Последните промени в Закона за административните нарушения и наказания.

По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателно отговорни са пълнолетните физически лица, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. По изключение административнонаказателно отговорни са и навършилите 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им.

Юридическите лица не са административнонаказателно отговорни, тъй като при тях липсва субективният елемент на фактическия състав – вината. Но ЗАНН урежда специален вид „обективна“, „безвиновна“ отговорност в глава четвърта „Административни санкции спрямо юридическите лица и едноличните търговци“. Въпреки че едноличните търговци са физически лица, в хипотезите на глава четвърта се имат предвид нарушения, извършени от гледна точка на предприятието на търговеца, поради което те са обединени с предприятията на юридическите лица.

В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

В „Държавен вестник“, бр. 81 от 20.10.2015 г. са обнародвани промени в ЗАНН, които се отнасят до обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци.

В чл. 83а, ал. 1 ЗАНН се правят промени в съставите от Наказателния кодекс, по които юридическо лице се е обогатило, или би се обогатило. В текста се включват нови състави – чл. 243, 244, 244а, чл. 246, ал. 3, чл. 248а, 255а, 281 и 282, и същевременно се изключват чл. 254 и 257 НК.

В т. 4 на ал. 1 отпада възможността да се налага санкция от 5000 до 100 000 лв., когато работник или служител на юридическо лице при или по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя, е извършил някое от изброените престъпни деяния и облагата няма имуществен характер или размерът ù не може да се установи.

Разширява се кръгът на юридическите лица, на които може да се наложи имуществена санкция. Към тях се включват и лицата, които нямат седалище на територията на Република България, в случай че някое от изброените престъпления е извършено на територията на страната.

Начало на производството поставя прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. Той подава мотивирано предложение до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а когато става дума за юридическо лице, което няма седалище на територията на страната, компетентен е Софийски градски съд. Предложението се прави след внасяне на обвинителния акт, на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда или в определени хипотези, когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание. Сред хипотезите се включват нови, а именно: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; допуснат е трансфер на наказателното производство в друга държава; когато наказателното производство е спряно на определени основания (след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет) след влизане в сила на решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазват се реквизитите на предложението, както и изискването към него да се приложи препис за юридическото лице.

Правят се редица промени в процедурата, която следва съдът.

Окръжният съд се произнася в закрито заседание по допустимостта на предложението, като в определението на съда се сочи дали връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона, или прекратява делото, ако юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност. По същество съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице. Неявяването на представител на юридическото лице не е пречка за разглеждане на делото, щом като призоваването е редовно. Доказателствата се събират служебно или по искане на страните. Въз основа на доказателствата съдът преценява: дали юридическото лице е получило неправомерна облага; има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице; има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; какъв е видът на облагата и размерът ù, ако е имуществена. Съдът се произнася с решение, с което налага или отказва да наложи имуществена санкция.

Реквизитите на решението са:

• данните за юридическото лице;
• данните за произхода, вида и размера на облагата;
• размера на наложената имуществена санкция;
• описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; произнасяне по размера на разноските.

Ако делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 30 дни.

Решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор, като за заседанието се призовава юридическото лице. В производството се допускат само писмени доказателства.

Съдът се произнася с решение, с което може:

• да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
• да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
• да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция; да измени решението на окръжния съд;
• да потвърди решението на окръжния съд.

Решението е окончателно.

Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на апелативния съд, може да бъде възобновено. Основанията са, както и при други извънредни способи. Първата група основания са свързани със съдебни актове, а именно когато: с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание; с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в производството; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. Втората група основания са свързани с нови обстоятелства и доказателства – след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството; след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Третата група са свързани с процесуалните правила, които са били съществено нарушени в хода на производството. Искането за възобновяване е обвързано със срок. То може да се направи в 6-месечен срок от узнаване за възникване на основанието, а при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, срокът тече от влизане в сила на решението на окръжния или на апелативния съд. Искането за възобновяване не спира изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго. Както окръжният прокурор, така и юридическото лице могат да направят искане за възобновяване на производството. Компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил влязлото в сила решение. Съставът на съда е от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване на производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и юридическото лице. Апелативният съд отменя акта и връща делото за ново разглеждане, ако намери искането за основателно. Съдът трябва да посочи процесуалното действие, от което трябва да започне новото разглеждане.

За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В Допълнителните разпоредби на ЗАНН също се правят промени, като се дава определение на:

а) „пряка облага“ – това е всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението;
б) „непряка облага”- това е: придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.

В ЗАНН са направени многобройни изменения и допълнения в течение на годините, през които той е в сила. Много от тях не съответстват на първоначалния замисъл на закона, а също така съществуват противоречия между тях.

Поради това е необходимо да се приеме нов Административнонаказателен кодекс, който да разграничи по-леките наказуеми деяния, от престъпленията по Наказателния кодекс. Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Приложение на чл. 72 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при неиздадена в законоустановения срок фактура от страна на доставчика.

Становище на НАП – ЦУ  изх. № 20-99-222 / 16.11.2015 г.

Приложение на чл. 72 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при неиздадена в законоустановения срок фактура от страна на доставчика.

Във връзка с постъпили в ЦУ на НАП запитвания по приложението на чл. 72 от ЗДДС при неиздадена в законоустановения срок фактура от страна на доставчика, съобразявайки относимата нормативна уредба и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Върховния административен съд (ВАС), на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

1. Възникване и срок за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС:

            По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се имат предвид разпоредбите на Глава седма „Данъчен кредит” от ЗДДС. На основание чл. 69,  ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът-регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно  чл. 71, т. 1 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател, същото следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.

Следва да се има предвид, че издаването на фактура в срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС и отразяването ѝ справката-декларация на основание чл. 124, ал 2 от същия закон е основно задължение на доставчика. В случаите на закъсняло издаване на фактурата следва да се извърши внимателна преценка относно наличието на основание за осъществяване на административнонаказателна отговорност на доставчика по чл. 182 от ЗДДС.  При всички случаи за невнесения в законоустановения срок данък доставчикът дължи лихва за периода от изтичане на срока за внасяне на данъка за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем, до момента на погасяване на задължението чрез внасяне на данъка или неговото приспадане или прихващане.

            Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит според ал. 2 на същата разпоредба се упражнява, като лицето:

1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.

            В случай, че получател по доставка е пропуснал да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода съгласно чл. 72 от ЗДДС, то правото на данъчен кредит се преклудира и не може да бъде упражнено. В този смисъл е и решение на ВАС № 11891 от 08. 10. 2014 г., както и практиката на Съда на ЕС. Така в решение по дело С-152/02 се прави ясно разграничаване между възникването и упражняването на правото на данъчен кредит. В същото решение е постановено, че издаването на фактура през данъчен период, следващ периода на възникване на правото, няма ретроактивно действие и не дава право на упражняване на право на данъчен кредит за данъчния период, в който това право е възникнало. Допустимостта на преклузивен срок за упражняването правото на данъчен кредит е постановена с решение на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07, т. 54, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност. Принципът на ефективност не се нарушава само поради факта, че за да пристъпи към събиране на неплатения ДДС, данъчната администрация разполага със срок, който надвишава дадения на данъчнозадължените лица за упражняване на правото им на приспадане.

2. Срок за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за доставка, за която това право е възникнало преди 01.01.2010 г.:

Според постоянната практика на ВАС (в този смисъл са решения на ВАС № 15471 от 22.11.2013 г.; № 13647 от 25.10.2011 г.; № 9451 от 29.06.2012 г.; № 6094 от 07.05.2013 г.; № 11891 от 08.10.2014 г.; № 3235 от 07.03.2011 г.), определеният с чл. 72 от ЗДДС тримесечен срок за данъчни периоди преди 01.01.2010 г. е недостатъчен и прави прекомерно трудно упражняването на данъчен кредит с оглед спазване принципа на ефективност,  при условие, че са налице данни, че доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. От друга страна ВАС приема (решение на ВАС № 11891 от 08.10.2014 г.), че след изменението на ЗДДС и въвеждането на 12 месечен срок за упражняване правото на данъчен кредит, новият 12 месечен срок отговаря на изискванията за ефективност и равностойност. Предвид това, когато правото на данъчен кредит е  възникнало преди 01.01.2010 г. и са изтекли трите данъчни периода, следващи данъчния период, през който същото е възникнало срокът за упражняването му следва да се счита спазен, ако лицето го е упражнило в някой от дванадесетте данъчни периода, следващи данъчния период, през който е възникнало, това право. В тези случаи, ако лицето е пропуснало да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит и в този срок, то правото на данъчен кредит се преклудира и не може да бъде упражнено. Въпреки че законът не предвижда обратно действие на нормата, с която срокът за упражняване на правото на приспадане се удължава, това тълкуване се налага поради необходимостта да се осигури в по-голяма степен приложението на  посочените по-горе принципи на европейското право – на принципа на неутралност на данъка, както и на принципите на ефективност и на правна сигурност. В този смисъл е и решение на СЕС по съединени дела С-95/07 и С-96/07.

3. Упражняване на правото на данъчен кредит в случаите на правен спор: Съществуват  случаи, когато доставчикът и получателят по една доставка не могат да постигнат съгласие относно изпълнението по договора или размера на дължимото възнаграждение, поради което възниква риск от  лишаване на получателя от възможност  да упражни правото на приспадане на данъчен кредит, съгласно изискванията на закона, поради липса на съгласие относно съдържанието на дължимата от доставчика фактура.

В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на  чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите когато доставката се документира с протокол по чл. 117. По силата на чл. 113, ал. 6 от ЗДДС всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването на фактурата.

В тези случаи на правен спор между страните по сделката, следва да се документира безспорната част с издаване на фактура по реда на ЗДДС, и съответно, ако за лицето получател е налице право на приспадане на данъчен кредит, същото следва да го е упражни в срока по чл. 72 от ЗДДС. Ако в резултат от приключил правен спор е постановено съдебно или арбитражно решение или споразумение, или чрез друг способ е постигнато съгласие между страните по отношение на възнаграждението по доставката, следва да се приеме, че към момента на влизане в сила на решението или при постигането на съгласието е налице изменение на данъчната основа на доставката и доставчикът следва да документира същото с издаването на известие, като приложение следва да намери разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. Когато е изменена данъчната основа в увеличение и е издадено съгласно чл. 115 от ЗДДС дебитно известие, правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката възниква през данъчния период, през който е издадено дебитното известие и се упражнява през този или през някой от следващите 12 данъчни периода, съгласно чл. 61а от Правилника за прилагане на ЗДДС. Наличието на правен спор следва да се докаже чрез съответните покани, документация за водени преговори, протоколи, искови молби, съдебни или арбитражни решения или споразумения, кореспонденция между  доставчик и получател и др. Относно евентуалното издаване на фактури преди да настъпи данъчното събитие следва да се има предвид становище на изпълнителния директор № 24-00-47/08. 11. 2007 г. Източник: Зам. Изпълнителен Директор НАП – Галя Димитрова

Taxation in Bulgaria 2015

Best tax conditions in Europe and fourth in the world !!!

Conatact us ! Active Consult Ltd / e-mail: office@activeconsult.net

 

CORPORATE TAX

Corporate income tax (CIT) is due on the accounting profit after adjustments for tax purposes. The applicable tax rate for the year 2015 is 10%.

Maximum annual depreciation rates for corporate tax purposes

Buildings, facilities, transmitting devices, etc. 4%
Machinery, production equipment, appliances 30%
Vehicles, road and runway surfaces 10%
Computers, software, mobile phones 50%
Automobiles 25%
Tax depreciable tangible and intangible assets with legally restricted term of use Up to 33.33%
All other depreciable assets 15%

Tax loss carry forward
A tax loss can be carried forward for five years. It can be offset against a positive tax result for a subsequent tax year.

Thin capitalization
Thin capitalization rules apply in Bulgaria if the company’s liabilities exceed three times the amount of its equity. Interest expenses are deductible up to an amount equal to the entity’s interest income plus 75% of the profits before interest and tax. Interest expenses on bank loans are not subject to thin capitalization, except in some specific cases.

Transfer pricing
Transfer pricing rules allow the revenue authorities to adjust taxable profits and taxable income arising from transactions which are not carried out on an arm’s length basis.

One-off tax on expenses
One-off tax at the rate of 10% is levied on an annual basis on the following expenses:
• Representation expenses
• Expenses for maintenance and repair of transport vehicles used for management purposes
• Expenses for social benefits provided in kind.

WITHHOLDING TAX (WHT)
Bulgarian entities are obliged to withhold tax at the rate of 10% when they accrue the following types of charges which will be income to foreign persons:
• Capital gains
• Rent, interest, royalties, franchising and factoring fees
• Fees for technical, advisory and management services
• Penalties and indemnities other than those under insurance contracts accrued to legal entities established in jurisdictions with a preferential tax regime.

5% WHT is due on dividends and liquidation quota distributed to foreign entities unless the latter are tax residents of a European Union (EU)/European Economic Area (EEA) Member State in which case no WHT would be due in Bulgaria.
The following types of income are WHT exempt: (i) interest on bonds issued by a local legal entity, the state or municipalities and admitted for trading on a regulated stock exchange in Bulgaria or in an EU/EEA Member State, (ii) interest on loans granted by
a foreign entity which is a resident of an EU/EEA Member State issuing bonds or other debt securities (provided that explicit requirements are met), (iii) interest and royalties when accrued to associated companies tax resident in an EU Member State,
and (iv) interest on non-securitized loans under which the state or municipalities are borrowers.
Foreign companies tax residents in the EU/EEA which may not utilize the WHT paid in Bulgaria as a tax credit in their country of residence may choose an option to recalculate the WHT paid in Bulgaria so that its amount would equal the CIT due if the income were derived by tax residents of Bulgaria. Thus, the tax base of non-residents could be reduced with the expenses that are attributable to the respective income with a Bulgarian source. The difference between the WHT paid and the recalculated CIT due may be reimbursed up to the amount that could not be used as a tax credit by the non-resident abroad.
Double Tax Treaties (DTT) are applied following a specific procedure and have priority over domestic legislation.

VALUE ADDED TAX (VAT)
All taxable persons are subject to a mandatory VAT registration if their taxable turnover of local supplies for a period of
12 consecutive months reaches BGN 50,000 (EUR 25,565). Also, liable to register are taxable persons (i) providing services with a place of supply in another EU Member State, (ii) receiving services from foreign suppliers where the place of supply falls in Bulgaria,
(iii) performing intra-Community acquisitions whose total amount during a calendar year exceeds BGN 20,000 (EUR 10,225), or
(iv) performing other specific supplies. Voluntary registration is applicable on a no-threshold basis.

There are three VAT rates applicable in Bulgaria:

20% Taxable supplies of goods and services Imports
Intra-Community acquisition of goods
9% Accommodation in hotels and similar establishments
0% Intra-Community supplies Exports
and other supplies explicitly listed in the law

Certain supplies are considered VAT exempt, e.g. financial and insurance services, certain educational and health services, property lease for residential purposes, sale of old buildings and non-regulated land plots and others.

Supplies for which local VAT is due by a Bulgarian client through the reverse charge mechanism include:
• Intra-Community acquisitions of goods
• Services provided by a foreign supplier to a Bulgarian taxable person if the place of supply is in Bulgaria
• Supplies of electricity, heat, gas and cooling energy through networks performed by a foreign supplier
• Supplies of goods with installation provided by an EU supplier. Refunds of input VAT incurred by foreign EU entities are available
for purchases made in Bulgaria, provided that input VAT deduction would have been available if the foreign entity were identified for VAT purposes in Bulgaria.

Claims for VAT refund are to be submitted with the Bulgarian revenue authorities through electronic portals set up in the country of establishment of the claimant by 30 September of the year following the year which the claim concerns.

Refunds of input VAT incurred by non-EU entities are available on a reciprocal basis. Bulgaria has reciprocity agreements with Canada, Iceland, Israel, Macedonia, Moldova, Norway, Republic of Korea, Serbia, Switzerland and Ukraine.

EXCISE DUTIES
Excise duties are levied upon the production and importation of certain goods such as alcohol and alcoholic beverages, tobacco products, energy products and electricity. Taxable persons for the purposes of excise duties are licensed warehouse keepers, importers of excisable goods and other designated persons listed in the Excise Duty and Tax Warehouses Act (EDTWA). Different excise rates apply for the above goods. The EDTWA contains special provisions for exemption and suspension of excise duties in certain cases.

INSURANCE PREMIUM TAX (IPT)
IPT is levied on insurance premiums collected under contracts for risks located in Bulgaria. The applicable IPT rate is 2%. Certain insurance contracts are exempt from IPT, e.g. contracts for life insurance, insurance of cargo during international transportation and others.

PAYROLL RELATED TAXES AND SOCIAL SECURITY
Rates
Employment income is levied with a flat rate of 10% personal income tax (PIT). The tax on employment income is withheld by the employer at source on a monthly basis. Non-employment income is also subject to 10% PIT. Generally, the PIT for income under civil contracts is deducted and remitted by the legal entity payer on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter) unless the individual is registered as self-insured for social security purposes or explicitly declares their willingness for tax to be withheld also during the fourth quarter. If that is the case or the entity does not have a withholding obligation, the tax is paid by the recipient of the income on a quarterly basis (with the exception of the fourth quarter).

A different flat tax rate is applied for some other types of income, for example 5% for dividends.
Bulgarian tax resident individuals are those who (i) have a permanent address in Bulgaria or (ii) are present in Bulgaria for more than 183 days in a 12-month period or (iii) are sent abroad by the Bulgarian state, its institutions and/or Bulgarian entities or (iv) individuals whose center of vital interests is located in Bulgaria. Bulgarian resident individuals are subject to PIT on their worldwide income, whereas non-resident individuals are subject to tax only on income derived from Bulgarian sources. Income tax credit may be granted under the domestic law or under DTT provisions (where exemption with progression is also possible).

Exemptions
Some of the available tax exemptions are:
• Gains from disposal of movable and immovable property under certain conditions
• Pensions and other social security benefits received from a Bulgarian or foreign mandatory social security system as well as pensions from voluntary insurance funds situated in Bulgaria or another EU/EEA Member State
• Certain types of compensation as per the Labor Code
• Capital gains from shares traded on the Bulgarian stock market as well as on other regulated markets in an EU/EEA Member State.

Personal income tax allowances
Some of the available tax allowances are:
• Voluntary contributions for pension and unemployment insurance in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Voluntary health and life insurance contributions in Bulgarian and EU/EEA funds up to 10% of the annual tax base
• Donations to certain qualified beneficiary organizations in Bulgaria and EU/EEA Member States at the amount of 5%, 15% or 50% of the annual tax base
• Interest on mortgages of young families on the first BGN 100,000 (EUR 51,130) of the credit under certain conditions
• Statutory predetermined deductions depending on activity, for example, 25% for income under civil contracts, 10% for rental income and capital gains from sale of immovable property
• Up to BGN 200 (EUR 102) from the annual tax base can be deducted for caring for an underage child (up to and including the third one)
• Up to BGN 2,000 (EUR 1,022) from the annual tax base can be deducted for caring for a disabled child.

Social security and health insurance
Mandatory social security and health insurance contributions are due up to a maximum monthly insurable income of BGN 2,600 (EUR 1,329). Social security contributions are within the range of 22.7% – 23.4%. Health insurance contributions are at the rate of 8%. The pension insurance contributions are split in a ratio 55:45 between employer and employee, while the contributions to all other mandatory insurance funds – 60:40. Mandatory contributions made by individuals in Bulgaria or abroad are tax deductible.
Regulation (EC) No. 883/04 on social security is in force and is applicable to EU and third country nationals as well as nationals of Switzerland and the EEA.

LOCAL TAXES AND FEES
Local taxes and fees are determined and collected by municipalities.
• The real estate tax can be in the range of 0.01% – 0.45% of the assessed value of the property.
• Garbage collection fees are determined at a municipal level.
• Transfer tax in the range of 0.1% – 3% is levied on the value of the transferred real estate property and automobiles.
• Donation tax and inheritance tax in the range of 0.4% – 6.6% of the value of the property is due. There are certain exemptions.
• Motor vehicles tax is due depending on the type of the vehicle and its technical characteristics.

CORPORATE INCOME TAX INCENTIVES
Some of the available tax incentives are listed below:
• Licensed real estate investment trusts, collective investment schemes and national investment funds are exempt from corporate tax.
• Production companies investing in municipalities with unemployment exceeding, by 25%, the average unemployment rate for Bulgaria are entitled to up to 100% corporate income tax retention. The retention is applicable only if it complies with a number of requirements.

FILING DEADLINES
• Annual corporate income tax return – 31 March of the following tax year
• Annual personal income tax return – preliminary deadline: 31 March; final deadline: 30 April of the following year
• Monthly VAT return – by the 14th of the month following the month to which the VAT return relates
• VIES declaration (the Bulgarian equivalent of EC sales list) – by the 14th of the month following the relevant tax period
• Monthly excise return – by the 14th of the month following the month to which the excise return relates.

OUR CONTACTS:

• www.activeconsult.net  
• Phone: +359 2 974-33-32
• Mobile: +359 895 10-18-18
• E-mail: office@activeconsult.net
• Skype: activeconsult-bg
• Address: 133 Tzarigradsko shose Blvd., Sofia, Bulgaria

Най-после среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата

Тази седмица се състоя среща в Народното събрание във връзка със спорния законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Пред депутатите своите становища против внесения законопроект представиха: Паунита Петрова от КТ „Подкрепа“,  Варшава Максимова от КНСБ, Ивелин Желязков от Асоциация на индустриалния капитал в България, Добри Митрев от Българска стопанска камара, Милена Ванева и Елеонора Христофорова от Асоциация на банките в България, Кристина Димитрова от Национален съюз на юрисконсултите, Красимир Катранджиев и Теодора Вуцова от Нотариална камара на РБ, Стоян Якимов от Камара на частни съдебни изпълнители,  Васил Тодоров от Българска търговско промишлена палата и Борислав Димитров от Български Хелзинкски комитет.

От счетоводните организации участваше Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, като становище представи Катя Крънчева.

Всички присъстващи организации изложиха отново мотивираните си възражения против спорния законопроект. Те се противопоставиха на това, че с предложените промени се прави опит да се монополизират дейности, извършвани от различни професии в полза на адвокатите. Всички са категорични, че предложенията противоречат на Конституцията, на други нормативни актови, а така също и на европейското право. Изразени бяха притеснения, че в страната ще настъпи пълен хаос, ако промените бъдат приети в този им вид. Даването на неограничен достъп до ГРАО и регистъра за българските документи за самоличност на 13 000 български адвокати, както и на знайни и незнай чужди адвокати от другите държави-членки на ЕС е въпрос на национална сигурност. Всички организации настояха проектозаконът незабавно да се оттегли. Против законопроекта са се произнесли и Върховната касационна прокуратура и Националният съвет за тристранно сътрудничество.

