ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)при доставки от държавен съдебен изпълнител

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 28/05/2014

seo_consultaciii_w-seo

3_153/17.01.2014 г. 

ЗДДС, чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „о”;

ЗДДС, чл. 9, ал. 1;

ЗДДС, чл. 25, ал. 2 и ал. 7;

ЗДДС,чл. 113, ал. 1, ал. 3, т. 1 и ал. 4;

ЗДДС,чл. 119

Според изложеното в запитването Районен съд – гр….. е регистриран по ЗДДС, считано от 01.10.2013 г.

Във връзка с приложението на ЗДДС са поставени следните въпроси:

1. Кога възниква данъчното събитие за внесените авансови суми за държавни такси от взискателите по изпълнителни производства на държавен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело и за всички принудителни изпълнителни действия /запори, възбрани, описи, публични продани/:

– на датата на авансовата вноска;

– на датата на разпореждането на държавния съдебен изпълнител за образуване на изпълнителното производство или

– на датата на образуване на изпълнителното производство?

2. Кога възниква данъчното събитие за събраните принудително суми и разпределени с постановление на държавен съдебен изпълнител по чл. 460 от ГПК, а именно: от датата на внасянето им, от датата на разпределението им или от датата на разгласяване на разпределението?

3. Имат ли задължение и къде е указано това да се изпращат фактурите, издадени с начислен ДДС на съдебните адреси на юридическите лица или е необходимо същите да бъдат предоставени при поискването им?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.)изразяваме следното становище:

С промените, направени с ДВ, бр. 54 от 2012 г. в ЗДДС, услугите, предоставяни от държавен съдебен изпълнител – от услуги извън обхвата на закона, считано от 01.01.2013г. вече са в обхвата на ЗДДС. Предвид, че тези услуги не попадат в изрично изброените изключения в Глава четвърта „Освободени доставки и придобивания”, същите са облагаема доставка, извършвана от държавен орган в качеството му на орган на държавна власт.

Съгласно чл. 65 от Закона за съдебната власт всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка. По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея е данъчно задължено лице по закона. Районният съд, към който са и държавните съдебни изпълнители, в качеството му на държавен орган, е данъчно задължено лице за услугите, посочени в чл. 3, ал. 5, т. 1, букви от „а” до „о” от ЗДДС. От датата на регистрация по ЗДДС за районния съд възниква задължение за начисляване на данък по чл. 86 от закона.

Държавните такси (прости и пропорционални) по своята същност и естество представляват заплащане за предоставена услуга от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, които постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.

Услуга по смисъла на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство /чл.8 от ЗДДС/. По силата на чл. 9, ал. 1 от закона доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Таксите по Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по естеството си представляват възнаграждение за извършена услуга. В този смисъл събраните принудително суми по изпълнителните дела не представляват доставка на услуга по смисъла на ЗДДС, а такава е налице само по отношение на дължимите такси.

Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС при доставка на услуга данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС пояснява, че услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Независимо от това, по силата на ал. 7 от същата правна норма, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.

На датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от закона.

За регистрирано по ЗДДС лице на основание чл. 113, ал. 1 от закона възниква задължение за издаване на данъчен документ – фактура за извършената от него облагаема доставка на услуга или при получаване на авансовото плащане преди това. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл. 113, ал. 4 от закона). Същата се издава най-малко в два екземпляра – за доставчика и за получателя и следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 79, ал. 7 от ППЗДДС оригиналът на фактурата/известието се предоставя на получателя по доставката. Регистрираният по ЗДДС районен съд освен издаването на фактура, издава и дебитно и/или кредитно известие към фактурата, когато има изменение на данъчната основа. При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки – кредитно известие. Разпоредбите на чл. 115 и чл. 116 от ЗДДС определят реда и условията, при които се издават дебитно/кредитно известие и в кои случаи данъчният документ се счита за погрешно съставен.

Следва да се има предвид, че издаването на фактура не е задължително за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице (чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС). В тези случаи регистрираното по ЗДДС лице съставя отчет за извършените продажби по реда на чл. 119 от закона, който съдържа визираната в чл. 112, ал. 3 от ППЗДДС обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

Дневникът за продажби по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС съдържа информация за всички издадени от регистрираното лице данъчни документи и отчети за извършени продажби за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Предвид указаното в чл. 5, ал. 2 от закона, че парите в обращение, използвани като платежно средство не са стока следва, че движението на парични средства извън тези, представляващи държавни такси не се третират като обект на облагане по ЗДДС и не следва да се отразяват в дневника за продажби. Не се отразяват в дневника за продажби и документите, издадени от държавния съдебен изпълнител при публична продан по реда на чл. 131 от ЗДДС и чл. 83 от ППЗДДС.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: