ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

Архив на автор

Последните промени в Закона за административните нарушения и наказания.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 18/01/2016

franchisenew041

По смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) административнонаказателно отговорни са пълнолетните физически лица, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. По изключение административнонаказателно отговорни са и навършилите 16 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят техните родители, попечители или настойници, които съзнателно са допуснали извършването им.

Юридическите лица не са административнонаказателно отговорни, тъй като при тях липсва субективният елемент на фактическия състав – вината. Но ЗАНН урежда специален вид „обективна“, „безвиновна“ отговорност в глава четвърта „Административни санкции спрямо юридическите лица и едноличните търговци“. Въпреки че едноличните търговци са физически лица, в хипотезите на глава четвърта се имат предвид нарушения, извършени от гледна точка на предприятието на търговеца, поради което те са обединени с предприятията на юридическите лица.

В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

В „Държавен вестник“, бр. 81 от 20.10.2015 г. са обнародвани промени в ЗАНН, които се отнасят до обективната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци.

В чл. 83а, ал. 1 ЗАНН се правят промени в съставите от Наказателния кодекс, по които юридическо лице се е обогатило, или би се обогатило. В текста се включват нови състави – чл. 243, 244, 244а, чл. 246, ал. 3, чл. 248а, 255а, 281 и 282, и същевременно се изключват чл. 254 и 257 НК.

В т. 4 на ал. 1 отпада възможността да се налага санкция от 5000 до 100 000 лв., когато работник или служител на юридическо лице при или по повод изпълнение на работа, възложена му от работодателя, е извършил някое от изброените престъпни деяния и облагата няма имуществен характер или размерът ù не може да се установи.

Разширява се кръгът на юридическите лица, на които може да се наложи имуществена санкция. Към тях се включват и лицата, които нямат седалище на територията на Република България, в случай че някое от изброените престъпления е извършено на територията на страната.

Начало на производството поставя прокурорът, който е компетентен да разгледа делото или преписката за съответното престъпление. Той подава мотивирано предложение до окръжния съд по седалището на юридическото лице, а когато става дума за юридическо лице, което няма седалище на територията на страната, компетентен е Софийски градски съд. Предложението се прави след внасяне на обвинителния акт, на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание или на споразумение за решаване на делото в съда или в определени хипотези, когато наказателното производство не може да се образува или образуваното е прекратено на основание. Сред хипотезите се включват нови, а именно: в предвидените в особената част на Наказателния кодекс случаи по дела от общ характер липсва тъжба от пострадалия до прокурора; деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки; допуснат е трансфер на наказателното производство в друга държава; когато наказателното производство е спряно на определени основания (след извършване на престъплението обвиняемият е изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване, което пречи на провеждането на производството; разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина; деецът е лице с имунитет) след влизане в сила на решение по чл. 124, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Запазват се реквизитите на предложението, както и изискването към него да се приложи препис за юридическото лице.

Правят се редица промени в процедурата, която следва съдът.

Окръжният съд се произнася в закрито заседание по допустимостта на предложението, като в определението на съда се сочи дали връща предложението на прокурора, когато не е мотивирано или не отговаря на изискванията на закона, или прекратява делото, ако юридическото лице е заличено от търговския регистър поради ликвидация или несъстоятелност. По същество съдът разглежда предложението в състав от един съдия в открито съдебно заседание с участието на прокурор и с призоваване на юридическото лице. Неявяването на представител на юридическото лице не е пречка за разглеждане на делото, щом като призоваването е редовно. Доказателствата се събират служебно или по искане на страните. Въз основа на доказателствата съдът преценява: дали юридическото лице е получило неправомерна облага; има ли връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице; има ли връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; какъв е видът на облагата и размерът ù, ако е имуществена. Съдът се произнася с решение, с което налага или отказва да наложи имуществена санкция.

Реквизитите на решението са:

  • данните за юридическото лице;
  • данните за произхода, вида и размера на облагата;
  • размера на наложената имуществена санкция;
  • описание на имуществото, което се отнема в полза на държавата, ако има такова; произнасяне по размера на разноските.

Ако делото представлява фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след произнасянето на решението, но не по-късно от 30 дни.

Решението на окръжния съд подлежи на обжалване или протест пред апелативния съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор, като за заседанието се призовава юридическото лице. В производството се допускат само писмени доказателства.

Съдът се произнася с решение, с което може:

  • да отмени решението на окръжния съд и да върне делото за ново разглеждане, когато в хода на съдебното производство пред първата инстанция са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила;
  • да отмени решението на окръжния съд и да наложи имуществена санкция;
  • да отмени решението на окръжния съд и да откаже да наложи имуществена санкция; да измени решението на окръжния съд;
  • да потвърди решението на окръжния съд.

Решението е окончателно.

Производството, по което е постановено влязло в сила решение на окръжния или на апелативния съд, може да бъде възобновено. Основанията са, както и при други извънредни способи. Първата група основания са свързани със съдебни актове, а именно когато: с влязла в сила присъда или решение се установи, че някои от писмените доказателства, въз основа на които е издаден актът, са неистински или с невярно съдържание; с влязла в сила присъда или решение се установи, че съдия, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в производството; с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото. Втората група основания са свързани с нови обстоятелства и доказателства – след влизане в сила на решението се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на страната и съда и имат съществено значение за производството; след влизане в сила на решението за налагане на имуществена санкция на юридическото лице лицето по чл. 83а, ал. 1, т. 1-4 бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или спряното досъдебно производство бъде прекратено от прокурора в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Третата група са свързани с процесуалните правила, които са били съществено нарушени в хода на производството. Искането за възобновяване е обвързано със срок. То може да се направи в 6-месечен срок от узнаване за възникване на основанието, а при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, срокът тече от влизане в сила на решението на окръжния или на апелативния съд. Искането за възобновяване не спира изпълнението на влязлото в сила решение, освен ако съдът постанови друго. Както окръжният прокурор, така и юридическото лице могат да направят искане за възобновяване на производството. Компетентен да разгледа искането за възобновяване е апелативният съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил влязлото в сила решение. Съставът на съда е от трима съдии. В случаите, когато се иска възобновяване на производството по решение на апелативния съд, искането се разглежда от друг състав на съответния апелативен съд. Делото се разглежда в открито заседание с участието на прокурор. За съдебното заседание се призовава и юридическото лице. Апелативният съд отменя акта и връща делото за ново разглеждане, ако намери искането за основателно. Съдът трябва да посочи процесуалното действие, от което трябва да започне новото разглеждане.

За неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

В Допълнителните разпоредби на ЗАНН също се правят промени, като се дава определение на:

а) „пряка облага“ – това е всяко благоприятно изменение в правната сфера на юридическото лице, настъпило като непосредствена последица от престъплението;
б) „непряка облага”- това е: придобитото в резултат на разпореждане с предмета на престъплението; вещта или имуществото, придобити чрез операция или сделка с пряката облага от престъплението; вещта, в която е трансформирана пряката облага от престъплението.

В ЗАНН са направени многобройни изменения и допълнения в течение на годините, през които той е в сила. Много от тях не съответстват на първоначалния замисъл на закона, а също така съществуват противоречия между тях.

Поради това е необходимо да се приеме нов Административнонаказателен кодекс, който да разграничи по-леките наказуеми деяния, от престъпленията по Наказателния кодекс. Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Posted in Данъци, Данъчна практика, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, ЗМДТ, Законодателство, Нестоп. дейност, Счетоводство, Трудово | Leave a Comment »

Кои са почивните дни през 2016 г. и заплащане на труда, положен по време на официалните празници.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 18/01/2016

077ab55046ce80eaf9a3ddea999597ca_M

Почивни дни през 2016 година

Със свое Решение № 935 от 30.11.2015 г. (обн. ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г.) Министерският съвет определи по четири последователни почивни дни през март, май и септември 2016 г., като размести почивните дни през следващата година.

За да не се прекъсва работната седмица, както и за да се осигури по-ефективно използване на почивните дни, кабинетът взе решение да обяви за неработни 4 март (петък), 23 май (понеделник), 5 септември (понеделник) и 23 септември (петък). Те ще се отработват съответно на 12 март (събота), 14 май (събота), 10 септември (събота) и 17 септември (събота).

Разместванията са уместни, тъй като през 2016 г. националният празник на България – 3 март, се пада в четвъртък, а по календар 4 март е петък. Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май, е във вторник, а предходният ден –
23 май се пада в понеделник.

Официалният празник 6 септември – Ден на Съединението, през 2016 г. е във вторник, а по календар
5 септември е в понеделник. Денят на независимостта на България – 22 септември, е в четвъртък, а следващият ден – 23 септември се пада в петък.

Дните, които се обявяват за работни, са съботите през същия месец, като по този начин броят на работните дни в месеца не се променя.

Заплащане на труда, положен по време на официалните празници

Съгласно чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) официалните празници в страната са:

  • 1 януари (през 2016 г. по календар се пада в петък) – Нова година;
  • 3 март (четвъртък) – Ден на Освобождението на България от османско иго;
  • 1 май (неделя) – Ден на труда и на международната работническа солидарност;
  • 6 май (петък) – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
  • 24 май (вторник) – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
  • 6 септември (вторник) – Ден на Съединението;
  • 22 септември (четвъртък) – Ден на Независимостта на България;
  • 1 ноември (вторник) – Ден на народните будители, който е неприсъствен за всички учебни заведения, но за останалите учреждения и предприятия е работен ден;
  • 24, 25 и 26 декември – Бъдни вечер и Рождество Христово (през 2016 г. по календар тези празници се падат в събота, неделя и понеделник);
  • Великденските празници – Велики петък, Велика събота и Великден – неделя и понеделник – също са официални празници за страната. Конкретните дати за тези празници се определят за всяка календарна година от Българската православна църква. Така през 2016 г. ще празнуваме Великден на 29 и 30 април, и 1 и 2 май.

Освен посочените празници, Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници. Освен това правителството е оправомощено от закона за обявява и дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, и да размества почивните дни през годината по реда на чл. 154, ал. 2 КТ. Аналогично е нормативното решение и по отношение на работещите в държавната администрация според чл. 55, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

При разместването на почивните дни следва да се имат предвид изискванията на чл. 152 и 153 КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които са задължителни за спазване, особено при производствата и предприятията с непрекъсваем процес на работа.

Според чл. 152 КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. А по правилата на чл. 153 КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият поначало е в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка.

При определяне графиците за работа и заплащането на труда по празниците следва да се съобразят и правилата, които законът въвежда при работа на смени, както и особеностите при сумирано изчисляване на работното време.

За работата по време на празник при сумирано изчисляване на работното време

Сумираното изчисляване на работното време е форма на организация на труда в предприятието. То се въвежда за всички или за част от работниците и служителите по преценка на работодателя със заповед. Следва да се има предвид, че законът не изисква съгласие на работника или служителя за това. Въз основа на чл. 142, ал. 2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното време във всички отрасли и дейности, като се ръководи единствено от преценката си за спецификата на производствените или технологичните нужди.

Важно е да се знае, че при сумираното изчисляване продължителността на работното време през отделните работни дни може да надвишава нормалната, без това да е полагане на извънреден труд, като работата в повече се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Това става, като балансът на работното време и свободното време се спазва средно за периода, през който се отчита (сумира) работното време. Заедно със заповедта, работодателят утвърждава и графици за работното и свободно време на работниците и служителите, за които въвежда сумирано изчисляване на работното време. Така може да се окаже, че работникът или служителят по график трябва да работи в почивен или празничен ден.

Периодът на отчитане при сумиране на работно време се установява от работодателя, като той не може да бъде по-дълъг от шест месеца. Това означава, че в рамките на определения период работното време следва да се приравни на общата нормална продължителност на работното време за съответния период, ако то беше организирано на подневно отчитане. Това изравняване следва да става за съответния период, който може да бъде например 1, 2 или 3 седмици, или пък 1, 2, 3, 4, 5 или 6 месеца.

Следва да се има предвид, че съгласно задължителното правило на чл. 142, ал. 3 КТ не се допуска въвеждане на сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.

Според чл. 142, ал. 4 КТ максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време.

Работа на смени по празниците

Съгласно чл. 141 КТ, когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
Работните смени са три вида – дневна, нощна и смесена.
Дневната смяна е тази, при която трудът се полага през дневните часове на деня – от 06:00 ч. до 22:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 06:00 ч. до 20:00 ч. за непълнолетните.
Нощната смяна пък е тази, при която работата се извършва от 22:00 ч. до 06:00 ч. за пълнолетните работници и служители, и от 20:00 ч. до 06:00 ч. за непълнолетните работници.
Работната смяна е смесена, когато включва дневен и нощен труд. Когато смесена работна смяна е с 4 и повече часа нощен труд, тя се смята за нощна и има максималната продължителност на нощна смяна, а когато е с по-малко от 4 часа нощен труд, се смята за дневна и има продължителност на дневна смяна.
Забранено е възлагането на работа през две последователни работни смени.
При производства с непрекъсваем процес на работа работникът или служителят не може да преустановява работата си до идването на сменящия го работник или служител без разрешение на непосредствения ръководител. В тези случаи непосредственият ръководител е длъжен да вземе необходимите мерки за идването на сменящ работник или служител.

Заплащане на труда, положен в почивен или празничен ден

Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това правило важи и при нормално и при сумирано работно време.

Отделно от това, положеният извънреден труд на празник се заплаща с увеличение. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за служителя работно време. Поначало извънредният труд е забранен. Законът допуска полагането му по изключение само в изрично посочени в КТ случаи хипотези.

Според чл. 144 КТ извънреден труд може да бъде положен само в следните случаи: за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; както и за извършване на усилена сезонна работа.

Според чл. 262 КТ увеличението за положен извънреден труд е в размер, който се уговаря между работника или служителя и работодателя, но не може да бъде по-малко от: 50 на сто – за работа през работните дни при нормално работно време, както и за работа при сумирано изчисляване на работното време; 75 на сто – за работа през почивните дни (при нормално работно време); 100 на сто – за работа през дните на официални празници (пак при нормално работно време). Увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор, освен ако не е уговорено друго.

От систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 264 и 262 КТ следва, че при нормално работно време възнаграждението за работа на официален празник по график е най-малко в двоен размер на уговореното трудово възнаграждение. Следователно, когато трудът е положен по изключение извън утвърдения график, удвоеният размер на надницата за работа на официален празник при нормално работно време трябва да се удвои още веднъж поради това, че трудът е извънреден. Така се получава, че за извънреден труд, положен на официален празник, минималното трудово възнаграждение трябва да бъде поне в четворен размер на уговореното в трудовия договор1.

При сумирано изчисляване на работното време, когато работникът или служителят се труди през почивен ден, работодателят не му дължи трудово възнаграждение в по-голям размер. Но ако при изчисляването на работното време в края на периода се окаже, че служителят е работил повече часове от нормата, този труд в повече се смята за извънреден и се заплаща със съответното увеличение – в размер най-малко 50 на сто от нормалното трудово възнаграждение, съобразно чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ.

Следва да се има предвид, че и при сумирано изчисляване на работното време за работа през дните на официални празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение, съобразно повелителната разпоредба на чл. 264 КТ.

Според чл. 263 КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Като компенсация тези трудещи се получават минимум 5 работни дни допълнителен платен годишен отпуск според чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ.

Но ако извънредният труд е положен през дните на седмичната почивка, и на тези служители се заплаща трудово възнаграждение с увеличение най-малко 75 на сто. А за извънредна работа през дните на официалните празници увеличението за тях е поне 100 на сто.

Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Източник: Жанет БОГОМИЛОВА, юрист

Posted in Данъци | Leave a Comment »

Осигуровки и Данъци за 2016 г.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 18/01/2016

Осигуровки 2016_1 Осигуровки 2016_2

Posted in Данъци, ЗДДФЛ, Здравно, Осигуряване, Пенсионно | Leave a Comment »

Закон за счетоводството 01.01.2016 г.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 15/01/2016

franchisenew041

С новия Закон за счетоводството, който влиза в сила от 01.01.2016 г., на практика се въвеждат разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС и Директива 2014/95/ЕС от 22.10.2014 г.

В закона са предвидени облекчения по отношение на микро- и малките предприятия, свързани с публикуването на финансовите отчети, но независимо от тези облекчения, предприятията ще продължават да попадат в извадките на НСИ за изготвяне на различни декларации и ще изготвят годишен отчет за дейността /във връзка с ГДД по чл. 92 от ЗКПО/.

Въвеждат се точни и ясни категории и групи предприятия. Също така е застъпено и прилагането на националните счетоводни стандарти, които към момента търпят промени, като ще бъде създаден и стандарт за преминаване от международни към национални стандарти.

По новия закон, считано от 2018 г., предприятията, които са: голямо предприятие или; предприятие от обществен интерес /ПОИ/ или предприятия със средна численост на персонала на 500 души трябва да подадат нефинансова декларация за 2017 г. /чл. 48 от ЗСч/. Тази декларация съдържа информация от типа на борба с дискриминацията между половете, корупцията, екологията и т.н.

Друг нов документ за нашето законодателство е изготвянето на Доклад за плащанията към правителства /54 от ЗСч/. Този доклад се изготвя от предприятия, които отговарят на следните критерии:

  • голямо предприятие или
  • предприятие от обществен интерес /ПОИ/ или
  • извършват специфична дейност;

Под специфична дейност трябва да се разбират следните видове дейности:

  • добивна промишленост на ресурси, руди и минерали;
  • дърводобив от девствени гори;

За разлика от нефинансовата декларация, задължението за изготвяне на доклада влиза в сила от 2016 г., т.е. през 2017 г. този доклад ще трябва да бъде изготвен. Чрез този документ предприятията декларират всички плащания към всички правителства, по отделни проекти и по отделни елементи на тези проекти.

В закона е налице и увеличение на санкциите както по брой така и по размер. Санкцията за публикуването на финансовите отчети е % от нетните приходи от продажби /НПП/ и е увеличена от 0,1% до 0,5% за предприятието, а за ръководителя е предвидена отделна индивидуална санкция. В случай, че предприятието няма приходи, санкцията е в размер на 200.00 лв.

Други промени, които са залегнали в закона са:

  • Разширена е дефиницията за предприятия като в нея са добавени и осигурителните каси, които също стават предприятия;
  • Едноличен търговец /ЕТ/ с нетен паричен поток /НПП/ за предходната година до 50 000.00лв. може да води едностранно счетоводство.

Как се документират счетоводните документи?

Счетоводните документи – се издават на български език с арабски цифри и в лева. Въведено е правилото от ЗДДС, че при чуждестранна валута конвертирането се извършва по централен курс на БНБ към съответната дата. Документите се превеждат само ако това изрично се изиска от орган по приходите при проверка или ревизия.

По отношение на реквизитите, които трябва да съдържат документите няма съществени изменения. Във фактурите трябва да се добавя натуралното изражение на стопанската операция. За чуждестранните лица няма реквизити, с които те да се идентифицират по ЗСч. За документите, които се издават в предприятието /вътрешните документи/, трябва да съдържат наименованието на предприятието, натуралното изражение на стопанската операция, трите имена и подпис.

Запазени са някои от разпоредбите като:

  • При вътрешните документи подписът може да се замени с цифров или друг идентификатор;
  • В случай, че даден реквизит липсва във фактурата, но е посочен в друг документ /например в договора по сделката/, то тогава се приема, че фактурата е редовна;
  • По отношение на документите, които се получават от чуждестранни лица, които не са предприятия или от физически лица /чл. 6, ал. 6 от закона/, които не са търговци, не е нужно да са налице всички реквизити, стига само вярно да е документирана стопанската операция. /чл. 10 ал. 3 от ЗКПО/;

Вече при плащане на публични и частни държавни и общински задължения, както и при плащания към бюджетни предприятия, официален е платежният документ.

Има промяна по отношение на едноличните търговци, които преди се идентифицираха само с ЕИК по Булстат, вече е възможно да се посочва и ЕГН /отпадна чл. 9 от стария ЗСч/.

Една от новостите на настоящия закон е разпоредбата на чл. 9, съгласно която не се допуска:

  • счетоводното отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри;
  • счетоводното отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

В случай, че органите на НАП установят подобни действия от страна на дадено предприятие, същото следва да понесе две санкции – една за ръководителя, която е в размер от 500 до 5 000 лв. и отделна за предприятието, която е в размер от 2 000 до 10 000 лв.

Интересна е промяната, която засяга отчетните регистри, които предприятието трябва да изготвя. В закона влизащ в сила от 2016 г. оборотна ведомост вече не е упомената като задължителна – за справка сравнение между чл. 9, т. 4 на стария закон и чл. 11 т. 4 на новия, която гласи: “Междинно и годишно приключване на счетоводни регистри”

Настъпиха промени и по отношение на условията за съхранение на документи като в чл. 42, ал. 3 е отменена и вече не може да се унищожава хартиеният носител ако документът е издаден на хартия, новият чл. е 12 от ЗСч.

Промени в определянето на сроковете за съхранение на документи

Въведени са точни срокове за периода на съхранението на документи, които са както следва:

  • Ведомости за заплати – 50 год. считано от 01.01. на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
  • Счетоводни регистри, ФО, документи за данъчен к-л, одит и финансова инспекция – 10 год. считано от 01.01 на отчетния период следващ отчетния период, за който се отнасят;
  • Всички останали носители на счетоводна информация – 3 години, считано от 01.01 на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;

Съставители на финансови отчети

Настъпиха промени и по отношение на критериите за съставителите на отчети като е дадена възможност на ЕТ с едностранно счетоводство и на микро предприятие, което не е осъществявало дейност през периода, съставител на отчета да бъде всеки, например: собственик или съдружник /чл. 17, ал. 2/.

Запазено е изискването за икономическо образование като същевременно е въведено и изискването за действителен стаж. „Действителен стаж” е действителното прослужено време по трудово или служебно правоотношение и времето, през което лицето е работило без трудово п-ние, като например времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието „действителен стаж“ не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете.

Категории предприятия

По отношение на категориите предприятия са въведени нови критерии, съгласно които:

Балансова стойност на активите към края на отчетния п-д НПП Средно численост на персонала трябва да не се надхвърлят два от трите показателя
Микро до 700 хил. лв.

/350 хил. евро/

до 1.4 мил. лв. /700 хил. евро/ до 10 души
Малки до 8 мил. лв.

/4 мил. евро/

до 16 мил. лв. /8 мил. евро/ до 50 души
Средни до 38 мил. лв.

/20 мил. евро/

до 76 мил. лв. /40 мил. евро/ до 250 души
Големи тези които надхвърлят два от трите критерия за средни

Категориите предприятия се класифицират като за 2016 г. се взимат стойностите за 2015 г.

Микропредприятията – извън предвидените облекчения за тях по този закон – се третират като малки предприятия.

Предприятията от обществен интерес, за целите на този закон се третират като големи предприятия, с изключение на приложимата счетоводна база, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала.

Смяна на категории предприятия

Ако предприятие не отговаря в два последователни отчетни периода на два от трите критерия на категорията, в която е, то променя категорията си в началото на третата година.

Ако в тези два последователни отчетни периода предприятието не отговаря на показателите на две различни категории, то се категоризира според показателите за последния отчетен период, т.е. показателите за втората година.

I вариант

  • На база 2015 г. през 2016 г. сме за категория малко предприятие;
  • през 2016 г. имаме показатели за категория среден;
  • през 2017 г. имаме показатели за категория голям;

Следващата промяна на категорията може да бъде най-рано след 2 години, т.е след 01.01.2020 г.

II вариант

  • През 2016 г. покриваме показателите за категория голям;
  • През 2017 г. покривам показателите за категория среден;

III вариант

  • През 2016 г. покриваме показателите за категория среден;
  • През 2017 г. покриваме показателите за категория малък;

В този вариант оставаме малко предприятие и отново най-рано промяната може да има през 01.01.2020 г.

Категории за групи предприятия

Критериите са същите, както при категориите предприятия по-горе. Единствената специфика е, че показателите на предприятията от групата се изчисляват на консолидирана база.

Принципи на счетоводството

Следва да отбележим, че заложените принципи в закона касаят само предприятията, които прилагат Националните Счетоводни Стандарти (НСС).

Сред изброените принципи не е посочен принципът за съпоставимост между приходи и разходи /чл. 26 от ЗСч./

До края на 2015 г. срокът за изготвяне на финансовия отчет бе до 31.03. От 01.01.2016 г. срокът не е посочен точно, откъдето следва ад се заключи, че финансовите отчети мога да се изготвят до датата на публикуване, т.е. до 30.06.

Предприятия с НПП до 200 000 лв. за отчетния период, не са задължени да извършват инвентаризация.

Кои предприятия, какво не публикуват?

