Закон за счетоводството 01.01.2016 г.

С новия Закон за счетоводството, който влиза в сила от 01.01.2016 г., на практика се въвеждат разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС и Директива 2014/95/ЕС от 22.10.2014 г.

В закона са предвидени облекчения по отношение на микро- и малките предприятия, свързани с публикуването на финансовите отчети, но независимо от тези облекчения, предприятията ще продължават да попадат в извадките на НСИ за изготвяне на различни декларации и ще изготвят годишен отчет за дейността /във връзка с ГДД по чл. 92 от ЗКПО/.

Въвеждат се точни и ясни категории и групи предприятия. Също така е застъпено и прилагането на националните счетоводни стандарти, които към момента търпят промени, като ще бъде създаден и стандарт за преминаване от международни към национални стандарти.

По новия закон, считано от 2018 г., предприятията, които са: голямо предприятие или; предприятие от обществен интерес /ПОИ/ или предприятия със средна численост на персонала на 500 души трябва да подадат нефинансова декларация за 2017 г. /чл. 48 от ЗСч/. Тази декларация съдържа информация от типа на борба с дискриминацията между половете, корупцията, екологията и т.н.

Друг нов документ за нашето законодателство е изготвянето на Доклад за плащанията към правителства /54 от ЗСч/. Този доклад се изготвя от предприятия, които отговарят на следните критерии:

• голямо предприятие или
• предприятие от обществен интерес /ПОИ/ или
• извършват специфична дейност;

Под специфична дейност трябва да се разбират следните видове дейности:

• добивна промишленост на ресурси, руди и минерали;
• дърводобив от девствени гори;

За разлика от нефинансовата декларация, задължението за изготвяне на доклада влиза в сила от 2016 г., т.е. през 2017 г. този доклад ще трябва да бъде изготвен. Чрез този документ предприятията декларират всички плащания към всички правителства, по отделни проекти и по отделни елементи на тези проекти.

В закона е налице и увеличение на санкциите както по брой така и по размер. Санкцията за публикуването на финансовите отчети е % от нетните приходи от продажби /НПП/ и е увеличена от 0,1% до 0,5% за предприятието, а за ръководителя е предвидена отделна индивидуална санкция. В случай, че предприятието няма приходи, санкцията е в размер на 200.00 лв.

Други промени, които са залегнали в закона са:

• Разширена е дефиницията за предприятия като в нея са добавени и осигурителните каси, които също стават предприятия;
• Едноличен търговец /ЕТ/ с нетен паричен поток /НПП/ за предходната година до 50 000.00лв. може да води едностранно счетоводство.

Как се документират счетоводните документи?

Счетоводните документи – се издават на български език с арабски цифри и в лева. Въведено е правилото от ЗДДС, че при чуждестранна валута конвертирането се извършва по централен курс на БНБ към съответната дата. Документите се превеждат само ако това изрично се изиска от орган по приходите при проверка или ревизия.

По отношение на реквизитите, които трябва да съдържат документите няма съществени изменения. Във фактурите трябва да се добавя натуралното изражение на стопанската операция. За чуждестранните лица няма реквизити, с които те да се идентифицират по ЗСч. За документите, които се издават в предприятието /вътрешните документи/, трябва да съдържат наименованието на предприятието, натуралното изражение на стопанската операция, трите имена и подпис.

Запазени са някои от разпоредбите като:

• При вътрешните документи подписът може да се замени с цифров или друг идентификатор;
• В случай, че даден реквизит липсва във фактурата, но е посочен в друг документ /например в договора по сделката/, то тогава се приема, че фактурата е редовна;
• По отношение на документите, които се получават от чуждестранни лица, които не са предприятия или от физически лица /чл. 6, ал. 6 от закона/, които не са търговци, не е нужно да са налице всички реквизити, стига само вярно да е документирана стопанската операция. /чл. 10 ал. 3 от ЗКПО/;

Вече при плащане на публични и частни държавни и общински задължения, както и при плащания към бюджетни предприятия, официален е платежният документ.

Има промяна по отношение на едноличните търговци, които преди се идентифицираха само с ЕИК по Булстат, вече е възможно да се посочва и ЕГН /отпадна чл. 9 от стария ЗСч/.

Една от новостите на настоящия закон е разпоредбата на чл. 9, съгласно която не се допуска:

• счетоводното отчитане на стопански операции в извънсчетоводни книги или регистри;
• счетоводното отчитане на фиктивни или недостатъчно идентифицирани сделки, несъществуващи разходи, както и задължения с неточно определен предмет, извършено с цел подкупване на длъжностни лица или прикриване на подкуп.

В случай, че органите на НАП установят подобни действия от страна на дадено предприятие, същото следва да понесе две санкции – една за ръководителя, която е в размер от 500 до 5 000 лв. и отделна за предприятието, която е в размер от 2 000 до 10 000 лв.

Интересна е промяната, която засяга отчетните регистри, които предприятието трябва да изготвя. В закона влизащ в сила от 2016 г. оборотна ведомост вече не е упомената като задължителна – за справка сравнение между чл. 9, т. 4 на стария закон и чл. 11 т. 4 на новия, която гласи: “Междинно и годишно приключване на счетоводни регистри”

Настъпиха промени и по отношение на условията за съхранение на документи като в чл. 42, ал. 3 е отменена и вече не може да се унищожава хартиеният носител ако документът е издаден на хартия, новият чл. е 12 от ЗСч.

Промени в определянето на сроковете за съхранение на документи

Въведени са точни срокове за периода на съхранението на документи, които са както следва:

• Ведомости за заплати – 50 год. считано от 01.01. на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;
• Счетоводни регистри, ФО, документи за данъчен к-л, одит и финансова инспекция – 10 год. считано от 01.01 на отчетния период следващ отчетния период, за който се отнасят;
• Всички останали носители на счетоводна информация – 3 години, считано от 01.01 на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят;

Съставители на финансови отчети

Настъпиха промени и по отношение на критериите за съставителите на отчети като е дадена възможност на ЕТ с едностранно счетоводство и на микро предприятие, което не е осъществявало дейност през периода, съставител на отчета да бъде всеки, например: собственик или съдружник /чл. 17, ал. 2/.

Запазено е изискването за икономическо образование като същевременно е въведено и изискването за действителен стаж. „Действителен стаж” е действителното прослужено време по трудово или служебно правоотношение и времето, през което лицето е работило без трудово п-ние, като например времето, през което лицето е полагало личен труд или е упражнявало свободна професия и изцяло се е осигурявало за своя сметка. В понятието „действителен стаж“ не се включва времето на наборната военна служба и времето за отглеждане на малко дете.

Категории предприятия

По отношение на категориите предприятия са въведени нови критерии, съгласно които:

	Балансова стойност на активите към края на отчетния п-д	НПП	Средно численост на персонала	трябва да не се надхвърлят два от трите показателя
Микро	до 700 хил. лв. /350 хил. евро/	до 1.4 мил. лв. /700 хил. евро/	до 10 души
Малки	до 8 мил. лв. /4 мил. евро/	до 16 мил. лв. /8 мил. евро/	до 50 души
Средни	до 38 мил. лв. /20 мил. евро/	до 76 мил. лв. /40 мил. евро/	до 250 души
Големи	тези които надхвърлят два от трите критерия за средни

Категориите предприятия се класифицират като за 2016 г. се взимат стойностите за 2015 г.

Микропредприятията – извън предвидените облекчения за тях по този закон – се третират като малки предприятия.

Предприятията от обществен интерес, за целите на този закон се третират като големи предприятия, с изключение на приложимата счетоводна база, независимо от балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и средната численост на персонала.

Смяна на категории предприятия

Ако предприятие не отговаря в два последователни отчетни периода на два от трите критерия на категорията, в която е, то променя категорията си в началото на третата година.

Ако в тези два последователни отчетни периода предприятието не отговаря на показателите на две различни категории, то се категоризира според показателите за последния отчетен период, т.е. показателите за втората година.

I вариант

• На база 2015 г. през 2016 г. сме за категория малко предприятие;
• през 2016 г. имаме показатели за категория среден;
• през 2017 г. имаме показатели за категория голям;

Следващата промяна на категорията може да бъде най-рано след 2 години, т.е след 01.01.2020 г.

II вариант

• През 2016 г. покриваме показателите за категория голям;
• През 2017 г. покривам показателите за категория среден;

III вариант

• През 2016 г. покриваме показателите за категория среден;
• През 2017 г. покриваме показателите за категория малък;

В този вариант оставаме малко предприятие и отново най-рано промяната може да има през 01.01.2020 г.

Категории за групи предприятия

Критериите са същите, както при категориите предприятия по-горе. Единствената специфика е, че показателите на предприятията от групата се изчисляват на консолидирана база.

Принципи на счетоводството

Следва да отбележим, че заложените принципи в закона касаят само предприятията, които прилагат Националните Счетоводни Стандарти (НСС).

Сред изброените принципи не е посочен принципът за съпоставимост между приходи и разходи /чл. 26 от ЗСч./

До края на 2015 г. срокът за изготвяне на финансовия отчет бе до 31.03. От 01.01.2016 г. срокът не е посочен точно, откъдето следва ад се заключи, че финансовите отчети мога да се изготвят до датата на публикуване, т.е. до 30.06.

Предприятия с НПП до 200 000 лв. за отчетния период, не са задължени да извършват инвентаризация.

Кои предприятия, какво не публикуват?

	Баланс	ОПР	ОПП	ОСК	Приложения	Публикуване
ЕТ с НПП до 200 хил. лв. и не подлежащи на задълж. фин. одит	не	да	не	не	не	не
микро предприятия	*По раздели без групи и без пера	*По раздели без групи и без пера	не	не	не	*могат да публикуват само баланс
малки предприятия	Съкратен баланс по раздели и групи	Съкратено ОПР по раздели и групи	не	не	Съдържание-то може да се види в НСС	*Ако не подлежи на фин. одит, публикува само Баланс и Приложение

Съдържание на ГФО

В настоящият закон предприятията, които не съставят ОПП и ОСК, са тези които не надхвърлят следните критерии:

• Балансова стойност на активите към 31.12 – 1.5 млн. лв.;
• Нетни приходи от продажби – 2.5 млн. лв.;
• Средна численост на персонала 50 души;

Видно в новия закон е, че предприятията с балансова стойност на активите до 8 млн. и с НПП до 16 млн. няма да имат задължението да изготвят ОПП и ОСК.

Тези облекчения се прилагат само от предприятия, които прилагат национални стандарти. Ако едно предприятие прилага международните стандарти, то е длъжно да спазва международните стандарти.

Предприятия, които са до категория средни включително, нямат задължение да оповестяват във финансовия отчет възнагражденията за одит и данъчни консултации. Това важи само за големи предприятия и ПОИ /38, ал. 5 от настоящия закон и чл. 30, ал. 1 от новия/.

Консолидирани отчети

Който прилага НСС, прави консолидацията по НС;

Който прилага МСС прави консолидация съответно по МС;

Запазено е облекчението, което предвижда едноличен търговец, който е предприятие майка да не прилага консолидация – това важи отново в случай, че е по НСС.

Малките групи са освободени от консолидация, но при условие, че не прилагат международните счетоводни стандарти и в групата няма предприятия от обществен интерес

Всички ПОИ прилагат само международните счетоводни стандарти. Такива предприятия са например:

i) предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава-членка на Европейския съюз;

ii) кредитни институции-банки;

iii) застрахователи и презастрахователи;

iv) пенсионно-осигурителните дружества и управляваните от тях фондове;

v) инвестиционни посредници, които са големи предприятия по този закон;

vi) колективни инвестиционни схеми и управляващи дружества по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, които са големи предприятия по този закон;

vii) финансови институции по смисъла на Закона за кредитните институции, които са големи предприятия по този закон – пример затова са лизингови компании;

viii) „Холдинг Български държавни железници“ – ЕАД, и дъщерните му предприятия; Национална компания „Железопътна инфраструктура“;

ix) търговски дружества, чиято основна дейност /над 50% от приходите/ е да произвеждат и/или да пренасят, и/или да продават електроенергия и/или топлоенергия, и които се считат за големи предприятия по този закон;

x) търговски дружества, чиято основна дейност е да внасят и/или пренасят, и/или разпределят и/или транзитират природен газ, и които са големи предприятия по този закон;

xi) търговски дружества, чиято основна дейност е да предоставят водоснабдителни и канализационни услуги /няма изискване за голямо предприятие/.

Всички други предприятия могат да използват Националните стандарти.

Големите предприятия могат да се върнат към националните стандарти от 01.01.2017 г., а средните, малките и микропредприятията могат да се върнат към национални стандарти от 01.01.2016 г. Преходът се извършва само веднъж на 01.01.2016 г.

Интересна е разпоредбата в чл. 34 от закона, която гласи, че ГФО на микропредприятията, малките, средните и големите предприятия се съставят на базата на НСС. Тези предприятия могат да изберат да съставят годишните си финансови отчети на базата на МСС, при условие, че не е извършвана промяна на счетоводната база, което означава, чеако веднъж предприятие премине от международни към национални, никога повече няма да може да се върне на международни стандарти.

По отношение на ПОИ, ако едно предприятие вече не е от обществен интерес, то има право да се върне към НСС.

Предприятия, които са в ликвидация или несъстоятелност прилагат само НСС.

По отношение на консолидираните отчети е запазено изискването, консолидираните и междинните финансови отчети да се изготвят и представят на базата на счетоводните стандарти, въз основа на които се изготвя и представя годишният финансов отчет на предприятието, което изготвя консолидирания или междинния финансов отчет.

Кои предприятия и групи подлежат на одит?

На задължителен финансов одит подлежат предприятията, които са:

• Средни и големи предприятия и ПОИ;
• Средни групи, големи групи и малки групи с ПОИ;
• Малките предприятия подлежат на одит само ако към 31.12 на текущия отчетен период превишават най-малко два от следните показатели /чл. 37, ал. 1/:
  • Балансова стойност на активите – 2 мил. лв.
  • НПП – 4 мил. лв.
  • СЧП – 50 души /за отчетния период/

Ако едно предприятие е категоризирано като средно предприятие, но през следващата година критериите му са под тези за одит, то пак подлежи на одит, заради категорията си.

АД и командитни дружества с акции подлежат на одит, изключение има само ако не извършват дейност през отчетния период /годината/.

Всички индивидуални отчети включени в консолидация подлежат на одит.

Ако пропуснеш да направиш одит са предвидени следните санкции:

• за ръководителя от 500 до 5000 лв.;
• за предприятието от 2 000 до 10 000 лв.

Публикуване на финансови отчети

Всички предприятия в България са задължени да публикуват финансовите си отчети до 30.06 на годината, следваща годината, за която се отнася отчетът.

Когато финансовият отчет е първоначално заявен за публикуване в срок и е постановен отказ за публикуването му по чл. 22, ал. 5 от ЗТР, в случай че в 14-дневен срок от влизането в сила на отказа, е подадено повторно заявление за публикуване, се счита, че финансовият отчет е подаден в срок.

Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите.

Заедно с ГФО, акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за преразпределение на печалбата или за покриване на загуби от предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на преразпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.

Допълнителни уточнения:

Ако едно предприятие се одитира, то трябва да изготвя и годишен доклад за дейността.

В нетните приходи от продажби не влизат:

• Продажбата на ДМА;
• Продажбата на материали, с които не се търгува;
• Лихвите и дивидентите;
• Продажбата на финансови активи;
• Финансиранията.   Източник: Методи Христов, Крестон Булмар