ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

Осигуряване на наети лица.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax на 07/10/2013

2

2

I. Осигуряване на работници и служители, наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец

1. Възникване на задължението за осигуряване на работещите по трудови правоотношения

Работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство (фонд „Общо заболяване и майчинство“), инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт(фонд „Пенсии“), трудова злополука и професионална болест (фонд „Трудова злополука и професионална болест“) и безработица (фонд „Безработица“) на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

Осигуряването възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й /чл. 10, ал. 1 от КСО/.

За да се счита едно лице за осигурено и да има право на парични обезщетения и помощи, предвидени в КСО, е необходимо да са налице едновременно две условия:

  • да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване;
  • да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение /получено, начислено но неизплатено или неначислено/,

Не се считат за осигурени работниците и служителите, за които денят на встъпване в длъжност по трудовото правоотношение съвпада с първия ден от периода на временната неработоспособност. Не се считат за осигурени и тези, които от първия ден на встъпването си в длъжност излизат в неплатен отпуск по реда на чл. 160 от Кодекса на труда или други платени отпуски по специални закони аналогични на тези от КТ. В тези случаи лицата не се считат за осигурени до изтичането на разрешения отпуск.

Работниците и служителите, които са поискали платен годишен отпуск от първия ден на встъпването си в длъжност, се считат за осигурени.

2. Осигурителен доход за работниците и служителите

Осигурителният доход за работниците и служителите включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и неначислените възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигуряването на работниците и служителите е върху определените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, а за лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат не по-малко от минималната работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Минималният осигурителен доход за работниците и служителите зависи от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група, в която попада длъжността на осигуреното лице.

Максималният осигурителен доход за 2013 г. е определен в размер на 2200 лв.

3. Определяне на основна икономическа дейност с цел прилагане на минимални осигурителни доходи

Определянето на основната икономическата дейност на осигурителите с оглед определянето на минималните осигурителни доходи се извършва съобразно преобладаващия брой заети лица по трудово правоотношение.
За определянето на квалификационната група на осигурените е необходимо да се определи осемзначния цифров код на единичната група професии. При невъзможност това да бъде направено, се определя само класа от Националната класификация на професиите и длъжностите на осигурените означен с еднозначния цифров код.

Съгласно Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, когато осигурителят осъществява две или повече дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В тези случаи не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя т. е. заетите в спомагателните дейности. Спомагателни дейности са тези, които съществуват единствено за да подпомагат извършването на основната икономическа дейност на осигурителя. Такъв характер имат счетоводната, транспортната и складовата дейност, снабдяване, продажби, ремонт и поддръжка и др.

При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности, основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор.
Икономическата дейност на осигурителя, с оглед определянето на минималния осигурителен доход на заетите лица, се определя в края на календарния месец. В броя на осигурените лица се включват всички заети през месеца вкл. напусналите, новопостъпилите или преминалите от една дейност в друга. При преминаване на осигурени лица от една икономическа дейност на осигурителя към друга, когато той извършва няколко дейности, работниците и служителите се отнасят към дейността, в която работят в края на месеца.

В случаите, в които длъжността на осигурено лице се променя през календарния месец размера на минималния осигурителен доход се изчислява пропорционално на отработените дни за всяка длъжност.

Когато осигурените лица работят по трудови правоотношения на повече от едно място минималните осигурителни доходи се определят при всеки осигурител поотделно в зависимост от отработеното време от осигуреното лице.

При съвместяване на повече от една длъжност, при един осигурител, на осигуреното лице се определя кода на длъжността с най-голям относителен дял във времето. Следва да се има предвид, че при съвместяване на длъжности приоритет имат тези които са свързани с производството пред тези които са свързани с търговия, транспорт или услуги. При комбиниране на задължения изискващи квалификация с различни равнища на образование и с различен стаж, приоритет имат професиите с най-висока степен на квалификация.

При липса на достатъчно информация за отнасяне на дадена длъжност към определена единична група професии тя се класифицира към група ”други некласифицирани другаде”.

4. Работници и служители, за които не се прилагат минималните осигурителни доходи

Размерът на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за работниците и служителите от бюджетния сектор не се прилага.

По смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството „Бюджетни предприятия“ са държавните и общинските органи, техните структурни единици и всички икономически обособени лица, прилагащи бюджети, бюджетни сметки, извънбюджетни сметки и фондове по смисъла на Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети, както и държавните фондове и институции по задължителното обществено, здравно и друго осигуряване, държавните висши училища, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио и други лица и структурни единици, чиито сметки и операции се включват от Министерството на финансите в консолидираната фискална програма.

5. Минимален осигурителен доход за работниците и служителите, които не са отработили пълното работно време през календарния месец

Минималният месечен осигурителен доход се изчислява съобразно разпоредбите на ал. 2, 3 и 4 към чл. 1 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.

Осигуряването за работещите по трудови правоотношения се осъществява върху получените, начислените и неизплатени и неначислените брутни трудови възнаграждения и възнагражденията за платени отпуски по Кодекса на труда, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономически дейности.

В така посочените възнаграждения, с оглед определянето на минималния осигурителен доход, не се включват сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски.

Платени отпуски по смисъла на Кодекса на труда са тези по чл. 155, чл. 156, чл. 157, чл. 159 ,чл. 161 , чл. 162, чл. 166 , чл. 168 чл. 169, чл. 170, чл. 319 от КТ.

Когато лицата не са отработили всичките дни през месеца, или са се намирали в отпуск извън посочените платени отпуски по КТ, осигуряването се осъществява върху минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основна икономическа дейност на осигурителя определен пропорционално на броя на отработените дни през месеца и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО.

В броя на отработените дни, с оглед пропорционалното намаляване на минималния осигурителния доход не се включват дните в неплатен отпуск по КТ и дните, за които лицата са получили обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане или отглеждане на дете.

Осигуряването се осъществява върху определените минимални осигурителни доходи по икономически дейности и групи професии и в месеците, в които е изплатен, начислен или неначислен само аванс.

Когато трудовите възнаграждения на работниците и служителите са по-високи от минималните осигурителни доходи, осигуряването се осъществява върху изплатените, начислени и неизплатени или неначислените възнаграждения.

6. Доходи на работниците и служителите, които не подлежат на осигуряване

Не подлежат на осигуряване следните изплатени суми на работниците и служителите:

  • дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт размер (в сила от 01.03.2012 г.), пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения;
  • стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;
  • стойността на безплатната храна, предоставена в натура на членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, на риболовците за дните на улов, а на водолазите – и за дните при спускане под водата, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните и здравните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и екипите по кръвонабиране;
  • стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт. Тази разпоредба изисква получаването на такова облекло да е изрично предвидено в нормативен акт /закони и нормативни актове по прилагането им – правилници, наредби, ПМС и инструкции/ за да не се дължат вноски за ДОО.
  • стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор. Когато същите се предоставят по силата на вътрешни разпоредби на предприятията, осигурителните вноски са дължими. Когато са изплатени пари за специално работно облекло и лични предпазни средства осигуряването е задължително.
  • сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;
  • обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

Не подлежат на осигуряване паричните обезщетения за временна неработоспособност или бременност и раждане и отглеждане на дете.

7. Осигуряване, когато осигурените работят по две или повече трудови правоотношения

В случай, че работник или служител работи по повече от едно трудово правоотношение, осигуряването е върху сбора от получените, начислени но неизплатени или неначислени трудови възнаграждения. Когато по първото правоотношение възнаграждението е равно или по-голямо от 2200 лв., доходът, получен при втория работодател не подлежи на осигуряване. Ако възнаграждението по основното трудово правоотношение е по-малко от 2200 лв., то осигуряването по второто трудово правоотношение е върху изплатеното, начислено но неизплатено или неначислено възнаграждение, но не повече от разликата до 2200 лв.

II. Осигуряване на държавните служители

1. Социални рискове, за които се осигуряват държавните служители

Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт. Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт. Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго. Държавният служител има право на задължително социално и здравно осигуряване. Осигуряването на държавния служител става за сметка на съответните бюджети.

Държавните служители са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Осигуряването за държавното обществено осигуряване и за ДЗПО за държавните служители е изцяло за сметка на осигурителите.

Бюджетните организации не внасят осигурителни вноски по сметките на ДОО и ДЗПО, тъй като това се извършва централизирано чрез Министерство на финансите.

2. Осигурителен доход за държавните служители

Осигурителните вноски за държавните служители се дължат върху получените или начислени и неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и са за сметка на държавния бюджет. За държавните служители не се определят минимални осигурителни доходи, както е това при работниците и служителите наети по трудови правоотношения.

Когато държавните служители работят по различни правоотношения и сбора от получените от тях доходи надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход, те следва да декларират размера на получените от тях доходи пред другите осигурители, които ги осигуряват. В случай, че по служебното правоотношение осигуряването е върху максималния месечен осигурителен доход, доходите от другите осигурители не подлежат на осигуряване.

Когато държавните служители получават възнаграждения и суми от средствата за социални разходи осигурителните вноски се дължат върху сбора от получените суми като във всички случаи този сбор не може да бъде по-висок от максималния месечен осигурителен доход. Когато през календарния месец осигурените лица са били неработоспособни към посочените два елемента на осигурителния им доход се прибавя и доходът, от който е изчислено паричното им обезщетение. И в тези случаи трябва да се вземе предвид размера на максималния месечен осигурителен доход определен за съответния период.

3. Доходи на държавните служители, които не са част от осигурителния доход

За държавните служители не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:

  • дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт размер (в сила от 01.03.2012 г.), пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения;
  • стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт;
  • стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор;
  • обезщетенията по § 71 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител;
  • обезщетенията по чл. 61 , 78 , чл. 81б, ал. 4, т. 1 и 2 , чл. 100, ал. 4, чл. 104, чл. 105, ал. 3 , чл. 106, ал. 3 и 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител.

III. Осигуряване на съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората на Висшия съдебен съвет

1. Социални рискове, за които се осигуряват съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората на Висшия съдебен съвет

Назначаването на съдиите, прокурорите, кандидатите за младши съдии и младши прокурори, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората на висшия съдебен съвет става по силата на административен акт по Закона за съдебната власт.

Съдиите, прокурорите, кандидатите за младши съдии и младши прокурори, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората на висшия съдебен съвет са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, т. е. за тях се дължат вноски в четирите фонда на ДОО.

Задължителното социално осигуряване на съдиите, прокурорите, кандидатите за младши съдии и младши прокурори, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората на висшия съдебен съвет се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.

2. Осигурителен доход за съдиите, прокурорите, кандидатите за младши съдии и младши прокурори, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората на висшия съдебен съвет

Съдиите, прокурорите, кандидатите за младши съдии и младши прокурори, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората на висшия съдебен съвет са осигурени върху получените или начислени и неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. За тях не се определят минимални осигурителни доходи, както е това при работниците и служителите наети по трудови правоотношения. Елемент на осигурителния доход са получаваните или начислявани суми от средствата за социални разходи.

3. Доходи на съдиите, прокурорите, кандидатите за младши съдии и младши прокурори, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората на висшия съдебен съвет, които не са част от осигурителния доход

За съдиите, прокурорите, кандидатите за младши съдии и младши прокурори, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората на висшия съдебен съвет не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху възнагражденията по чл. 231 и обезщетенията по чл. 225, 226, чл. 277, ал. 3 и чл. 354 от Закона за съдебната власт.

IV. Осигуряване на военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за МВР и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО

1. Социални рискове, за които се осигуряват военнослужещите, държавните служители по Закона за МВР и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО 

Военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица т. е. за тях се дължат вноски в четирите фонда на ДОО. Трудът на военнослужещите държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО при пенсиониране се зачита за първа категория.

Задължителното социално осигуряване на военнослужещите, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО, са за сметка на републиканския бюджет.

2. Осигурителен доход за военнослужещите, държавните служители по Закона за МВР и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО

Военнослужещите, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО са осигурени върху получените или начислени и неизплатени брутни месечни възнаграждения по тези правоотношения, но върху не по-малко от минималната работна заплата и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. За тях не се определят минимални осигурителни доходи, както е това при работниците и служителите наети по трудови правоотношения. Елемент на осигурителния доход са получаваните или начислявани суми от средствата за социални разходи.

3. Доходи на военнослужещите, държавните служители по Закона за МВР и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО, които не са част от осигурителния доход

За военнослужещите, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция “Национална сигурност”, както и лицата по чл. 69, ал. 6 от КСО не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху:

  • обезщетенията по чл. 158, ал. 2, чл. 168, чл. 172, ал. 1, чл. 173, 199, чл. 227, ал. 1 – 5, чл. 229, ал. 1, чл. 232, чл. 233, ал. 1 и 5, чл. 294 и паричните средства по чл. 226з, сумите, изплатени за храна, доволствия, облекло и порционни пари по чл. 224, чл. 286, ал. 1 и чл. 298, ал. 1 и 2, както и за парични или предметни награди по чл. 240, ал. 1 – 4 и чл. 288, за пътуване по чл. 226 и за транспортни разходи по чл. 229, ал. 2 и компенсационни суми по чл. 226в, ал. 1 и чл. 298а, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и обезщетенията по чл. 98, ал. 1, сумите за пътуване по чл. 103, ал. 4 и за парични или предметни награди по чл. 126, 128, 133, 134 и чл. 135, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет с Постановление № 46 на Министерския съвет от 2010 г.
  • възнагражденията по чл. 234, ал. 3 и обезщетенията по чл. 204, ал. 4, чл. 212, ал. 4, чл. 247, 252, 254 и 255 и сумите по чл. 203, ал. 5, чл. 204, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 208, ал. 1, чл. 210, чл. 212, ал. 6, чл. 214, чл. 215, ал. 2, чл. 216 и чл. 252, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи;
  • сумите и доволствията по чл. 74, ал. 1 – 4, разноските по чл. 76, компенсационните суми по чл. 81, стойността на паричните и/или предметните награди при условията и до размерите по чл. 86 и 87, възнагражденията по чл. 99, ал. 4 и обезщетенията по чл. 112, 117 и 119 – 120 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“; сумите и доволствията по чл. 23, ал. 1-7, компенсационните суми по чл. 25 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

V. Осигуряване на членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията

1. Социални рискове, за които се осигуряват членовете на кооперации

Осигуряването на членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, на основание чл. 4, ал. 1, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), се отнася за всички членове на кооперации, независимо дали упражняват трудова дейност по сключени договори за възлагане или по възлагателни протоколи на общото събрание или на други органи, съобразно устава и приетите правила за работата на кооперацията, както и за кооператорите, на които са възложени функции по управление и контрол – председател, членовете на управителния и контролния съвет. В сила от 01.01.2002 г. от тази разпоредба са изключени членовете на кооперации, с които има сключени трудови договори.

Членовете на кооперации са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест, но не се осигуряват за безработица. Тези лица нямат право на парично обезщетение за безработица.

2. Осигурителен доход за членовете на кооперации

Месечният осигурителен доход за членовете на кооперации е полученото брутно възнаграждение, независимо от размера му, без да се приспадат разходи за дейността, но не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За тях не се определят минимални месечни осигурителни доходи по основната икономическа дейност на кооперацията.

Кооперацията се управлява от председател на кооперацията, управителен и контролен съвет. Председателят на кооперацията и членовете на управителния и контролния съвет се избират измежду членовете на кооперацията за срок от 4 години – на основание чл. 20, ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от Закона за кооперациите. Когато тези лица получават възнаграждения за управление на кооперацията, те също се осигуряват по реда, определен за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО.

Когато членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията получават възнаграждения само за дните, през които са участвали в заседания, подлежат на осигуряване в това си качество само за тези дни – също по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО.

VI. Осигуряване на лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор

1. Социални рискове, за които се осигуряват лицата, които работят по втори или допълнителен трудов договор 

Лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО. В тези случаи продължителността на работното време по второто или допълнителното трудово правоотношение няма значение, т. е. дори вторият трудов договор да е сключен за не повече от 5 работни дни или 40 часа месечно, осигуряването за четирите фонда на държавното обществено осигуряване е задължително. Размерите на осигурителните вноски са същите както и по основното трудово правоотношение.

2. Осигурителен доход на лицата, които работят по втори или допълнителен трудов договор

Осигурителният доход за работниците и служителите, които работят по втори или допълнителен трудов договор, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени и неначислените възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Осигуряването на работниците и служителите е върху определените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година, а за лицата, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат не по-малко от минималната работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Минималният осигурителен доход за работниците и служителите зависи от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група, в която попада длъжността на осигуреното лице. Минималният осигурителен доход на работниците и служителите, които работят по втори или допълнителен трудов договор се определя пропорционално на отработените дни или отработените часове и дните или часовете по чл. 40, ал. 5 от КСО.

Максималният осигурителен доход за 2013 г. е определен в размер на 2200 лв.
VII. Осигуряване на управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества

1. Социални рискове, за които се осигуряват

По реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се осигуряват управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества. По този ред се осигуряват контрольорите на дружествата, регистрирани по търговския закон, изпълнителните директори, членовете на съветите на директорите, на управителните и надзорните съвети и др. Осигуряването им възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й /чл. 10 от КСО/.

За да се извършва осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, задължително трябва да е налице вписване в Търговския регистър или в регистър БУЛСТАТ на лицето, което управлява съответното дружество или има съответните правомощия по управлението и контрола му. Такова вписване не се изисква за контрольорите на търговски дружества.

Управителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Те подлежат на задължително осигуряване за всички фондове на държавното обществено осигуряване, независимо от продължителността на договора, получаваното възнаграждение и това дали са осигурени на друго основание. Тези лица са задължително осигурени дори и когато са пенсионери. За да възникне основание за осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е необходимо, не само управителят да извършва трудова дейност, но и да е предвидено в съответен акт на търговското дружество получаване на възнаграждение за това. В случай, че посочените две условия не са едновременно изпълнени основание за осигуряване не възниква.

2. Осигурителен доход

Управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества се осигуряват върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход определен в Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

В случай че управителите не работят през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни през месеца, включително дните, за които е изплатено възнаграждение по чл. 40, ал. 5 от КСО.

Когато управителите получават суми от средствата за социални разходи, върху тях се дължат осигурителни вноски в размерите определени за фонд “Пенсии”. Тези вноски се дължат и когато сумите от социалните разходи са само начислени и не са изплатени.

VIII. Осигуряване на лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията

1. Социални рискове, за които се осигуряват лицата, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания

На основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7 на ал. 1 от чл. 4 на КСО и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, получаващи доходи.

Разпоредбата се прилага в случаите, когато в резултат на избора не е възникнало трудово или служебно правоотношение.

По реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО следва да се осигуряват и лицата, които са на изборни длъжности във фондациите и дружествата, които не са регистрирани по Търговския закон.

2. Осигурителен доход за лицата, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания

Лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО се осигуряват върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, на основание Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В случаите, когато се получават възнаграждения само за участие в заседания, осигурителните вноски се дължат върху полученото възнаграждение, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход, изчислен пропорционално на броя на дните, за които е изплатено възнаграждение.

IX. Осигуряване на специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето
На основание чл. 4, ал. 1, т. 9 от КСО лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са задължително осигурени специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето.

Специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност, се осигуряват върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната.

Осигурителният стаж и осигурителният доход на специализантите се установяват с подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице”.
X. Осигуряване на работниците и служителите, работещи до 5 дни или до 40 часа през календарния месец

1. Социални рискове, за които се осигуряват работещите до 5 дни или до 40 часа през календарния месец

Работниците и служителите наети по трудови правоотношения за работа до 5 дни или до 40 часа месечно се осигуряват на основание чл. 4, ал. 2 от КСО. Те са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, т.е. за тази категория лица осигурителните вноски се внасят във фонд “Пенсии” и фонд “Трудова злополука и професионална болест”. Те не са осигурени за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд “Безработица”.

За наетите до 5 дни или до 40 часа в месеца осигуряването е в зависимост от категорията труд по която работят лицата. Учителите, наети до 5 дни или до 40 часа в месеца, се осигуряват и за учителски пенсионен фонд.

Условието за осигуряване за фонд “Пенсии” и фонд “Трудова злополука и професионална болест” е лицата да работят само до 5 дни или 40 часа в календарния месец поотделно при всеки от работодателите при които са наети. Осигуряването се извършва по този ред независимо от размера на възнаграждението по всяко от правоотношенията.

2. Осигурителен доход за работещите до 5 дни или до 40 часа през календарния месец

Работниците и служителите наети по трудови правоотношения за работа до 5 дни или до 40 часа месечно са осигурени върху получените, начислени, но неизплатени или неначислени месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Размерът на минималният осигурителен доход зависи от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група професии, в която се класифицира длъжността на осигуреното лице.

Минималните осигурителни доходи се изчисляват пропорционално на отработените дни или часове, в зависимост от начина, по който работят лицата.

Размерът на минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за работниците и служителите от бюджетния сектор не се прилага.

Когато работещите до 5 дни или 40 часа в месеца получават парично обезщетение за временна неработоспособност поради трудова злополука това обезщетение не се взема предвид, когато се определя минималния осигурителен доход. Получените или начислени средствата за социални разходи, които подлежат на осигуряване, не се вземат предвид при определянето на минималния им осигурителен доход.

В случай, че работник или служител работи по повече от едно трудово правоотношение до 5 дни или 40 часа, осигуряването се осъществява върху сбора от получените, начислени, но неизплатени или неначислени трудови възнаграждения.

На осигуряване за фонд “Пенсии” подлежат и средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко и на работниците и служителите наети по трудови правоотношения за не повече от 5 работни дни или 40 часа през календарния месец.

3. Доходи, които не подлежат на осигуряване за работниците и служителите наети по трудови правоотношения за не повече от 5 работни дни или 40 часа през календарния месец

Не подлежат на осигуряване следните изплатени суми на работниците и служителите:

  • дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт размер (в сила от 01.03.2012 г.), пътните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения.
  • стойността на безплатната храна и/или добавките към храната, предоставени в натура по реда на чл. 285 от Кодекса на труда на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда;
  • стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт. Тази разпоредба изисква получаването на такова облекло да е изрично предвидено в нормативен акт /закони и нормативни актове по прилагането им – правилници, наредби, ПМС и инструкции/ за да не се дължат вноски за ДОО.
  • стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор.
  • сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;
  • обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от Кодекса на труда, § 118 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: