Работни и почивни дни през 2016 година.

За 2016 година има общо 251 работни дни

Януари П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 20 работни дни	Февруари П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 21 работни дни	Март П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 22 работни дни	Април П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30   20 работни дни
Май П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 19 работни дни	Юни П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 22 работни дни	Юли П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни	Август П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 23 работни дни
Септември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 20 работни дни	Октомври П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни	Ноември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 21 работни дни	Декември П В С Ч П С Н 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 21 работни дни

Най-после среща с депутатите в НС по спорния законопроект за адвокатурата

Тази седмица се състоя среща в Народното събрание във връзка със спорния законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.

Пред депутатите своите становища против внесения законопроект представиха: Паунита Петрова от КТ „Подкрепа“,  Варшава Максимова от КНСБ, Ивелин Желязков от Асоциация на индустриалния капитал в България, Добри Митрев от Българска стопанска камара, Милена Ванева и Елеонора Христофорова от Асоциация на банките в България, Кристина Димитрова от Национален съюз на юрисконсултите, Красимир Катранджиев и Теодора Вуцова от Нотариална камара на РБ, Стоян Якимов от Камара на частни съдебни изпълнители,  Васил Тодоров от Българска търговско промишлена палата и Борислав Димитров от Български Хелзинкски комитет.

От счетоводните организации участваше Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия, като становище представи Катя Крънчева.

Всички присъстващи организации изложиха отново мотивираните си възражения против спорния законопроект. Те се противопоставиха на това, че с предложените промени се прави опит да се монополизират дейности, извършвани от различни професии в полза на адвокатите. Всички са категорични, че предложенията противоречат на Конституцията, на други нормативни актови, а така също и на европейското право. Изразени бяха притеснения, че в страната ще настъпи пълен хаос, ако промените бъдат приети в този им вид. Даването на неограничен достъп до ГРАО и регистъра за българските документи за самоличност на 13 000 български адвокати, както и на знайни и незнай чужди адвокати от другите държави-членки на ЕС е въпрос на национална сигурност. Всички организации настояха проектозаконът незабавно да се оттегли. Против законопроекта са се произнесли и Върховната касационна прокуратура и Националният съвет за тристранно сътрудничество.

След като изслушаха аргументите, изказвания направиха депутати, някои от които са вносители на спорния законопроект.

Емил Димитров – Ревизоро от Патриотичен Фронт, един от вносителите на законопроекта призна, че вместо да защитят обществения интерес, народните представители е напълно възможно да се озоват в ролята на адвокати на 13 000 адвокати в държавата. Той се разграничи от авторство на спорните текстове и разказа как е станал вносител:„Председателката на Висшия адвокатски съвет Ралица Негенцова донесе текстовете в кабинета на Цецка Цачева. Няколко колеги обявихме, че ще подпишем, но изразихме резерви. Поискахме уверение, че по проекта ще има дебат и ще бъде съгласуван с всички заинтересувани и засегнати“.

След това Димитров заяви: „Не желая да създавам проблеми, а искам да участвам в решаването им. Имаме готовност да оттеглим подкрепата си за измененията в Закона за адвокатурата, ако всички не седнат на масата и не обсъдят различията си“. „Ще има промяна на текстовете. Не може 13 хиляди адвокати да се противопоставят срещу цялото общество.“ допълни той.

„В този вариант няма да подкрепим закона“, обяви депутатът Четин Казак от ДПС, който също е от вносителите на законопроекта.

Четин Казак също подчерта, че не е автор на текстовете. „Адвокатурата има право да реши своите проблеми. Но трябва диалог и взаимно зачитане на интересите, вместо гилдиите да се надпреварват кой ще предизвика по-голям медиен отзвук. Последното, което искаме е Народното събрание да стане арена за мерене на силите между адвокатурата и останалите гилдии“, заяви той. Казак отправи апел спорещите да седнат на една маса. „Да престанем с противопоставянето, ако някои текстове в проекта останат в този си вид, няма да ги подкрепим“, каза депутатът.

Организациите веднага опонираха на Четин Казак, като обясниха, че всички техни опити да се свържат и да се разберат с представителите на Висшия адвокатски съвет удрят на камък.

Депутатът Свилен Иванов от ГЕРБ, който е един от вносителите на законопроекта, също присъстваше в залата, но не взе отношение. Вместо него, изказване направи депутатът Добромир Проданов от ГЕРБ, който е и адвокат. Той заяви, че те ще търсят подкрепа по законопроекта. В залата липсваше депутатът Данаил Кирилов от ГЕРБ, който също е вносител на законопроекта и шеф на водещата Правна комисия.

От своя страна пък Висшия адвокатски съвет с нелепо решение обяви Денят на Конституцията – 16 април за ден на подкрепа на измененията в Закона за адвокатурата. Любим аргумент на адвокатите е, че не извършват услуги, а конституционна дейност. Но именно в Деня на Конституцията, протест в подкрепа на предложени противоконституционни членове е неадекватно и нагло.

През последния месец парламентът буквално беше залят от становищата на различни организации по проекта за промени в Закона за адвокатурата. Напомняме, че десетки организации внесоха своите остри негативни декларации по спорния законопроект.

Източник: КиК

Подготвя се сериозен ремонт на данъчното законодателство

Въпреки извънредните избори и трудностите при преговорите за сформиране на управленска коалиция се задава сериозен ремонт на данъчното законодателство – това показа проверка на „Сега“. Горещата тема при старта на новия парламент ще бъде сливането на НАП и Агенция „Митници“, като още от сега е ясно, че предложението има подкрепата и на ГЕРБ, и на ДПС. Промени заради наследени проблеми се очакват и в ред други закони – за данъците върху доходите на физическите лица, за хазарта, за местните данъци и такси.

По изготвянето на законопроект за сливането на НАП и Агенция „Митници“ се работи отдавна и усилено, твърдят източниците на „Сега“. Идеята бе част от предизборната програма на ГЕРБ. Подобен законопроект се чакаше и по време на управлението на кабинета „Орешарски“, като изготвянето му се свързваше с депутати от ДПС.

Сливането на двете агенции изисква промени в поне четири закона – за НАП, за митниците, за акцизите и данъчните складове, данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Дори и законопроектът да е готов, сливането на двете агенции е рисково, особено ако се извършва в спешен порядък и може да доведе до срив на приходите в бюджет 2015. Към момента няма официално становище от НАП за замисляната реформа, а синдикатите в митниците се обявиха категорично „против“. Те смятат, че структурните размествания ще са параван за политическо овладяване на двете приходни агенции. Според експерти работата на данъчни и митничари се различава сериозно, особено в териториалните им поделения, и сливането им не е просто въпрос на разместване на численост. Това ще е поредната структурна реформа за НАП, която през 2010 г. вече пое функциите на Агенцията за държавни вземания.

Промени ще има и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Една от вече обявените промени, които се очакват, е премахване през 2015 г. на правилото, според което работодателите спират да удържат авансово данък върху извънтрудовите доходи за последното тримесечие на годината. Това изискване няма как да се промени за последното тримесечие на тази година и хората с извънтрудови доходи със сигурност ще бъдат длъжни да довнасят данък през 2015 година за последните 3 месеца на тази година. Под въпрос при промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица ще бъде и въведеното при предходното НС преотстъпване на данък за хората с минимални доходи. Както „Сега“ писа, ползването на това облекчение е силно затруднено. При приемането му ГЕРБ бе против с аргумента, че не е редно социална политика да се прави през приходната част на бюджета. Евентуална отмяна обаче ще важи за доходите, получени през 2015, а не за тези през 2014 г., разясниха юристи. Не е ясно дали ГЕРБ ще се откаже от идеята си за децентрализация на част от плоския данък към общините – до 2% над сегашните 10%, и ще приеме предложението на общините. Те настояват да получат 2%, но без данъкът да се завишава още от 2015 г.

В пакета с данъчно законодателство при работещо НС със сигурност ще бъде включен и проект за промени в Закона за хазарта. С тях следва да бъде отстранен един солиден пропуск – допуснатото пълно премахване на специализираната такса за хазартна дейност при лотарийните игри и бингото. За приемането на тези промени има съгласие както в ГЕРБ, така и в БСП.

Депутатите от 43-тото НС със сигурност ще трябва да отложат и планираната промяна в Закона за местните данъци и такси в частта за такса смет. Действащият в момента закон забранява на общините от 2015 г. да изчисляват такса смет на база на данъчната оценка на имотите. Задължителната по закон методика, която трябва да посочи алтернативни основи за изчисляване на таксата, обаче така и не бе одобрена от кабинета „Орешарски“, а в края на мандата на Народното събрание ГЕРБ внесе законопроект, с който предлага промяната да влезе в сила една година по-късно – от 2016 г. Не е ясно дали ще има промени и в данъка върху автомобилите, при който се стигна до серия от абсурди около отстъпката за наличен катализатор.

ДЕКЛАРАЦИИ

Новост в данъчната кампания догодина ще са и новите формуляри на данъчните декларации. Националната агенция за приходите е изпълнила получените при предходното правителство указания за преработване на данъчните декларации и съкращаване на ненужната информация в тях. Така общата част на данъчната декларация е скъсена от 8 на 4 страници, каквито указания даде бившият премиер Пламен Орешарски, обясниха от данъчната администрация. Разработена е и нов вид декларация от 1 страница, която ще се подава от хора с минимални доходи, които искат да ползват данъчното облекчение и да възстановят авансово събрания им през 2014 година данък. И в преработения вариант на декларацията приложенията към нея за вида на получените извънтрудови доходи остават, уточниха от НАП. Преработени са и образците, които касаят облагането на фирмите по Закона за корпоративното подоходно облагане. Източник:  „Сега“

НОВИТЕ ДАНЪЧНИ ПРЕФЕРЕНЦИИ ЗА ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА ПО ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

Новите преференции при данъка върху превозните средства бяха приети със Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г.

Неговите разпоредби влизат в сила от 01.01.2014 г., с изключение на § 6, който се отнася до таксата за битови отпадъци и влиза в сила от 01.01.2015 г.

Облекченията, свързани с данъка върху превозните средства, са регламентирани в чл. 59 ЗМДТ и са въведени по екологични съображения.

Такива са предвидените намаления на данъка за:

превозните средства с мощност на двигателя до 74 kw включително, снабдени с действащи катализаторни устройства – чл. 59, ал. 1 ЗМДТ;
автобусите, товарните автомобили и седловите влекачи, снабдени с „екодвигатели” – чл. 59, ал. 3 ЗМДТ (предишна ал. 2).
Действащата до промените преференция при данъка върху превозните средства с мощност на двигателя до 74 kW включително, притежаващи действащи катализаторни устройства, се запазва и през настоящата година (чл. 59, ал. 1 ЗМДТ), като се стеснява обхватът на прилагането и размерът на облекчението. За тях определеният данък за съответната година се заплаща с намаление от 20 до 40 на сто по решение на общинския съвет (до промените облекчението бе 50 на сто), т.е. само при условие че съответният общински съвет приеме подобно облекчение. Под тази разпоредба попадат предимно по-стари автомобили, произведени преди 2000 г., които не отговярят на изискванията на европейските екологични стандарти „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6”, и „EEV”.
От това облекчение ще се ползват и автомобили, които съответстват на стандартите „Евро 3” или по-високи, но поради различни причини собствениците им не могат да представят документ за удостоверяване на това обстоятелство.
В закона не е установено задължение наличието на „действащо катализаторно устройство” да се удостоверява с документ. Облекчението се предявява с подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в която се отбелязва наличието на основанието. В тази връзка, ако деклараторът не представи документ, достатъчно е волеизявлението му, че собственото му превозно средство притежава катализаторно устройство, за да му бъде начислена отстъпка.
От компетентността на администриращия орган е преценката дали да бъде изискан документ в тези случаи. В производствата по установяване и събиране на местни данъци служителите на общините имат права и задължения на органи по приходите – чл. 12, ал. 1 ДОПК и в това си качество основно тяхно правомощие е извършването на проверки и ревизии (доразвито в глава ХV “Данъчно-осигурителен контрол” на ДОПК) и правото да изискват представянето на документи, удостоверяващи обстоятелства от значение за данъчното облагане. Доказването на наличието на „действащо катализаторно устройство” при леките автомобили в голяма степен е неприложимо поради необходимостта подобно удостоверяване да се извършва всяка година, или максимум на две години.
Нова формула за ползване на облекчение за данъка върху превозните средства е уредена в чл. 59, ал. 2 ЗМДТ (съгласно ЗИДЗМДТ, обн. ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г, в сила от 01.01.2014 г.). С нея данъчните облекчения при данъка върху превозните средства се определят от съответствието им с екологичните стандарти за емисии „Евро” 3, 4, 5 и 6, и „EEV”. Предложението представлява първа стъпка в посока на преминаване на данъчното облагане на превозните средства в зависимост от нивата на отделяните вредни емисии.
Европейските стандарти за емисии от превозни средства – „Евро”, определят допустимите граници на изхвърляните емисии от газове (като СО, НС, NOx, прахови частици, димност) за нови превозни средства, продавани на територията на държавите – членки на Европейския съюз. Правната им рамка е поставена със серия от директиви, всички представляващи изменения на Директива 70/220/EEC.
По-долу е представена информация за момента на влизане в сила на стандартите, превозните средства, за които се отнасят, и директивите, които ги въвеждат и определят:

За стандарт „Евро 1” (1993 г.):
– за леки автомобили – Директива 91/441/ЕЕС;
– също за леки автомобили и лекотоварни камиони – Директива 93/59/EEC.

За стандарт „Евро 2” (1996 г.):
– за леки автомобили – Директива 94/12/EC (Директива 96/69/EC);
– за мотоциклети – 2002/51/EC (row A) – Директива 2006/120/EC.

За стандарт „Евро 3” (2000 г.):
– за всички превозни средства – Директива 98/69/EC;
– за мотоциклети – Директива 2002/51/EC и Директива 2006/120/EC.

За стандарт „Евро 4” (2005 г.) – за всички превозни средства – Директива 98/69/EC (Директива 2002/80/EC);
За стандарт „Евро 5” (2008 и 2009 г.) и „Евро 6” (2014 г.) – за леки и лекотоварни автомобили – Директива 715/2007/EC.
В по-голямата част от държавите – членки на ЕС годишното облагане на превозните средства има екологична насоченост и е обвързано с количеството вредни емисии от газове. Тази тенденция цели с финансови средства да се стимулира употребата на моторни превозни средства, незамърсяващи околната среда. Най-големи облекчения при намалени нива на вредни емисии се предоставя на данъчно задължените лица в Белгия, Великобритания, Холандия, Франция и Испания.
При новата формула на облекчението, регламентирана в чл. 59, ал. 2 ЗМДТ, се запазва ограничението мощността им да е до 74 kW (100 к.с.), с което неговият обхват се стеснява до масовия клас нелуксозни автомобили. Изисква се, освен това, двигателите им да съответстват на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6”. При първите две характеристики данъкът се заплаща с 50 на сто намаление, с което на практика за тези превозни средства се запазва облекчението преди промяната на закона (задълженията за данък за 2013 и 2014 г. би следвало да са еднакви, ако няма промяна в коефициента на овехтяване), а за съответстващите на стандарти „Евро 5” и „Евро 6” – с 60 на сто намаление, или задълженията са намалени с 10%.
Разпоредбата обхваща както леки автомобили, така и мотоциклети и мотопеди.
В новата ал. 5 е установено задължение, в сила от 01.01.2014 г., при деклариране на превозни средства, чиито двигатели съответстват на екологичните категории „Евро 3”, „Евро 4”, „Евро 5” и „Евро 6“, и „ЕЕV“ собствениците им да представят документ, от който да е видно съответствието на превозното средство с определената категория. Такъв документ представлява свидетелството за регистрация на превозното средство (част 1), както и сертификат за съответствие на Резолюция СЕМТ/СМ(2001)9 Final, Резолюция СЕМТ/СМ(2005)9 FINAL, Резолюция ITF/TMB/TR(2008)12. Сертификатът за съответствие се издава от производителя или от упълномощен от него представител в държавата на регистрацията на автомобила.
Освен информация за идентификация на превозното средства сертификатът съдържа данни за шума и вредните емисии.
За ползване на облекчението от началото на 2014 г. данъчно задължените лица подават декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в която отбелязват наличието на основание за освобождаване от данък и прилагат документа за екологична категория.
Годишното облагане на превозните средства за 2014 г., включително на тези с екологични стандарти – „Евро”, ще се извърши на основата на служебно предоставена информация от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи (МВР), секторите „Пътна полиция” (не е необходимо представяне на документи от задължените лица).
За целта с § 11 от Заключителните разпоредби на закона, законодателят е вменил задължение за тези органи да предоставят на общините еднократно, в срок до 31.01.2014 г., информация относно регистрираните за движение към 31.12.2013 г. моторни превозни средства, включително информация за екологичната категория, когато такава е налична. Собствениците на превозни средства, съответстващи на категория „Евро 3“, както и по-висока категория, на които не е начислено облекчение поради липсата на данни в базата на „Пътна полиция“, за да ползват намалението, следва да представят свидетелството за регистрация на автомобила или сертификата за съответствие в общината по постоянния си адрес или седалище.
За автобусите, товарните автомобили, влекачите за ремарке и седловите влекачи с двигатели, съответстващи на екологични категории „Евро 3” и „Евро 4”, данъкът се заплаща с 40 на сто намаление, а за съответстващите на категория „Евро 5”, „Евро 6” и „ЕЕV” – с 50 на сто намаление, от определения данък (чл. 59, ал. 3 ЗМДТ). За ползване на облекчението за посочените по-горе превозни средства при подаване на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ собственикът представя задължително документ за съответствие с изисквания екологичен стандарт.
Ще обърнем внимание, че с нова ал. 2 на чл. 58 ЗМДТ, в сила от 01.01.2013 г. (въведена с разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 г., обн. ДВ, бр. 102 от 2012 г.), от данък са освободени електрическите автомобили. Такива са само „леки автомобили” по смисъла на § 6, т. 12, буква „а” от Допълнителните разпоредби на Закона за движението по пътищата (ЗДП), които използват двигател с изцяло електрическо захранване и не притежават двигател с вътрешно горене (§ 1, т. 35 от ДР на ЗМДТ). Като „леки” се определят автомобилите за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на водача, не превишава 8 (§ 6, т. 12, буква „а” от ДР на ЗДП).
Броят на регистрираните електрически автомобили в страната е много малък, но справедливостта изисква спрямо тях да бъдат приложени най-големи стимули. Извън обхвата на пълното освобождаване остават автомобилите – „хибриди”, които притежават двигатели с вътрешно горене.
Не ползват преференция и мотоциклетите, и мотопедите, снабдени с електрически двигатели, тъй като не отговарят на определението за автомобили.
Както вече обяснихме, данъчните облекчения при превозните средства се предявяват с подаването на декларация по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ, в двумесечен срок от придобиването им или от настъпването на промяна в декларираните обстоятелства.
При условие че при първоначалното деклариране собственикът не е посочил наличието на основание за ползване на облекчение, или то не му е признато поради това, че не е могъл да представи изисквания документ, облекчението може да бъде предявено и в по-късен момент. Принципно данъчно задълженото лице има право да претендира признаване на облекчение както занапред, така и за изтекъл данъчен период (като моментът на подаване на декларацията е без значение). Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-дълъг от пет години от датата на предявяване на претенцията поради изтичане на погасителна давност.  Красимира УЗУНОВА, главен юрисконсулт в Централно управление на НАП

Разходи, включвани в данъчната основа на доставките при внос

Данъци
Част от промените в ЗДДС, произтичащи от ЗИДЗДДС (обн., ДВ, бр. 101 от 22.11.2013 г.), са свързани с реда за определяне на данъчната основа на доставките при внос. Те засягат разпоредбите на чл. 38 от ЗДДС, а тяхното практическо приложение се доизяснява с новите чл. 36а от закона и чл. 36а от ППЗДДС. Новите правила влизат в сила от 01.01.2014 г.

Оценена от позицията на европейската търговска практика и на Директива 2006/112/ЕС, които са съобразени с международните търговски и митнически правила, новата редакция на чл. 38, ал. 1 от ЗДДС не създава нов ред за определяне на данъчната основа при внос. По същество тя само внася яснота по въпроса за вида на разходите за услугите, свързани с доставките, които следва да са неразделна част от тяхната данъчна основа при вноса им, и осигурява по-пълноценно приложение на чл. 144 от Директива 2006/112/ЕС в практиката на българските фирми.

Според новата редакция на чл. 38, ал. 1 от ЗДДС “Данъчната основа при внос по чл. 16 от закона е митническата стойност, увеличена със:
1. данъци, мита, налози и такси, дължими извън територията на страната, и митни сборове, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната;
2. свързани с вноса разходи за комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната.”
Следователно при внос на стоки размерът на дължимия ДДС за тяхната доставка е пряко свързан с размера на тяхната митническа стойност и със сумите на направените за нея допълнителни разходи за транспортирането й до нейното първо местоназначение на територията на страната.

В тази връзка в § 1 от ДР на ЗДДС е създадена нова т. 72, според която „Първо местоназначение“ на територията на страната по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 е мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно на друго превозно средство на територията на страната.”

Това означава че при внос, за да бъде определена законосъобразно данъчната основа на една доставка, трябва да бъде направено разграничение между елементите, които формират нейната митническа стойност, и тези, които следва да бъдат добавени към нея, за да се формира данъчната основа на ДДС, дължим за вноса й.

1. Елементи на митническата стойност
Елементите на разходите за внасяната стока, които се включват в нейната митническа стойност, са известни като “стойност – CIF митническа граница”. Тя представлява сумарната стойност на всички видове разходи, извършени “от” или “за сметка” на вносителя във връзка със стоката до граничното (входното) митническо учреждение, в което се декларира нейното въвеждане на територията на страната. Основа за определяне размера на тази стойност е стойността на стоката, посочена във фактурата на нейния доставчик, (т.нар. “реално платена или подлежаща на плащане цена”), към която са добавени регламентираните в чл. 36а от чл. 55 (ЗМ) разходи, извършени за доставянето й до митническата ни граница. Това означава, че когато тези разходи не са извършени от доставчика на стоката и съответно отразени в договорената или реално платена цена за стоката, а са разходи за доставки на стоки и/или услуги във връзка с вноса, извършени в полза на вносителя от друг доставчик, те следва да бъдат обявени от него и включени в митническата стойност на внасяната стока.

Пример: Регистрирана българска фирма внася стока от Турция. Стоката се превозва от българска транспортна фирма за сметка на фирмата вносител. За нейна сметка са и разходите за транспортната застраховка на доставката. Поради това, че извършва превоз, свързан с международен стоков трафик, на основание чл. 30, т. 2 от ЗДДС транспортната фирма е приложила към доставката си нулева данъчна ставка, включително на основание чл. 30, т. 3 от закона за превоза от митническата граница до София. Какво следва да включва митническата стойност и какво данъчната основа на вноса при тези обстоятелства?

В случая митническата стойност на доставката следва да включва стойността на стоката, посочена във фактурата на доставчика, и разходите за превоза и застраховката й до митническата ни граница. Като “първо местоназначение” на внасяната стока в случая следва да се приеме мястото на нейното разтоварване и в данъчната основа за определяне на дължимия ДДС за вноса следва да се включи стойността на превозната услуга до това местоназначение. Ако вносителят не посочи в митническата си декларация разходите за превоза и застраховката, няма основание към доставките на превозната и застрахователната услуги да се приложи нулева данъчна ставка (виж коментара по въпроса в т. 3 от изложението по-долу).

2. Разходите за превоз на територията на страната като част от данъчната основа при внос
Когато първото местоназначение на дадена доставка съвпада с мястото на входното митническо учреждение, разходите за вътрешния превоз, евентуална транспортна обработка на стоката или други видове дейности и услуги, извършени на територията на страната, не са част от данъчната основа на ДДС за вноса й (освен ако при декларирането на вноса са добавени към митническата стойност на доставката или превозът до съответното местоназначение на територията на страната се осъществява от спедитор, който издава на получателя на доставката транспортен документ за комбиниран превоз, данните от който са посочени в митническата декларация).

Пример: Регистрирана по ЗДДС фирма внася от Австралия вълна, която се превозва до Варна с кораб. Покупко-продажбата на стоките е сключена при условие FOB австралийско товарно пристанище. Стоките са предназначени за предприятието на фирмата вносител в Сливен, докъдето ще бъдат превозени с камион.

В случая транспортните разходи за превоза на стоката до България не са включени в тяхната договорна цена, тъй като са за сметка на купувача. Следователно като митническа стойност в ЕАД на вносителя следва да бъде посочена стойността й по фактурата на нейния доставчик и разходите за превоза й до пристанище Варна. Ако превозът от пристанището на натоварване до разтоварното пристанище е документиран с коносамент или морска товарителница, а този от Варна до Сливен – с товарителница за сухопътен превоз, транспортните разходи за правоза и в митническата декларация бъде посочена само стойността на морския превоз, то към превозната услуга от Варна до Сливен не е приложима нулева данъчна ставка. Данъкът за транспортната услуга от Варна до Сливен и евентуалните други разходи във връзка с доставката на стоката, извършени на територията на страната, се начислява и дължи отделно от този за вноса. В такъв случай, ако организирането на превоза е възложено на българска транспортна или спедиторска фирма, тя следва да начисли 20 на сто ДДС за този, осъществен на територията на страната. Основание за това е обстоятелството, че в случая в транспортния документ, с който се документира превозът на стоките до входното митническо учреждение (коносамент или морска товарителница), като местоназначение на доставката е посочено пристанище Варна. То съвпада с понятието “първо местоназначение” по смисъла на чл. 86, ал. 2 от

Директива 2006/112/ЕС и новата редакция на чл. 38, ал. 1 от ЗДДС и не може да се приеме, че превозът между Варна и Сливен е част от превоз между две места на територията на страната по смисъла на чл. 30, т. 3 от ЗДДС. Той би бил приет за такъв само ако за превоза по цялото превозно разстояние от пристанището на натоварване в Австралия до гр. Сливен е издаден единен транспортен документ, в който като местоназначение на товара е посочен гр. Сливен. Тогава към превозната услуга до това местоназначение е приложима нулева данъчна ставка, а нейната стойност участва в данъчната основа за определяне на дължимия ДДС за вноса.

3. Данъчната ставка, приложима към доставките на услуги във връзка с внос
Условията за прилагането на нулева данъчна ставка към доставките на услуги, свързани с вноса, са регламентирани в новия чл. 36а от ЗДДС. Според неговите разпоредби, когато стойността на доставките на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, е включена в данъчната основа по чл. 38, те са облагаеми с нулева данъчна ставка. По аргумент на противното, когато не са включени в тази основа, към тях не е приложима нулевата ставка.

Пример: Регистрирана българска фирма внася стока от Китай от доставчик, който е поел разходите за доставката й до пристанище Солун, т.е. доставката е сключена по условията на стандартните C&F, CPT, CIP, CIF или по взаимно договорени между участниците в сделката условия, които са подобни на техните. От Солун до Пазарджик, където е крайното местоназначение на доставката, превозът е осъществен от гръцка транспортна фирма, която е издала на получателя фактура без начислен ДДС. Каква данъчна ставка следва да се приложи при начисляването на ДДС за доставката на транспортната услуга, предоставена от гръцката фирма?

При посочените обстоятелства в митническата стойност на доставката ще участват фактурната стойност на стоката, разходите за превоза й до пристанището в Солун и разходите за нейната карго застраховка. Доставката на гръцката фирма е с местоизпълнение на територията на страната и по силата на новия чл. 36а във връзка с чл. 38, ал. 1 от ЗДДС, за да бъде облагаема с нулева данъчна ставка, разходите за нея следва да са включени в данъчната основа на вноса.

Следователно в случая за българската фирма са възможни две хипотези за приложимата данъчна ставка към доставката на гръцката фирма:
– ако разходите за превоза на стоката до Пловдив бъдат посочени в митническата декларация и се включат в данъчната основа на ДДС за вноса, при изпълнението на задълженията си по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона тя ще състави протокол при условията на чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС, т.е. ще състави протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, в който ще приложи нулева данъчна ставка;
– ако разходите за този превоз не бъдат включени в данъчната основа на вноса, към доставката е приложима стандартната данъчна ставка и в протокола, с който се определя данъкът за доставката, ще се начисли съответният размер ДДС.

Същата логична конструкция е приложима и в случай че превозът от Солун до Пазарджик се осъществи от българска транспортна фирма. В такъв случай доставката е с местоизпълнение на територията на страната, но данъкът е изискуем от доставчика, т.е. от транспортната фирма. Ако разходите за нейната доставка не бъдат включени в данъчната основа на вноса, транспортната фирма следва да начисли на фирмата вносител 20 на сто ДДС. Ако стойността на услугата й бъде включена в размера на данъчната основа на вноса, към доставката й е приложима нулева данъчна ставка.

4. Доказателства за прилагането на нулевата данъчна ставка към услугите, свързани с внос
Съгласно новия чл. 36а, ал. 1 от ППЗДДС, за да приложи първата хипотеза, посочена в горния пример, фирмата следва да разполага със:
– митническия документ или друг документ за вноса;
– фактура за доставката;
– товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.

В случаите, при които данъкът за съответната доставка е изискуем от доставчика на услугата, за да приложи нулева данъчна ставка към доставката си, той също следва да разполага с определени доказателства. Така например по силата на чл. 36а, ал. 2 от ППЗДДС, за да приложи тази ставка, транспортната фирма от горния пример следва да разполага със:
– копие от митническия документ или друг документ за вноса;
– фактура за доставката;
– товарителница или друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната.

Предвид възможността за разминаване на информацията относно включването на транспортните разходи в данъчната основа при вноса между доставчика на транспортната услуга и получателя й, в разпоредбите на чл. 36а от ЗДДС и чл. 36а, ал. 3 и 4 от ППЗДДС е предвиден ред за коригиране на дължимия ДДС. В съответствие с тях, когато преди настъпване на обстоятелствата по предишните две алинеии за доставката е издаден документ с начислен данък със стандартната ставка по чл. 66, ал. 1, т. 1, размерът на начисления данък се коригира, като за издадени фактури и известия се прилага редът на чл. 116 от ЗДДС, а издадени протоколи се анулират и съгласно чл. 81, ал. 6 от ППЗДДС се издават нови протоколи, в които се прилага нулева данъчна ставка.

Важно: Нормативните правила относно формирането на данъчната основа при внос и приложението на нулевата ставка към свързаните с него доставки на услуги са приложими и към доставките от внос, при който внасяната стока е предназначена директно за друга държава членка. Редът за прилагането им ще бъде коментиран допълнително. Източник:Лиляна ПАНЕВА

Заповед за реда и начина на заявяване на вида на публичните задължения

Със Заповед № ЗЦУ-273/04.03.2014 г.  на изпълнителния директор на НАП е определен редът и начинът на заявяване на вида на публичните задължения, които се погасяват по реда на ДОПК чрез подаване на заявление по образец в съответната компетентна териториална дирекция на НАП.

Заявление за вида на публичните задължения, които да бъдат погасявани по реда на § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ДОПК

Данъчно третиране при отписване на вземания по реда на чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

№ 96-00-549 от 16.12.2013 г.

 

В отговор на направено от вас запитване, постъпило с вх. № … от 16.12.2013 г. при дирекция ОДОП – …, ви уведомяваме за следното:
Описали сте следната фактическа обстановка:
Във връзка с възникнали вземания по фактури, издадени от фирмата през 2007 г. и 2008 г., които към настоящия момент не са събрани и не са обезценявани през годините, възникват следните въпроси:
При определяне на данъчния финансов резултат за 2013 г. следва ли с този разход да се увеличи счетоводният финансов резултат за 2013 г. или е данъчно признат разход в годината на счетоводното му отчитане (2013 г.), съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО.
Какви документи следва да изготви дружеството за отписване на посочените задължения?
Предвид така представената непълна фактическа обстановка, тъй като в писмото си не сте посочили датата, на която вземанията са станали изискуеми, в съответствие с относимата нормативна уредба за 2013 г., по поставените от вас въпроси изразявам следното принципно становище:
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката документи. Решението на ръководството за отписване на така формиралото се вземане като несъбираемо е въпрос на прилагане на приетата счетоводна политика и следване на изискванията на посочените нормативни документи.

Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от посочения закон. Разпоредбите на чл. 37 (в редакцията до 31.12.2013 г.) определят, че непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.
Както е посочено по-горе, по смисъла на корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи. При така представената в запитването информация, изразявам становище, че при отчитане на счетоводни разходи през 2013г. от отписване на вземания, възникнали през 2007г. и 2008г. като несъбираеми, същите ще бъдат данъчно признати, ако от датата на възникване на изискуемостта съгласно отбелязаното на първичния счетоводен документ или друга договорка са минали пет години. Съгласно чл. 69 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако е договорен друг срок за плащане, срокът следва да се брои като се вземе предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД, както и да е доказано с надлежни документи, че сумите са несъбираеми.
Преценката относно правилното прилагане на разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО ще бъде направена при извършване на последващ данъчен контрол въз основа на събраните в хода на ревизионното производство официални документи и доказателства.

За удостоверяване на стопанските операции е необходимо да се издаде първичен счетоводен документ, който да отразява вярно извършеното действие и който да съдържа изискуемите по реда на ЗСч реквизити. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, са визирани в чл. 7, ал. 2 от същия закон. В случая счетоводната отчетност следва да бъде организирана така, че да дава информация за датата, на която вземанията са станали изискуеми. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Като пример за документ, удостоверяващ отписване на несъбираемо вземане може да се посочи взето решение на ръководството на дружеството, документ (протокол или друго наименование) за отписване и други документи, допълващи информацията и удостоверяващи основанието за стопанските операции. Директор на дирекция „ОУИ” – Пловдив

№ 3-3384 от 30.12.2013 г. ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ) от дружество, извършващо превоз на пътници по автобусни линии

Във връзка с тълкуването на нормите на чл. 39, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) и на чл. 4, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ се поставя въпросът следва ли дружество да използва само билети, издадени от фискални устройства според ЗАП или може да използва и билети по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите Наредба № Н-18/2006г. на МФ (обн., ДВ, бр.106/2006 г., посл., изм., ДВ, бр. 111 от 27 декември 2013 г.) изразяваме следното становище:
Условията и реда за извършване на обществени вътрешни и международни превози на пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи се уреждат от ЗАП. Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗАП, за превози се използват билети, издадени по реда на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
На основание § 44, ал. 1 от ПЗР на същата наредба лицата по чл. 3, които извършват автомобилни превози по чл. 39 от ЗАП, привеждат дейността си в съответствие с § 20, т. 2 в сроковете, предвидени в § 2 от заключителните разпоредби към Закона за изменение на ЗАП. До изтичането на сроковете по ал. 1 се прилага досегашният ред за регистриране и отчитане на продажбите (§ 44, ал. 1 от ПЗР на наредбата).
Посочените правни норми изискват при регистриране и отчитане на превози на пътници по автобусни линии издадените билети по реда на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ да съдържат и реквизитите, регламентирани в ал. 2 на чл. 39 от ЗАП, а именно:
1. за превози по градски линии:
а) наименование на издателя на билета;
б) надпис „Билет за пътуване”;
в) номер на билета;
г) превозна цена (цифром и словом);
д) дата на издаване на билета.
2. за превози по междуселищни и международни линии:
а) наименование и адрес на превозвача съгласно лиценза за извършване на обществен превоз на пътници;
б) надпис „Билет за пътуване”;
в) номер на билета;
г) превозна цена (цифром и словом);
д) маршрут;
е) отстъпка от превозната цена за случаите, предвидени в закон или в подзаконов нормативен акт;
ж) датата на пътуване и часа на тръгване;
з) номер на мястото на пътника.
Предвид изложеното следва, че дружеството, извършващо превози на пътници по автобусни линии е необходимо да приведе дейността си в съответствие с изискванията на ЗАП до 31 декември 2013 г. Директор на дирекция „ОУИ” – Велико Търново

Важни моменти при извършването на отсрочване и разсрочване на публични задължения

 

Производствата по отсрочване и разсрочване на публични задължения са изключително важни, тъй като имат за цел да защитят имуществото на длъжника от действия по принудителното изпълнение. Отсрочването и разсрочването предпоставят установени и дължими по безспорен начин от длъжника суми, които той не е в състояние да погасява чрез плащане. Редът, предпоставките, компетентните за отсрочването или разсрочването органи имат изрична законова регламентация в разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Отсрочването и разсрочването следва да бъдат извършвани при стриктно спазване на предвидената в закона процедура с оглед пораждане на предвидените в него техни последици.

За отсрочване се говори в случаите на определяне на нов цялостен краен срок за плащане на цялото публично задължение.
При разсрочването става въпрос за плащане на публичното задължение на части, като за различните части се определят и различни срокове за плащане на задължението (т.нар. падежи).

Последиците на отсрочването/разсрочването са уредени в чл. 183, ал. 4 от ДОПК – при неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай се постановява отмяна на отсрочването/разсрочването, като последователността на погасяванията на публичните вземания не се прилага.

Компетентността на органа се определя от наличието на два критерия:
– размер на задължението;
– срок, за който се иска отсрочването или разсрочването.
Съгласно чл. 184, ал. 1 от ДОПК разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
1. териториалния директор – за задължения за данъци с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. – от управителя на Националния осигурителен институт;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите – за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;
3. министъра на финансите – за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

В случаите, когато компетентният орган на Националния осигурителен институт откаже да даде съгласие за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски, разрешението за разсрочване се издава, ако Управителният съвет на Националната агенция за приходите вземе решение за това.
Органът, който ще извършва отсрочването/разсрочването, следва да притежава компетентност както относно размера на задължението, така и относно срока, за който се иска отсрочването или разсрочването.
Извън горните случаи разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението – за задължения до 30 000 лв. и при условие че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.

Съгласно чл. 184, ал. 4 от ДОПК, когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор – за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, а за други публични вземания – чрез органа, установил задължението, който представя мотивирано становище в 30-дневен срок.
Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 11 от ДОПК може да се подава и чрез министъра на земеделието и храните до съответния орган по чл. 184, ал. 1 от ДОПК.
Предпоставките за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване са регламентирани в чл. 183, ал. 8 от ДОПК. Същите са кумулативно дадени, т.е. само едновременната им наличност е основание за издаване на разрешение. Всяка една предпоставка следва да бъде доказана от длъжника към момента на подаване на искането за отсрочване или разсрочване. Искането за отсрочване или разсрочване се подава до компетентния орган, придружено с доказателства за:
– финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие – за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
– семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите – за физическите лица;
– декларация за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
– декларация за обстоятелствата по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК.

Съгласно чл. 183, ал. 2 от ДОПК разрешение за отсрочване или разсрочване се издава, когато едновременно са налице следните обстоятелства:
1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, е изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;
2. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9 на чл. 183 от ДОПК;
3. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.
Извън горните случаи отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.

Съгласно чл. 183, ал. 5 от ДОПК отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;
2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от ДОПК;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите и данъчните складове, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;
4. по отношение на задължените лица по чл. 18 от ДОПК за удържаните и невнесени в срок суми, с изключение на задълженията по влезли в сила ревизионни актове.
Трети лица по смисъла на чл. 18 от ДОПК са лицата, различни от данъчния субект, които по силата на закон удържат и внасят данъка – така например съгласно чл. 65, ал. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъкът по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 от от същия закон се внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
В този случай предприятието и самоосигуряващо се лице – платец на доход, са лицата, които „по закон“ удържат и внасят данъка съгласно чл. 18 от ДОПК. В този смисъл същите се явяват трети задължени лица, спрямо които на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 4 от ДОПК отсрочване или разсрочване на невнесените в срок заплати и/или други възнаграждения е недопустимо.
Горните забрани не се прилагат в случаите по чл. 188 и 189 от ДОПК – при обединяване на публични задължения и при наличие на оздравителен план при разсрочване или разсрочване.
Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186 от ДОПК (в случаите на стихийни бедствия или крупни производствени аварии, нанесли значителни материални щети на длъжника) и влезли в сила ревизионни актове (чл. 183, ал. 7 от ДОПК).

На основание чл. 185, ал. 1 от ДОПК по направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид:
– представените доказателства;
– съгласието на Националния осигурителен институт;
– положителното решение на Европейската комисия за съвместимост на помощта с Общия пазар, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи.
Разрешение не се издава, когато представените доказателства по чл. 183, ал. 8 от ДОПК:
– съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства, или
– не съответстват на пазарните цени и условия.
Разрешение се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Нормата на чл. 185 от ДОПК регламентира няколко срока, свързани с издаването на разрешението за отсрочване/разсрочване на публичното задължение, неговото действие и съобщаване на заинтересованото лице, а именно:
– Разрешението за отсрочване/разсрочване се издава в срок до 3 месеца, а в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 3 от ДОПК (за задължения над 300 000 лв. или когато отсрочването/разсрочването се иска за повече от две години) – в срок до 4 месеца след получаване на искането е необходимите доказателства и съгласието от Националния осигурителен институт, както и положителното решение на Европейската комисия, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи.
– Срокът на издаденото разрешение за отсрочване/разсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК.
– Срок за съобщаване на издаденото разрешение – разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. До произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки.
– Срок за съобщаване на отказа за издаване на разрешение – съгласно чл. 185, ал. 5 от ДОПК отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано.
На обжалване подлежат:
– решението, с което е отказано отсрочването, респ. разсрочването;
– непроизнасянето в срок, т.е. мълчаливият отказ – съгласно чл. 185, ал. 6 от ДОПК непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.
Обжалване на решението, с което е отказано отсрочването, респ. разсрочването, следва да бъде извършено в определения от чл. 187, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, броен от датата на връчването му.
Обжалването на мълчаливия отказ също следва да се извърши в 14-дневен срок, считано от изтичането на срока по чл. 185, ал. 4, изречение първо (т.е. от изтичане на тримесечния срок за издаване на разрешение).
Следва да бъде прието, че сроковете за обжалване са срокове от категорията на преклузивните, т.е. изтичането им преклудира правото на жалба от страна на длъжника.
Обжалването се извършва чрез органа, който е издал разрешението/респ. е следвало да го издаде. Компетентният за разглеждането на породилия се спор съд е:
а) окръжният съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК;
б) Върховният административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет;
в) окръжният съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 2 от ДОПК извън случаите по б. „б“.

Задължително при разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят. Съдът отхвърля жалбата или задължава съответния орган да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване. Решението на съда може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Тъй като обаче подаването на жалба се извършва чрез органа, издал решението или мълчаливия отказ, същият има право да се самосезира и да преразгледа случая. На основание чл. 187, ал. 3 от ДОПК органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа въпроса в 7-дневен срок от получаването на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване.
По общото правило на чл. 183, ал. 3 от ДОПК при институтите на разсрочването и отсрочването се дължат лихви:
– за периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план;
– за периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване (основният лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта).

Случаите, в които за периода на отсрочването или разсрочването не се начисляват, съответно не се дължат лихви, касаят случаи на така наречената непреодолима сила (виж § 1, т. 10 от отменения ДПК и чл. 306, ал. 2 от Търговския закон). Тези случаи имат нормативна регламентация в чл. 186 от ДОПК, уреждаща случаите на отсрочване/разсрочване без лихви. Съгласно чл. 186, ал. 1 и 2 от ДОПК при стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, по негово искане органите по чл. 184, ал. 1 от ДОПК могат да разрешат отсрочване или разсрочване на задължението. В тези случаи от деня на възникването на бедствието, съответно на аварията, до изтичането на срока на действие на отсрочването или разсрочването не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент.
Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства, а когато това не е възможно, органът сам събира необходимите доказателства. Отсрочването или разсрочването се разрешава, като се прилагат чл. 183 – 185 от ДОПК.
По-надолу в настоящия материал ще се спрем на някои особени случаи на отсрочване и разсрочване на публични задължения по ДОПК.

Особените случаи на отсрочване и разсрочване на публични задължения съгласно разпоредбите на ДОПК са следните:
– обединяване на публични задължения;
– предлагане на оздравителен план.
Съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 от ДОПК в особено важни случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК, органите по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника и намаляването, отсрочването или разсрочването им след предварителното произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията (а от 1 януари 2007 г. – на Европейската комисия) за допустимостта и съвместимостта на предложението са принципите на свободната конкуренция. Министърът на финансите след получаване на съгласието на съответния орган по чл. 184, ал. 1 от ДОПК относно разсрочването на задълженията за задължителни осигурителни вноски внася въпроса за решаване от Министерския съвет.

Правомощията на Министерския съвет са посочени в чл. 188, ал. 3 от ДОПК. Според тях Министерският съвет има право да намали, отсрочи и/или разсрочи обединеното публично задължение, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 4 от ДОПК установява забрана за намаляване, разсрочване или отсрочване на публичното задължение. С други думи, не се разрешава намаляване, разсрочване или отсрочване на общото публично задължение при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията (а от 1 януари 2007 г. – на Европейската комисия) за недопустимост на държавната помощ.
Решението на Министерския съвет, с което не се разрешава разсрочване и/или отсрочване на обединеното публично задължение, не подлежи на обжалване.
Предлагането на оздравителен план е хипотеза, която се прилага при наличието на производство по несъстоятелност, открито срещу длъжника и достигнало до етап предлагане на оздравителен план. Възможно е оздравителният план да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публичните задължения. Съгласно разпоредбите на ДОПК отсрочване или разсрочване може да се даде при спазване на следните изисквания:
1. Оздравителният план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 от ДОПК за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Не се допуска преобразуване на публични вземания в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник.
2. Министърът на финансите не дава съгласие, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори.
3. Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински задължения.
4. Намаляване на лихвени задължения по публични вземания се допуска само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове.
За да произведе действие оздравителният план, същият трябва да бъде одобрен от съда по несъстоятелността. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ДОПК при неизпълнение на горепосочените изисквания съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите.

При неизпълнение на оздравителния план или извънсъдебното споразумение съдът възобновява производството по несъстоятелност по искане на министъра на финансите или на упълномощено от него лице, като в този случай не се прилага изискването публичните задължения да представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията съгласно чл. 709, ал. 1 от Търговския закон. Галина НИКОЛОВА – юрист

 

Документиране продажбата на лек автомобил.

 Следва ли при продажба на лек автомобил във фактурата да се посочват на отделен ред местният данък и нотариалната такса, както е при недвижимите имоти? В случай че в нотариалния договор изрично е упоменато, че местният данък и нотариалните такси по прехвърлянето са за сметка на клиента, т.е. доставчикът няма документи за платения данък и нотариална такса, следва ли доставчикът отнова да ги посочва във фактурата за продажбата? По този начин клиентът би платил два пъти ДДС върху нотариалната такса.

Правилата и изискванията за изготвяне на данъчния документ – фактура за продажба, са регламентирани в чл. 114 от ЗДДС. Съгласно ал. 1, т. 11 – 14 от цитираната разпоредба във фактурата следва да се посочат: данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена; ставката на данъка, размерът на данъка и сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка. Посочването на данъка на отделен ред във фактурата е условие (по реда на чл. 71, т. 1) за упражняване на правото на данъчния кредит от страна на получателя по доставката.

В същото време данъчната основа на облагаемите доставки се формира по реда начл. 26 от ЗДДС, според който тя представлява сумата, която включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката и увеличена с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката. При условие че за прехвърлянето на моторни превозни средства се изисква плащането на данъци и такси, то със стойността им следва да бъде увеличена данъчната основа по облагаемата доставка.

Независимо кой е платецът на данъците и таксите по прехвърляне на превозното средство (това се отнася и до недвижимите имоти), с размера на същите следва да се увеличи данъчната основа на облагаемата доставка. Това, че не разполагате с документ, не означава, че нямате информация за дължимите данъци и такси по прехвърлителната сделка. Същите са отбелязани на първата страница на нотариално заверения договор по покупко-продажбата.

На практика наистина една и съща сума се облага 2 пъти с ДДС, но тъй като такива са изискванията на ЗДДС, считам, че най-удачно е те да се изпълнят във вида им, в който са разписани в приложимия материален данъчен закон (ЗДДС) .Отговаря Христо ДОСЕВ – д.е.с.