Баланс ОПР ОПП ОСК Приложения Публикуване
ЕТ с НПП до 200 хил. лв. и не подлежащи на задълж. фин. одит не да не не не не
микро предприятия *По раздели без групи и без пера *По раздели без групи и без пера не не не *могат да публикуват само баланс
малки предприятия Съкратен баланс по раздели и групи Съкратено ОПР по раздели и групи не не Съдържание-то може да се види в НСС *Ако не подлежи на фин. одит, публикува само Баланс и Приложение

Съдържание на ГФО

В настоящият закон предприятията, които не съставят ОПП и ОСК, са тези които не надхвърлят следните критерии:

  • Балансова стойност на активите към 31.12 – 1.5 млн. лв.;
  • Нетни приходи от продажби – 2.5 млн. лв.;
  • Средна численост на персонала 50 души;

Видно в новия закон е, че предприятията с балансова стойност на активите до 8 млн. и с НПП до 16 млн. няма да имат задължението да изготвят ОПП и ОСК.

Тези облекчения се прилагат само от предприятия, които прилагат национални стандарти. Ако едно предприятие прилага международните стандарти, то е длъжно да спазва международните стандарти.

Предприятия, които са до категория средни включително, нямат задължение да оповестяват във финансовия отчет възнагражденията за одит и данъчни консултации. Това важи само за големи предприятия и ПОИ /38, ал. 5 от настоящия закон и чл. 30, ал. 1 от новия/.

Консолидирани отчети

Който прилага НСС, прави консолидацията по НС;

Който прилага МСС прави консолидация съответно по МС;

Запазено е облекчението, което предвижда едноличен търговец, който е предприятие майка да не прилага консолидация – това важи отново в случай, че е по НСС.

Малките групи са освободени от консолидация, но при условие, че не прилагат международните счетоводни стандарти и в групата няма предприятия от обществен интерес

Всички ПОИ прилагат само международните счетоводни стандарти. Такива предприятия са например:

i) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава-членка на Европейския съюз;

ii) кредитни институции-банки;

iii) застрахователи и презастрахователи;

iv) пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях фондове;

v) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон;

vi) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон;

vii) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон – пример затова са лизингови компании;

viii) „Холдинг Български държавни железници“ – ЕАД, и дъщерните му предприятия; Национална компания „Железопътна инфраструктура“;

ix) търговски дружества, чиято основна дейност /над 50% от приходите/ е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия, и които се считат за големи предприятия по този закон;

x) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ, и които са големи предприятия по този закон;

xi) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги /няма изискване за голямо предприятие/.

Всички други предприятия могат да използват Националните стандарти.

Големите предприятия могат да се върнат към националните стандарти от 01.01.2017 г., а средните, малките и микропредприятията могат да се върнат към национални стандарти от 01.01.2016 г. Преходът се извършва само веднъж на 01.01.2016 г.

Интересна е разпоредбата в чл. 34 от закона, която гласи, че ГФО на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се съставят на базата на НСС. Тези предприятия могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на МСС, при условие, че не е извършвана промяна на счетоводната база, което означава, чеако веднъж предприятие премине от международни към национални, никога повече няма да може да се върне на международни стандарти.

По отношение на ПОИ, ако едно предприятие вече не е от обществен интерес, то има право да се върне към НСС.

Предприятия, които са в ликвидация или несъстоятелност прилагат само НСС.

По отношение на консолидираните отчети е запазено изискването, консолидираните и междинните финансови отчети да се изготвят и представят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се изготвя и представя годишният финансов отчет на предприятието, което изготвя консолидирания или междинния финансов отчет.

Кои предприятия и групи подлежат на одит?

На задължителен финансов одит подлежат предприятията, които са:

  • Средни и големи предприятия и ПОИ;
  • Средни групи, големи групи и малки групи с ПОИ;
  • Малките предприятия подлежат на одит само ако към 31.12 на текущия отчетен период превишават най-малко два от следните показатели /чл. 37, ал. 1/:
    • Балансова стойност на активите – 2 мил. лв.
    • НПП – 4 мил. лв.
    • СЧП – 50 души /за отчетния период/

Ако едно предприятие е категоризирано като средно предприятие, но през следващата година критериите му са под тези за одит, то пак подлежи на одит, заради категорията си.

АД и командитни дружества с акции подлежат на одит, изключение има само ако не извършват дейност през отчетния период /годината/.

Всички индивидуални отчети включени в консолидация подлежат на одит.

Ако пропуснеш да направиш одит са предвидени следните санкции:

  • за ръководителя от 500 до 5000 лв.;
  • за предприятието от 2 000 до 10 000 лв.

Публикуване на финансови отчети

Всички предприятия в България са задължени да публикуват финансовите си отчети до 30.06 на годината, следваща годината, за която се отнася отчетът.

Когато финансовият отчет е първоначално заявен за публикуване в срок и е постановен отказ за публикуването му по чл. 22, ал. 5 от ЗТР, в случай че в 14-дневен срок от влизането в сила на отказа, е подадено повторно заявление за публикуване, се счита, че финансовият отчет е подаден в срок.

Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите.

Заедно с ГФО, акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за преразпределение на печалбата или за покриване на загуби от предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на преразпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.

Допълнителни уточнения:

Ако едно предприятие се одитира, то трябва да изготвя и годишен доклад за дейността.

В нетните приходи от продажби не влизат:

  • Продажбата на ДМА;
  • Продажбата на материали, с които не се търгува;
  • Лихвите и дивидентите;
  • Продажбата на финансови активи;
  • Финансиранията.   Източник: Методи Христов, Крестон Булмар

Posted in Счетоводство | Leave a Comment »

Деклариране и внасяне на данък върху недвижимите имоти

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 15/01/2016

photo_big_79825

Цел
Деклариране на обстоятелствата, предоставящи информация за определяне на данъка върху недвижимите имоти от страна на общинската приходна администрация и уреждане на начина на внасянето му от данъчно задължените лица.

 

Правно основание
Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ), глава втора, раздел I

Субекти
Първа
страна:
Орган на общинската приходна администрация по местонахождение на облагаемия недвижим имот.

Втора страна:
Данъчните субекти, към които спадат:
– собствениците на облагаеми недвижими имоти;
– лицата, в чиято полза е учредено ограничено вещно право на ползване върху облагаеми недвижими имоти;
– концесионерите;
– лицата, собственици на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот – за този имот;
– лицето, на което е предоставен за управление имот, който е държавна или общинска собственост.

Описание
Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право е притежание на няколко лица, те трябва да декларират съответната част от имота и да внесат данък за нея. Въпреки това всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограничено вещно право, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват, или не.

Действия на страните в хронологичен ред
А. Деклариране
Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица или от техни представители чрез лично явяване в данъчния орган.
Декларацията може да бъде изпратена по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
Декларацията може да се подаде и по електронен път, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
1. Данъчно задължените лица подават декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти за новопостроените или придобитите по друг начин имоти.
2. Декларацията се подава в 2-месечен срок в общината по местонахождението на имота, като срокът е различен в случаите на придобиване на имот по наследство.
При наследяване на имот декларацията се подава в шестмесечен срок от: смъртта на наследодателя; узнаването, че наследството е открито; въвеждането във владение при лица, обявени от съда за отсъстващи; раждането на наследник, който към момента на смъртта на наследодателя е бил заченат.
3. При промяна на някое обстоятелство, което има значение за определянето на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общинската приходна администрация в 2-месечен срок от настъпване на промяната.

Подадената декларация от едно данъчно задължено лице ползва останалите задължени лица.
Данъчната декларация по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ няма установително действие, тъй като данъчно задълженото лице не определя с нея размера на дължимия данък. Размерът на данъка се определя от общински служител.
При имотите на гражданите, при жилищните имоти на предприятията и при облагане на държавен или общински поземлен имот, върху който е построена сграда на предприятие, данъкът се определя върху данъчната оценка по Приложение № 2, а при другите имоти на предприятията се взема по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка.
При придобиване на нови обекти във вече деклариран имот, в декларацията се посочват само новопридобитите обекти.
Лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез подаване на данъчна декларация.

Б. Внасяне на данъка
Всяка година задължението се определя върху данъчната оценка към 1 януари и се съобщава на лицата до 1 март.
Данъкът се внася в брой в касите на общинската приходна администрация, или безкасово по съответната сметка.
Когато данъкът се внася по банков път, това става с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета.

Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове:  до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5 на сто.
Данъкът постъпва в приход на бюджета на общината, на територията на която се намира имотът. Данъкът, дължим от концесионера за имот, разположен на територията на повече от една община, постъпва в приход на общината, на чиято територия е по-голямата част от имота.
За новопостроените сгради или части от сгради данъкът се дължи от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им.
При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.
При частично или пълно унищожаване на сградите, както и при преминаване на недвижимите имоти от необлагаеми в облагаеми, и обратното, данъчно задължените лица уведомяват за това общината по местонахождение на имота. В тези случаи задължението за заплащане на данъка се прекратява, съответно възниква, от началото на месеца, следващ месеца,  в който е настъпила промяната.

Допълнения
Общинският служител проверява подадените декларации. Той може да поиска допълнителни данни за облагаемия имот, да сверява данните от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, а при нужда – и чрез измерване на имота от техническите органи.
За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление.
За имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление.
„Основно жилище” е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и на членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.

Правни последици
При неспазване на установените срокове за внасяне на данъка, той се събира с лихвата за изтеклия период на закъснение, определена по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.
Не е административно нарушение неплащането в срок на данъка върху недвижимите имоти.
Който не подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ, не я подаде в срок, както и не посочи, или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
Актовете за установяване на нарушенията се съставят от служителите на общинската администрация, а наказателните постановление се издават от кмета на общината или от упълномощени от него длъжностни лица.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Необходими документи:
1. Декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти
2. Платежно нареждане (вносна бележка) за плащане на данъка към местния бюджет

Източник: Проф. д-р Ганета МИНКОВА

Posted in Данъци, ЗМДТ | Leave a Comment »

Работодателите вече имат право да четат чатовете на служителите си

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 15/01/2016

Работодателите вече имат право да четат чатовете на служителите си

Служителите в Европа ще трябва да се замислят за използването на интернет и изпращането на лични съобщения в работно време, след като Европейският съд по правата на човека постанови днес, че работодателите вече могат да следят онлайн комуникациите на работниците си, предава AFP.
Случаят се върти около един румънски инженер, който е уволнен през 2007 г., след като компанията му открила, че е използвал Yahoo Messenger за чат не само за професионални контакти, но и за лични (с годеницата си и брат си).

Политиката на фирмата забранява изпращането на съобщения за лични цели. Мъжът завежда дело, че компанията е нарушила правото му на конфиденциалност.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърля довода на инженера, че компанията е нарушила правото му на поверителна кореспонденция.

Съдът решава, че „не е неоснователно даден работодател да иска да се увери и да провери, че служителите вършат професионалните си задачи по време на  работа“. Съдът оправдава компанията и за прочитането на лична комуникация, защото тя е действала с очакването, че ще открие само комуникация по работа.

Според съда обаче „не е неоснователно работодател да иска да провери дали работникът върши задълженията си през работно време“.

По този начин се доказва, че инженерът е използвал служебен компютър за лични нужди в работно време, аргументира се съдът. Магистратите смятат, че румънските им колеги са постигнали „честен баланс“ между уважаването на личното пространство и интересите на работодателя.

Решенията на Европейския съд по правата на човека са задължителни за всички държави, които са ратифицирали Европейската конвенция за правата на човека. Източник: Pariteni.bg

Posted in Данъци | Leave a Comment »

Най-после пуснаха корпоративните декларации по електронен път.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 14/01/2016

Годишните декларации за облагане с корпоративен данък вече могат да се подават по електронен път. Услугата функционира от началото на седмицата, а не както трябваше от 01.01.2016 г.. До момента чрез Интернет са подадени 1 278 корпоративни декларации. Най-много подадени е-декларации за облагане с корпоративни данъци има от София – 325, следва ги Пловдив със 164.

Срокът за подаване на годишните декларации за облагане с корпоративни данъци е 31 март. Това е и срокът, в който трябва да се плати дължимият корпоративен данък, след приспадането на направените авансови вноски. Фирмите, които подадат декларациите си по електронен път ползват 1% отстъпка от дължимия годишен корпоративен данък (но не повече от 1000 лв.). Тази отстъпка се ползва, само ако и данъкът е внесен в срок до 31 март 2016 г.

Плащането на задължението към хазната може да стане във всяка банка с попълване на вносна бележка за плащане към бюджета. Други вариант за плащане са с пощенски запис или чрез интернет.

Неподаването на декларациите се санкционира, като минималната глоба е 500 лева за юридическото лице и 200 лева за управителя на фирмата.

 

Posted in Данъци, ЗКПО, Законодателство, Счетоводство | Leave a Comment »

Въпроси на производството по ликвидация на търговски дружества

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 14/01/2016

1. Въведение

Прекратяването на дружеството е фаза от неговото юридическо съществуване, която не би могла да се отъждествява с прекратяването му като субект на правото, защото се поставя началото на ликвидацията, която в търговското право се разглежда в различни аспекти – като етап от развитието, като правно положение, като съдебно производство и пр. След като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър като правен субект1.
Ликвидационното производство се подчинява на строго посочени законови критерии не само по отношение на вписване на началото на ликвидацията, но и при заявяване на нейното приключване, като след вписване на началото на ликвидацията тежестта по провеждане на самата ликвидационна процедура е върху вписания ликвидатор. Именно негова е преценката с оглед наличието на имущество, удовлетворяване на кредитори, провеждане на искови производства и пр., тъй като при заявяване на заличаване на юридическото лице ликвидаторът изготвя счетоводни документи и декларира определени обстоятелства, за което носи същата отговорност като управителя на дружество (имуществена и наказателна)2.
Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото пре-кратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Ликвидацията приключва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен. Тогава ликвидаторът иска заличаване на дружеството3.
В правната теория се посочва, че при прекратяването на търговското дружество то престава да упражнява продуктивна и придобивна дейност и неговата търговска правосубектност е ограничена. Под ликвидация се разбира производството, което има за цел да създаде условия за изплащане на дружествените задължения и приключване на висящите правоотношения с трети лица – съконтрагенти, осребряване на дружественото имущество и подялбата на останалия актив между съдружниците (акционерите) под формата на ликвидационни дялове4.
В настоящата статия си поставям за цел да анализирам съдебната практика по следните въпроси: 1) правно положение, правомощия и отговорност на ликвидатора; 2) съдържание и упражняване на правото на ликвидационен дял; и 3) заличаване на търговското дружество в ликвидация и прекратяване на търговската му правосубектност.

2. Правно положение, правомощия и отговорност на ликвидатора

Правното положение на ликвидатора на търговското дружество включва две правоотношения: 1) правоотношение, по силата на което ликвидаторът заема положението на изпълнителен и представителен орган на търговското дружество в ликвидация; и 2) правоотношение между физическото лице, назначено за ликвидатор5, и търговското дружество в ликвидация (вътрешно облигационно правоотношение)6.

2.1. Назначаване и освобождаване на ликвидатора
Фактическият състав по назначаване на ликвидатора винаги включва два задължителни елемента – 1) решение на съдружниците (или решение на общото събрание на съдружниците или акционерите) или, алтернативно, решение на съда, за назначаване на ликвидатор; и 2) съгласие на конкретното физическо лице да бъде назначено за ликвидатор (чл. 266, ал. 3 ТЗ)7. Вписването на назначаването на ликвидатор на събирателното и командитното дружество в търговския регистър има оповестително действие, докато ликвидаторът на акционерното дружество, дружеството с ограничена отговорност и командитното дружество с акции се счита за назначен от датата на вписване в търговския регистър (конститутивно действие на вписването).
Съдът по седалището на търговското дружество в ликвидация може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала – чл. 266, ал. 4 ТЗ8. В съдебната практика като “важни причини” за смяна на ликвидатора от съда се квалифицират две групи обстоятелства:
1. Обстоятелства, които водят до обективна невъзможност на ликвидатора да извършва дейността, свързана с ликвидация на предприятието на търговеца9. Такива важни причини са смърт, продължително заболяване, липса на компетентност, водеща до невъзможност да се справи с процедурата по ликвидация, работа против интересите на дружеството и т.н.10. Влошаването на отношенията между ликвидаторите не е основание за освобождаването им11.
2. Действия на ликвидатора против интересите и във вреда на търговското дружество в ликвидация12. Според ВКС оттеглянето на жалба и отказ от иск сами по себе си не доказват нито вреда за дружеството, нито съставляват важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ, обуславяща смяна на ликвидатора. Възможността искът да бъде уважен е предполагаемо, но не и сигурно събитие, поради което прекратяването на делото не доказва действие на ликвидатора срещу интересите на дружеството, настъпила вреда за последното, представляваща важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ и обуславяща смяна на ликвидатора13. В съдебната практика е застъпено и обратното разбиране, което според мен е правилното. Така, приема се, че отказът от предявения иск за присъждане на вземания в полза на пре-кратеното дружество е в нарушение на задълженията на ликвидатора по чл. 268, ал. 1 ТЗ да работи по събиране на вземанията на дружеството. Това неизпълнение на задължението на назначения от съда ликвидатор води до злепоставяне на интересите на дружеството и пред-ставлява важна причина по смисъла на закона за освобождаването му14.

2.2. Ликвидаторът като представител на търговското дружество в ликвидация.
Ликвидаторите представляват дружеството в ликвидация и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган (чл. 269, ал. 1 ТЗ). Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор (чл. 269, ал. 2 ТЗ). Непосредственият извод от тези разпоредби е, че дружествените органи не разполагат с представителни правомощия и извършената от тях правна сделка от името на дружеството се квалифицира като сделка без представителна власт15.
Какви са съдържанието и обемът на представителната власт на ликвидатора? Целта на ликвидационното производство е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците16. Търговското дружество в ликвидация има ограничена правосубектност, понеже то не може да сключва нови придобивни сделки и да развива своята нормална търговска дейност, а търговските сделки, по които става страна, са ограничени до продажба на неговото имущество, събиране на неговите вземания и изпълнение на задълженията му и разпределение на остатъка от имуществото му между неговите съдружници17. В тези рамки е ограничена и представителната власт на неговите ликвидатори18.
В тази посока на разсъждения недоумение буди разбирането на съдебната практика, че представителната власт на ликвидатора об-хваща в своето съдържание правото за договаряне сам със себе си. Така, приема се, че ликвидаторът на обявеното в ликвидация друже-ство се явява единствен негов представител в ликвидационното производство, заместващ действията по управление и представителство на органите на юридическото лице, и целта на това производство е да превърне дружественото имущество в пари, за да удовлетвори евентуалните кредитори на същото и да разпредели съответното останало имущество. Затова несъмнено в обема на представителната му власт се включва и осъществяването на всякакъв вид прехвърлителни сделки, независимо от конкретния съконтрагент. Обстоятелството, че законодателят не е въвел ограничение относно кръга правни субекти, с който ликвидаторът, при отсъствие на други органи на търговското дружество, следва да договаря, извън изрично посочените в хипотезата на чл. 268, ал. 2 ТЗ, обосновава правен извод, че за ликвидатора със самото му назначаване по предвидения в ТЗ ред е налице дадено по закон съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД (к.м. – Н. К.)19.
Забраната за договаряне сам със себе си цели предотвратяване конфликта на интереси, които представителят трябва да способства при сключване на сделката, доколкото съществува възможност да се извлече за другиго неследваща се облага, като се жертват (изцяло или частично) интересите на упълномощителя. Наличието на възможност за извличане на облага е единствената предпоставка, подлежаща на доказване в хипотезата на чл. 38, ал. 1, предложение второ ЗЗД, без да е необходимо да се доказва самият конфликт на интереси или реалното увреждане на упълномощителя20. Забраната за договаряне сам със себе си е общ принцип на института на представителството по българското гражданско право и за неговото прилагане спрямо конкретен вид представителство (в случая: представителството на търговското дружество в ликвидация от ликвидатора) не е необходима специална правна норма, която да ограничава кръга от правни субекти, с които ликвидаторът може да договаря. Обратно, допустимостта на договарянето сам със себе си в конкретната хипотеза и действителността на сделката, сключена при условията на договаряне сам със себе си, трябва да бъдат предвидени с изрична правна норма (например сключване на сделки между членовете на съветите или свързани с тях лица и акционерното дружество – чл. 240б ТЗ)21.

2.3. Правни характеристики на вътрешното облигационно правоотношение
Между ликвидатора, независимо дали той е управител, съдружник или трето лице, от една страна, и дружеството, от друга страна, възникват отношения, в основата на които стои договорът за поръчка (мандат) – чл. 280 и сл. ЗЗД, модифициран с оглед целите на ликвидацията. По силата на това правоотношение ликвидаторът е обвързан да изпълнява задълженията по ликвидацията, като носи същата отговорност за дейността си като управителите и другите изпълнителни органи на дружеството – чл. 266, ал. 6 ТЗ22.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на това правоотношение при искания, изходящи от страна на дружеството – съдружници, акционери, контрольор, изисквайки наличие на важни причини и (или) притежавана квота от капитала с оглед особеното състояние на дружеството – в ликвидация. Не е уредил изрично възможността за отказ на самия ликвидатор, тъй като това следва от естеството на мандатното правоотношение между него и дружеството – аргументирано от чл. 287 ЗЗД23.
Отговорността на ликвидатора, предвидена в чл. 266, ал. 6 ТЗ, е към дружеството в ликвидация, има договорен характер и възниква при причинени на дружеството вреди, които пряка и непосред-ствена последица от неизпълнението на визираните в чл. 267, чл. 268, ал. 1 и чл. 271 ТЗ задължения на ликвидатора по мандатното правоотношение24.

3. Заличаване на търговското дружество в ликвидация и прекратяване на неговата правосубектност

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото на дружеството в ликвидация е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството от търговския регистър (чл. 273, ал. 1 ТЗ). Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни дей-ствия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията в търговския регистър към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересуваните лица досегашните или други ликвидатори (чл. 273, ал. 2 ТЗ).
Съдебната практика не заема единна позиция по въпроса от кой момент се прекратява юридическата личност на търговското дружество. Застъпени са две становища по поставения въпрос.
Според едното разбиране търговското дружество престава да съществува като правен субект от момента на неговото заличаване от търговския регистър. Така, приема се, че след като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър като правен субект. Правната уредба на търговските дружества е изградена на принципа за съответствието на възникването на друже-ството и на изчезването му от правния мир. Или вписването на възникването предопределя и необходимостта от вписване на заличаването му, за да се признае преустановяване съществуването на юридическото лице. Следователно, за да се признае правното значение на правопрекратителния факт относно дружеството като субект на правото, е необходимо вписване на заличаването му в търговския регистър, от който момент се приема, че юридическото лице е изгубило своята правосубектност25.
Според второто разбиране юридическата личност на търгов-ското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му. Ако обективно е налице неразпределено имущество, то не остава без собственик (съответно титуляр) след заличаването на търговското дружество, нито една незакрита банкова сметка ще остане без титуляр – ничия, нито един автомобил ще остане без собственик – ничий. И едно непогасено задължение не може да остане само с кредитор, без длъжник. Непредявените и неудовлетворените вземания не се погасяват с приключването на ликвидацията, както е при несъстоятелността. За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация, дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане, достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос. Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след заличаването му. В такъв случай не е необходимо да се иска съгласно чл. 273, ал. 2 ТЗ възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или друг ликвидатор26.
Първото становище заслужава подкрепа поради следните съображения. С изтичането на срока на ликвидацията и приключването на ликвидационното производство ликвидаторът представя пред търговския регистър формални (в смисъл: установени от закона) доказателства (документи) относно изпълнението на предпоставките за заличаването на дружеството (което по същество доказва и изпълнение на целите на ликвидационното производство) – осребряване на имуществото на дружеството и удовлетворяване на известните кредитори, които са предявили вземанията си и чиито вземания са безспорни. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име (чл. 272, ал. 2 ТЗ). Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора (чл. 272, ал. 3 ТЗ). Същото разрешение трябва да се приложи по аналогия и за хипотезите, при които вземането на кредитора не е изискуемо (откриването не производството по ликвидация не е основание за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и кредиторът не може да бъде принуден да получи изпълнение) или условно (под отлагателно условие).
Заличаването на търговското дружество има две основни предпоставки – удовлетворяване на неговите известни и с без-спорни вземания кредитори, които са предявили вземанията си, и разпределение на остатъчното имущество. Ако ликвидаторът не е вложил в банка сума за кредитор с известно вземане, който не го е предявил, чиято изискуемост не е настъпила или отлагателното условие за неговото възникване не е настъпило, или ако не е предоставено обезпечение на кредитор със спорно вземане и въпреки това дружеството в ликвидация бъде заличено от търговския регистър, заличаването на дружеството проявява своето действие и търговското дружество престава да съществува като юридическо лице.
От друга страна, кредиторът има правен интерес да обжалва пред окръжния съд по седалището на дружеството вписването като порочен акт поради вписване на несъществуващо обстоятелство (приключване на производството по ликвидация, без обаче да са изпълнени предпоставките за приключването) – чл. 29, ал. 1 и 2 ЗТР. Ако искът по чл. 29 ЗТР бъде уважен, заличаването на вписването се извършва от Агенцията по вписванията по реда на чл. 14 ЗТР, както и по искане на заинтересованото лице или на прокурора. От датата на заличаване по чл. 14 ЗТР на вписването на заличаването на дружеството в ликвидация юридическата правосубектност на дружеството се възстановява и длъжностното лице трябва да назначи същия или други ликвидатори за продължаване на действията по ликвидацията – чл. 273, ал. 2 ТЗ.
Ако вземането на кредитора не е било известно, то след надлежното приключване на ликвидацията (при спазване на изискванията на чл. 272, ал. 2 и 3 ТЗ) вземането на кредитора се погасява поради пре-кратяване на едната страна по правоотношението (т.е. дружеството в ликвидация) без да е налице универсално или сингуларно правоприемство (понеже разпределението на остатъчното имуществото между съдружниците под формата на ликвидационен дял съставлява прехвърляне на права, но не и поемане на задължения на дружеството в ликвидация, понеже тези задължения по замисъла на ликвидационното производство трябва вече да са удовлетворени или обезпечени с имущество, достатъчно за удовлетворяването им). След обявяване на поканата до кредиторите за предявяване на вземанията им кредиторът е бездействал през целия срок на ликвидацията и не е предявил своето вземане27 и не отговаря на принципите за сигурност и бързина на търговския оборот да позволим на такъв кредитор, който не се е погрижил за своите интереси своевременно, правото дори с предявяване на вземането си пред съда (понеже то може материалноправно да не съществува въобще) след заличаването на дружеството “да поддържа правосубектността на търговското дружество” (ако се изразим с терминологията на второто становище)28. Дори не е необходимо да се посочва, че на практика не е трудно (дори и при строгите изискванията на новия ГПК) образуването на осъдително исково производство за изпълнение на твърдяно вземане на кредитор на дружество в ликвидация, вече заличено от търговския регистър29.
Тези разсъждения поставят въпроса какво следва да се разбира под понятието “по-нататъшни действия за ликвидацията”, употребен в чл. 273, ал. 2 ТЗ? По-нататъшните действия по ликвидацията не означават възобновяване на ликвидационното производство30. Те имат единствено за цел да бъдат удовлетворени кредиторите, чийто вземания са установени с влязло в сила съдебно решение (т.е. кредиторите със спорни вземания по чл. 272, ал. 3 ТЗ), или кредитори, възникването на чиито вземания е било под отлагателно условие и това отлагателно условие се е сбъднало, или за да бъде разпределено имуществото, което е било предоставено за обезпечение на такива кредитори, но техните претенции са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение или отлагателното условие, което е обуславяло възникването на вземането на кредитора, не се е сбъднало. Освен тези специални хипотези на установяване на имущество, което подлежи на разпределение между съдружниците или акционерите, като общо правило по-нататъшни ликвидационни действия са необходими въобще във всяка хипотеза, при която в един по-късен момент след заличаването се открие неразпределено имущество, която налага назначаване на ликвидатори, които да извършат необходимите действия за доосъществяване на ликвидационните цели31.
В хода на по-нататъшните действия по ликвидацията законът фингира правосубектността на търговското дружество. Фикцията като правна техника включва два елемента – субективен и целево-познавателен. При фикцията обективно дадени и действително възприети елементи от определени фактически състави се разглеждат като несъществуващи или невъзприети или несъществуващи юридически факти се считат за действително дадени и възприети (субективен елемент)32. От друга страна, законът би трябвало да санкционира само онова съзнателно субективно отклонение от обективната правна действителност, което все пак запазва същественото в тяхното предметно съдържание и съставя необходими предпоставки за по-съвършени, по-пълни и по-справедливи резултати, или пък за по-съвършени и по-пълни формално теоретични положения33. В синтезиран план, при фикцията правната норма поради съображения на справедливост или целесъобразност признава на един фактически състав правни последици, присъщи на друг34.
В случая, след заличаването на дружеството в ликвидация от търговския регистър то престава да съществува като правен субект, но при по-нататъшните действия по ликвидацията неговото съществуване се фингира от правната норма, което формира субективния елемент на фикционната норма. Социално-правната цел, която се преследва с това съзнателно субективно отклонение, е да се направи възможно разпределението на допълнителното имущество между фингираните съдружници35.

Н. с. II ст. Николай КОЛЕВ
______________
1 Вж. Решение № 428/20.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 574/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2005, № 10, с. 13; Решение № 798/20.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 439/2005 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 4, с. 9.
2 Вж. Решение от 16.11.2006 г. на ВКС по т. д. № 322/2006 г., I о., ТК.
3 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав, цитирано по сп. Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22.
4 Вж. Диков, Л. Курс по търговско право. Том I. С., 1935, с. 139, 143, 147, 467-468; Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 178, 286, Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С., 1997, с. 108; Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга Втора. Чл. 113-157. С., 2000, 614-616; Стефанов, Г. Търговско право. Книга първа, Велико Търново, 2005, 244-247; Голева, П. Търговско право. Книга първа. С., 2009, 469-470; Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружества. ­ Пазар и право, 2004 г., № 5, с. 5; Антонова, А. Ликвидация на търговски дружества. С., 2009, 16-24.
5 Единствено физическо лице може да бъде назначено за ликвидатор, за разлика от синдика в производството по несъстоятелност, който може да бъде физическо или юридическо лице ­ така Определение № 126а/10.01.1997 г. по ф. д. № 111/1996 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, 1996 г., № 1-2, с. 25.
6 Сравни Стефанов, Г., цит. съч., с. 246; Антонова, А., цит. съч., 107-113.
7 Вж. Решение от 24.01.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 494/2004 г., ГК.
8 Сравни Бобатинов, М., цит. съч., 7-8.
9 Вж. Решение № 450/10.06.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 657/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 1, с. 16; Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36.
10 Вж. Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36.
11 Така Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36. Обратно ­ Антонова, А., цит. съч., 146-147.
12 Вж. Решение от 26.05.2004 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 56/2004 г., ГК, 3-и състав; Решение от 10.03.2009 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по ч. т. д. № 2/2009 г., I ГО.
13 Вж. Решение от 27.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 273/2006 г., ТК, I о.
14 Вж. Решение от 26.05.2004 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 56/2004 г., ГК, 3-и състав.
15 Така Решение № 1778/30.01.1995 г. по гражд. д. № 396/94 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995 г., № 2, с. 19.
16 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав, цитирано по сп. Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22.
17 Сравни Решение № 1778/30.01.1995 г. по гражд. д. № 396/94 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995 г., № 2, с. 19.
18 В този смисъл и Антонова, А., цит. съч., 118-125.
19 В този смисъл е Решение № 679/11.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 335/2007 г., ТК, цитирано по Търговско и конкурентно право, 2008 г., № 1, с. 19. Сравни Определение № 15/14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2008 г., V г. о.
20 Вж. Определение № 15 от 14.01.2009 г. на ВКС по гражд. д. № 3967/2008 г., V г. о.
21 Различна позиция заема А. Антонова, която възприема разбирането на съдебната практика за неприложимостта на договарянето сам със себе си по отношение на ликвидатора ­ сравни Антонова, А., цит. съч., 137-140.
22 Вж. Решение № 690/17.04.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 393/2001 г., цитирано по сп. Търговско право, 2001, № 5, с. 97. Сравни също Антонова, А., цит. съч., 112-113.
23 Вж. Решение № 690/17.04.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 393/2001 г., цитирано по сп. Търговско право, 2001, № 5, с. 97.
24 Вж. Определение № 119/04.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 774/2009 г., II т. о., ТК, цитирано по ПИС “Апис 6.0”. В съдебната практика се среща разбирането, макар и не толкова ясно и категорично изразено, че ликвидаторът отговаря на деликтно основание спрямо кредиторите на дружеството в ликвидация за причинените им вреди от неизпълнение на своите задължения в рамките на ликвидационното производство ­ вж. Решение № 129 от 16.05.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. гр. т. д. № 97/2005 г., ГК. Вж. също Антонова, А., цит. съч., 154-158.
25 Вж. Решение № 428/20.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 574/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2005 г., № 10, с. 13; Решение № 798/20.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 439/2005 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 4, с. 9. Към тази група от решения, макар и да не изразяват по категоричен начин съдържанието на първото становище, могат да бъдат отнесени Решение № 298/28.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 46/2007 г., I о., ТК; Решение № 161/13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 429/2005 г., ТК, 1 отд.; Решение № 161/21.01.2005 г. на Бургаски апелативен съд по т. д. № 155/2004 г., ТО; Решение от 08.12.2003 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 1842/2003 г., ГК, 3-и състав; Решение № 308/28.05.2004 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по гражд. д. № 61/2002 г., ГК; Решение № 132/23.05.2006 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 180/2006 г., ГК; Решение № 238/22.06.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 280/2005 г., ГК, 2-ри с-в. Това разбиране се възприема от Стефанов, Г., цит. съч., с. 251.
26 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-чл. с-в, цитирано по Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22. Към това разбиране се присъединяват Бобатинов, М., цит. съч., 10-11 (с аргумента, че по този начин се защитавали интересите на кредиторите и отговаряло на целта на ликвидацията, която била справедливо удовлетворяване на дружествените кредитори) и Антонова, А., цит. съч., 331-342.
27 Не може да се постави въпросът дали вземането не е останало неизвестно за дружеството в ликвидация поради проявена небрежност от страна на ликвидатора, който трябва поради това да отговаря спрямо кредиторите за претърпените от тях вреди в размер на вземането им, което е престанало да съществува поради заличаването на дружеството в ликвидация от търгов-ския регистър. Обявяването на поканата в търговския регистър задава отнапред мярката на дължимата грижа на ликвидатора и ако изискването за обявяването на поканата е спазено, то и ликвидаторът е изпълнил с дължимата грижа своето задължение да издирва кредиторите с неизвестни вземания.
28 След като кредиторът не се е погрижил за своите интереси, не може да се говори за увреждане неговите интереси (или ликвидационното производство да се разглежда като “производство за увреждане на кредиторите”) ­ сравни Антонова, А., цит. съч., 332-333. Това е моят аргумент срещу разбирането на М. Бобатинов (вж. бел. № 28 под линия) ­ защита заслужават интересите само на грижливите кредитори. От друга страна, справедливото удовлетворяване на дружествените кредитори съставлява цел на производството по несъстоятелност, докато производството по ликвидация, доколкото то има доброволен характер и при него дружеството по дефиниция е платежоспособно, има за основна цел справедливо разпределение между съдружниците на дружественото имущество, останало след удовлетворяване на кредиторите, които са положили грижа да предявяват вземанията си своевременно (или, ако тези вземания все още не са изискуеми, да уведомят дружеството в ликвидация за тяхното основание и размер).
29 Вж. Решение № 308/28.05.2004 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по гражд. д. № 61/2002 г., ГК; Решение № 161/21.01.2005 г. на Бургаски апелативен съд по т. д. № 155/2004 г., ТО; Решение № 161/13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 429/2005 г., ТК, I отд.
30 Вж. Решение № 238/22.06.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 280/2005 г., ГК, 2-ри с-в, цитирано по ПИС “Апис 6.0”. Ако се потърси съпоставително тълкуване с производството по несъстоятелност, може да се посочи, че когато законът има предвид възобновяване на дадено производство, то това е изрично предвидено, както е при производството по несъстоятелност ­ сравни чл. 744-746 ТЗ. След като законът не използва термина “възобновяване на ликвидационното производство”, не може да се говори за неговото възобновяване. Обратното се приема от А. Антонова, цит. съч., 340-341.
31 Вж. Решение от 08.12.2003 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 1842/2003 г., ГК, 3-и с-в; Решение № 132/23.05.2006 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 180/2006 г., ГК.
32 Вж. Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Том II. Част първа: Правни субекти. С., 1937, с. 453.
33 Вж. Ганев, В., цит. съч., с. 455.
34 Вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I, С., 2001, 235-237; Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С., 2002, 119-120.
35 Критика и аргументи против това разбиране се представят от А. Антонова, цит. съч., 331-342.

Posted in Данъци, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, Законодателство | Leave a Comment »

НАП проверява 300 души на минимална заплата със скъпо имущество

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 13/01/2016

Национална агенция за приходите проверява 300 души, които в последните години се осигуряват на минималния осигурителен доход, но едновременно с това са купили скъпо имущество като недвижими имоти и автомобили. Сред проверяваните има собственици на къщи в престижни райони и притежатели на луксозни лимузини.

От НАП припомнят, че всеки месец се извършва селекция на рискови физически лица, като анализът обхваща получаваните официални доходи и съпоставката им с данните за недвижимите имоти и превозни средства, които автоматично постъпват в НАП от полицията и общинските власти.

В случаите, в които няма логично обяснение за произхода на средствата за скъпите покупки инспекторите на НАП извършват проверки и ревизии, облагайки недекларирания доход за 5 години назад заедно с лихвите, а в случаите, в които сумата на укритите данъци е значителна, данните се изпращат на прокурор за търсене на наказателна отговорност. За укриване на данъци в особено големи размери Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 8 години.

Вече близо година от НАП ежемесечно търсят по телефона или се срещат лично с работници, чиито заплати са били в размер равен или близък до минималния осигурителен праг за съответната длъжност и са напуснали или са били уволнени. Целта на данъчните е да разберат при какви условия са работили служителите, докато са били наети, били ли са принудени да подпишат договор на по-ниско от реалното възнаграждение, за да се избегне плащане на данъци и осигурителни вноски, както и дали са забелязали при бившия работодател отклонения от данъчно облагане. Често напусналите работници разкриват схеми за укриване на данъци и осигуровки, като тези данни са в основата на  проверки и ревизии със значителни разкрития.

„Луксозните покупки без официални доходи са гарантирано грешен ход. Въпросът е не дали, а кога това ще бъде открито от НАП и ще трябва да се плащат данъци с лихвите за години назад. Разполагаме с надеждна система за оценка на имущество и доходи на гражданите и я използваме постоянно“, коментира по повод на проверките заместник-изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова. Източник:НАП

Posted in Данъци | Leave a Comment »

Дават на фирмите 30 млн. лв. за наемане на безработни младежи

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 13/01/2016

От днес Агенцията по заетостта стартира схема „Обучения и заетост за младите хора“, в рамките на която ще бъдат осигурени 30 млн. лв. за заплати на младежи до 29 години. За целта в бюрата по труда в цялата страна започва прием на заявки, едновременно както от кандидат-работодатели, така и от младежи, които си търсят работа.

Схемата е финансирана по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ на Министерството на труда и социалната политика и ще се реализира на два етапа. В първия етап, който стартира на 13.01.2016г., ще бъде осигурена директна заетост на младежи, които са регистрирани в бюрата по труда като безработни. Във втория етап, на заявилите участие в него безработни младежи ще им бъде осигурявано първо обучение и преквалификация, а след това и подходяща заетост.

Общата стойност на схемата „Обучения и заетост за младите хора“ за двата етапа е 115 млн.лв.

За работодателите:

В рамките на първия етап на схемата, работодателите ще могат да подават своите заявки за участие във всички дирекции „Бюро по труда“ от 13.01.2016г. Това, което проектът предлага за тях е възстановяване на средства за заплата на работниците за период до 6 месеца, включително и дължимите към тях осигуровки, както и поемане на средствата за наставници в размер на половин минималната работна заплата до 3 месеца.

За търсещите работа младежи:

Всички безработни младежи до 29 години включително могат да кандидатстват като подадат заявление за участие в схемата в бюрата по труда по постоянен или настоящ адрес, където са регистрирани. На всеки регистриран младеж ще бъде изготвен индивидуален план за действие, който съдържа стъпките, чрез които да се постигнат конкретни цели за определен период от време.

Работодателите, желаещи да се включат в схема „Обучения и заетост за младите хора”, могат да подават своите заявки във всички дирекции „Бюро по труда” от 13.01.2016 г. до изчерпване на финансовия ресурс.Източник: www.economic.bg 

Posted in Данъци | Leave a Comment »

 
%d bloggers like this: