ACTIVE CONSULT – Accounting & Tax

Accounting & Tax Consulting, Staff Leasing , Business Solutions

  • Винаги правилни решения !

    www.activeconsult.net
    office@activeconsult.net
    Phone: +359 2 974-33-32
    Mobile: +359 895 10-18-18
    Address: 133 Tzarigradsko shose Blvd., Sofia, Bulgaria

  • Търсене по категория или дума ?

  • Последни публикации:

НАП стартира „единна данъчно-осигурителна сметка“ за публичните вземания.

Posted by Active Consult Ltd. - Accounting & Tax в 28/12/2012

safe_image.php

От 2013 г. Националната агенция по приходите (НАП) пуска в действие „единната данъчно-осигурителна сметка“ за интегрално управление и събиране на публичните задължения. Новата система ще намали административната тежест за бизнеса и гражданите, тъй като различните плащания към фиска ще се осъществяват с единно платежно нареждане към една обща банкова сметка и вече няма да бъде необходимо да правят голям брой отделни платежни операции. Заедно с това обаче се намалява до минимум и възможността определени задължения да останат неизпълнени, тъй като системата автоматично ще насочва постъпващите средства към покриване най-напред на по-старите задължения, чиято давност изтича по-скоро.
До момента всяко плащане се извършваше с отделно нареждане, в което длъжникът изрично посочва кое свое задължение иска да погаси. По този начин системата позволяваше например длъжникът да плати данъка за притежаван от него лек автомобил, който планира да продаде, без обаче да обръща внимание на възникнали преди това задължения за осигурителни вноски, дължими към Държавното обществено осигуряване (ДОО) подлежащи на плащане с отделно нареждане. По този начин съществуваше възможност за „избирателно“ погасяване на такива публични задължения, които длъжникът е решил, че има интерес да плати (в случая – данъка за автомобила, чието погасяване е необходимо за извършване на продажбата) и за пренебрегването на други задължения, които се отлагат във времето и накрая могат да се погасяват по давност.
„Единната сметка“, която започва да действа от 01.01.2013 г., е насочена към интегрираното управление на всичките публични задължения на лицето – за данъчни и осигурителни вноски, глоби, конфискации, такси, митни сборове и други. Задълженията се нареждат в „единната сметка“ хронологично по тяхното възникване и съобразно срока за погасяването им. „Избирателното“ плащане на предпочетени от длъжника задължения вече няма да бъде възможно, тъй като системата ще насочва преводите автоматично към онези задължения от сметката, за които остава най-малко време преди да се погасят по давност. В горния пример с неизплатените осигурителни вноски и данъка за лекия автомобил системата ще насочи част от получения превод първо към погасяване на по-старите задължения за осигурителни вноски и едва след това – ако останат средства – ще ги насочи към погасяване на данъка за автомобила. По този начин продажбата фактически ще бъде блокирана, докато лицето не покрие и своите по-стари задължения.
Важно е да се отбележи, че по отношение на публичните задължения, възникнали до края на 2007 г., механизмът на „единната данъчно-осигурителна сметка“ ще започне да се прилага от 01.01.2014 г. – независимо дали е изтекла погасителната давност за тези задължения. В тази връзка напомняме, че погасителната давност не се прилага служебно – след нейното изтичане длъжникът трябва да се позове изрично на нея, за да се спре изпълнението върху старото му задължение и същото да се отпише от неговата сметка.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), „публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати“. При това положение например данък върху доходите на физическите лица от 2006 г., който е трябвало да се плати през 2007 г., се погасява по давност на 01.01.2013 г. Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), „административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба“, освен ако междувременно е образувано изпълнително производство за принудително събиране на глобата. Ал. 2 от цитираната разпоредба пояснява, че „давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието“.
Чл. 172 от ДОПК урежда случаите, в които давността се спира или се прекъсва. Спирането на давността е период, в който тя временно не тече: при започване на производство за установяване на вземането; при спиране изпълнението на акта, с който е установено вземането; при обжалване на акта; при разсрочване или отсрочване на плащането; при образуване на наказателно производство, от което зависи установяването или събирането на задължението. Прекъсването на давността е събитие, което заличава изтеклата част от давността и от тук нататък започва да тече нов давностен срок. Давността се прекъсва с издаването на акт за установяване на вземането или с предприемането на каквито и да било действия по принудителното изпълнение. Ако обаче актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
Важно е също така да се има предвид, че съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК, „с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 01 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността“. Абсолютният 10-годишен давностен срок не се прилага за задължения, които са отсрочени или разсрочени. Сходна е и уредбата по ЗАНН (чл. 82, ал. 3), според която административното наказание „глоба“ не се изпълнява, ако е изтекъл 3-годишен срок от неговото налагане – освен ако междувременно не е образувано изпълнително производство.
Съгласно чл. 173 от ДОПК, „вземанията се отписват, когато са погасени по давност“ и повече не могат да бъдат събирани принудително от данъчната администрация. Същевременно обаче, съгласно чл. 174 от ДОПК, „не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173“. Следователно, задължените лица трябва да следят сами за изтичането на давността и да се позовават изрично на нея, ако бъдат предявени претенции срещу тях за погасени по давност дългове. Позоваването на давността става писмено – с възражение за изтекла давност, с искане за отписване на погасените по давност дългове или с жалба срещу опит на данъчната администрация да събере погасеното по давност вземане. Полезно е в тази връзка да се знае, че съгласно чл. 109, ал. 1 от ДОПК, „не се образува производство за установяване на задължения за данъци (…), когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация“. За изтичането на срока по чл. 109 от ДОПК задължените лица не трябва да следят сами – доколкото същият е преклузивен и задължава данъчната администрация сама да се въздържа от образуването на такива производства. Ако все пак обаче такова производство бъде образувано, привлеченото към отговорност лице винаги може да се позове на този срок и да спре производството поради неговата законова недопустимост.
Всеки може да направи справка за наличните задължения по своята „единна данъчно-осигурителна сметка“ в териториалното поделение на НАП по своята адресна регистрация, а така също – в официалната страница на НАП в internet – чрез Персонален идентификационен код (ПИК) или чрез Квалифициран електронен подпис (КЕП). Всеки може да получи ПИК безплатно в териториалните поделения на НАП – лично или чрез свой пълномощник.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

 
%d блогъра харесват това: