък през 2015 година за последните 3 месеца на тази година. Под въпрос при промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица ще бъде и въведеното при предходното НС преотстъпване на данък за хората с минимални доходи. Както „Сега“ писа, ползването на това облекчение е силно затруднено. При приемането му ГЕРБ бе против с аргумента, че не е редно социална политика да се прави през приходната част на бюджета. Евентуална отмяна обаче ще важи за доходите, получени през 2015, а не за тези през 2014 г., разясниха юристи. Не е ясно дали ГЕРБ ще се откаже от идеята си за децентрализация на част от плоския данък към общините – до 2% над сегашните 10%, и ще приеме предложението на общините. Те настояват да получат 2%, но без данъкът да се завишава още от 2015 г.

В пакета с данъчно законодателство при работещо НС със сигурност ще бъде включен и проект за промени в Закона за хазарта. С тях следва да бъде отстранен един солиден пропуск – допуснатото пълно премахване на специализираната такса за хазартна дейност при лотарийните игри и бингото. За приемането на тези промени има съгласие както в ГЕРБ, така и в БСП.

Депутатите от 43-тото НС със сигурност ще трябва да отложат и планираната промяна в Закона за местните данъци и такси в частта за такса смет. Действащият в момента закон забранява на общините от 2015 г. да изчисляват такса смет на база на данъчната оценка на имотите. Задължителната по закон методика, която трябва да посочи алтернативни основи за изчисляване на таксата, обаче така и не бе одобрена от кабинета „Орешарски“, а в края на мандата на Народното събрание ГЕРБ внесе законопроект, с който предлага промяната да влезе в сила една година по-късно – от 2016 г. Не е ясно дали ще има промени и в данъка върху автомобилите, при който се стигна до серия от абсурди около отстъпката за наличен катализатор.

ДЕКЛАРАЦИИ

Новост в данъчната кампания догодина ще са и новите формуляри на данъчните декларации. Националната агенция за приходите е изпълнила получените при предходното правителство указания за преработване на данъчните декларации и съкращаване на ненужната информация в тях. Така общата част на данъчната декларация е скъсена от 8 на 4 страници, каквито указания даде бившият премиер Пламен Орешарски, обясниха от данъчната администрация. Разработена е и нов вид декларация от 1 страница, която ще се подава от хора с минимални доходи, които искат да ползват данъчното облекчение и да възстановят авансово събрания им през 2014 година данък. И в преработения вариант на декларацията приложенията към нея за вида на получените извънтрудови доходи остават, уточниха от НАП. Преработени са и образците, които касаят облагането на фирмите по Закона за корпоративното подоходно облагане. Източник:  „Сега“

НОВИТЕ ДАНЪЧНИ ПРЕФЕРЕНЦИИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

Новите преференции при данъка върху превозните средства бяха приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г.

Неговите разпоредби влизат в сила от 01.01.2014 г., с изключение на § 6, който се отнася до таксата за битови отпадъци и влиза в сила от 01.01.2015 г.

Облекченията, свързани с данъка върху превозните средства, са регламентирани в чл. 59 ЗМДТ и са въведени по екологични съображения.

Такива са предвидените намаления на данъка за:

превозните средства с мощност на двигателя до 74 kw включително, снабдени с действащи катализаторни устройства – чл. 59, ал. 1 ЗМДТ;
автобусите, товарните автомобили и седловите влекачи, снабдени с „екодвигатели” – чл. 59, ал. 3 ЗМДТ (предишна ал. 2).
Действащата до промените преференция при данъка върху превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, притежаващи действащи катализаторни устройства, се запазва и през настоящата година (чл. 59, ал. 1 ЗМДТ), като се стеснява обхватът на прилагането и размерът на облекчението. За тях определеният данък за съответната година се заплаща с намаление от 20 до 40 на сто по решение на общинския съвет (до промените облекчението бе 50 на сто), т.е. само при условие че съответният общински съвет приеме подобно облекчение. Под тази разпоредба попадат предимно по-стари автомобили, произведени преди 2000 г., които не отговярят на изискванията на европейските екологични стандарти „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6”, и „EEV”.
От това облекчение ще се ползват и автомобили, които съответстват на стандартите „Евро 3” или по-високи, но поради различни причини собствениците им не могат да представят документ за удостоверяване на това обстоятелство.
В закона не е установено задължение наличието на „действащо катализаторно устройство” да се удостоверява с документ. Облекчението се предявява с подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в която се отбелязва наличието на основанието. В тази връзка, ако деклараторът не представи документ, достатъчно е волеизявлението му, че собственото му превозно средство притежава катализаторно устройство, за да му бъде начислена отстъпка.
От компетентността на администриращия орган е преценката дали да бъде изискан документ в тези случаи. В производствата по установяване и събиране на местни данъци служителите на общините имат права и задължения на органи по приходите – чл. 12, ал. 1 ДОПК и в това си качество основно тяхно правомощие е извършването на проверки и ревизии (доразвито в глава ХV “Данъчно-осигурителен контрол” на ДОПК) и правото да изискват представянето на документи, удостоверяващи обстоятелства от значение за данъчното облагане. Доказването на наличието на „действащо катализаторно устройство” при леките автомобили в голяма степен е неприложимо поради необходимостта подобно удостоверяване да се извършва всяка година, или максимум на две години.
Нова формула за ползване на облекчение за данъка върху превозните средства е уредена в чл. 59, ал. 2 ЗМДТ (съгласно ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г, в сила от 01.01.2014 г.). С нея данъчните облекчения при данъка върху превозните средства се определят от съответствието им с екологичните стандарти за емисии „Евро” 3, 4, 5 и 6, и „EEV”. Предложението представлява първа стъпка в посока на преминаване на данъчното облагане на превозните средства в зависимост от нивата на отделяните вредни емисии.
Европейските стандарти за емисии от превозни средства – „Евро”, определят допустимите граници на изхвърляните емисии от газове (като СО, НС, NOx, прахови частици, димност) за нови превозни средства, продавани на територията на държавите – членки на Европейския съюз. Правната им рамка е поставена със серия от директиви, всички представляващи изменения на Директива 70/220/EEC.
По-долу е представена информация за момента на влизане в сила на стандартите, превозните средства, за които се отнасят, и директивите, които ги въвеждат и определят:

За стандарт „Евро 1” (1993 г.):
– за леки автомобили – Директива 91/441/ЕЕС;
– също за леки автомобили и лекотоварни камиони – Директива 93/59/EEC.

За стандарт „Евро 2” (1996 г.):
– за леки автомобили – Директива 94/12/EC (Директива 96/69/EC);
– за мотоциклети – 2002/51/EC (row A) – Директива 2006/120/EC.

За стандарт „Евро 3” (2000 г.):
– за всички превозни средства – Директива 98/69/EC;
– за мотоциклети – Директива 2002/51/EC и Директива 2006/120/EC.

За стандарт „Евро 4” (2005 г.) – за всички превозни средства – Директива 98/69/EC (Директива 2002/80/EC);
За стандарт „Евро 5” (2008 и 2009 г.) и „Евро 6” (2014 г.) – за леки и лекотоварни автомобили – Директива 715/2007/EC.
В по-голямата част от държавите – членки на ЕС годишното облагане на превозните средства има екологична насоченост и е обвързано с количеството вредни емисии от газове. Тази тенденция цели с финансови средства да се стимулира употребата на моторни превозни средства, незамърсяващи околната среда. Най-големи облекчения при намалени нива на вредни емисии се предоставя на данъчно задължените лица в Белгия, Великобритания, Холандия, Франция и Испания.
При новата формула на облекчението, регламентирана в чл. 59, ал. 2 ЗМДТ, се запазва ограничението мощността им да е до 74 kW (100 к.с.), с което неговият обхват се стеснява до масовия клас нелуксозни автомобили. Изисква се, освен това, двигателите им да съответстват на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6”. При първите две характеристики данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, с което на практика за тези превозни средства се запазва облекчението преди промяната на закона (задълженията за данък за 2013 и 2014 г. би следвало да са еднакви, ако няма промяна в коефициента на овехтяване), а за съответстващите на стандарти „Евро 5” и „Евро 6” – с 60 на сто намаление, или задълженията са намалени с 10%.
Разпоредбата обхваща както леки автомобили, така и мотоциклети и мотопеди.
В новата ал. 5 е установено задължение, в сила от 01.01.2014 г., при деклариране на превозни средства, чиито двигатели съответстват на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6“, и „ЕЕV“ собствениците им да представят документ, от който да е видно съответствието на превозното средство с определената категория. Такъв документ представлява свидетелството за регистрация на превозното средство (част 1), както и сертификат за съответствие на Резолюция СЕМТ/СМ(2001)9 Final, Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9 FINAL, Резолюция ITF/TMB/TR(2008)12. Сертификатът за съответствие се издава от производителя или от упълномощен от него представител в държавата на регистрацията на автомобила.
Освен информация за идентификация на превозното средства сертификатът съдържа данни за шума и вредните емисии.
За ползване на облекчението от началото на 2014 г. данъчно задължените лица подават декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в която отбелязват наличието на основание за освобождаване от данък и прилагат документа за екологична категория.
Годишното облагане на превозните средства за 2014 г., включително на тези с екологични стандарти – „Евро”, ще се извърши на основата на служебно предоставена информация от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи (МВР), секторите „Пътна полиция” (не е необходимо представяне на документи от задължените лица).
За целта с § 11 от Заключителните разпоредби на закона, законодателят е вменил задължение за тези органи да предоставят на общините еднократно, в срок до 31.01.2014 г., информация относно регистрираните за движение към 31.12.2013 г. моторни превозни средства, включително информация за екологичната категория, когато такава е налична. Собствениците на превозни средства, съответстващи на категория „Евро 3“, както и по-висока категория, на които не е начислено облекчение поради липсата на данни в базата на „Пътна полиция“, за да ползват намалението, следва да представят свидетелството за регистрация на автомобила или сертификата за съответствие в общината по постоянния си адрес или седалище.
За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на категория „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV” – с 50 на сто намаление, от определения данък (чл. 59, ал. 3 ЗМДТ). За ползване на облекчението за посочените по-горе превозни средства при подаване на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ собственикът представя задължително документ за съответствие с изисквания екологичен стандарт.
Ще обърнем внимание, че с нова ал. 2 на чл. 58 ЗМДТ, в сила от 01.01.2013 г. (въведена с разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., обн. ДВ, бр. 102 от 2012 г.), от данък са освободени електрическите автомобили. Такива са само „леки автомобили” по смисъла на § 6, т. 12, буква „а” от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата (ЗДП), които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене (§ 1, т. 35 от ДР на ЗМДТ). Като „леки” се определят автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8 (§ 6, т. 12, буква „а” от ДР на ЗДП).
Броят на регистрираните електрически автомобили в страната е много малък, но справедливостта изисква спрямо тях да бъдат приложени най-големи стимули. Извън обхвата на пълното освобождаване остават автомобилите – „хибриди”, които притежават двигатели с вътрешно горене.
Не ползват преференция и мотоциклетите, и мотопедите, снабдени с електрически двигатели, тъй като не отговарят на определението за автомобили.
Както вече обяснихме, данъчните облекчения при превозните средства се предявяват с подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в двумесечен срок от придобиването им или от настъпването на промяна в декларираните обстоятелства.
При условие че при първоначалното деклариране собственикът не е посочил наличието на основание за ползване на облекчение, или то не му е признато поради това, че не е могъл да представи изисквания документ, облекчението може да бъде предявено и в по-късен момент. Принципно данъчно задълженото лице има право да претендира признаване на облекчение както занапред, така и за изтекъл данъчен период (като моментът на подаване на декларацията е без значение). Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-дълъг от пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на погасителна давност.  Красимира УЗУНОВА, главен юрисконсулт в Централно управление на НАП