След като изслушаха аргументите, изказвания направиха депутати, някои от които са вносители на спорния законопроект.

Емил Димитров – Ревизоро от Патриотичен Фронт, един от вносителите на законопроекта призна, че вместо да защитят обществения интерес, народните представители е напълно възможно да се озоват в ролята на адвокати на 13 000 адвокати в държавата. Той се разграничи от авторство на спорните текстове и разказа как е станал вносител:„Председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова донесе текстовете в кабинета на Цецка Цачева. Няколко колеги обявихме, че ще подпишем, но изразихме резерви. Поискахме уверение, че по проекта ще има дебат и ще бъде съгласуван с всички заинтересувани и засегнати“.

След това Димитров заяви: „Не желая да създавам проблеми, а искам да участвам в решаването им. Имаме готовност да оттеглим подкрепата си за измененията в Закона за адвокатурата, ако всички не седнат на масата и не обсъдят различията си“. „Ще има промяна на текстовете. Не може 13 хиляди адвокати да се противопоставят срещу цялото общество.“ допълни той.

„В този вариант няма да подкрепим закона“, обяви депутатът Четин Казак от ДПС, който също е от вносителите на законопроекта.

Четин Казак също подчерта, че не е автор на текстовете. „Адвокатурата има право да реши своите проблеми. Но трябва диалог и взаимно зачитане на интересите, вместо гилдиите да се надпреварват кой ще предизвика по-голям медиен отзвук. Последното, което искаме е Народното събрание да стане арена за мерене на силите между адвокатурата и останалите гилдии“, заяви той. Казак отправи апел спорещите да седнат на една маса. „Да престанем с противопоставянето, ако някои текстове в проекта останат в този си вид, няма да ги подкрепим“, каза депутатът.

Организациите веднага опонираха на Четин Казак, като обясниха, че всички техни опити да се свържат и да се разберат с представителите на Висшия адвокатски съвет удрят на камък.

Депутатът Свилен Иванов от ГЕРБ, който е един от вносителите на законопроекта, също присъстваше в залата, но не взе отношение. Вместо него, изказване направи депутатът Добромир Проданов от ГЕРБ, който е и адвокат. Той заяви, че те ще търсят подкрепа по законопроекта. В залата липсваше депутатът Данаил Кирилов от ГЕРБ, който също е вносител на законопроекта и шеф на водещата Правна комисия.

От своя страна пък Висшия адвокатски съвет с нелепо решение обяви Денят на Конституцията – 16 април за ден на подкрепа на измененията в Закона за адвокатурата. Любим аргумент на адвокатите е, че не извършват услуги, а конституционна дейност. Но именно в Деня на Конституцията, протест в подкрепа на предложени противоконституционни членове е неадекватно и нагло.

През последния месец парламентът буквално беше залят от становищата на различни организации по проекта за промени в Закона за адвокатурата. Напомняме, че десетки организации внесоха своите остри негативни декларации по спорния законопроект.

Източник: КиК

Обновена е версията на програмения продукт за обхващане на данни от декларация обр. № 1, обр. № 3, обр. № 6

Може да ги свалите от тук (втори абзац):

Програмен продукти за обхващане на данни от декларация обр. № 1, обр. №3, обр. № 6.

Около 150 длъжници към общинската данъчна служба са дадени на съдия-изпълнител

Около 150 длъжници – физически и юридически лица, са дадени на съдия-изпълнител от началото на тази година, съобщи на пресконференция началникът на отдел „Местни данъци и такса битови отпадъци“  Илиана Симеонова. Тя уточни, че те имат натрупани задължения към местната хазна в размер над 1000 лева и не са ги погасили след като са им изпратени покани. Най-големите длъжници в този списък имат борчове за по 8000 лева и са юридически лица. Давностният срок за изплащане на недоборите е пет години.

„Доволна съм, че за първите четири месеца на 2014 година имаме 50 на сто изпълнение на годишния ни план за имуществените данъци и за такса битови отпадъци“ – отчете Илиана Симеонова. Планът за тази година е в размер на 13 695 000 лева и в сравнение с миналата 2013 г., когато е бил 13 245 000 лева, е завишен с 450 000 лева. По време на тазгодишната данъчна кампания, която стартира на 1 януари и приключи на 30 април 2014 г., са събрани общо 6 983 511 лева плюс 200 000 лева от лихви. В сравнение със същия период на миналата година, когато са постъпили в местната хазна 6 163 438 лева, са събрани в повече малко над 1 000 000 лева (б. а. – от тях 856 000 лева от данъци).

Планът за имуществените данъци през 2014 г. възлиза на 7 395 000 лева. До края на април изпълнението е в размер на 3 401 053 лева, или 46 на сто. Най-голямо изпълнение има при данък недвижими имоти – 56 на сто, следва данък моторни превозни средства – 52 на сто, а изпълнението на патентния данък е 42 на сто.Годишният план за такса битови отпадъци е в размер на 6 300 000 лева. До края на данъчната кампания той е изпълнен 53 на сто.Според Илиана Симеонова, за която това е първата данъчна кампания, откакто пое поста на началник отдел „Местни данъци и такса битови отпадъци“, добрите резултати се дължат на факта, че „никой не беше върнат“, т. е. всеки данъкоплатец е решавал сам кои задължения да си покрие.Електронната услуга за персонален клиентски номер е ползвана само от около 50 души, съобщи още г-жа Симеонова. По нейните думи, увеличават се и плащанията чрез пос терминалите в общината. Източник: Шумен

Данъчно третиране при отписване на вземания по реда на чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

№ 96-00-549 от 16.12.2013 г.

 

В отговор на направено от вас запитване, постъпило с вх. № … от 16.12.2013 г. при дирекция ОДОП – …, ви уведомяваме за следното:
Описали сте следната фактическа обстановка:
Във връзка с възникнали вземания по фактури, издадени от фирмата през 2007 г. и 2008 г., които към настоящия момент не са събрани и не са обезценявани през годините, възникват следните въпроси:
При определяне на данъчния финансов резултат за 2013 г. следва ли с този разход да се увеличи счетоводният финансов резултат за 2013 г. или е данъчно признат разход в годината на счетоводното му отчитане (2013 г.), съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО.
Какви документи следва да изготви дружеството за отписване на посочените задължения?
Предвид така представената непълна фактическа обстановка, тъй като в писмото си не сте посочили датата, на която вземанията са станали изискуеми, в съответствие с относимата нормативна уредба за 2013 г., по поставените от вас въпроси изразявам следното принципно становище:
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката документи. Решението на ръководството за отписване на така формиралото се вземане като несъбираемо е въпрос на прилагане на приетата счетоводна политика и следване на изискванията на посочените нормативни документи.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от посочения закон. Разпоредбите на чл. 37 (в редакцията до 31.12.2013 г.) определят, че непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.
Както е посочено по-горе, по смисъла на корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи. При така представената в запитването информация, изразявам становище, че при отчитане на счетоводни разходи през 2013г. от отписване на вземания, възникнали през 2007г. и 2008г. като несъбираеми, същите ще бъдат данъчно признати, ако от датата на възникване на изискуемостта съгласно отбелязаното на първичния счетоводен документ или друга договорка са минали пет години. Съгласно чл. 69 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако е договорен друг срок за плащане, срокът следва да се брои като се вземе предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД, както и да е доказано с надлежни документи, че сумите са несъбираеми.
Преценката относно правилното прилагане на разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО ще бъде направена при извършване на последващ данъчен контрол въз основа на събраните в хода на ревизионното производство официални документи и доказателства.

За удостоверяване на стопанските операции е необходимо да се издаде първичен счетоводен документ, който да отразява вярно извършеното действие и който да съдържа изискуемите по реда на ЗСч реквизити. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, са визирани в чл. 7, ал. 2 от същия закон. В случая счетоводната отчетност следва да бъде организирана така, че да дава информация за датата, на която вземанията са станали изискуеми. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Като пример за документ, удостоверяващ отписване на несъбираемо вземане може да се посочи взето решение на ръководството на дружеството, документ (протокол или друго наименование) за отписване и други документи, допълващи информацията и удостоверяващи основанието за стопанските операции. Директор на дирекция „ОУИ” – Пловдив

Министерство на финансите и НАП предложиха два варианта за законодателни промени, свързани с решението на КС

„Министерството на финансите и НАП представиха на среща с бизнеса и синдикатите два варианта, свързани с решението на Конституционния съд (КС) за единната сметка“. Това заяви заместник-министърът на финансите Людмила Петкова пред журналисти след срещата. Тя допълни, че с НАП е направен предварителен анализ на решението на КС и предложенията са изготвени, за да се реагира във възможно най-кратки срокове, като  същевременно се избере най-ефективният вариант за бизнеса и за приходната администрация, с цел да не се затрудни плащането на данъци и осигуровки.
Изготвен е проект на законодателни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В първия вариант се предвижда единната сметка да бъде разделена на четири отделни сметки – за републикански данъци, за вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравноосигурителни вноски. Във всяка от тях ще действа принципът на единната сметка, като първо ще се погасяват най-старите задължения. Вторият вариант предлага една сметка с 4 кода за  вид плащане.
Петкова допълни, че и при двата варианта се предвижда преходен период. За сумите, които са постъпили по единната сметка, но все още не са обвързани със задължения по декларации, се предоставя възможност на лицата в тримесечен срок от влизането в сила на промените в ДОПК,  да заявят кое задължение да се погаси. Заместник-министърът допълни, че при варианта с четири сметки, най-безпроблемно ще бъде прехвърлена информацията от единната сметка и няма да възникнат проблеми с базата данни и прехвърлената информация.
Тя уточни, че и преди въвеждането на единната сметка, задълженията се погасяваха по поредност на възникването им, което като принцип се запазва и в двата предложени варианта. „Всичко, което беше въведено и доведе до усъвършенстване на единната сметка – електронни услуги, предоставяни от НАП, правната възможност за погасяване първо на главниците, а след това на лихвите за забава, както и възможността за ползване на облекчен режим за отсрочване и разсрочване на просрочени публични задължения, ще бъде запазено и доразвито“, коментира още Петкова.
Заявяването на вида задължение, което лицата желаят да погасят,  ще се извършва по ред, начин и във формат, определени със заповед на министъра на финансите, която ще бъде публикувана на интернет страниците на Министерството на финансите и на НАП.

Днес изтича срокът за довнасяне на данък с отстъпка

Днес изтича срокът за довнасяне на данък с отстъпка
Отстъпката от данъка за довнасяне може да се ползва само при условие, че задължените да внасят авансов данък през 2013 г., са платили пълния размер на дължимия налог
10 февруари 2014 07:57, 72 преглеждания
Увеличи текстаНамали текста
Днес, понеделник (10 февруари), изтича срокът, в който гражданите могат да ползват 5% отстъпка при плащане на данъка върху доходите им, ако са попълнили годишната си декларация на хартия.
Намалението важи до края на кампанията за данъкоплатците, които подадат декларацията си онлайн. Кампанията приключва на 30 април.
Плащането на данъка може да стане и в последния ден, стига сумата да постъпи по сметката на НАП на следващия работен ден.
От приходната агенция напомнят, че отстъпката от данъка за довнасяне може да се ползва само при условие, че задължените да внасят авансов данък през 2013 г., са платили пълния размер на дължимия налог.
Освен по интернет, плащането на данъци и осигурителните вноски може да стане по пощата, с пощенски запис за плащане към бюджета или по банков път. За улеснение на клиентите на НАП в повечето офиси на агенцията са разкрити банкови гишета, които обслужват гражданите и фирмите. При превод от банковите гишета в офисите на НАП не се събират такси, напомнят от приходната агенция.

Какво следва след отпадане на данъчно-осигурителната сметка ?

Министерството на финансите и НАП ще предложат до дни промени в данъчно-осигурителната сметка в съответствие с решението на Конституционния съд, обявено вчера. Експертите на двете ведомства са подготвили няколко варианта, като при всички тях е предвидена възможността на граждани и фирми да могат да избират вида на публичните си задължения, които плащат.

КС отмени като противоконституционни ключови законови текстове, с които бе въведена единната сметка. Според съдиите e недопустимо дължимите данъци и осигуровки да се превеждат накуп и с пари за осигуровки да се покриват по-стари по дата задължения за данъци. Противоконституционно е и неритмичното превеждане на осигурителните вноски от НАП към здравната каса и НОИ, при което липсва яснота за постъпленията. Решението на КС засяга всички фирми и стотици хиляди данъкоплатци, които се самоосигуряват, и поставя в патова ситуация НАП и парламента.

Единната сметка бе въведена с промени в Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК) в края на 2012 г.

В началото на следващата седмица различните варианти ще бъдат обсъдени на среща с работодателските организации и синдикатите, след което избраният от тях ще бъде внесен в Народното събрание.

Предстоящите плащания на данъка върху доходите на физическите лица с 5% отстъпка до 10 февруари, както и вноските за данъка върху добавената стойност с краен срок до 14 февруари ще се извършват по досегашния ред на внасяне на задълженията, тъй като решението на Конституционния съд все още не е влязло в сила.

От НАП ще запознаят гражданите и фирмите с промените, произлизащи от решението на съда и с измененията при плащане за задълженията за данъци и осигурителни вноски. Допълнителна информация може да се получи на телефонна на информационния център на НАП 0700 18 700 или на електронна поща infocenter@nra.bg