ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

Промените в закона за счетоводството от 01.01.2016 г.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 03/12/2015

Изброените по-долу промени не са степенувани по важност и не са напълно изчерпателни. Заинтересованите страни трябва да прочетат закона изцяло и с разбиране, за да достигнат до всички детайли свързани със счетоводната материя, която обхваща

1. Счетоводните документи могат да се съставят на чужд език, когато уговореното възнаграждение е в чужда валута, не е задължително да се превеждат на български, освен ако това е изрично предвидено в закон
чл. 5, ал. 2 от ЗС: „Счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите когато това е предвидено в закон

2. Всички първични счетоводни документи трябва да се съхраняват 10 години, считано от 1 януари на годината следваща годината, в който е издаден документа (до момента изискването за съхранение на документите за данъчен контрол е до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, което удостоверяват тези документи)
чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗД: „счетоводни регистри и финансови отчети, включително документи за данъчен контрол, одит и последващи финансови инспекции – 10 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят

3. Въведени са 4 категории предприятия като понятия директно в закона:
микропредприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 700 000 лева, приходи от продажби 1 400 000 лева, средна численост на персонала 10 души
малки предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
средни предприятия – ако към 31 декември на годината не надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
големи предприятия – ако към 31 декември на годината надвишават 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяната в категорията се извършва, когато предприятие за последните два отчетни периода престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия (трети) отчетен период. Когато за последните два отчетни периода предприятието отговаря на показателите за две различни категории, същото се категоризира според показателите за последния отчетен период. За отчетния период, в който предприятие от обществен интерес (банки, фондове, дружества свързани с производство или пренос на комунални услуги и др. изброени в § 1, т. 22 от допълнителните разпоредби на закона) престава да бъде такова, трябва да се отчита като предприятие от обществен интерес.

4. Въведени са 3 категории групи предприятия като понятия директно в закона:
малки групи – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 8 000 000 лева, приходи от продажби 16 000 000 лева, средна численост на персонала 50 души
средни предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа не надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи отпродажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
големи предприятия – ако към 31 декември на годината сумата от показателите съгласно годишните им финансови отчети на консолидирана основа надвишава 2 от следните 3 показателя – активи 38 000 000 лева, приходи от продажби 76 000 000 лева, средна численост на персонала 250 души
Промяна в категорията се извършва, когато за последните два отчетни периода група престане да отговаря на два от трите показателя за съответната категория. Категорията се променя от началото на следващия отчетен период. Когато за последните два отчетни периода група отговаря на показателите за две различни категории, тя се категоризира съгласно показателите за последния отчетен период.

5. Отпада изискването за задължителна годишна инвентаризация на активите и пасивите за предприятията с приходи от продажби до 200 000 лева за отчетния период
чл. 28, ал. 2 от ЗС: „Предприятията, чиито нетни приходи от продажби не надвишават 200 000 лв. за текущия отчетен период, не извършват задължителна инвентаризация

6. Опростяване на годишният финансов отчет (но не за всички):
– чл. 29, ал. 1 от ЗС: „Годишният финансов отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение
– чл. 29, ал. 3 от ЗС: „Годишният финансов отчет на едноличните търговци, на които размерът на нетните приходи от продажби за текущия отчетен период не надхвърля 200 000 лв. и не подлежи на задължителен независим финансов одит, може да се състои само от отчет за приходите и разходите
– чл. 29, ал. 4 от ЗС: „Годишният финансов отчет на микропредприятията може да се състои само от съкратен баланс и съкратен отчет за приходите и разходите по раздели“ – не важи за инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества
– чл. 29, ал. 6 от ЗС: „Годишният финансов отчет на малките предприятия може да се състои от съкратен баланс,съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и приложение
– чл. 29, ал. 9 от ЗС: „Годишният финансов отчет на средните и големите предприятия, както и на предприятията от обществен интерес се съставя в пълен комплект съгласно приложимите счетоводни стандарти
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес в пояснителните приложения оповестяват начислените за годината суми за услугите, предоставяни от регистрираните одитори, поотделно за незавимисм финансов одит, данъчни консултации, други услуги несвързани с одита. В пояснителните приложения на консолидирания финансов отчет се оповестява по аналогичен начин тази информацията по отношение на предприятията, включени в консолидацията.

7. Облекчения при консолидирания финансов отчет (но не за всички)
чл. 32 от ЗС: „Консолидиран финансов отчет може да не се съставя от предприятие майка на малка група, освен ако в групата има поне едно предприятие от обществен интерес

8. Всички предприятия изготвят финансовите си отчети на база Националните счетоводни стандарти, с изключение на:
– предприятията от обществен интерес, които са длъжни да използват Международните счетоводни стандарти
– предприятията, които решат да ползват Международните счетоводни стандарти доброволно, при условие че не е извършвана промяна на счетоводната база
– предприятията, които вече са съставяли отчет на база Международните счетоводни стандарти
Годишните финансови отчети на предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност се съставят на базата на национален счетоводен стандарт.
Предприятия – юридически лица с нестопанска цел, съставят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт.

9. На задължителен независим финансов одит подлежат:
– предприятията, които към 31 декември надвишават поне 2 от следните 3 показатели – активи 2 000 000 лева,приходи от продажби 4 000 000 лева, средна численост на персонала през отчетния период 50 души
– предприятия от обществен интерес
– средните и големите групи и групите, в които има поне едно предприятие от обществен интерес
– предприятия, за които това се изисква в закон
– акционерните дружества и командитните дружества с акции, освен ако през отчетния период не са извършвали дейност
– юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които към 31 декември надвишават поне 1 от следните показатели – активи 1 000 000 лева, приходи от стопанска и нестопанска дейност 2 000 000 лева, обща сума на получените през текущата година финансирания и неусвоени към 31 декември на текущата година финансирания, получени през предходни отчетни периоди – 1 000 000 лв.
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност и извършващи посредничество при международно осиновяване по чл. 116 от Семейния кодекс
Консолидираните финансови отчети и годишните финансови отчети на предприятията, включени в консолидацията, подлежат на независим финансов одит.

Съставянето и одитирането на финансовите отчети и докладите за дейността за 2015 г. се извършват по реда на отменения Закон за счетоводството.

10. Публикуване на годишен финансов отчет, консолидиран финансов отчет, годишен доклад – до 30 юни на следващата година
– търговците по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър
– юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност – чрез заявяване за вписване и предоставянето им в Централния регистър при Министерството на правосъдието
– всички останали предприятия – чрез икономическо издание или чрез интернет (в този случай трябва да се осигури свободен безплатен достъп за поне 3 години от датата на публикуването им)
Когато финансовият отчет е заявен за публикуване в срок и има отказ за публикуване, и в 14-дневен от влизането в сила на отказа е подадено повторно заявление за публикуване, се смята, че финансовият отчет е подаден в срок
Годишните финансови отчети и докладът за дейността се публикуват във вида и с текста, въз основа на които регистрираният одитор е изразил становището си. На публикуване подлежи и пълният текст на одиторския доклад
Годишният финансов отчет на предприятие майка, което изготвя консолидиран финансов отчет, се публикува едновременно с консолидирания финансов отчет на групата заедно с годишните доклади по глава седма към тях
Предприятие майка, което е едновременно и дъщерно предприятие и съгласно приложимите счетоводни стандарти не е задължено да съставя консолидиран финансов отчет, публикува на български език в срок до 30 юни консолидиран финансов отчет и консолидиран доклад за дейността, изготвени от предприятието майка. Когато предприятието майка е регулирано от законодателството на трета държава, консолидираният финансов отчет се заверява от одитори или одиторски дружества, които извършват одит съгласно законодателството на държавата, приложимо към предприятието майка.
Заедно с годишния финансов отчет акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, публикуват и информация за предложението на органа на управление за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година.
Малките предприятия, които не подлежат на задължителен независим финансов одит, могат да не публикуват своите отчети за приходите и разходите и докладите за дейността
Едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и бюджетните предприятия, не са длъжни да публикуват финансовите си отчети

11. Годишен доклад за дейността
Освободени от подаване на този доклад са всички Микропредприятия и малките предприятия (с изключение на инвестиционните дружества и финансовите холдингови дружества), които не подлежат на задължителен независим финансов одит, при условие че информацията относно придобиването на собствените им акции, изисквана от чл. 187д от Търговския закон, е оповестена в приложението към годишния финансов отчет или в бележка под линия към съставения счетоводен баланс.
Минималната информация, която предприятията трябва да предоставят в доклада е:
– обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено
– анализ на финансови и нефинансови основни показатели за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност, включително информация по въпроси, свързани с екологията и служителите; при изготвяне на анализа в доклада за дейността могат да се включат препратки към сумите на разходите, отчетени в годишните финансови отчети, и допълнителни обяснения във връзка с тях
– всички важни събития, които са настъпили след датата, към която е съставен годишният финансов отчет
– вероятното бъдещо развитие на предприятието
– действията в областта на научноизследователската и развойната дейност
– информация за придобиване на собствени акции
– наличието на клонове на предприятието
– използваните от предприятието финансови инструменти, а когато е съществено за оценяване на активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат, се оповестяват и целите и политиката на предприятието по управление на финансовия риск, включително политиката му на хеджиране на всеки основен тип хеджирана позиция, за която се прилага отчитане на хеджирането; експозицията на предприятието по отношение на ценовия, кредитния и ликвидния риск и риска на паричния поток
В своя доклад за дейността трябва да включат декларация за корпоративно управление съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа следните:
– предприятия, чиито прехвърлими ценни книжа са допуснати до търговия на регулирания пазар в държава – членка на Европейския съюз
– кредитни институции
– застрахователи и презастрахователи
Декларацията за корпоративно управление може да се представи като отделен доклад, публикуван заедно с доклада за дейността или документ, който е обществено достъпен на интернет страницата на предприятието
Големите предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, включват в доклада за дейността си нефинансова декларация (задължителна от 1 януари 2017 г.) съдържаща описание на политиките на предприятиято по отношение на дейността му, осъществявани в областта на екологията, социалните въпроси и тези свързани със служителите, правата на човека, борбата против корупцията, разнообразието и равенството на половете в ръководните органи на предприятията – брой на жени и мъже, възраст, географско разнообразие, образование, професионални качества, религия

12. Доклад за плащанията към правителства
Големите предприятия и предприятията от обществен интерес, извършващи дейност в добивната промишленост или в дърводобива от девствени гори, изготвят и публикуват годишен доклад за плащанията, извършени към правителства, едновременно с годишния доклад за дейността си. Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя от дъщерно предприятие, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. предприятието майка се регулира от законодателството на държава – членка на Европейския съюз;
2. плащанията към правителства, извършвани от предприятието, са включени в консолидирания доклад за плащанията към правителства, изготвен от предприятието майка.
Годишен доклад за плащанията към правителства не се изготвя, в случай че за един отчетен период е извършено еднократно плащане или поредица от свързани плащания в размер до 195 600 лв.
В годишния доклад за плащанията към правителства не се включват плащания по проекти на стойност до 195 600 лв.

13. Съставители на финансови отчети
– отчетите на едноличните търговци, които водят едностранно счетоводство и микропредприятията, които не са осъществявали дейност през отчетния период могат да се съставят от собствениците или съдружниците на тези предприятия. Под „не са осъществявали дейност“ се разбира предприятието да няма нито 1 стотинка приходи, нито 1 стотинка разходи. Наличието на банкова сметка автоматично изключва такава възможност.
– за всички останали случаи изискванията към съставителите на финансови отчети или управляващите и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват финансовите отчети са:
1. висше счетоводно-икономическо образование с магистърска степен и 2 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
2. висше счетоводно-икономическо образование с бакалавърска степен и 3 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
3. висше счетоводно-икономическо образование със степен „професионален бакалавър“ и 4 години стажв областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
4. друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, или
5. средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител

Задължително е съставителят на финансовия отчет да е в трудови, служебни или облигационни отношения с предприятието.

Допълнително задължително изискване е съставителя на финансовия отчет да не е осъждан за кражба, грабеж, присвояване, измама, изнудване, вещно укривателство, унищожаване и повреждане, злоупотреба на доверие, престъпление против стопанството (виж глава пета и по глава шеста, раздел I от Особената част на Наказателния кодекс).

Професията на счетоводителя на първо място изисква най-високи морални качества, напълно несъвместими с което и да е от посочените по-горе престъпления.

Законът за счетоводството не дава възможност за реабилитация или опрощаване. Така лице, което е извършило някое от посочените по-горе престъпления, е лишено завинаги от правото да бъде съставител на финансови отчети. Презумпцията е, че който е способен веднъж да открадне, да измами, да изнудва, да злоупотребява с доверие и т.н., най-вероятно ще го направи отново.

Санкции във връзка със съставянето ни финансовите отчети:
1. за който възложи съставяне на финансови отчети на лице, което няма право – глоба от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
2. за лице, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията – глоба в размер от 500 до 3000 лв. На счетоводно предприятие, което състави финансов отчет, без да отговаря на изискванията, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
3. за който е задължен и не състави финансов отчет – глоба в размер от 500 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер
4. за който е задължен и не публикува финансов отчет – глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. При повторно нарушение в рамките на 1 година след наказателното постановление, наказанието е в двоен размер

Наказателните постановления се налагат от министъра на финансите или оправомощени от него длъжностни лица след акт на органите на Национална агенция за приходите. Източник: Alexander Todorov Network

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: