Възнаграждение за неотработени часове при сумарно отчитане

Въпрос:  Как се определя възнаграждението за установените неотработени часове при сумарно отчитане на работното време?

Основно задължение на работодателя е така да организира работата, че да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на уговорената с трудовия договор работа (чл. 127, ал. 1, т. 1 от КТ).
Работодателят може по реда на чл. 142, ал. 2 от КТ да установява сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Отработеното работно време се отчита в края на отчетния период. Няма пречка през едни месеци продължителността на отработеното време да е по-голяма от нормалната, а през други – по-малка, но в края на периода трябва да е отработено цялото календарно работно време. Ако в края на отчетния период се окаже, че е отработено време, то се счита, отчита и заплаща с увеличение като положен извънреден труд. Ако е допуснато “недоработване”, това означава, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигурява работа. Поради това “недоработените” часове представляват и трябва да се заплатят като престой по вина на работодателя. Ако обаче “недоработването” е по вина на работника или служителя, за тези часове не му се полага заплащане (чл. 267, ал. 2 от КТ). Източник: Гошо МУШКАРОВ – д-р по икономика