ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

Въпроси на производството по ликвидация на търговски дружества

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 14/01/2016

1. Въведение

Прекратяването на дружеството е фаза от неговото юридическо съществуване, която не би могла да се отъждествява с прекратяването му като субект на правото, защото се поставя началото на ликвидацията, която в търговското право се разглежда в различни аспекти – като етап от развитието, като правно положение, като съдебно производство и пр. След като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър като правен субект1.
Ликвидационното производство се подчинява на строго посочени законови критерии не само по отношение на вписване на началото на ликвидацията, но и при заявяване на нейното приключване, като след вписване на началото на ликвидацията тежестта по провеждане на самата ликвидационна процедура е върху вписания ликвидатор. Именно негова е преценката с оглед наличието на имущество, удовлетворяване на кредитори, провеждане на искови производства и пр., тъй като при заявяване на заличаване на юридическото лице ликвидаторът изготвя счетоводни документи и декларира определени обстоятелства, за което носи същата отговорност като управителя на дружество (имуществена и наказателна)2.
Ликвидацията на търговското дружество е доброволно производство за разпределение на имуществото му след неговото пре-кратяване. Целта на ликвидацията е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците. Ликвидацията приключва, когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен. Тогава ликвидаторът иска заличаване на дружеството3.
В правната теория се посочва, че при прекратяването на търговското дружество то престава да упражнява продуктивна и придобивна дейност и неговата търговска правосубектност е ограничена. Под ликвидация се разбира производството, което има за цел да създаде условия за изплащане на дружествените задължения и приключване на висящите правоотношения с трети лица – съконтрагенти, осребряване на дружественото имущество и подялбата на останалия актив между съдружниците (акционерите) под формата на ликвидационни дялове4.
В настоящата статия си поставям за цел да анализирам съдебната практика по следните въпроси: 1) правно положение, правомощия и отговорност на ликвидатора; 2) съдържание и упражняване на правото на ликвидационен дял; и 3) заличаване на търговското дружество в ликвидация и прекратяване на търговската му правосубектност.

2. Правно положение, правомощия и отговорност на ликвидатора

Правното положение на ликвидатора на търговското дружество включва две правоотношения: 1) правоотношение, по силата на което ликвидаторът заема положението на изпълнителен и представителен орган на търговското дружество в ликвидация; и 2) правоотношение между физическото лице, назначено за ликвидатор5, и търговското дружество в ликвидация (вътрешно облигационно правоотношение)6.

2.1. Назначаване и освобождаване на ликвидатора
Фактическият състав по назначаване на ликвидатора винаги включва два задължителни елемента – 1) решение на съдружниците (или решение на общото събрание на съдружниците или акционерите) или, алтернативно, решение на съда, за назначаване на ликвидатор; и 2) съгласие на конкретното физическо лице да бъде назначено за ликвидатор (чл. 266, ал. 3 ТЗ)7. Вписването на назначаването на ликвидатор на събирателното и командитното дружество в търговския регистър има оповестително действие, докато ликвидаторът на акционерното дружество, дружеството с ограничена отговорност и командитното дружество с акции се счита за назначен от датата на вписване в търговския регистър (конститутивно действие на вписването).
Съдът по седалището на търговското дружество в ликвидация може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала – чл. 266, ал. 4 ТЗ8. В съдебната практика като “важни причини” за смяна на ликвидатора от съда се квалифицират две групи обстоятелства:
1. Обстоятелства, които водят до обективна невъзможност на ликвидатора да извършва дейността, свързана с ликвидация на предприятието на търговеца9. Такива важни причини са смърт, продължително заболяване, липса на компетентност, водеща до невъзможност да се справи с процедурата по ликвидация, работа против интересите на дружеството и т.н.10. Влошаването на отношенията между ликвидаторите не е основание за освобождаването им11.
2. Действия на ликвидатора против интересите и във вреда на търговското дружество в ликвидация12. Според ВКС оттеглянето на жалба и отказ от иск сами по себе си не доказват нито вреда за дружеството, нито съставляват важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ, обуславяща смяна на ликвидатора. Възможността искът да бъде уважен е предполагаемо, но не и сигурно събитие, поради което прекратяването на делото не доказва действие на ликвидатора срещу интересите на дружеството, настъпила вреда за последното, представляваща важна причина по смисъла на чл. 266, ал. 4 ТЗ и обуславяща смяна на ликвидатора13. В съдебната практика е застъпено и обратното разбиране, което според мен е правилното. Така, приема се, че отказът от предявения иск за присъждане на вземания в полза на пре-кратеното дружество е в нарушение на задълженията на ликвидатора по чл. 268, ал. 1 ТЗ да работи по събиране на вземанията на дружеството. Това неизпълнение на задължението на назначения от съда ликвидатор води до злепоставяне на интересите на дружеството и пред-ставлява важна причина по смисъла на закона за освобождаването му14.

2.2. Ликвидаторът като представител на търговското дружество в ликвидация.
Ликвидаторите представляват дружеството в ликвидация и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган (чл. 269, ал. 1 ТЗ). Ликвидаторите могат да представляват дружеството само заедно. Волеизявление към дружеството може да се приеме и от един ликвидатор (чл. 269, ал. 2 ТЗ). Непосредственият извод от тези разпоредби е, че дружествените органи не разполагат с представителни правомощия и извършената от тях правна сделка от името на дружеството се квалифицира като сделка без представителна власт15.
Какви са съдържанието и обемът на представителната власт на ликвидатора? Целта на ликвидационното производство е да се събере и осребри цялото имущество на дружеството и след като се удовлетворят всички кредитори, остатъкът да бъде разпределен между съдружниците16. Търговското дружество в ликвидация има ограничена правосубектност, понеже то не може да сключва нови придобивни сделки и да развива своята нормална търговска дейност, а търговските сделки, по които става страна, са ограничени до продажба на неговото имущество, събиране на неговите вземания и изпълнение на задълженията му и разпределение на остатъка от имуществото му между неговите съдружници17. В тези рамки е ограничена и представителната власт на неговите ликвидатори18.
В тази посока на разсъждения недоумение буди разбирането на съдебната практика, че представителната власт на ликвидатора об-хваща в своето съдържание правото за договаряне сам със себе си. Така, приема се, че ликвидаторът на обявеното в ликвидация друже-ство се явява единствен негов представител в ликвидационното производство, заместващ действията по управление и представителство на органите на юридическото лице, и целта на това производство е да превърне дружественото имущество в пари, за да удовлетвори евентуалните кредитори на същото и да разпредели съответното останало имущество. Затова несъмнено в обема на представителната му власт се включва и осъществяването на всякакъв вид прехвърлителни сделки, независимо от конкретния съконтрагент. Обстоятелството, че законодателят не е въвел ограничение относно кръга правни субекти, с който ликвидаторът, при отсъствие на други органи на търговското дружество, следва да договаря, извън изрично посочените в хипотезата на чл. 268, ал. 2 ТЗ, обосновава правен извод, че за ликвидатора със самото му назначаване по предвидения в ТЗ ред е налице дадено по закон съгласие по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД (к.м. – Н. К.)19.
Забраната за договаряне сам със себе си цели предотвратяване конфликта на интереси, които представителят трябва да способства при сключване на сделката, доколкото съществува възможност да се извлече за другиго неследваща се облага, като се жертват (изцяло или частично) интересите на упълномощителя. Наличието на възможност за извличане на облага е единствената предпоставка, подлежаща на доказване в хипотезата на чл. 38, ал. 1, предложение второ ЗЗД, без да е необходимо да се доказва самият конфликт на интереси или реалното увреждане на упълномощителя20. Забраната за договаряне сам със себе си е общ принцип на института на представителството по българското гражданско право и за неговото прилагане спрямо конкретен вид представителство (в случая: представителството на търговското дружество в ликвидация от ликвидатора) не е необходима специална правна норма, която да ограничава кръга от правни субекти, с които ликвидаторът може да договаря. Обратно, допустимостта на договарянето сам със себе си в конкретната хипотеза и действителността на сделката, сключена при условията на договаряне сам със себе си, трябва да бъдат предвидени с изрична правна норма (например сключване на сделки между членовете на съветите или свързани с тях лица и акционерното дружество – чл. 240б ТЗ)21.

2.3. Правни характеристики на вътрешното облигационно правоотношение
Между ликвидатора, независимо дали той е управител, съдружник или трето лице, от една страна, и дружеството, от друга страна, възникват отношения, в основата на които стои договорът за поръчка (мандат) – чл. 280 и сл. ЗЗД, модифициран с оглед целите на ликвидацията. По силата на това правоотношение ликвидаторът е обвързан да изпълнява задълженията по ликвидацията, като носи същата отговорност за дейността си като управителите и другите изпълнителни органи на дружеството – чл. 266, ал. 6 ТЗ22.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на това правоотношение при искания, изходящи от страна на дружеството – съдружници, акционери, контрольор, изисквайки наличие на важни причини и (или) притежавана квота от капитала с оглед особеното състояние на дружеството – в ликвидация. Не е уредил изрично възможността за отказ на самия ликвидатор, тъй като това следва от естеството на мандатното правоотношение между него и дружеството – аргументирано от чл. 287 ЗЗД23.
Отговорността на ликвидатора, предвидена в чл. 266, ал. 6 ТЗ, е към дружеството в ликвидация, има договорен характер и възниква при причинени на дружеството вреди, които пряка и непосред-ствена последица от неизпълнението на визираните в чл. 267, чл. 268, ал. 1 и чл. 271 ТЗ задължения на ликвидатора по мандатното правоотношение24.

3. Заличаване на търговското дружество в ликвидация и прекратяване на неговата правосубектност

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото на дружеството в ликвидация е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството от търговския регистър (чл. 273, ал. 1 ТЗ). Ако по-късно се установи, че са необходими по-нататъшни дей-ствия за ликвидацията, длъжностното лице по регистрацията в търговския регистър към Агенцията по вписванията назначава по молба на заинтересуваните лица досегашните или други ликвидатори (чл. 273, ал. 2 ТЗ).
Съдебната практика не заема единна позиция по въпроса от кой момент се прекратява юридическата личност на търговското дружество. Застъпени са две становища по поставения въпрос.
Според едното разбиране търговското дружество престава да съществува като правен субект от момента на неговото заличаване от търговския регистър. Така, приема се, че след като са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, се пристъпва към заличаване на дружеството от търговския регистър като правен субект. Правната уредба на търговските дружества е изградена на принципа за съответствието на възникването на друже-ството и на изчезването му от правния мир. Или вписването на възникването предопределя и необходимостта от вписване на заличаването му, за да се признае преустановяване съществуването на юридическото лице. Следователно, за да се признае правното значение на правопрекратителния факт относно дружеството като субект на правото, е необходимо вписване на заличаването му в търговския регистър, от който момент се приема, че юридическото лице е изгубило своята правосубектност25.
Според второто разбиране юридическата личност на търгов-ското дружество не се прекратява с вписването на решение за заличаването му. Ако обективно е налице неразпределено имущество, то не остава без собственик (съответно титуляр) след заличаването на търговското дружество, нито една незакрита банкова сметка ще остане без титуляр – ничия, нито един автомобил ще остане без собственик – ничий. И едно непогасено задължение не може да остане само с кредитор, без длъжник. Непредявените и неудовлетворените вземания не се погасяват с приключването на ликвидацията, както е при несъстоятелността. За да бъде поддържана правосубектността на търговското дружество в ликвидация, дори не е необходимо да съществува неразпределено имущество или неудовлетворено вземане, достатъчно е да има висящ спор по такъв въпрос. Висящият спор сам по себе си поддържа правосубектността на търговското дружество и след заличаването му. В такъв случай не е необходимо да се иска съгласно чл. 273, ал. 2 ТЗ възобновяване на ликвидацията чрез назначаването на досегашния или друг ликвидатор26.
Първото становище заслужава подкрепа поради следните съображения. С изтичането на срока на ликвидацията и приключването на ликвидационното производство ликвидаторът представя пред търговския регистър формални (в смисъл: установени от закона) доказателства (документи) относно изпълнението на предпоставките за заличаването на дружеството (което по същество доказва и изпълнение на целите на ликвидационното производство) – осребряване на имуществото на дружеството и удовлетворяване на известните кредитори, които са предявили вземанията си и чиито вземания са безспорни. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име (чл. 272, ал. 2 ТЗ). Ако някое задължение е спорно, имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора (чл. 272, ал. 3 ТЗ). Същото разрешение трябва да се приложи по аналогия и за хипотезите, при които вземането на кредитора не е изискуемо (откриването не производството по ликвидация не е основание за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и кредиторът не може да бъде принуден да получи изпълнение) или условно (под отлагателно условие).
Заличаването на търговското дружество има две основни предпоставки – удовлетворяване на неговите известни и с без-спорни вземания кредитори, които са предявили вземанията си, и разпределение на остатъчното имущество. Ако ликвидаторът не е вложил в банка сума за кредитор с известно вземане, който не го е предявил, чиято изискуемост не е настъпила или отлагателното условие за неговото възникване не е настъпило, или ако не е предоставено обезпечение на кредитор със спорно вземане и въпреки това дружеството в ликвидация бъде заличено от търговския регистър, заличаването на дружеството проявява своето действие и търговското дружество престава да съществува като юридическо лице.
От друга страна, кредиторът има правен интерес да обжалва пред окръжния съд по седалището на дружеството вписването като порочен акт поради вписване на несъществуващо обстоятелство (приключване на производството по ликвидация, без обаче да са изпълнени предпоставките за приключването) – чл. 29, ал. 1 и 2 ЗТР. Ако искът по чл. 29 ЗТР бъде уважен, заличаването на вписването се извършва от Агенцията по вписванията по реда на чл. 14 ЗТР, както и по искане на заинтересованото лице или на прокурора. От датата на заличаване по чл. 14 ЗТР на вписването на заличаването на дружеството в ликвидация юридическата правосубектност на дружеството се възстановява и длъжностното лице трябва да назначи същия или други ликвидатори за продължаване на действията по ликвидацията – чл. 273, ал. 2 ТЗ.
Ако вземането на кредитора не е било известно, то след надлежното приключване на ликвидацията (при спазване на изискванията на чл. 272, ал. 2 и 3 ТЗ) вземането на кредитора се погасява поради пре-кратяване на едната страна по правоотношението (т.е. дружеството в ликвидация) без да е налице универсално или сингуларно правоприемство (понеже разпределението на остатъчното имуществото между съдружниците под формата на ликвидационен дял съставлява прехвърляне на права, но не и поемане на задължения на дружеството в ликвидация, понеже тези задължения по замисъла на ликвидационното производство трябва вече да са удовлетворени или обезпечени с имущество, достатъчно за удовлетворяването им). След обявяване на поканата до кредиторите за предявяване на вземанията им кредиторът е бездействал през целия срок на ликвидацията и не е предявил своето вземане27 и не отговаря на принципите за сигурност и бързина на търговския оборот да позволим на такъв кредитор, който не се е погрижил за своите интереси своевременно, правото дори с предявяване на вземането си пред съда (понеже то може материалноправно да не съществува въобще) след заличаването на дружеството “да поддържа правосубектността на търговското дружество” (ако се изразим с терминологията на второто становище)28. Дори не е необходимо да се посочва, че на практика не е трудно (дори и при строгите изискванията на новия ГПК) образуването на осъдително исково производство за изпълнение на твърдяно вземане на кредитор на дружество в ликвидация, вече заличено от търговския регистър29.
Тези разсъждения поставят въпроса какво следва да се разбира под понятието “по-нататъшни действия за ликвидацията”, употребен в чл. 273, ал. 2 ТЗ? По-нататъшните действия по ликвидацията не означават възобновяване на ликвидационното производство30. Те имат единствено за цел да бъдат удовлетворени кредиторите, чийто вземания са установени с влязло в сила съдебно решение (т.е. кредиторите със спорни вземания по чл. 272, ал. 3 ТЗ), или кредитори, възникването на чиито вземания е било под отлагателно условие и това отлагателно условие се е сбъднало, или за да бъде разпределено имуществото, което е било предоставено за обезпечение на такива кредитори, но техните претенции са отхвърлени с влязло в сила съдебно решение или отлагателното условие, което е обуславяло възникването на вземането на кредитора, не се е сбъднало. Освен тези специални хипотези на установяване на имущество, което подлежи на разпределение между съдружниците или акционерите, като общо правило по-нататъшни ликвидационни действия са необходими въобще във всяка хипотеза, при която в един по-късен момент след заличаването се открие неразпределено имущество, която налага назначаване на ликвидатори, които да извършат необходимите действия за доосъществяване на ликвидационните цели31.
В хода на по-нататъшните действия по ликвидацията законът фингира правосубектността на търговското дружество. Фикцията като правна техника включва два елемента – субективен и целево-познавателен. При фикцията обективно дадени и действително възприети елементи от определени фактически състави се разглеждат като несъществуващи или невъзприети или несъществуващи юридически факти се считат за действително дадени и възприети (субективен елемент)32. От друга страна, законът би трябвало да санкционира само онова съзнателно субективно отклонение от обективната правна действителност, което все пак запазва същественото в тяхното предметно съдържание и съставя необходими предпоставки за по-съвършени, по-пълни и по-справедливи резултати, или пък за по-съвършени и по-пълни формално теоретични положения33. В синтезиран план, при фикцията правната норма поради съображения на справедливост или целесъобразност признава на един фактически състав правни последици, присъщи на друг34.
В случая, след заличаването на дружеството в ликвидация от търговския регистър то престава да съществува като правен субект, но при по-нататъшните действия по ликвидацията неговото съществуване се фингира от правната норма, което формира субективния елемент на фикционната норма. Социално-правната цел, която се преследва с това съзнателно субективно отклонение, е да се направи възможно разпределението на допълнителното имущество между фингираните съдружници35.

Н. с. II ст. Николай КОЛЕВ
______________
1 Вж. Решение № 428/20.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 574/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2005, № 10, с. 13; Решение № 798/20.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 439/2005 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 4, с. 9.
2 Вж. Решение от 16.11.2006 г. на ВКС по т. д. № 322/2006 г., I о., ТК.
3 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав, цитирано по сп. Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22.
4 Вж. Диков, Л. Курс по търговско право. Том I. С., 1935, с. 139, 143, 147, 467-468; Кацаров, К. Систематичен курс по българско търговско право. С., 1990, с. 178, 286, Таджер, В. Капиталови търговски дружества. С., 1997, с. 108; Герджиков, О. Коментар на Търговския закон. Книга Втора. Чл. 113-157. С., 2000, 614-616; Стефанов, Г. Търговско право. Книга първа, Велико Търново, 2005, 244-247; Голева, П. Търговско право. Книга първа. С., 2009, 469-470; Бобатинов, М. Ликвидация на търговските дружества. ­ Пазар и право, 2004 г., № 5, с. 5; Антонова, А. Ликвидация на търговски дружества. С., 2009, 16-24.
5 Единствено физическо лице може да бъде назначено за ликвидатор, за разлика от синдика в производството по несъстоятелност, който може да бъде физическо или юридическо лице ­ така Определение № 126а/10.01.1997 г. по ф. д. № 111/1996 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВКС на РБ, 1996 г., № 1-2, с. 25.
6 Сравни Стефанов, Г., цит. съч., с. 246; Антонова, А., цит. съч., 107-113.
7 Вж. Решение от 24.01.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 494/2004 г., ГК.
8 Сравни Бобатинов, М., цит. съч., 7-8.
9 Вж. Решение № 450/10.06.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 657/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 1, с. 16; Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36.
10 Вж. Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36.
11 Така Решение № 1907/23.11.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 1501/2001 г., V г. о., цитирано по Бюлетин на ВКС, 2001 г., № 12, с. 36. Обратно ­ Антонова, А., цит. съч., 146-147.
12 Вж. Решение от 26.05.2004 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 56/2004 г., ГК, 3-и състав; Решение от 10.03.2009 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по ч. т. д. № 2/2009 г., I ГО.
13 Вж. Решение от 27.10.2006 г. на ВКС по т. д. № 273/2006 г., ТК, I о.
14 Вж. Решение от 26.05.2004 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 56/2004 г., ГК, 3-и състав.
15 Така Решение № 1778/30.01.1995 г. по гражд. д. № 396/94 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995 г., № 2, с. 19.
16 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-членен състав, цитирано по сп. Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22.
17 Сравни Решение № 1778/30.01.1995 г. по гражд. д. № 396/94 г., V г. о., ВКС, цитирано по Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1995 г., № 2, с. 19.
18 В този смисъл и Антонова, А., цит. съч., 118-125.
19 В този смисъл е Решение № 679/11.10.2007 г. на ВКС по т. д. № 335/2007 г., ТК, цитирано по Търговско и конкурентно право, 2008 г., № 1, с. 19. Сравни Определение № 15/14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2008 г., V г. о.
20 Вж. Определение № 15 от 14.01.2009 г. на ВКС по гражд. д. № 3967/2008 г., V г. о.
21 Различна позиция заема А. Антонова, която възприема разбирането на съдебната практика за неприложимостта на договарянето сам със себе си по отношение на ликвидатора ­ сравни Антонова, А., цит. съч., 137-140.
22 Вж. Решение № 690/17.04.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 393/2001 г., цитирано по сп. Търговско право, 2001, № 5, с. 97. Сравни също Антонова, А., цит. съч., 112-113.
23 Вж. Решение № 690/17.04.2001 г. на ВКС по гражд. д. № 393/2001 г., цитирано по сп. Търговско право, 2001, № 5, с. 97.
24 Вж. Определение № 119/04.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 774/2009 г., II т. о., ТК, цитирано по ПИС “Апис 6.0”. В съдебната практика се среща разбирането, макар и не толкова ясно и категорично изразено, че ликвидаторът отговаря на деликтно основание спрямо кредиторите на дружеството в ликвидация за причинените им вреди от неизпълнение на своите задължения в рамките на ликвидационното производство ­ вж. Решение № 129 от 16.05.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. гр. т. д. № 97/2005 г., ГК. Вж. също Антонова, А., цит. съч., 154-158.
25 Вж. Решение № 428/20.06.2005 г. на ВКС по т. д. № 574/2004 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2005 г., № 10, с. 13; Решение № 798/20.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 439/2005 г., ТК, цитирано по сп. Пазар и право, 2006 г., № 4, с. 9. Към тази група от решения, макар и да не изразяват по категоричен начин съдържанието на първото становище, могат да бъдат отнесени Решение № 298/28.05.2007 г. на ВКС по т. д. № 46/2007 г., I о., ТК; Решение № 161/13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 429/2005 г., ТК, 1 отд.; Решение № 161/21.01.2005 г. на Бургаски апелативен съд по т. д. № 155/2004 г., ТО; Решение от 08.12.2003 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 1842/2003 г., ГК, 3-и състав; Решение № 308/28.05.2004 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по гражд. д. № 61/2002 г., ГК; Решение № 132/23.05.2006 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 180/2006 г., ГК; Решение № 238/22.06.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 280/2005 г., ГК, 2-ри с-в. Това разбиране се възприема от Стефанов, Г., цит. съч., с. 251.
26 Вж. Определение № 228/14.12.2005 г. на ВКС по гражд. д. № 508/2005 г., 5-чл. с-в, цитирано по Търговско и конкурентно право, 2007 г., № 4, с. 22. Към това разбиране се присъединяват Бобатинов, М., цит. съч., 10-11 (с аргумента, че по този начин се защитавали интересите на кредиторите и отговаряло на целта на ликвидацията, която била справедливо удовлетворяване на дружествените кредитори) и Антонова, А., цит. съч., 331-342.
27 Не може да се постави въпросът дали вземането не е останало неизвестно за дружеството в ликвидация поради проявена небрежност от страна на ликвидатора, който трябва поради това да отговаря спрямо кредиторите за претърпените от тях вреди в размер на вземането им, което е престанало да съществува поради заличаването на дружеството в ликвидация от търгов-ския регистър. Обявяването на поканата в търговския регистър задава отнапред мярката на дължимата грижа на ликвидатора и ако изискването за обявяването на поканата е спазено, то и ликвидаторът е изпълнил с дължимата грижа своето задължение да издирва кредиторите с неизвестни вземания.
28 След като кредиторът не се е погрижил за своите интереси, не може да се говори за увреждане неговите интереси (или ликвидационното производство да се разглежда като “производство за увреждане на кредиторите”) ­ сравни Антонова, А., цит. съч., 332-333. Това е моят аргумент срещу разбирането на М. Бобатинов (вж. бел. № 28 под линия) ­ защита заслужават интересите само на грижливите кредитори. От друга страна, справедливото удовлетворяване на дружествените кредитори съставлява цел на производството по несъстоятелност, докато производството по ликвидация, доколкото то има доброволен характер и при него дружеството по дефиниция е платежоспособно, има за основна цел справедливо разпределение между съдружниците на дружественото имущество, останало след удовлетворяване на кредиторите, които са положили грижа да предявяват вземанията си своевременно (или, ако тези вземания все още не са изискуеми, да уведомят дружеството в ликвидация за тяхното основание и размер).
29 Вж. Решение № 308/28.05.2004 г. на Окръжен съд ­ град Бургас по гражд. д. № 61/2002 г., ГК; Решение № 161/21.01.2005 г. на Бургаски апелативен съд по т. д. № 155/2004 г., ТО; Решение № 161/13.03.2006 г. на ВКС по т. д. № 429/2005 г., ТК, I отд.
30 Вж. Решение № 238/22.06.2005 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 280/2005 г., ГК, 2-ри с-в, цитирано по ПИС “Апис 6.0”. Ако се потърси съпоставително тълкуване с производството по несъстоятелност, може да се посочи, че когато законът има предвид възобновяване на дадено производство, то това е изрично предвидено, както е при производството по несъстоятелност ­ сравни чл. 744-746 ТЗ. След като законът не използва термина “възобновяване на ликвидационното производство”, не може да се говори за неговото възобновяване. Обратното се приема от А. Антонова, цит. съч., 340-341.
31 Вж. Решение от 08.12.2003 г. на Софийски апелативен съд по ф. д. № 1842/2003 г., ГК, 3-и с-в; Решение № 132/23.05.2006 г. на Апелативен съд ­ град Велико Търново по в. ф. д. № 180/2006 г., ГК.
32 Вж. Ганев, В. Учебник по обща теория на правото. Том II. Част първа: Правни субекти. С., 1937, с. 453.
33 Вж. Ганев, В., цит. съч., с. 455.
34 Вж. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял I, С., 2001, 235-237; Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С., 2002, 119-120.
35 Критика и аргументи против това разбиране се представят от А. Антонова, цит. съч., 331-342.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: