ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

Archive for the ‘Данъци’ Category

Тук се включват публикации касаещи основните данъчни закони – ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОПК, ЗМДТ

Последните промени в Закона за административните нарушения и наказания.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 18/01/2016

franchisenew041

По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателно отговорни са пълнолетните физически лица, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. По изключение административнонаказателно отговорни са и навършилите 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им.

Юридическите лица не са административнонаказателно отговорни, тъй като при тях липсва субективният елемент на фактическия състав – вината. Но ЗАНН урежда специален вид „обективна“, „безвиновна“ отговорност в глава четвърта „Административни санкции спрямо юридическите лица и едноличните търговци“. Въпреки че едноличните търговци са физически лица, в хипотезите на глава четвърта се имат предвид нарушения, извършени от гледна точка на предприятието на търговеца, поради което те са обединени с предприятията на юридическите лица.

В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

В „Държавен вестник“, бр. 81 от 20.10.2015 г. са обнародвани промени в ЗАНН, които се отнасят до обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци.

В чл. 83а, ал. 1 ЗАНН се правят промени в съставите от Наказателния кодекс, по които юридическо лице се е обогатило, или би се обогатило. В текста се включват нови състави – чл. 243, 244, 244а, чл. 246, ал. 3, чл. 248а, 255а, 281 и 282, и същевременно се изключват чл. 254 и 257 НК.

В т. 4 на ал. 1 отпада възможността да се налага санкция от 5000 до 100 000 лв., когато работник или служител на юридическо лице при или по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя, е извършил някое от изброените престъпни деяния и облагата няма имуществен характер или размерът ù не може да се установи.

Разширява се кръгът на юридическите лица, на които може да се наложи имуществена санкция. Към тях се включват и лицата, които нямат седалище на територията на Република България, в случай че някое от изброените престъпления е извършено на територията на страната.

Начало на производството поставя прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. Той подава мотивирано предложение до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а когато става дума за юридическо лице, което няма седалище на територията на страната, компетентен е Софийски градски съд. Предложението се прави след внасяне на обвинителния акт, на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда или в определени хипотези, когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание. Сред хипотезите се включват нови, а именно: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; допуснат е трансфер на наказателното производство в друга държава; когато наказателното производство е спряно на определени основания (след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет) след влизане в сила на решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазват се реквизитите на предложението, както и изискването към него да се приложи препис за юридическото лице.

Правят се редица промени в процедурата, която следва съдът.

Окръжният съд се произнася в закрито заседание по допустимостта на предложението, като в определението на съда се сочи дали връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона, или прекратява делото, ако юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност. По същество съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице. Неявяването на представител на юридическото лице не е пречка за разглеждане на делото, щом като призоваването е редовно. Доказателствата се събират служебно или по искане на страните. Въз основа на доказателствата съдът преценява: дали юридическото лице е получило неправомерна облага; има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице; има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; какъв е видът на облагата и размерът ù, ако е имуществена. Съдът се произнася с решение, с което налага или отказва да наложи имуществена санкция.

Реквизитите на решението са:

  • данните за юридическото лице;
  • данните за произхода, вида и размера на облагата;
  • размера на наложената имуществена санкция;
  • описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; произнасяне по размера на разноските.

Ако делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 30 дни.

Решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор, като за заседанието се призовава юридическото лице. В производството се допускат само писмени доказателства.

Съдът се произнася с решение, с което може:

  • да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
  • да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
  • да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция; да измени решението на окръжния съд;
  • да потвърди решението на окръжния съд.

Решението е окончателно.

Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на апелативния съд, може да бъде възобновено. Основанията са, както и при други извънредни способи. Първата група основания са свързани със съдебни актове, а именно когато: с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание; с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в производството; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. Втората група основания са свързани с нови обстоятелства и доказателства – след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството; след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Третата група са свързани с процесуалните правила, които са били съществено нарушени в хода на производството. Искането за възобновяване е обвързано със срок. То може да се направи в 6-месечен срок от узнаване за възникване на основанието, а при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, срокът тече от влизане в сила на решението на окръжния или на апелативния съд. Искането за възобновяване не спира изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго. Както окръжният прокурор, така и юридическото лице могат да направят искане за възобновяване на производството. Компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил влязлото в сила решение. Съставът на съда е от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване на производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и юридическото лице. Апелативният съд отменя акта и връща делото за ново разглеждане, ако намери искането за основателно. Съдът трябва да посочи процесуалното действие, от което трябва да започне новото разглеждане.

За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В Допълнителните разпоредби на ЗАНН също се правят промени, като се дава определение на:

а) „пряка облага“ – това е всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението;
б) „непряка облага”- това е: придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.

В ЗАНН са направени многобройни изменения и допълнения в течение на годините, през които той е в сила. Много от тях не съответстват на първоначалния замисъл на закона, а също така съществуват противоречия между тях.

Поради това е необходимо да се приеме нов Административнонаказателен кодекс, който да разграничи по-леките наказуеми деяния, от престъпленията по Наказателния кодекс. Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Advertisements

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗМДТ, Законодателство, Нестоп. дейност, Счетоводство, Трудово | Leave a Comment »

Кои са почивните дни през 2016 г. и заплащане на труда, положен по време на официалните празници.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 18/01/2016

077ab55046ce80eaf9a3ddea999597ca_M

Почивни дни през 2016 година

Със свое Решение № 935 от 30.11.2015 г. (обн. ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г.) Министерският съвет определи по четири последователни почивни дни през март, май и септември 2016 г., като размести почивните дни през следващата година.

За да не се прекъсва работната седмица, както и за да се осигури по-ефективно използване на почивните дни, кабинетът взе решение да обяви за неработни 4 март (петък), 23 май (понеделник), 5 септември (понеделник) и 23 септември (петък). Те ще се отработват съответно на 12 март (събота), 14 май (събота), 10 септември (събота) и 17 септември (събота).

Разместванията са уместни, тъй като през 2016 г. националният празник на България – 3 март, се пада в четвъртък, а по календар 4 март е петък. Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, е във вторник, а предходният ден –
23 май се пада в понеделник.

Официалният празник 6 септември – Ден на Съединението, през 2016 г. е във вторник, а по календар
5 септември е в понеделник. Денят на независимостта на България – 22 септември, е в четвъртък, а следващият ден – 23 септември се пада в петък.

Дните, които се обявяват за работни, са съботите през същия месец, като по този начин броят на работните дни в месеца не се променя.

Заплащане на труда, положен по време на официалните празници

Съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) официалните празници в страната са:

  • 1 януари (през 2016 г. по календар се пада в петък) – Нова година;
  • 3 март (четвъртък) – Ден на Освобождението на България от османско иго;
  • 1 май (неделя) – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
  • 6 май (петък) – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
  • 24 май (вторник) – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
  • 6 септември (вторник) – Ден на Съединението;
  • 22 септември (четвъртък) – Ден на Независимостта на България;
  • 1 ноември (вторник) – Ден на народните будители, който е неприсъствен за всички учебни заведения, но за останалите учреждения и предприятия е работен ден;
  • 24, 25 и 26 декември – Бъдни вечер и Рождество Христово (през 2016 г. по календар тези празници се падат в събота, неделя и понеделник);
  • Великденските празници – Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник – също са официални празници за страната. Конкретните дати за тези празници се определят за всяка календарна година от Българската православна църква. Така през 2016 г. ще празнуваме Великден на 29 и 30 април, и 1 и 2 май.

Освен посочените празници, Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници. Освен това правителството е оправомощено от закона за обявява и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината по реда на чл. 154, ал. 2 КТ. Аналогично е нормативното решение и по отношение на работещите в държавната администрация според чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

При разместването на почивните дни следва да се имат предвид изискванията на чл. 152 и 153 КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които са задължителни за спазване, особено при производствата и предприятията с непрекъсваем процес на работа.

Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. А по правилата на чл. 153 КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият поначало е в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

При определяне графиците за работа и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят и правилата, които законът въвежда при работа на смени, както и особеностите при сумирано изчисляване на работното време.

За работата по време на празник при сумирано изчисляване на работното време

Сумираното изчисляване на работното време е форма на организация на труда в предприятието. То се въвежда за всички или за част от работниците и служителите по преценка на работодателя със заповед. Следва да се има предвид, че законът не изисква съгласие на работника или служителя за това. Въз основа на чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи единствено от преценката си за спецификата на производствените или технологичните нужди.

Важно е да се знае, че при сумираното изчисляване продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, без това да е полагане на извънреден труд, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Това става, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Заедно със заповедта, работодателят утвърждава и графици за работното и свободно време на работниците и служителите, за които въвежда сумирано изчисляване на работното време. Така може да се окаже, че работникът или служителят по график трябва да работи в почивен или празничен ден.

Периодът на отчитане при сумиране на работно време се установява от работодателя, като той не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Това означава, че в рамките на определения период работното време следва да се приравни на общата нормална продължителност на работното време за съответния период, ако то беше организирано на подневно отчитане. Това изравняване следва да става за съответния период, който може да бъде например 1, 2 или 3 седмици, или пък 1, 2, 3, 4, 5 или 6 месеца.

Следва да се има предвид, че съгласно задължителното правило на чл. 142, ал. 3 КТ не се допуска въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Според чл. 142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.

Работа на смени по празниците

Съгласно чл. 141 КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
Работните смени са три вида – дневна, нощна и смесена.
Дневната смяна е тази, при която трудът се полага през дневните часове на деня – от 06:00 ч. до 22:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 06:00 ч. до 20:00 ч. за непълнолетните.
Нощната смяна пък е тази, при която работата се извършва от 22:00 ч. до 06:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 20:00 ч. до 06:00 ч. за непълнолетните работници.
Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесена работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд, тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.
При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

Заплащане на труда, положен в почивен или празничен ден

Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това правило важи и при нормално и при сумирано работно време.

Отделно от това, положеният извънреден труд на празник се заплаща с увеличение. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за служителя работно време. Поначало извънредният труд е забранен. Законът допуска полагането му по изключение само в изрично посочени в КТ случаи хипотези.

Според чл. 144 КТ извънреден труд може да бъде положен само в следните случаи: за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; както и за извършване на усилена сезонна работа.

Според чл. 262 КТ увеличението за положен извънреден труд е в размер, който се уговаря между работника или служителя и работодателя, но не може да бъде по-малко от: 50 на сто – за работа през работните дни при нормално работно време, както и за работа при сумирано изчисляване на работното време; 75 на сто – за работа през почивните дни (при нормално работно време); 100 на сто – за работа през дните на официални празници (пак при нормално работно време). Увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор, освен ако не е уговорено друго.

От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 264 и 262 КТ следва, че при нормално работно време възнаграждението за работа на официален празник по график е най-малко в двоен размер на уговореното трудово възнаграждение. Следователно, когато трудът е положен по изключение извън утвърдения график, удвоеният размер на надницата за работа на официален празник при нормално работно време трябва да се удвои още веднъж поради това, че трудът е извънреден. Така се получава, че за извънреден труд, положен на официален празник, минималното трудово възнаграждение трябва да бъде поне в четворен размер на уговореното в трудовия договор1.

При сумирано изчисляване на работното време, когато работникът или служителят се труди през почивен ден, работодателят не му дължи трудово възнаграждение в по-голям размер. Но ако при изчисляването на работното време в края на периода се окаже, че служителят е работил повече часове от нормата, този труд в повече се смята за извънреден и се заплаща със съответното увеличение – в размер най-малко 50 на сто от нормалното трудово възнаграждение, съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

Следва да се има предвид, че и при сумирано изчисляване на работното време за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, съобразно повелителната разпоредба на чл. 264 КТ.

Според чл. 263 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Като компенсация тези трудещи се получават минимум 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск според чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.

Но ако извънредният труд е положен през дните на седмичната почивка, и на тези служители се заплаща трудово възнаграждение с увеличение най-малко 75 на сто. А за извънредна работа през дните на официалните празници увеличението за тях е поне 100 на сто.

Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Източник: Жанет БОГОМИЛОВА, юрист

Posted in Данъци | Leave a Comment »

Осигуровки и Данъци за 2016 г.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 18/01/2016

Осигуровки 2016_1 Осигуровки 2016_2

Posted in Данъци, ЗДДФЛ, Здравно, Осигуряване, Пенсионно | Leave a Comment »

Деклариране и внасяне на данък върху недвижимите имоти

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 15/01/2016

photo_big_79825

Цел
Деклариране на обстоятелствата, предоставящи информация за определяне на данъка върху недвижимите имоти от страна на общинската приходна администрация и уреждане на начина на внасянето му от данъчно задължените лица.

 

Правно основание
Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), глава втора, раздел I

Субекти
Първа
страна:
Орган на общинската приходна администрация по местонахождение на облагаемия недвижим имот.

Втора страна:
Данъчните субекти, към които спадат:
– собствениците на облагаеми недвижими имоти;
– лицата, в чиято полза е учредено ограничено вещно право на ползване върху облагаеми недвижими имоти;
– концесионерите;
– лицата, собственици на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот – за този имот;
– лицето, на което е предоставен за управление имот, който е държавна или общинска собственост.

Описание
Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те трябва да декларират съответната част от имота и да внесат данък за нея. Въпреки това всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограничено вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват, или не.

Действия на страните в хронологичен ред
А. Деклариране
Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица или от техни представители чрез лично явяване в данъчния орган.
Декларацията може да бъде изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
Декларацията може да се подаде и по електронен път, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
1. Данъчно задължените лица подават декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти за новопостроените или придобитите по друг начин имоти.
2. Декларацията се подава в 2-месечен срок в общината по местонахождението на имота, като срокът е различен в случаите на придобиване на имот по наследство.
При наследяване на имот декларацията се подава в шестмесечен срок от: смъртта на наследодателя; узнаването, че наследството е открито; въвеждането във владение при лица, обявени от съда за отсъстващи; раждането на наследник, който към момента на смъртта на наследодателя е бил заченат.
3. При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общинската приходна администрация в 2-месечен срок от настъпване на промяната.

Подадената декларация от едно данъчно задължено лице ползва останалите задължени лица.
Данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ няма установително действие, тъй като данъчно задълженото лице не определя с нея размера на дължимия данък. Размерът на данъка се определя от общински служител.
При имотите на гражданите, при жилищните имоти на предприятията и при облагане на държавен или общински поземлен имот, върху който е построена сграда на предприятие, данъкът се определя върху данъчната оценка по Приложение № 2, а при другите имоти на предприятията се взема по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка.
При придобиване на нови обекти във вече деклариран имот, в декларацията се посочват само новопридобитите обекти.
Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез подаване на данъчна декларация.

Б. Внасяне на данъка
Всяка година задължението се определя върху данъчната оценка към 1 януари и се съобщава на лицата до 1 март.
Данъкът се внася в брой в касите на общинската приходна администрация, или безкасово по съответната сметка.
Когато данъкът се внася по банков път, това става с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета.

Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове:  до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.
Данъкът постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.
За новопостроените сгради или части от сгради данъкът се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми, и обратното, данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождение на имота. В тези случаи задължението за заплащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца,  в който е настъпила промяната.

Допълнения
Общинският служител проверява подадените декларации. Той може да поиска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.
За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
„Основно жилище” е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и на членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.

Правни последици
При неспазване на установените срокове за внасяне на данъка, той се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, определена по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Не е административно нарушение неплащането в срок на данъка върху недвижимите имоти.
Който не подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ, не я подаде в срок, както и не посочи, или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановление се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Необходими документи:
1. Декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
2. Платежно нареждане (вносна бележка) за плащане на данъка към местния бюджет

Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Posted in Данъци, ЗМДТ | Leave a Comment »

Работодателите вече имат право да четат чатовете на служителите си

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 15/01/2016

Работодателите вече имат право да четат чатовете на служителите си

Служителите в Европа ще трябва да се замислят за използването на интернет и изпращането на лични съобщения в работно време, след като Европейският съд по правата на човека постанови днес, че работодателите вече могат да следят онлайн комуникациите на работниците си, предава AFP.
Случаят се върти около един румънски инженер, който е уволнен през 2007 г., след като компанията му открила, че е използвал Yahoo Messenger за чат не само за професионални контакти, но и за лични (с годеницата си и брат си).

Политиката на фирмата забранява изпращането на съобщения за лични цели. Мъжът завежда дело, че компанията е нарушила правото му на конфиденциалност.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърля довода на инженера, че компанията е нарушила правото му на поверителна кореспонденция.

Съдът решава, че „не е неоснователно даден работодател да иска да се увери и да провери, че служителите вършат професионалните си задачи по време на  работа“. Съдът оправдава компанията и за прочитането на лична комуникация, защото тя е действала с очакването, че ще открие само комуникация по работа.

Според съда обаче „не е неоснователно работодател да иска да провери дали работникът върши задълженията си през работно време“.

По този начин се доказва, че инженерът е използвал служебен компютър за лични нужди в работно време, аргументира се съдът. Магистратите смятат, че румънските им колеги са постигнали „честен баланс“ между уважаването на личното пространство и интересите на работодателя.

Решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни за всички държави, които са ратифицирали Европейската конвенция за правата на човека. Източник: Pariteni.bg

Posted in Данъци | Leave a Comment »

Най-после пуснаха корпоративните декларации по електронен път.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 14/01/2016

Годишните декларации за облагане с корпоративен данък вече могат да се подават по електронен път. Услугата функционира от началото на седмицата, а не както трябваше от 01.01.2016 г.. До момента чрез Интернет са подадени 1 278 корпоративни декларации. Най-много подадени е-декларации за облагане с корпоративни данъци има от София – 325, следва ги Пловдив със 164.

Срокът за подаване на годишните декларации за облагане с корпоративни данъци е 31 март. Това е и срокът, в който трябва да се плати дължимият корпоративен данък, след приспадането на направените авансови вноски. Фирмите, които подадат декларациите си по електронен път ползват 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.). Тази отстъпка се ползва, само ако и данъкът е внесен в срок до 31 март 2016 г.

Плащането на задължението към хазната може да стане във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета. Други вариант за плащане са с пощенски запис или чрез интернет.

Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

 

Posted in Данъци, ЗКПО, Законодателство, Счетоводство | Leave a Comment »

Въпроси на производството по ликвидация на търговски дружества

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 14/01/2016

1. Въведение

Прекратяването на дружеството е фаза от неговото юридическо съществуване, която не би могла да се отъждествява с прекратяването му като субект на правото, защото се поставя началото на ликвидацията, която в търговското право се разглежда в различни аспекти – като етап от развитието, като правно положение, като съдебно производство и пр. След като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър като правен субект1.
Ликвидационното производство се подчинява на строго посочени законови критерии не само по отношение на вписване на началото на ликвидацията, но и при заявяване на нейното приключване, като след вписване на началото на ликвидацията тежестта по провеждане на самата ликвидационна процедура е върху вписания ликвидатор. Именно негова е преценката с оглед наличието на имущество, удовлетворяване на кредитори, провеждане на искови производства и пр., тъй като при заявяване на заличаване на юридическото лице ликвидаторът изготвя счетоводни документи и декларира определени обстоятелства, за което носи същата отговорност като управителя на дружество (имуществена и наказателна)2.
Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото пре-кратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Ликвидацията приключва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен. Тогава ликвидаторът иска заличаване на дружеството3.
В правната теория се посочва, че при прекратяването на търговското дружество то престава да упражнява продуктивна и придобивна дейност и неговата търговска правосубектност е ограничена. Под ликвидация се разбира производството, което има за цел да създаде условия за изплащане на дружествените задължения и приключване на висящите правоотношения с трети лица – съконтрагенти, осребряване на дружественото имущество и подялбата на останалия актив между съдружниците (акционерите) под формата на ликвидационни дялове4.
В настоящата статия си поставям за цел да анализирам съдебната практика по следните въпроси: 1) правно положение, правомощия и отговорност на ликвидатора; 2) съдържание и упражняване на правото на ликвидационен дял; и 3) заличаване на търговското дружество в ликвидация и прекратяване на търговската му правосубектност.

2. Правно положение, правомощия и отговорност на ликвидатора

Правното положение на ликвидатора на търговското дружество включва две правоотношения: 1) правоотношение, по силата на което ликвидаторът заема положението на изпълнителен и представителен орган на търговското дружество в ликвидация; и 2) правоотношение между физическото лице, назначено за ликвидатор5, и търговското дружество в ликвидация (вътрешно облигационно правоотношение)6.

2.1. Назначаване и освобождаване на ликвидатора
Фактическият състав по назначаване на ликвидатора винаги включва два задължителни елемента – 1) решение на съдружниците (или решение на общото събрание на съдружниците или акционерите) или, алтернативно, решение на съда, за назначаване на ликвидатор; и 2) съгласие на конкретното физическо лице да бъде назначено за ликвидатор (чл. 266, ал. 3 ТЗ)7. Вписването на назначаването на ликвидатор на събирателното и командитното дружество в търговския регистър има оповестително действие, докато ликвидаторът на акционерното дружество, дружеството с ограничена отговорност и командитното дружество с акции се счита за назначен от датата на вписване в търговския регистър (конститутивно действие на вписването).
Съдът по седалището на търговското дружество в ликвидация може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала – чл. 266, ал. 4 ТЗ8. В съдебната практика като “важни причини” за смяна на ликвидатора от съда се квалифицират две групи обстоятелства:
1. Обстоятелства, които водят до обективна невъзможност на ликвидатора да извършва дейността, свързана с ликвидация на предприятието на търговеца9. Такива важни причини са смърт, продължително заболяване, липса на компетентност, водеща до невъзможност да се справи с процедурата по ликвидация, работа против интересите на дружеството и т.н.10. Влошаването на отношенията между ликвидаторите не е основание за освобождаването им11.
2. Действия на ликвидатора против интересите и във вреда на търговското дружество в ликвидация12. Според ВКС оттеглянето на жалба и отказ от иск сами по себе си не доказват нито вреда за дружеството, нито съставляват важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ, обуславяща смяна на ликвидатора. Възможността искът да бъде уважен е предполагаемо, но не и сигурно събитие, поради което прекратяването на делото не доказва действие на ликвидатора срещу интересите на дружеството, настъпила вреда за последното, представляваща важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ и обуславяща смяна на ликвидатора13. В съдебната практика е застъпено и обратното разбиране, което според мен е правилното. Така, приема се, че отказът от предявения иск за присъждане на вземания в полза на пре-кратеното дружество е в нарушение на задълженията на ликвидатора по чл. 268, ал. 1 ТЗ да работи по събиране на вземанията на дружеството. Това неизпълнение на задължението на назначения от съда ликвидатор води до злепоставяне на интересите на дружеството и пред-ставлява важна причина по смисъла на закона за освобождаването му14.

2.2. Ликвидаторът като представител на търговското дружество в ликвидация.
Ликвидаторите представляват дружеството в ликвидация и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган (чл. 269, ал. 1 ТЗ). Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор (чл. 269, ал. 2 ТЗ). Непосредственият извод от тези разпоредби е, че дружествените органи не разполагат с представителни правомощия и извършената от тях правна сделка от името на дружеството се квалифицира като сделка без представителна власт15.
Какви са съдържанието и обемът на представителната власт на ликвидатора? Целта на ликвидационното производство е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците16. Търговското дружество в ликвидация има ограничена правосубектност, понеже то не може да сключва нови придобивни сделки и да развива своята нормална търговска дейност, а търговските сделки, по които става страна, са ограничени до продажба на неговото имущество, събиране на неговите вземания и изпълнение на задълженията му и разпределение на остатъка от имуществото му между неговите съдружници17. В тези рамки е ограничена и представителната власт на неговите ликвидатори18.
В тази посока на разсъждения недоумение буди разбирането на съдебната практика, че представителната власт на ликвидатора об-хваща в своето съдържание правото за договаряне сам със себе си. Така, приема се, че ликвидаторът на обявеното в ликвидация друже-ство се явява единствен негов представител в ликвидационното производство, заместващ действията по управление и представителство на органите на юридическото лице, и целта на това производство е да превърне дружественото имущество в пари, за да удовлетвори евентуалните кредитори на същото и да разпредели съответното останало имущество. Затова несъмнено в обема на представителната му власт се включва и осъществяването на всякакъв вид прехвърлителни сделки, независимо от конкретния съконтрагент. Обстоятелството, че законодателят не е въвел ограничение относно кръга правни субекти, с който ликвидаторът, при отсъствие на други органи на търговското дружество, следва да договаря, извън изрично посочените в хипотезата на чл. 268, ал. 2 ТЗ, обосновава правен извод, че за ликвидатора със самото му назначаване по предвидения в ТЗ ред е налице дадено по закон съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД (к.м. – Н. К.)19.
Забраната за договаряне сам със себе си цели предотвратяване конфликта на интереси, които представителят трябва да способства при сключване на сделката, доколкото съществува възможност да се извлече за другиго неследваща се облага, като се жертват (изцяло или частично) интересите на упълномощителя. Наличието на възможност за извличане на облага е единствената предпоставка, подлежаща на доказване в хипотезата на чл. 38, ал. 1, предложение второ ЗЗД, без да е необходимо да се доказва самият конфликт на интереси или реалното увреждане на упълномощителя20. Забраната за договаряне сам със себе си е общ принцип на института на представителството по българското гражданско право и за неговото прилагане спрямо конкретен вид представителство (в случая: представителството на търговското дружество в ликвидация от ликвидатора) не е необходима специална правна норма, която да ограничава кръга от правни субекти, с които ликвидаторът може да договаря. Обратно, допустимостта на договарянето сам със себе си в конкретната хипотеза и действителността на сделката, сключена при условията на договаряне сам със себе си, трябва да бъдат предвидени с изрична правна норма (например сключване на сделки между членовете на съветите или свързани с тях лица и акционерното дружество – чл. 240б ТЗ)21.

2.3. Правни характеристики на вътрешното облигационно правоотношение
Между ликвидатора, независимо дали той е управител, съдружник или трето лице, от една страна, и дружеството, от друга страна, възникват отношения, в основата на които стои договорът за поръчка (мандат) – чл. 280 и сл. ЗЗД, модифициран с оглед целите на ликвидацията. По силата на това правоотношение ликвидаторът е обвързан да изпълнява задълженията по ликвидацията, като носи същата отговорност за дейността си като управителите и другите изпълнителни органи на дружеството – чл. 266, ал. 6 ТЗ22.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на това правоотношение при искания, изходящи от страна на дружеството – съдружници, акционери, контрольор, изисквайки наличие на важни причини и (или) притежавана квота от капитала с оглед особеното състояние на дружеството – в ликвидация. Не е уредил изрично възможността за отказ на самия ликвидатор, тъй като това следва от естеството на мандатното правоотношение между него и дружеството – аргументирано от чл. 287 ЗЗД23.
Отговорността на ликвидатора, предвидена в чл. 266, ал. 6 ТЗ, е към дружеството в ликвидация, има договорен характер и възниква при причинени на дружеството вреди, които пряка и непосред-ствена последица от неизпълнението на визираните в чл. 267, чл. 268, ал. 1 и чл. 271 ТЗ задължения на ликвидатора по мандатното правоотношение24.

3. Заличаване на търговското дружество в ликвидация и прекратяване на неговата правосубектност

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото на дружеството в ликвидация е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството от търговския регистър (чл. 273, ал. 1 ТЗ). Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни дей-ствия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията в търговския регистър към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересуваните лица досегашните или други ликвидатори (чл. 273, ал. 2 ТЗ).
Съдебната практика не заема единна позиция по въпроса от кой момент се прекратява юридическата личност на търговското дружество. Застъпени са две становища по поставения въпрос.
Според едното разбиране търговското дружество престава да съществува като правен субект от момента на неговото заличаване от търговския регистър. Така, приема се, че след като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър като правен субект. Правната уредба на търговските дружества е изградена на принципа за съответствието на възникването на друже-ството и на изчезването му от правния мир. Или вписването на възникването предопределя и необходимостта от вписване на заличаването му, за да се признае преустановяване съществуването на юридическото лице. Следователно, за да се признае правното значение на правопрекратителния факт относно дружеството като субект на правото, е необходимо вписване на заличаването му в търговския регистър, от който момент се приема, че юридическото лице е изгубило своята правосубектност25.
Според второто разбиране юридическата личност на търгов-ското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му. Ако обективно е налице неразпределено имущество, то не остава без собственик (съответно титуляр) след заличаването на търговското дружество, нито една незакрита банкова сметка ще остане без титуляр – ничия, нито един автомобил ще остане без собственик – ничий. И едно непогасено задължение не може да остане само с кредитор, без длъжник. Непредявените и неудовлетворените вземания не се погасяват с приключването на ликвидацията, както е при несъстоятелността. За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация, дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане, достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос. Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след заличаването му. В такъв случай не е необходимо да се иска съгласно чл. 273, ал. 2 ТЗ възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или друг ликвидатор26.
Първото становище заслужава подкрепа поради следните съображения. С изтичането на срока на ликвидацията и приключването на ликвидационното производство ликвидаторът представя пред търговския регистър формални (в смисъл: установени от закона) доказателства (документи) относно изпълнението на предпоставките за заличаването на дружеството (което по същество доказва и изпълнение на целите на ликвидационното производство) – осребряване на имуществото на дружеството и удовлетворяване на известните кредитори, които са предявили вземанията си и чиито вземания са безспорни. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име (чл. 272, ал. 2 ТЗ). Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора (чл. 272, ал. 3 ТЗ). Същото разрешение трябва да се приложи по аналогия и за хипотезите, при които вземането на кредитора не е изискуемо (откриването не производството по ликвидация не е основание за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и кредиторът не може да бъде принуден да получи изпълнение) или условно (под отлагателно условие).
Заличаването на търговското дружество има две основни предпоставки – удовлетворяване на неговите известни и с без-спорни вземания кредитори, които са предявили вземанията си, и разпределение на остатъчното имущество. Ако ликвидаторът не е вложил в банка сума за кредитор с известно вземане, който не го е предявил, чиято изискуемост не е настъпила или отлагателното условие за неговото възникване не е настъпило, или ако не е предоставено обезпечение на кредитор със спорно вземане и въпреки това дружеството в ликвидация бъде заличено от търговския регистър, заличаването на дружеството проявява своето действие и търговското дружество престава да съществува като юридическо лице.
От друга страна, кредиторът има правен интерес да обжалва пред окръжния съд по седалището на дружеството вписването като порочен акт поради вписване на несъществуващо обстоятелство (приключване на производството по ликвидация, без обаче да са изпълнени предпоставките за приключването) – чл. 29, ал. 1 и 2 ЗТР. Ако искът по чл. 29 ЗТР бъде уважен, заличаването на вписването се извършва от Агенцията по вписванията по реда на чл. 14 ЗТР, както и по искане на заинтересованото лице или на прокурора. От датата на заличаване по чл. 14 ЗТР на вписването на заличаването на дружеството в ликвидация юридическата правосубектност на дружеството се възстановява и длъжностното лице трябва да назначи същия или други ликвидатори за продължаване на действията по ликвидацията – чл. 273, ал. 2 ТЗ.
Ако вземането на кредитора не е било известно, то след надлежното приключване на ликвидацията (при спазване на изискванията на чл. 272, ал. 2 и 3 ТЗ) вземането на кредитора се погасява поради пре-кратяване на едната страна по правоотношението (т.е. дружеството в ликвидация) без да е налице универсално или сингуларно правоприемство (понеже разпределението на остатъчното имуществото между съдружниците под формата на ликвидационен дял съставлява прехвърляне на права, но не и поемане на задължения на дружеството в ликвидация, понеже тези задължения по замисъла на ликвидационното производство трябва вече да са удовлетворени или обезпечени с имущество, достатъчно за удовлетворяването им). След обявяване на поканата до кредиторите за предявяване на вземанията им кредиторът е бездействал през целия срок на ликвидацията и не е предявил своето вземане27 и не отговаря на принципите за сигурност и бързина на търговския оборот да позволим на такъв кредитор, който не се е погрижил за своите интереси своевременно, правото дори с предявяване на вземането си пред съда (понеже то може материалноправно да не съществува въобще) след заличаването на дружеството “да поддържа правосубектността на търговското дружество” (ако се изразим с терминологията на второто становище)28. Дори не е необходимо да се посочва, че на практика не е трудно (дори и при строгите изискванията на новия ГПК) образуването на осъдително исково производство за изпълнение на твърдяно вземане на кредитор на дружество в ликвидация, вече заличено от търговския регистър29.
Тези разсъждения поставят въпроса какво следва да се разбира под понятието “по-нататъшни действия за ликвидацията”, употребен в чл. 273, ал. 2 ТЗ? По-нататъшните действия по ликвидацията не означават възобновяване на ликвидационното производство30. Те имат единствено за цел да бъдат удовлетворени кредиторите, чийто вземания са установени с влязло в сила съдебно решение (т.е. кредиторите със спорни вземания по чл. 272, ал. 3 ТЗ), или кредитори, възникването на чиито вземания е било под отлагателно условие и това отлагателно условие се е сбъднало, или за да бъде разпределено имуществото, което е било предоставено за обезпечение на такива кредитори, но техните претенции са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение или отлагателното условие, което е обуславяло възникването на вземането на кредитора, не се е сбъднало. Освен тези специални хипотези на установяване на имущество, което подлежи на разпределение между съдружниците или акционерите, като общо правило по-нататъшни ликвидационни действия са необходими въобще във всяка хипотеза, при която в един по-късен момент след заличаването се открие неразпределено имущество, която налага назначаване на ликвидатори, които да извършат необходимите действия за доосъществяване на ликвидационните цели31.
В хода на по-нататъшните действия по ликвидацията законът фингира правосубектността на търговското дружество. Фикцията като правна техника включва два елемента – субективен и целево-познавателен. При фикцията обективно дадени и действително възприети елементи от определени фактически състави се разглеждат като несъществуващи или невъзприети или несъществуващи юридически факти се считат за действително дадени и възприети (субективен елемент)32. От друга страна, законът би трябвало да санкционира само онова съзнателно субективно отклонение от обективната правна действителност, което все пак запазва същественото в тяхното предметно съдържание и съставя необходими предпоставки за по-съвършени, по-пълни и по-справедливи резултати, или пък за по-съвършени и по-пълни формално теоретични положения33. В синтезиран план, при фикцията правната норма поради съображения на справедливост или целесъобразност признава на един фактически състав правни последици, присъщи на друг34.
В случая, след заличаването на дружеството в ликвидация от търговския регистър то престава да съществува като правен субект, но при по-нататъшните действия по ликвидацията неговото съществуване се фингира от правната норма, което формира субективния елемент на фикционната норма. Социално-правната цел, която се преследва с това съзнателно субективно отклонение, е да се направи възможно разпределението на допълнителното имущество между фингираните съдружници35.

Н. с. II ст. Николай КОЛЕВ
______________
1 Вж. Решение № 428/20.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 574/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2005, № 10, с. 13; Решение № 798/20.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 439/2005 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 4, с. 9.
2 Вж. Решение от 16.11.2006 г. на ВКС по т. д. № 322/2006 г., I о., ТК.
3 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав, цитирано по сп. Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22.
4 Вж. Диков, Л. Курс по търговско право. Том I. С., 1935, с. 139, 143, 147, 467-468; Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 178, 286, Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С., 1997, с. 108; Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга Втора. Чл. 113-157. С., 2000, 614-616; Стефанов, Г. Търговско право. Книга първа, Велико Търново, 2005, 244-247; Голева, П. Търговско право. Книга първа. С., 2009, 469-470; Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружества. ­ Пазар и право, 2004 г., № 5, с. 5; Антонова, А. Ликвидация на търговски дружества. С., 2009, 16-24.
5 Единствено физическо лице може да бъде назначено за ликвидатор, за разлика от синдика в производството по несъстоятелност, който може да бъде физическо или юридическо лице ­ така Определение № 126а/10.01.1997 г. по ф. д. № 111/1996 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, 1996 г., № 1-2, с. 25.
6 Сравни Стефанов, Г., цит. съч., с. 246; Антонова, А., цит. съч., 107-113.
7 Вж. Решение от 24.01.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 494/2004 г., ГК.
8 Сравни Бобатинов, М., цит. съч., 7-8.
9 Вж. Решение № 450/10.06.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 657/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 1, с. 16; Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36.
10 Вж. Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36.
11 Така Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36. Обратно ­ Антонова, А., цит. съч., 146-147.
12 Вж. Решение от 26.05.2004 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 56/2004 г., ГК, 3-и състав; Решение от 10.03.2009 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по ч. т. д. № 2/2009 г., I ГО.
13 Вж. Решение от 27.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 273/2006 г., ТК, I о.
14 Вж. Решение от 26.05.2004 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 56/2004 г., ГК, 3-и състав.
15 Така Решение № 1778/30.01.1995 г. по гражд. д. № 396/94 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995 г., № 2, с. 19.
16 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав, цитирано по сп. Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22.
17 Сравни Решение № 1778/30.01.1995 г. по гражд. д. № 396/94 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995 г., № 2, с. 19.
18 В този смисъл и Антонова, А., цит. съч., 118-125.
19 В този смисъл е Решение № 679/11.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 335/2007 г., ТК, цитирано по Търговско и конкурентно право, 2008 г., № 1, с. 19. Сравни Определение № 15/14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2008 г., V г. о.
20 Вж. Определение № 15 от 14.01.2009 г. на ВКС по гражд. д. № 3967/2008 г., V г. о.
21 Различна позиция заема А. Антонова, която възприема разбирането на съдебната практика за неприложимостта на договарянето сам със себе си по отношение на ликвидатора ­ сравни Антонова, А., цит. съч., 137-140.
22 Вж. Решение № 690/17.04.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 393/2001 г., цитирано по сп. Търговско право, 2001, № 5, с. 97. Сравни също Антонова, А., цит. съч., 112-113.
23 Вж. Решение № 690/17.04.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 393/2001 г., цитирано по сп. Търговско право, 2001, № 5, с. 97.
24 Вж. Определение № 119/04.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 774/2009 г., II т. о., ТК, цитирано по ПИС “Апис 6.0”. В съдебната практика се среща разбирането, макар и не толкова ясно и категорично изразено, че ликвидаторът отговаря на деликтно основание спрямо кредиторите на дружеството в ликвидация за причинените им вреди от неизпълнение на своите задължения в рамките на ликвидационното производство ­ вж. Решение № 129 от 16.05.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. гр. т. д. № 97/2005 г., ГК. Вж. също Антонова, А., цит. съч., 154-158.
25 Вж. Решение № 428/20.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 574/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2005 г., № 10, с. 13; Решение № 798/20.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 439/2005 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 4, с. 9. Към тази група от решения, макар и да не изразяват по категоричен начин съдържанието на първото становище, могат да бъдат отнесени Решение № 298/28.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 46/2007 г., I о., ТК; Решение № 161/13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 429/2005 г., ТК, 1 отд.; Решение № 161/21.01.2005 г. на Бургаски апелативен съд по т. д. № 155/2004 г., ТО; Решение от 08.12.2003 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 1842/2003 г., ГК, 3-и състав; Решение № 308/28.05.2004 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по гражд. д. № 61/2002 г., ГК; Решение № 132/23.05.2006 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 180/2006 г., ГК; Решение № 238/22.06.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 280/2005 г., ГК, 2-ри с-в. Това разбиране се възприема от Стефанов, Г., цит. съч., с. 251.
26 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-чл. с-в, цитирано по Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22. Към това разбиране се присъединяват Бобатинов, М., цит. съч., 10-11 (с аргумента, че по този начин се защитавали интересите на кредиторите и отговаряло на целта на ликвидацията, която била справедливо удовлетворяване на дружествените кредитори) и Антонова, А., цит. съч., 331-342.
27 Не може да се постави въпросът дали вземането не е останало неизвестно за дружеството в ликвидация поради проявена небрежност от страна на ликвидатора, който трябва поради това да отговаря спрямо кредиторите за претърпените от тях вреди в размер на вземането им, което е престанало да съществува поради заличаването на дружеството в ликвидация от търгов-ския регистър. Обявяването на поканата в търговския регистър задава отнапред мярката на дължимата грижа на ликвидатора и ако изискването за обявяването на поканата е спазено, то и ликвидаторът е изпълнил с дължимата грижа своето задължение да издирва кредиторите с неизвестни вземания.
28 След като кредиторът не се е погрижил за своите интереси, не може да се говори за увреждане неговите интереси (или ликвидационното производство да се разглежда като “производство за увреждане на кредиторите”) ­ сравни Антонова, А., цит. съч., 332-333. Това е моят аргумент срещу разбирането на М. Бобатинов (вж. бел. № 28 под линия) ­ защита заслужават интересите само на грижливите кредитори. От друга страна, справедливото удовлетворяване на дружествените кредитори съставлява цел на производството по несъстоятелност, докато производството по ликвидация, доколкото то има доброволен характер и при него дружеството по дефиниция е платежоспособно, има за основна цел справедливо разпределение между съдружниците на дружественото имущество, останало след удовлетворяване на кредиторите, които са положили грижа да предявяват вземанията си своевременно (или, ако тези вземания все още не са изискуеми, да уведомят дружеството в ликвидация за тяхното основание и размер).
29 Вж. Решение № 308/28.05.2004 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по гражд. д. № 61/2002 г., ГК; Решение № 161/21.01.2005 г. на Бургаски апелативен съд по т. д. № 155/2004 г., ТО; Решение № 161/13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 429/2005 г., ТК, I отд.
30 Вж. Решение № 238/22.06.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 280/2005 г., ГК, 2-ри с-в, цитирано по ПИС “Апис 6.0”. Ако се потърси съпоставително тълкуване с производството по несъстоятелност, може да се посочи, че когато законът има предвид възобновяване на дадено производство, то това е изрично предвидено, както е при производството по несъстоятелност ­ сравни чл. 744-746 ТЗ. След като законът не използва термина “възобновяване на ликвидационното производство”, не може да се говори за неговото възобновяване. Обратното се приема от А. Антонова, цит. съч., 340-341.
31 Вж. Решение от 08.12.2003 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 1842/2003 г., ГК, 3-и с-в; Решение № 132/23.05.2006 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 180/2006 г., ГК.
32 Вж. Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Том II. Част първа: Правни субекти. С., 1937, с. 453.
33 Вж. Ганев, В., цит. съч., с. 455.
34 Вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I, С., 2001, 235-237; Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С., 2002, 119-120.
35 Критика и аргументи против това разбиране се представят от А. Антонова, цит. съч., 331-342.

Posted in Данъци, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Законодателство | Leave a Comment »

НАП проверява 300 души на минимална заплата със скъпо имущество

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 13/01/2016

Национална агенция за приходите проверява 300 души, които в последните години се осигуряват на минималния осигурителен доход, но едновременно с това са купили скъпо имущество като недвижими имоти и автомобили. Сред проверяваните има собственици на къщи в престижни райони и притежатели на луксозни лимузини.

От НАП припомнят, че всеки месец се извършва селекция на рискови физически лица, като анализът обхваща получаваните официални доходи и съпоставката им с данните за недвижимите имоти и превозни средства, които автоматично постъпват в НАП от полицията и общинските власти.

В случаите, в които няма логично обяснение за произхода на средствата за скъпите покупки инспекторите на НАП извършват проверки и ревизии, облагайки недекларирания доход за 5 години назад заедно с лихвите, а в случаите, в които сумата на укритите данъци е значителна, данните се изпращат на прокурор за търсене на наказателна отговорност. За укриване на данъци в особено големи размери Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 8 години.

Вече близо година от НАП ежемесечно търсят по телефона или се срещат лично с работници, чиито заплати са били в размер равен или близък до минималния осигурителен праг за съответната длъжност и са напуснали или са били уволнени. Целта на данъчните е да разберат при какви условия са работили служителите, докато са били наети, били ли са принудени да подпишат договор на по-ниско от реалното възнаграждение, за да се избегне плащане на данъци и осигурителни вноски, както и дали са забелязали при бившия работодател отклонения от данъчно облагане. Често напусналите работници разкриват схеми за укриване на данъци и осигуровки, като тези данни са в основата на  проверки и ревизии със значителни разкрития.

„Луксозните покупки без официални доходи са гарантирано грешен ход. Въпросът е не дали, а кога това ще бъде открито от НАП и ще трябва да се плащат данъци с лихвите за години назад. Разполагаме с надеждна система за оценка на имущество и доходи на гражданите и я използваме постоянно“, коментира по повод на проверките заместник-изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова. Източник:НАП

Posted in Данъци | Leave a Comment »

Дават на фирмите 30 млн. лв. за наемане на безработни младежи

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 13/01/2016

От днес Агенцията по заетостта стартира схема „Обучения и заетост за младите хора“, в рамките на която ще бъдат осигурени 30 млн. лв. за заплати на младежи до 29 години. За целта в бюрата по труда в цялата страна започва прием на заявки, едновременно както от кандидат-работодатели, така и от младежи, които си търсят работа.

Схемата е финансирана по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ на Министерството на труда и социалната политика и ще се реализира на два етапа. В първия етап, който стартира на 13.01.2016г., ще бъде осигурена директна заетост на младежи, които са регистрирани в бюрата по труда като безработни. Във втория етап, на заявилите участие в него безработни младежи ще им бъде осигурявано първо обучение и преквалификация, а след това и подходяща заетост.

Общата стойност на схемата „Обучения и заетост за младите хора“ за двата етапа е 115 млн.лв.

За работодателите:

В рамките на първия етап на схемата, работодателите ще могат да подават своите заявки за участие във всички дирекции „Бюро по труда“ от 13.01.2016г. Това, което проектът предлага за тях е възстановяване на средства за заплата на работниците за период до 6 месеца, включително и дължимите към тях осигуровки, както и поемане на средствата за наставници в размер на половин минималната работна заплата до 3 месеца.

За търсещите работа младежи:

Всички безработни младежи до 29 години включително могат да кандидатстват като подадат заявление за участие в схемата в бюрата по труда по постоянен или настоящ адрес, където са регистрирани. На всеки регистриран младеж ще бъде изготвен индивидуален план за действие, който съдържа стъпките, чрез които да се постигнат конкретни цели за определен период от време.

Работодателите, желаещи да се включат в схема „Обучения и заетост за младите хора”, могат да подават своите заявки във всички дирекции „Бюро по труда” от 13.01.2016 г. до изчерпване на финансовия ресурс.Източник: www.economic.bg 

Posted in Данъци | Leave a Comment »

Право на приспадане на данъчен кредит в случаите на чл. 62, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 12/01/2016

Становище на НАП – ЦУ изх. № 24-39-65 / 18.12.2015 г.             

Относно: право на приспадане на данъчен кредит в случаите на чл. 62, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната

Във връзка с Ваше искане за методологично разглеждане, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № …………… г. по повод писмено запитване и две неприключили производства по обжалване на ревизионни актове, по отношение на писменото запитване е изложена следната фактическа обстановка:

Дружество, установено на територията на страната и регистрирано по ЗДДС, закупува стоки от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност в друга държава членка (Франция), които българското дружество продава на данъчно задължено лице, установено на територията на трета страна (Украйна). Договорено е от българското дружеството и за двете доставки (покупка и продажба) стоките да се транспортират при условията на доставка EXP по правилата INCOTERTMS 2000, за сметка на украинското данъчно задължено лице, от склад във Франция до склад на украинското данъчно задължено лице в Украйна. Френското данъчно задължено лице, за извършената от него доставка, издава фактура като прилага нулева ставка на данъка върху добавената стойност и във фактурата посочва като основание –   чл. 262 от френския закон за данъка върху добавената стойност. Българското дружество, за извършената от него доставка, издава фактура, в която като основание за неначисляване на данъка върху добавената стойност посочва чл. 69, ал. 2 във връзка с чл. 28, т. 2 от ЗДДС. Българското дружество разполага с митническа декларация за износ на стоките от Полша (държава на изпращане) до Украйна (държава на получаване). В митническата декларация българското дружество е посочено като износител на стоките.

Във връзка с изложената фактическа обстановка дружеството поставя следните въпроси:

  1. Правилно ли е разбирането, че покупката на стоките от българското дружество е с място на изпълнение на територията на Франция и в коя колона на дневника за покупки следва да бъде отразена фактурата на френския доставчик?
  2. В случай, че извършената от българското дружество доставка е с място на изпълнение на територията на Франция, стойността на тази доставка формира ли облагаем оборот за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност във Франция?
  3. В случай, че българското дружество се регистрира за целите на данъка върху добавената стойност във Франция, следва ли при следващите доставки дружеството да се идентифицира с френския идентификационен номер за целите на ДДС пред френския доставчик?
  4. Налице ли е вътреобщностно придобиване за българското дружество, следва ли да се издава протокол по чл. 117 от ЗДДС и възниква ли задължение за регистрация по системата Интрастат?
  5. Правилно ли е разбирането, че за продажбата на стоките от българското дружество на украинското данъчно задължено лице не следва да се начислява данък върху добавената стойност на основание чл. 69, ал. 2 във връзка с чл. 28, т. 2 от ЗДДС и фактурата за продажба следва да се отрази в колона 23 на дневника за продажба?

Предвид така изложената фактическа обстановка в писменото запитване и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените в него въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:

В сходна ситуация съгласно практиката на Съда на Европейския съюз (решение по дело EMAG Handel Eder, С-245/04 и по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09), когато две последователни доставки на едни и същи стоки, извършени по възмезден начин между данъчно задължени лица, действащи в това качество, пораждат една единствена вътреобщностна пратка или един единствен вътреобщностен транспорт на тези стоки, пратката или транспортът може да се определи като вътреобщностна доставка/вътреобщностно придобиване само на една от двете доставки, която единствено ще бъде освободена от данък съгласно първия под-параграф на член 28в, част А, буква а) на Шестата директива.

По отношение на мястото на изпълнение на тези две доставки Съдът приема, че когато доставката, която е предмет на вътреобщностна пратка или превоз и от която следователно произтича вътреобщностно придобиване, облагано в държавата членка по местоназначение на посочената пратка или превоз, е първата от двете последователни доставки, за място на втората доставка се приема мястото на предхождащото я вътреобщностно придобиване, тоест държавата членка по местоназначение. В случаите, когато предмет на вътреобщностна пратка или превоз е втората от двете последователни доставки, за място на първата доставка, хипотетично извършена преди изпращането или превоза на стоките, се счита държавата членка, в която е започнало изпращането или превозът (решение по дел EMAG Handel Eder, С-245/04).

Доколкото в случая, изложен в запитването, са налице две последователни доставки на стоки, които са предмет на едно единствено транспортиране на стоките от склад във Франция до склад на украинското данъчно задължено лице в Украйна, като стоките преминават през територията на Полша, която е посочена като държава членка на изпращане относно износ, за определяне на данъчното третиране на доставките, по които българското дружество е получател, съответно доставчик, следва да бъде установено към коя доставка – към първата или втората се отнася транспортирането на стоките. Доколкото в запитването е посочено, че транспортът е за сметка на украинското данъчно задължено лице и френското данъчно задължено лице е уведомено за това обстоятелство, следва да се приеме, че същото е знаело, че стоките ще бъдат препродадени на друго данъчно задължено лице, преди да напуснат територията на Франция. Поради това и на основание чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) и по аргумент от Решение на СЕС по дело Euro Tyre Holding BV, С-430/09, т. 40, считам че доставката, по която получател е българското дружество, е с място на изпълнение на територията на Франция и за нея не е приложимо освобождаването, регламентирано в чл. 138 от същата директива, доколкото транспортирането на стоките се отнася към доставката, по която българското дружество е доставчик. Лице-платец на данъка върху добавената стойност за тази доставка (доставката към българското дружество) считам, че е френското данъчно задължено лице, на основание чл. 193 от Директивата за ДДС, независимо, че българското дружество може да е предоставило идентификационния си номер по ЗДДС. Предвид това в случая за получената доставка от българското дружество разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не е приложима, тъй като не е налице вътреобщностно придобиване.

Доколкото при доставката, извършена от българското дружество към украинското данъчно задължено лице, стоките се транспортират от територията на Франция, на основание чл. 32 от  Директивата за ДДС считам, че същата е с място на изпълнение на територията на Франция, като по отношение на данъчното ѝ третиране за целите на данъка върху добавената стойност следва да бъде приложено френското данъчно законодателство. В тази връзка, както и с оглед задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност във Франция, българското дружество следва да се съобрази с френското данъчно законодателство.

В писмото Ви са изложени аргументи за несъгласие с изразеното становище на Изпълнителния директор на НАП в писмо с изх. № 24-33-151/01.03.2012 г. относно правото на приспадане на данъчен кредит за изискуемия от данъчно задължено лице като платец данък при вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и по чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната. В подкрепа на тези аргументи се позовавате на практиката на Върховен административен съд (Решения № 991 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 3004/2014 г. и № 2227 от 27.02.2015 г. по адм. д. № 4102/ 2014 г.). Предвид изложеното по-горе считам, че изразеното становище в писмото Ви относно правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезата на начисляване на данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не кореспондират с казуса, изложен в запитването. Независимо от това Ви уведомявам, че поддържам цитираното становище по аргументите, изложени в същото. Считам, че в случаите, когато стоките, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната (когато тя е държавата членка по идентификация), не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, не може да се счита, че за придобиванията възниква право на приспадане на данъчен кредит по общия ред на ЗДДС. Ако лицето докаже, че това вътреобщностно придобиване е обложено и в държавата членка по пристигане на стоката, приложение намира специалният режим на корекции на чл. 62, ал. 4 от ЗДДС, разписан в чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), който се основава на механизъм за намаляване на начисления данък по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС и чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, като позволява да се коригира двойното данъчно облагане. Предоставянето на право на приспадане по общия ред в този случай би могло да лиши чл. 62, ал. 4 от ЗДДС от полезно действие, тъй като лицето, след като се е ползвало от право на приспадане в страната (държавата членка, издала идентификационния номер), вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта. Това би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностно придобиване мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление. Ето защо, считам че не е налице право да приспадне данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност по вътреобщностно придобиване, при което стоките не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната. В същият смисъл е и решение на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08 от 22 април 2010 година, съгласно което данъчно задължено лице, което е осъществило вътреобщностно придобиване на стоки под идентификационен номер, издаден в държава членка, различна от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва и не е доказало, че придобиването е обложено в тази държавата членка, няма право да приспадне незабавно начисления ДДС по получено вътреобщностно придобиване. Правно релевантно според съда е дали стоката е пристигнала в държавата членка, издала идентификационния номер, предоставен от лицето, което придобива стоките, като съдът не е отдавал значение на обстоятелството къде е пристигнала тази стока.

В цитираната в писмото Ви практика на Върховен административен съд в Решение № 991 от 28.01.2015 г. по адм. дело № 3004/2014 г. са изложени мотиви относно прилагане на принципа на неутралност и признаване на право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък при вътреобщностно придобиване по чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната, като правото на приспадане на данъчен кредит се обосновава с приложението на чл. 73а от ЗДДС. Съдът приема, че режимът на самоначисляване, приложим при вътреобщностното придобиване, изисква от една страна получателят да начисли данък върху добавената стойност и в същото време да упражни правото на приспадане на данъчен кредит като по този начин резултатът за данъчния период (когато са осъществени само вътреобщностни придобивания) трябва да бъде нула.

Следва обаче да се има предвид, че разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС осигурява упражняването на право на данъчен кредит, когато материалноправните основания за това са налице, но не са изпълнени формалните условия за правото на данъчен кредит и в тази връзка считам, че съдът неправилно тълкува нормата на чл. 73а от ЗДДС.

Поначало за упражняването на право на данъчен кредит е необходимо да са налице основания по същество (чл. 68-69 от ЗДДС), формални (чл. 71 от ЗДДС) и времеви условия (чл. 72 от ЗДДС). На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по Глава осма от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 71, т. 5 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит в случаите на вътреобщностно придобиване, лицето, което придобива стоките, следва да притежава документ, който отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС, да е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС и да е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС. Съгласно   чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, което предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС.

Според практиката на СЕС по отношение правото на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност за извършените вътреобщностни придобивания, установените от държавата членка формални условия, които трябва да бъдат изпълнени от данъчно задълженото лице, за да може то да упражни правото на приспадане на данък върху добавената стойност, не могат да превишават строго необходимото с оглед на проверката за правилно прилагане на процедурата по самоначисляване (решения по дела “ЕМС-България” ООД, С-284/11, Nidera Handelscompagnie, C-385/09, Uszodaepito, C-392/09). Съдът е постановил също така, че основният принцип на неутралитет на данъка върху добавената стойност налага  приспадането му по получените доставки да се предостави, ако са изпълнени изискванията по същество, дори и данъчно задължените лица да са пропуснали някои формални изисквания (решения по дела Ecotrade, С-95/07 и С-96/07, Nidera Handelscompagnie, C-385/09, Dankowski, C-438/09).

Разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС осигурява нормативно предимството на материалноправните пред формалните/процесуалните изисквания за упражняването на правото на данъчен кредит. Това правило се прилага, за да осигури неутралността на данъка в случаите, когато са налице основанията на чл. 68-69 от ЗДДС – в общия случай стоките или услугите да са предназначени за облагаеми доставки, като нормата сама по себе си няма правопораждащ ефект.

Преди влизането в сила на чл. 73а от ЗДДС съществуваше практика, при която при извършване на данъчен контрол на основание чл. 71 и/или чл. 72 от ЗДДС се отказваше право на приспадане на данъчен кредит в случаите на самоначисляване, при които стоките или услугите се използваха от регистрираните лица за целите на облагаемата им дейност, но съответното лице не притежаваше изискуемия от закона документ по чл. 71 от ЗДДС или притежаваният от него документ не отговаряше на законовите изисквания, или защото не беше упражнило правото си в законовия срок по чл. 72 от ЗДДС. Доколкото при самоначисляването начисляването на данъка и приспадането на данъчен кредит са съсредоточени при едно и също лице, то контролът за правилното функциониране на механизма на данъка, който чрез начисляването на данъка и данъчния кредит осигурява неутралност на данъка за икономическите оператори във веригата от доставки и понасянето на данъчната тежест при крайното потребление на стоката или услугата, може да се осъществява и извън тези формални изисквани. Поради това, както и за съобразяване с практиката на СЕС, обективирана в решение по съединени дела Ecotrade, С-95/07 и       С-96/07, нормата на чл. 73а от ЗДДС допусна правната възможност да се игнорират формалните условия за упражняване на данъчен кредит при наличие на материалните основания за същото. Т.е., разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС не може де се счете като самостоятелно основание за възникване право на данъчен кредит, независимо от наличието или липсата на материалноправно такова. Например, ако едно лице извършва освободени доставки, независимо от наличието на формалните условия за право на данъчен кредит (притежание на фактура за получена облагаема доставка с отразен на отделен ред данък, спазен срок по чл. 72 от ЗДДС), за същото не би възникнало право на данъчен кредит, тъй като не са изпълнени условията по същество – получената от лицето доставка на стока или услуга да е предназначена за извършване от лицето на облагаеми доставки. Да се приеме, че чл. 73а от ЗДДС има правопораждащ ефект относно правото на данъчен кредит, би довело до абсурдния резултат лице, което извършва с придобита стока освободени доставки, ако притежава законово изискуемия документ да няма право на данъчен кредит, а ако не притежава такъв документ – да има право на данъчен кредит въз основа на 73а от ЗДДС, на който съдът се позовава като на формално основание за възникване на данъчен кредит. Предвид изложеното, разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС намира приложение само когато са изпълнени условията по същество за упражняване на данъчен кредит.

В случай на осъществено вътреобщностно придобиване материалноправните основания за възникване на право на данъчен кредит биха били налице, ако стоката се използва за последваща облагаема доставка или за целите на облагаемата дейност на лицето. Предвид обстоятелството, че такава последваща облагаема доставка както на територията на страната, така и извън страната в хипотезата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС не се доказва от лицето, а стоката чрез тези операции на практика се извежда от режима на ДДС, за доставката не възниква право на данъчен кредит. Така се осъществява облагане, еднакво по ефект с това на осъществено крайно потребление, чието коректно облагане е осуетено. Т.е., непризнаването на данъчен кредит в случая е еднакво по ефект на облагане на вътреобщностно придобиване, приспадане на данъчен кредит по това облагане и начисляване на ДДС по последваща доставка към трето лице.

Предвид обстоятелството, че в случаите при трансгранични операции, които имат усложнен характер и при които възможностите за осъществяване на фискален контрол на държавите членки и облагането на реалната крайна доставка са затруднени, чл. 62, ал. 2 от ЗДДС има роля на „защитна мрежа“, осигуряваща функционирането на механизма на ДДС, като елиминира възможността крайното потребление на стоката или услугата да не бъде обложена, като при начисляването на данъка при вътреобщностно придобиване на основание на цитираната норма приспадане на данъчен кредит не се следва, в който смисъл е и решение на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08 от 22 април 2010 година.

Следва да се има предвид, че ако бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в случаите, когато стоките не пристигат и превозът им не завършва на територията на страната и не е налице последваща облагаема доставка на тези стоки както на територията на страната, така и извън нея, механизмът на облагане с ДДС би бил нарушен. В тези случаи, когато лицето, което придобива стоките се е идентифицирало за целите на вътреобщностното придобиване с идентификационния си номер за данъка върху добавената стойност, издаден в страната, и същото не е доказало, че вътреобщностното придобиване е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, е налице загуба на данък върху добавената стойност в тази държава членка. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС санкционира неспазването на задължението за начисляване на данък върху добавената стойност в друга държава членка при вътреобщностно придобиване, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на тази друга държава членка. Предвид това начисленият по вътреобщностно придобиване данък върху добавената стойност е без право на приспадане на данъчен кредит.

В случаите на висящи административни и съдебни производства при посочената фактическа обстановка, считам че процесуалната защита следва да се основава на горепосочените аргументи. В случаите, когато стоки, които подлежат на облагане като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в страната, тъй като лицето, което придобива стоките е предоставил идентификационен номер по ЗДДС, не пристигат в действителност и превозът им не завършва на територията на страната, считам че е налице идентичност с фактите по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08 на СЕС, независимо къде точно са пристигнали стоките, предвид посоченото по-горе разбиране за релевантните за СЕС факти. Считам, че в случаите, когато българският съд не приема, че е налице идентичност на фактите по разглеждания от него спор с този, по който е постановено решението на СЕС по съединени дела Facet, C-536/08 и C-539/08, следва да бъде поискано от съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Източник: Зам. Изпълнителен Директор на НАП – ГАЛЯ ДИМИТРОВА

Posted in Данъци, ЗДДС | Leave a Comment »

 
%d bloggers like this: